Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 фев. 2012, 11:45 ч.

Как се възпитават деца по френски

  • 31 151
  • 692
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15 120
Още снощи попаднах на тази интересна статия, която ви препоръчвам да прочетете, нищо, че е доста дългичка. Прави сравнителен анализ на американската и френската системи за възпитание и засяга много от въпросите, поставени в повечето теми на този подфорум. Поне на мен ми достави голямо удоволствие.
Приятно четене!  Grinning

Американка изследва тънкостите как се възпитава дете по френски
Френските малчугани са спокойни, уравновесени и търпеливи за разлика от американчетата
Памела Дрюкермън*, в. "Уолстрийт джърнъл"

# 1
  • България
  • Мнения: 742
Заемам се с четенето. Благодаря!

# 2
  • Мнения: 6 365
А какво правим, когато му четеш, храниш го както трябва, казваш не, а то пак ти се качва на главата? Доколко може да се подтиска едно дете? Доколко може с директни възпитателни методи да се въздейства върху характера?

Ще заема една метафора- въздействието върху дете е като въздействието върху вода. Само с огромен натиск може да промениш водата, но съвсем малко и с големи рискове да направиш гейзер. Въздействието трябва да е заобиколно- и вярвам, че дори един импулсивен и нахален американец може да стане успешен възрастен- ако преди това не се убие с алкохол., наркотици и фруктозен сироп.

За съжаление в 21 век вече няма възрастни, а добре възпитани деца, които са пораснали.

Единственото френско нещо, което работи, е да даваш на детето масло- като е нахранено, е по-спокойно. За разлика от американските деца, хранени с царевици.

И после кога пропушват Gauloises малките франсета?

Последна редакция: пн, 13 фев 2012, 12:50 от Mamacita Bandida

# 3
  • Мнения: 3 242


За съжаление в 21 век вече няма възрастни, а добре възпитани деца, които са пораснали.




Това за всички ли важи или само за французите? Simple Smile

# 4
  • Мнения: 6 365
Това важи за най-цивилизованите индустриални общества на Запада. Е, и на Изток има детински народи. Човек, който вместо личен морал има правила, не е възрастен.

Едно е сигурно, с такова възпитание войни не се печелят. Човек от дете свиква да търпи поражение и да е втора ръка.

Обаче явно децата разбират, че ако сега се държат добре, после ги чака Chateau d'Yquem и foie gras. Американчетата какво ги чака? Кола и бургери...

Обаче американската слободия е много полезна за академичната дейност. Във Франция ги лъжат разни постмодернистични измамници и пишат нечетима литературна философия. Американците пък нямат никакво уважение към авторитета и там глупостите по-трудно оцеляват.

Всъщност си мисля, че от тези френски деца стават уравновесени хора, защото после имат добра традиция, в която да израснат. Знаят си мястото, полагащите се удоволствия и последствията.

Иначе аз съм от научените на търпение и отлагане на удоволствието. Това може да е предимство, но може да се превърне в много неприятен личен ад.

# 5
  • Мнения: 15 120
А какво правим, когато му четеш, храниш го както трябва, казваш не, а то пак ти се качва на главата? Доколко може да се подтиска едно дете? Доколко може с директни възпитателни методи да се въздейства върху характера?


Ще ти се качи, ако му позволиш.  Laughing
Отделно, че има качване и качване. За някои родители това може да означава, че детето си позволява да има претенции какво да облече, за други - съвсем различни неща.
Не виждам връзката с "потискането", за мен главният въпрос е дали възпитаните и послушни деца ти се падат от тотото, или си ги възпитаваш собственоръчно. Че всяко е отделна личност със свой характер, спор няма. Че всяко иска отделен подход във възпитанието - също. Но и никак не мога да се съглася с ширещия се възглед "падна ми се буйно/лошо/лидер дете, затова нищо няма да правя по въпроса, който иска - да го възпитава, аз само го родих и си измивам ръцете от цялата тази работа". И че на другите "им се падат" добрите деца. Познавам семейства с по 3-4 деца, все от "добрите модели", та тази версия нещо не се връзва с Теорията на вероятностите. Иначе хората нямаше да имат нужда да работят, щяха да карат само на печалби от хазарт.  Laughing
Отделно, че има достатъчно много буйни деца, които, въпреки темперамента си, от малки знаят как да се държат в обществото.
За това става въпрос (според мен) - за най-обикновената социализация на индивида. Да се научиш, че има и други хора около теб, с които трябва да се съобразяваш, а не си пъпът на Вселената, която съществува само заради твоето удоволствие.
И че родителят също е човек със своите нужди, и фактът, че е снесъл златното яйце, не го обрича автоматично на доживотно прислужване (да не използвам разговорната дума) на "чудото", което е родил на държавата, на света или на който там му го е поръчал.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 615
Разбира се, и аз мисля, че каквото си го направиш, такова ще е. Не разбирам за няколкомесечно бебе да се казва, че такъв си му е бил характера. Дори и за по-голямо дете да е, характерът се изгражда, не се придобива с раждането.

# 7
  • Мнения: 15 120
Абе, че всяко дете си върви с характера и си е чешит по своему, е факт. Не вярвам някой да е успял да промени характер.
Тук става въпрос за друго - как характерът на индивида да се впише в общата картинка и да не пречи на останалите. На това му се казва социализация, а не пращането на детето на ясла, за да може мама да си пие кафето на спокойствие.
А, и за егоизма - трябва ли детето от малко да расте с убеждението, че трябва да получава всичко сега и веднага, или да бъде приучавано на търпение и подтискане на първосигналните изблици.

# 8
  • Мнения: 6 365
Няма да се съглася. Характер се придобива, но има и нещо, наречено темперамент и той може само да се укроти, не и да се промени. Неща като виталност, сили, чувствителност- това са все вродени елементи. Наистина може едно бебе да е по-спокойно или да има предпоставки да е по-нервно и плашливо, вкл. и биологични.

Колкото до "качването на главата"- състои се в това, че иска да готви и меси. Ама истински неща- кекс, палачинки. Не търпи отказ, увещания. Като реши, че ще се правят палачинки, се качва на стол и с асистенция прави палачинки. Е, не ги пържи той, щото няма три годинки. И други такива работи: има си план-програма за деня човека и не го интересува, че пия кафе. Разбира се, виновна съм, че аз му подавам яйцата за палачинките, но не ми пука: има един момент, в който спирам да натискам и го оставям да прави това, което иска. Но пък се опитвам да го науча да иска хубави неща.

# 9
  • Мнения: 15 120
.. има си план-програма за деня човека ...

Сладур, да ти е жив и здрав! Laughing
А компромис? "Сега мама пие кафе, след 5/10/15 минути ще дойда да направим палачинки. Дотогава можеш да приготвиш нещата/да си прибереш играчките/да си измиеш ръцете..."
Правенето на компромиси също е едно полезно качество, което децата би трябвало от малки да овладеят. Ако искаме да им е по-лесен животът, де.  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 15 379
Хубава статия!

# 11
  • Мнения: 7 837
Още преди седмица-две, когато започнаха да шумят около книгата, бях сигурна че ще се появи хвалебствена тема и тук.
Майката-тигрица продължава да ми е по-интересна, пък.  Simple Smile

# 12
  • Мнения: 5 337
Заключенията на статията са безумни дори и приети като чиста монета.

Обаче. Говорим си тука по повод статията с един приятел, работил като дипломат във Франция. И той ми цитира примери на френски родители - с имена и адреси, нали, да не кажем, че е градска легенда - които си дават най-спокойно транквиланти на децата от нулева възраст. Нещо като "попарка с вино", само че съобразена с местната практика. Разлаят се съседите, че детето пищи през нощта - бум, сънотворно. Та... всеки въпрос има няколко гледни точки, да знаете Simple Smile

Извън личните спомени, Франция е също една от страните, в които децата се оставят най-рано на ясли (на 3 месеца) и европейската страна с най-малък брой и най-кратко кърмени деца. Там просто има традиция децата да се захвърлят, за да не пречат на кефа на родителите - и затова няма нужда от лични наблюдения.

Смятам, че родителските грешки на авторката са много по-безобидни и заслужаващи разбиране Simple Smile

Последна редакция: пн, 13 фев 2012, 15:05 от Параход

# 13
  • Мнения: 15 379
Там просто има традиция децата да се захвърлят, за да не пречат на кефа на родителите...

Майчинството във Франция, както и в редица западноевропейски държави е много кратко. Затова децата се дават на ясли толкова рано. Краткото майчинство и необходимостта да се върнеш на работа не опират до ничий кеф.

# 14
  • София
  • Мнения: 7 119
Французите са големи ... немци. Но е добра идея да се разомагьосат ползите от лъжелибералното възпитание. Децата имат нужда от ред, освен от любов и всичко останало.

Параход Агенцията "една позната на една позната" както винаги предизвиква само смях. Яслите във Франция главно се състоят в това една жена да гледа две до три деца в дома си срещу заплащане. Много жени в провинцията не работят по начало или поне през първите години на децата си. А там по никакъв начин не можеш да купиш дори антибиотик без рецепта, какво остава за транквиланти. "Приказки под шипковия храст" /наскоро ми припомниха този лаф и не мога да му се нарадвам, извинете/

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт