Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 фев. 2012, 17:01 ч.

Към родители на деца с голяма разлика

  • 10 714
  • 94
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 907
Здравейте!
Децата ми са с разлика помежду си от 9 години. Всеки си мисли, че щом едното дете е вече тъй да се каже голямо, по-лесно се гледат и едва ли не си имаш помощник. В действителност обаче положението е много по-различно...
Явно понеже голямата ми дъщеря беше свикнала през годините да бъде център на внимание в семейството, тъй като беше единствено дете, доста трудно прие появата на нов член. А може би голяма роля има и факта, че появата на второто дете съвпадна с периода на навлизането й в пубертета?  newsm78 Със сигурност и това е оказало своето влияние. Голямото дете вече има съвсем различни интереси.
Не зная, но истината е, че двете деца никак не се разбират. По-точно голямата възприема малката като едва ли не някаква досадна пречка, която въпрепятства спокойното й седене на компютъра, чатенето с приятели и изобщо вършенето на всякакви тийнейджърски неща. В повечето случаи реагира с огромна досада на молбите на малкото да поиграят. А то си я търси, все пак са деца и двете...
Много ми е болно, че са в подобни взаимоотношения. Пробвах с разговори, но ефект няма никакъв. Не мога, а не смятам и за редно, да освободя голямата от присъствието на малката. Тя най-много се дразни, че примерно като се върнем от работа, се налага да се занимава с нея, докато ние приготвяме вечерята и сме заети с всякакви домакински задължения. Иска й се, ако може да си седи в своята стая необезпокоявана от никого. Доколкото можем уважаваме тийнейджърските й нужди, но сме на мнение, че всеки член на семейството трябва да съобразява и с останалите членове и с техните потребности. Често, почти ежедневно, имаме разправии все по едни и същи въпроси.

Ще пиша още, но утре.
Въпроса ми е към родителите на деца с подобна голяма разлика - как е положението при вас? Как се справяте вие? Някакви идеи?

# 1
  • Мнения: 372
Мисля,че не трябва да карате по-голямото дете да се грижи за по-малкото.рате да се грижи за мъничетНали както казваш и двете са деца и независимо от разликата имат право на еднакво отношение.Разбирам и това,че разчитате,че детето е достатъчно голяма да помага в това,но все пак тя не е бавачка,а вие вземате нейното свободно време и я каорате да се занимава с нещо,което не е нейно задължение.

# 2
  • Мнения: 7 081
Синът ми ще навърши след месец 13 години, а бебето ми е на 2 месеца. Баткото ми помага много, като залепен е за сестричката си .... за сега. Нищо чудно обаче след време да му омръзне, нормално е. Преди няколко години гонеше племеницата ми от стаята си, пречеше му. С толкова голяма разлика  двете деца нямат допирни точки, нямам право да се ядосвам и сърдя, ако той един ден я намира за досадна, иска да не пипа „играчките“ му и да седи далече от него. Със сестра ми имаме три години разлика. Още си спомням колко много ме дразнеше и какви войни водехме да не се мотае около мен. Но всичко се израства, след години ще се разбират и помагат.

# 3
  • Мнения: 1 567
Със сестра ми имаме 10 г. разлика. Спомням си, че като дете й вгорчавах живота. Вместо да излиза вечер с приятели е трябвало да ме прибира от детската градина, като бебе да ме разхожда с количката, да ме храни, докато приятелите й са си играели. После я клюкарех, за гаджетата, с които й забраняваха да излиза. Правех й на инат, тя ме шамареше, аз чаках да се приберат нашите и реввах, съответно те я наказваха. И много други случаи, един от които е, че й съсипах абитуриентската рокля преди бала.
Но няма да забравя, как бях във втори клас и много исках да ми пробият ушите. Ревах цяла вечер, но нашите не искаха да ми дадат 11 лв за пробиване на уши. На другата сутрин сестра ми ме хвана за ръчичка и ме заведе, с нейни парички да ми ги пробият.
Много поразии съм й правила, но още тогава много ме е обичала, нищо че най-много бой съм яла от нея. До ден днешен много, ама много се обичаме.
Не можете да предотвратите недоразуменията по между им от разликата в интересите, но това не пречи много да се обичат.
Пиша всичко това, за да не се притеснявате.

# 4
  • Бургас
  • Мнения: 369
Вгорчаването на живота, описан в последния пост, в никакъв случай не бива да го допуснете. Не е редно по-голямото дете да бъде бавачка и отмяна на родителите. Това си е неговото време и детство, то трябва да си ги изживее пълноценно. Не говоря за помощ в редки случаи или когато самото дете има желание за това.

Разбирам, че малкото я търси да поиграят, но дъщеря ти е на 12 години, не е лесно да играе на игри за 3-годишни. А докато вие правите вечерята, не може ли малката да се занимава сама и да си играе? Голямата ви дъщеря навлиза в трудна възраст и е нормално да има нужда от лично пространство. От друга страна явно има някакъв проблем - ревност може би, щом детето не намира за приятно общуването с по-малката си сестричка. Наблюдавайте поведението й и открийте на какво се дължи. Нормално е да се изнервя, когато малката й пречи, но пък съвсем да не проявява желание да гушка или да се занимава със сестричката си, не е хубаво.

# 5
  • Мнения: 3 689
Мои приятели имат две дъщери със същата разлика като при вас. Голямата беше свикнала цялото внимание да бъде за нея и изобщо не искаше бебето. И досега трудно я понася, все нещо не й дава, все иска да я няма покрай нея. Така че явно е нещо нормално случващото се при вас.
Самата аз бях на 13 когато се роди сестра ми, от втория брак на майка ми. Беше ми като жива кукла, едва ли можех да я обичам повече. Гледах я когато се налага, страдах, че не иска да спи вечер при мен. Но пък и разликата ни беше по-голяма, а не 9 години.

# 6
  • Мнения: 893
Моите са със същата разлика 9г, обаче голямото е момче и явно от това има разлика - акъла му е още бебешки и отвреме навреме се гонят и играят още. Сигурно няма да е за дълго.
Карам сина като имам нещо спешно да гледа примерно 5-10 минути малката, да я забавлява, но за повече време не съм го карала - мрънка Simple Smile.

Според мен не бива да караш голямата да играе с малката. Вече не е дете. Опитвай ти колкото можеш да играеш с малката и ще остави сестра си..

# 7
  • Мнения: 4 907
Така... Пуснах темата именно, за да видя какво се случва в семейства, подобни на нашето. И изобщо да проверя правилно ли разсъждавам, защото вече имам чувството, че не виждам изход от създалата се ситуация.
Не знам защо някои си направиха изводите, че голямото дете едва ли не е бавачка на малкото.  Rolling Eyes Никъде не съм писала подобно нещо. Правя си изводите, че тези, които са изказали подобно мнение, не са родители на деца с подобна разлика. А темата ми изрично е насочена към родители на деца с голяма разлика.
Единственото време, в което наистина се налага от обстоятелствата двете да се занимават нещо заедно, е момента на приготвяне на вечерята. Просто това е нещо, което не може да се избегне - така или иначе трябва да се храним все пак. А никак не е лесно да готвиш, ако детето те дърпа за крачола и през минута иска нещо от теб.
На мен ми се струва напълно нормално, след като каката през целия ден е била на спокойствие, свободна да прави каквото си иска, прекарала е прилично време на компютъра, в интервала от 18 до 19ч. вечер да обърне малко внимание на сестричката си. Не мисля, че по някакъв начин я ощетявам с това. Колкото и да размишлявам, продължавам да си оставам на тази позиция. Още повече, че е достатъчно дори само да се намира в същата стая, не е задължително да се включва в някакви игри. Просто детето още е малко и е ужасно палаво и не ми е спокойно да върша нещо, докато тя е съвсем сама в другата стая. Напоследък започва от време на време да се заиграва и сама за по малко, но съгласете се, че на нито едно дете не му е приятно и интересно да си играе само. И така или иначе вика кака си за игри. Не мисля, че по някакъв начин бих могла да го предотвратя. Когато имам възможност, аз си играя с нея, но първо, че тя предпочита кака си, второ, че през делничните дни не ми остава много време за това.
Абсолютно никога не се е случвало двете деца да се занимават нещо заедно, а аз да седна да си почивам или да правя нещо лично за себе си. Всяка свободна минута върша някаква домакинска работа. В същото време мъжът ми изключително много ми помага в домакинството. Просто вечер след работа и двамата сме ангажирани в рамките на около час. А и малкото дете все пак рядко се заиграва точно с баща си. Предполагам, че във всяка къща е така - домакинската работа не свършва. Опитвам се през седмицата да върша само най-основните неща, но всеки ден се налага да се пусне прахосмукачка, да се сготви, да се мият чинии, да се прибере пране, да се простре друго - ами всичко това отнема време. Трябва да подчертая, че на този етап голямата ми дъщеря не помага с абсолютно нищо в домакинството - да не си помисли някой, че я ползваме и за домашна прислужница. Единственото нещо, което искам от нея е да си прибира своите неща, които по някакъв повод е разхвърляла из къщи - учебници, дрехи и т.н.
С течение на времето някак свикнах с идеята, че двете деца нямат особено желание да се занимават заедно. Да, нормално е на голямото да не му се играе на кукли примерно. Но си мисля, че заради малкото би трябвало да се "жертва" за някоя и друга минута. Не е някакъв тежък физически труд. Казвам го общо за всички деца. Аз като съм се скъсвала от игри навремето с голямата ми дъщеря, да не би да съм го правела щото много ми се е играело на кукли?! Разбира се, че съм го правела заради нея. Но това с игрите - едно на ръка... Примирих се. Въпреки че често ми става жал за малкото как моли кака си да играят, а тя му отвръща с досада и нежелание.

Каката наистина от година насам е в много странно състояние - тийнейджърско и става все по-странно... Най-много обича да си седи на компютъра, да си седи в своята стая. И това е и основната причина според мен да й е досадно времето, което се налага да прекара със сестричката си. Но не смятам за редно да я освободя напълно от нашето присъствие вкъщи. Първо, че цял ден е била сама и е правила, каквото си пожелае без ограничения. Второ, че колкото и да й позволявам да седи на компютъра, все пак напоследък много се увлича и от позицията на родител не мога да допусна да прекарва толкова много време. Трето - смятам, че когато всички сме си вкъщи вечер, е редно да прекарваме заедно, а не всеки сам по стаите.

Та на практика всяка вечер вкъщи протича изключително изнервящо за всички страни. Малкото моли кака си да играят - каката няма желание. Аз моля каката да се занимават докато готвя / щото тя сама не се сеща/ - но при липсата на желание игрите им не се получават. Щом изляза от стаята, започват да се чуват писъците на малкото - кака му я му е дръпнала нарочно някоя играчка от ръцете, я му е заявила, че не й се играе. /Виждали сме я с мъжа ми с очите си как нарочно го дразни/. Съответно аз отивам да видя защо се карат. И така ми се налага множество пъти да ги усмирявам докато уж на спокойствие се опитвам да готвя. Това е всяка божа вечер. Накрая съвсем логично нервите ми доста се опъват и правя забележка на каката. И така - всеки сърдит, неудовлетворен... Не искам да съм в такива отношения с голямата ми дъщеря - да се караме всяка вечер и то за едни и същи неща. Но наистина не виждам изход.
Всичките ми опити да си сплотя и да ги накарам да правят нещо заедно без да се карат завършват с неуспех.
Ето снощи им бях купила една къщичка за сглобяване от картон. Веднага се изпокараха кой кое да прави. И отново - вместо да имам свободна минута, се наложи да губя време да ги усмирявам.

Малкото дете, според мен провокирано от поведението на кака си, на свой ред е доста своенравно и много бързо се сърди, пази си нещата и изобщо е доста криво. Но това си е един омагьосан кръг - кака му като се държи така с него, няма как да е иначе...

Опитах са да опиша ситуацията максимално точно.
Наистина вече нервите ми не издържат на подобно " спокойно" прекарване на вечерите. Трябва нещо да се промени, но как... Много пъти съвсем откровено съм разговаряла с голямата ми дъщеря, че ходим на работа, че времето не достига, че вечер имам нужда от помощта й, за да мога поне да сготвя на спокойствие. Смятам, че е достатъчно голяма да разбере. Всъщност това, за което я моля - да помогне за един час, би трябвало да се случва от самосебе си според мен. Те ако се занимаваха нормално и кротко, всичко щеше да е наред и всеки щеше да е доволен. Но аз я моля изрично и въпреки това тя не може да се" насили" половин- един час да прекарат без да се карат.

Та много моля родителите на деца с голяма разлика да споделят някоя идея как мога да ги приобщя една от друга, защото явно не стават естествено нещата и от самосебе си, а трябва да се въздейства по някакъв начин...

Не знам дали съм права. Но много моля да се обосновавате! Убедете ме, че греша!



# 8
  • Мнения: 16 703
Не знам дали ще ти помогна аз. Разликата между моите деца е 6 г. и 4 м. Знаеш ли, мисля, че от самото начало голямото дете придобива някакво отношение, предварителна настройка, но и отношението на родителите след това е важно.

При нас първо големият искаше да има брат много и когато се оказа, че ще има, се радваше. Вероятно това е важно и родителят тук няма някаква съществена роля, за предварителната настройка. Ходеше с мен и на консултации понякога, чакахме, приказвахме.

След това, когато братът се появи, големият си продължи да живее по познатия начин, не съм го карала никога да помага или да гледа бебе и дете, т.к. знам от много големи /първи деца в семейството/, че това е нещо много досадно и води до скофтяване на отношенията. В някои случаи предизвиква явна реакция, в други води до натрупване на негативи, които, рано или късно, се проявяват, но последици винаги има. Ако иска да гледа и да помага- да, О.К., но това не му е бивало задължение. Никога. И е помагал, напрактика, но по свое желание.
Дори и да не става въпрос за постояннна грижа, когато голямото играе или се занимава, малкото е грижа на възрастния. То е дете и избор на родителите си, не на брат си/ сестра си. Мисля, че това е важно да се знае от всеки член на семейството. Отношенията следва да са ясни. Така съм процедирала напълно умишлено, точно с цел да избегна дотягането и отегчението в отношенията. Поне у нас имаше резултат. Често сега големият сам търси брат си да си поиграят, но това започна, когато брат му навърши 3-4 години и ставаше за игра, т.е. минаха бебешките му периоди. До тогава големият си имаше неговите игри и приятели, филми и занимания, малкият- неговите си. Никога не съм ангажирала големия с малкия по моя инициатива. На магазин, на гости, на разходка- малкият е с мен. Ако брат му иска- идва и той, ако не ще- не идва. Вкъщи, когато съм имала работа съм я организирала така, все едно нямам по- голямо дете. Не съм се ангажирала с купища домакинска работа, разтоварих я до минимум, не сме потъвали в мръсотия. Нито сме ходили гладни и нечисти. Домакинската работа не свършва, ако сами не си кажем "стоп" и не си подредим приоритетите. За мен тя не е приоритет и никога не е била. Ако съм само с бебето /1-3 годишното дете/ как бих я свършила?

Иначе за домашните задължения съм категорична, че такива следва да има всеки, но те са свързани с грижата за къщата- точно подреждане на маса и отсервиране, чистене на стаята /малкият чисти по пода предметите, големият минава с прахосмукачката, сега вече това прави и малкият, но големият трябва да я донесе и сглоби/, хвърляне на кофа от големия и други работи. Задължително участват и двамата, не обичам привилегиите, вкл. с оправдание за възраст. Моите са момчета, но ако им възложа да ми помогнат с прането ще го направят. И сушилнята през зимата ще спрат и ще отворят. Въпросът е да им кажа, че сами не се сещат, но все пак, като поръчам се прави. Твоето момиче е голямо и също може да помага. Дори малкото може да прибира пране от терасата, ако го откачаш и й го подаваш. Даже ще се радва. Малкият ми син обича да ми помага да простирам и махам пране, когато е топло и не ползвам сушилнята. Когато вадя чинии от съдомиялната също подавам и те внасят в трапезарията, не се опъват, не тежи, когато е навик. Не мисля, че това е възпитание тип "домашен прислужник", а жива необходимост. Децата от малки навикват, че имат И задължения.

Може би ако напълно оставиш идеята голямата да гледа малката /един час си е време, аз не бих пренебрегнала този факт/ за определено време и експериментираш да организираш гледането на малкото така, все едно че по- голямо няма, може да има промяна. Опитай. Представи си, че няма кака, когато имаш някаква работа. Кажи категорично на малката да не закача сестра си, когато тя има да учи или седне да гледа нещо или има гости. Да си играе или да се занимава сама /на 3 г. и нещо може, стига да иска и да й се даде възможност да се организира/. До към четири години ще стане вероятно по- интересна за сестра си, едно дете на 9-12 години няма как да се интересува от бебе и малко хлапе. Не всяко дете, дори и момиче, се интересува, на повечето им е досадно, наистина. Самата аз, като дете, не обичах да се занимавам с бебета и малки хлапета и никой не ме е карал. Нито по- големият ми брат се е занимавал с мен да ме гледа, него също никой не го е карал.
Аз съм била по- малката в семейството, но мога се поставя на мястото на по- голямо дете и го правя. Имала съм приятелки /"каки", това понятие, заедно с "батко" у нас не ползвам, и двете ми деца се наричат на име, мисля, че има значение/. Брат ми съм наричала по име и нито той, нито аз сме мислили някога, че някой от нас е ангажимент на другия. Съпругът ми е също по- големият и от него знам за огромната досада и натрупани отрицателни отношения в дома му като дете по повод "гледане" на малкото.
Един час гледане е много за дете, аз не бих го направила. Не бих възложила точно такова нещо в такава ситуация. Така само на каката ще й става още по- досадно и ще трупате негативи всички у вас. Може и да се влоши изнасилената ситуация и голямата направо да намрази малката си сестра. После оправяне няма.

Последна редакция: чт, 23 фев 2012, 10:14 от Judy

# 9
  • Мнения: 15 853
Не знам защо някои си направиха изводите, че голямото дете едва ли не е бавачка на малкото.  Rolling Eyes Никъде не съм писала подобно нещо. Правя си изводите, че тези, които са изказали подобно мнение, не са родители на деца с подобна разлика. А темата ми изрично е насочена към родители на деца с голяма разлика.


Понеже не си ми майка, слава богу, спокойно ще подмина цитираните ти думи и ще се направя, че не съм ги забелязала.  Whistling
Нямам деца с голяма разлика, но имам брат, по-малък с 8 години. Та много добре разбирам как се чувства дъщеря ти, въпреки че вкъщи никога не са ни делили като отношение, нито пък са разчитали да съм бавачка на брат ми (имахме си баба). Може би затова си играех с него с желание, точно защото никой не се е опитвал да ми го вмени като задължение. Но ми стига горчивината, че при всеки конфликт между нас винаги аз бях виновната, независимо кой и как го е предизвикал - просто защото бях по-голямата. Виждам, че и у вас положението е същото -  яд те е на каката, че не благоволява да дондурка сестра си, малкото винаги е невинно и изобщо не ти минава мисълта, че то може нарочно да дразни и предизвиква по-голямото ти дете - просто защото вече знае, че ще му се размине.
Иска ми се да ти задам и няколко въпроса:
1. Децата ти един и същи баща ли имат?
2. Голямото дете не ходи ли на училище и по каква причина?
3. Защо мислиш, че дете на 9 години е толкова малко, че да си играе с 3-годишно и толкова голямо, че да носи отговорност за действията и чувствата си?
4. Не знам с какъв тон "молиш" дъщеря си за помощ, но явно не ти се получава с молбите. Тонът ти в темата също не блести от миролюбие - остра си и готова всеки момент да започнеш скандал.
5. Не, че е моя работа, но ми направи впечатление, че в подписа имаш лентички само за малкото дете, голямото липсва.
6. Ако по-голямото дете го нямаше (не съществуваше или живееше на друго място), как щеше да готвиш с малкото?

Не искам да ми отговаряш на въпросите. Задай ги на себе си и ако намериш задоволителни за теб отговори - добре. Продължавай да хвърляш цялата вина на голямата си дъщеря, щом така ти харесва.  Peace

# 10
  • дядовата ръкавичка
  • Мнения: 2 886
Единственото време, в което наистина се налага от обстоятелствата двете да се занимават нещо заедно, е момента на приготвяне на вечерята. Просто това е нещо, което не може да се избегне - така или иначе трябва да се храним все пак. А никак не е лесно да готвиш, ако детето те дърпа за крачола и през минута иска нещо от теб.

Добре де, когато голямата ти дъщеря е била на 3 години, сигурно пак се е налагало да готвиш? Предполагам,  някак сте се справяли. Ако толкова не искаш голямата да седи пред компютъра, ограничи  достъпа, но не я карай да гледа сестричката си през това време. Да си намери други занимания. Или пък я помоли да ти помогне с приготвяне на вечерята.
Сама виждаш, че "насила хубост не става" и  с нищо не те облекчава.
Та на практика всяка вечер вкъщи протича изключително изнервящо за всички страни.
Не съм майка на деца с голяма разлика.
Но имам  9 години по-малък брат и отлично разбирам чувствата на голямата ти дъщеря. Разбирам и инстинктивното желание на майката да защитава по-малкия и по-слабия.
Няма начин да ги "приобщиш" една към друга, ако голямата сама не пожелае. Моите са с 2 години разлика и изобщо не се опитвам да ги "приобщавам". Защо да го правя? Всеки си е отделна личност с различни интереси, виждания, среда.

# 11
  • Мнения: 5 033
Няколко неща ми направиха впечатление. Защо голямото дете няма никакви задължения вкъщи? Ако до сега е живяла с идеята, че работата ма мама и татко е да да изкарват пари, да готвят, подреждат и осигуряват всичко необходимо, а нейната е само да седи и да си прави каквото си иска, нормално е да не и идва отвътре идеята, че е нужно да помогне с нещо.
Голямата, когато е била на 3г и не е имала кака, кой я е забавлявал, докато е трябвало да сготвиш?
Таткото с какво се занимава през това време? Защо да не може един татко да си играе с 3-годишно дете?
Аз на твое място бих ангажирала голямата да помага в домакинството, но не бих я карала да си играе с малката, ако не иска. Тези неща трябва да стават по взаимно съгласие, за да сближават децата. Ако стават по задължение, предизвикват негативни чувства.

# 12
  • Мнения: 16 703
Пропуснах- сега големият ми е на 12 г., а малкият скоро ще навърши 6 г. Сами не съм ги оставяла, освен когато бях болна преди няколко седмици и трябваше да ида спешно на лекар в големия сняг с такси. Изрично питах и големия и малкия дали мога да ги оставя сами. Големият сам ме помоли да ги оставя да си гледат нещо. Големият ми син сам е искал да ги заведа на кино и да ги оставя да гледат двамата детски филм. Имат си свой личен свят, на двамата- играят с играчките /на глупости, но са си техни глупости/, сутрин се измъкват от тяхната стая и отиват заедно в хола да гледат детски в почивните дни. Но това е тяхно решение. Не наше. 
Ако големият само с поглед ми бе намекнал, че не желае, не бих го товарила.
Мисля, че е опасно за отношенията. Може и да прекалявам, но имам разни примери пред мен и се боя, да не направя подобни грешки. 

# 13
  • Мнения: 309
 Моите са с разлика близо 7 год. Разнополови.
 Задължение голямото да гледа малкото не поставям. Обаче. Именно по време на вечерната врътня не мога да се занимавам с никого. И те или трябва да си седят сами по стаите /всеки има отделна/, или да се забавляват заедно - познай кое избират. Когато единия по някаква причина го няма, на другия, по собствените му думи, "ми е самотно".
 Разбира се, не си представяй някаква идилия - забавляването заедно в не малко случаи значи единия да дразни и провокира другия. Ако прекалят ги разделям по стаите, и се приключва.
 Има обаче един тънък момент - компютърът е при мен.
 Много ясно, че ако имаш нещо интересно, с което искаш да се занимаваш, и ти пречат, и те прекъсват, ще се дразниш и ще проявавяш нежелание, а при "пуберите" то може да има доста остра форма.
 Пак картинка от мойта конкретика - в момента, в който голямото има нещо интересно - било приятел, било занимание, поглъщаща книга или интернет - дребосът просто изчезва от "листата" му, а ако е по-настоятелен, бива изръмжан и ухапан, образно казано.
 С други думи, ако за този период, който ти е проблемен, оставиш каката да скучае, в някакъв момент тя сама ще погледне на сестра си като възможно развлечение и разнообразие, според мен.
 

# 14
  • Мнения: 403
оооооооо, рецепта няма , въпрос на темперамент на децата;
но е нормално да търсиш помощта на каката, без да прекаляваш...за добро или лошо, така се създават отговорни личности;
и на теб ще ти е лесно с едно дете , но имаш две;
и на каката ще и е лесно да не ти помага, но има сестриче;
Моят съвет е , ако не ти помага с дребоса и/няма ударено "и" в клавиатурата ми/ постави друга задача, а ти обърни внимание на дребното...а е време и него да го приучаваш да се включва дом. работа/примерно: занеси тези лъжички на масата и заедно ще ги подредим; помогни ми за нещо си - като на практика ти го вършиш , а то си мисли, че ти помага/
Всички сте едно семейство и всеки тр да участва с грижата си за домашния ви уют.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт