Към родители на деца с голяма разлика

nana77, не се заричай толкова категорично! За проблеми, които не са ти на главата, лесно се дава акъл отстрани!

Знаеш ли, явно не си пуснала темата, за да чуеш всякакви мнения, а само тези, които са ти удобни.
И както ти казах, аз съм преживяла този период и от точно от позицията на твоята голяма дъщеря. Така че "проблемът" и чувствата, породени от него си ги спомням много добре, не съм престаряла.

Отговори ми на два въпроса: Докато малката беше бебе, голямата проявявала ли е някога интерес към нея? В какво се е изразявал той?

Нана, това често се случва с темите във форума. Аз съм свикнала. Не е нужно да се спори. Авторката има проблем, ако иска- ще си го реши, ако не иска- няма и ще продължи да се оплаква. Може пък да й е по- леко да си търси съмишленици и това де е нейният начин да се справи с нервите и яда, който е натрупала /с положението- не, то ще си остане същото при липсваща промяна отвън, т.к. е невъзможно да накараш човек да иска нещо, което той очевидно не ще и да го убедиш, че му е добре, когато той много добре знае, че не му е/.

Джуди, това ми е ясно, не съм от вчера тук 
Аз далеч не споря, казвам нещата, така както аз ги виждам и разбирам.
А тя какво ще направи и какви стъпки ще предприеме или няма - си е нейна работа.

Чудно ми е как не можете да разберете един човек, който мисли доброто на децата си. Не казвам, че не сте й дали добри идеи за справяне със ситуацията, но ръчкайки в раната, освен да чуете още веднъж колко боли, друго няма да стане. Удоволствие ли си доставяте така?

Ох, аз разбрах днес и една жена, дето иска много да се пенсионира, но не й стига възраст. Документи вади, дипломи, похвали. Ама е до едната възраст само.
Не е до разбиране ..., ако е това- добре, разбираме. Точка на темата. Може да се пусне и петиция, анкета и проблемът се решава.
Обсъждаме си тук, не ни се връзвайте. 

Децата са ангажимент единствено на родителите си. Никой не пита другото или другите си деца, когато тръгне да им прави братче или сестричка и не бива да очаква или изисква по-голямото да се грижи или изобщо да помага за по-малкото, ако самото то не изяви желание. Дори и 1 ч. игра "насила" се превръща в тежест и отблъсква.
И всяко едно дете, независимо от възрастта му, трябва да има нгажимент към дома и домакинството, в зависимост от възрастта му (примерно, 12-годишното може да изчисти с прахосмукачката, а 3-годишното да подреди салфетките и приборите на масата, докато мама сготви).
А чувствата и отношенията между децата се градят с годините, с общуването и с комуникацията между тях (общите интереси възникват на доста по-голяма възраст, ако децата са с голяма разлика).
Моите "трябва" са по моите разбирания. Всеки си изгражда свои правила, разбира се.

Саморая, да проявявала е голям интерес, когато малката беше бебе. В интерес на истината голямата ми дъщеря винаги е била едно разумно, отговорно и зряло за възрастта си дете. Очакваше бебето с голям интерес и любов. Първата година й беше доста интересна и с радост се занимаваше с нея. Проблемът, който разискваме започна да назрява, когато малката проходи и започна да пипа нещата на кака си, а сега от известно време насам проявява и претенции за съвместни игри. Което си е напълно в реда на нещата. Но за съжаление съвпадна с навлизането на голямата в пубертета, когато тя самата започва да има по-специфични интереси и игрите с 3 годишно дете не са й от най-любимите.

nana77  и Judy, признавам не очаквах точно такива мнения - от сорта, че видиш ли аз съм някакъв мъчител на деца, защото ми се налага да оставя за малко малкото дете на кака му, че съм я задължавала и съм я лишавала от свободното й време, че даже и от детството й. Едва ли не върша нещо подсъдно ли що ли??? Предполагам, че положението в много от семействата е сходно.  Благодаря на малцината, които се престрашиха да си признаят, че се намират в подобна ситуация. Освен това, както се оказа май повечето, които се изказаха са майки на момчета, а при тях пубертета доколкото зная протича доста по-леко, което не е за подценяване и следва да се отчете.

nana77, виждам, че доста лоши спомени явно имаш от съвместното ти детство с по-малкия ти брат. Не знам до каква степен се е налагало да помагаш на родителите си в неговото отглеждане и по какъв начин. Но наистина ли смяташ, че единия час/ориентировъчно/ при нас е прекомерно натоварване на голямата ми дъщеря, ощетяване от свободното й време и изобщо, че следва да се освободи от този ангажимент заради това, че е тийнейджър???

Аз изводите съм си ги направила. Винаги съм била на мнение, че не трябва да се случват насила нещата. Пределно ми е ясно, че ако я принуждавам каката, ще има обратен ефект. И точно това се опитвам да измисля - начин децата да се приобщят, каката да стане малко по-сговорчива и да не го чувства като "насила"  общуването помежду им. Но така или иначе ние живеем заедно четиримата в една къща и не е възможно на практика единия да се прави, че другите не съществуват. Не е редно един от членовете на семейството, пък бил той и на 12 години, да се абстрахира напълно от случващото се в семейството, от нещата, които има да се вършат и т.н. Тя като един абсолютен тийнейджър, предполагам, че ще е най-доволна да не я занимават с нищо и да си седи в стаята цяла вечер необезпокоявана. Точно този лукс обаче, на този етап от живота на нашето семейство не може да й бъде осигурен. Не, че е напълно невъзможно да се случи. По-скоро го намирам за нередно, неправилно. Това аз го възприемам като да я оставя да си прави каквото си иска в пълния смисъл на думата без да се съобразява с нищо. Наистина не смятам, че е редно едно дете-тийнейджър да бъде оставен да си прави каквото си иска. От чисто възпитателна гледна точка.

Не смятам, че е прекомерно натоварване. Смятам, че си си навила на пръста, че голямата ти дъщеря ТРЯБВА задължително да играе с малката. И си готова да водиш войни, за да го постигнеш. И продължаваш да повтаряш едно и също, вместо да коментираш и алтернативите, които бяха написани - а по-точно да ангажираш тийнейджърката с това да ти помага в домакинството, докато примерно съпругът ти си играе с 3-годишното.

Колкото до лошите спомени - не мразя брат си, напротив обичам го много. Но това няма нищо общо с игрите.

Утро, тук присъди не се раздават, дава ги животът.
Ти поиска мнение в началото и опит- споделихме ти. Оказва се, че не търсиш това, а подкрепа за личните си виждания. Е, едни ще те подкрепят /които мислят подобно на теб/, други няма. С това няма да се реши проблемът ти, обаче. На децата- съвсем. Когато има проблем си има причина и независимо дали ни харесва или не, тя е налице. Пък свободна воля има всеки да си реши дали ще я види, признае, дали ще направи нещо в насока да промени. 
За такава ситуация обективни са не толкова майките с по две деца, а бившите деца, били в положението на твоите, те могат най- добре да ти кажат как са се чувствали. Повечето майки са си такива- смятат, че каквото правят си е наред. Но резултатите показват друго. Аз бих предпочела да се водя по резултата, ако е наред и сме доволни у нас /всички, не само аз/, нещата вървят. Никой не ти е казвал, поне не е и аз, че си мъчител на деца. Но че правиш грешка- това да. И че продължаваш да упорстваш, без да обмислиш различни варианти- също.
Както си решиш.

Нормално е проблемите да се проявят, когато малкото дете проходи и почне активно да се опитва да се впише по своя си начин в семейния живот. С бебетата такива проблеми няма. Нормално е и точно тогава голямото дете да почне да си брани територията. Най- не е нормално родителят да взема едната страна. Не съм видяла от такова нещо да е произлязло добро, за никого. Споделям опит.

Какво значи някой да си "признае"? Аз няма как да признавам неща, които не са ми налице. Мога да си "призная" как съм ги избегнала, което би било полезно за човек, който се интересува от начина, обективно.

Притеснява ме начинът, по който се самоизолира голямото ти дете. Прилича ми на човек, който си е самодостатъчен. Момата е едва на 12 години, а не ми се вярва вече да е равнодушна към климата в семейството.

Защо и как сте възпитали самодостатъчно на себе си дете, знаеш само ти. Границата между това да си си самодостатъчен до егоизма е много тънка. Не го допускай да се случи. Развий добри и хармонични отношения с голямото и всичко ще се оправи.

Утро, започвам с признанието, че и аз съм майка само на едно дете, но прочетох цялата тема с много голям интерес, защото със съпруга ми работим за второ и се опасявам, че мога да попадна в подобна ситуация, тъй като дъщеря ми също е свикнала да е център на вниманието.

От поста ти разбирам, че за теб проблемът не е в това кой да гледа малката, докато ти сготвиш, а в това, че двете не общуват. Очевидно се страхуваш, че ако удовлетвориш желанието на голямата, двете ти дъщери ще се отдалечат повече. Това обаче няма да стане. Просто им дай време, те са сестри, разбира се, че ще се обичат и ще си станат близки, когато му дойде времето.

Има и още нещо. Явно голямата не е в най-приятния си период, но той е най-труден за нея. Оставам с впечатлението, че ти прави на пук, защото ревнува. Не го приемай като обвинение, според мен лично всички първи деца ревнуват малко или много. Може би има нужда от малко повече време насаме с теб.

Сигурна съм, че ще си изгладите отношенията, желая ти успех

Лелееееее, темата е станала огромна за няколко дни...
Няма да успея да изчета всичко, че моите двамца щъкат наоколо...
Обаче мога да споделя нещо, което не съм целила, но стана случайно, и реши проблема с гледането на бебенка.
Както личи от лентичките ми, моите деца също са с 9 г. разлика.
Но нашият батко винаги е съгласен да гледа бебето, дори и дълго, защото я гледа в стаята с големия 3Д телевизор, с  множество детски програми... Въпреки че малката е лошичка, той търпи, бори се...
Просто защитава удоволствието си...
Във вашия случай, бих ти предложила, да обещаеш на голямата си дъщеря да ползва компютъра още малко или пък да си слуша музика, стига сестра й да е спокойна и щастлива, да не ти пречи в домашните задължения... Така каката ще има стимул да намери забавление на малката, без да й се налага лично да го прави, а ти ще имаш своето спокойствие... Или... бих позволила на 12-годишната девойка лично да се погрижи за вечерята, докато аз щастливо си играя със сестричката й...
Обмисли вариантите, но не разчитай да се наложиш само с воля... Подкупите също не помагат...
Просто апелирай за разбиране от нейна страна (при нас това помага). Макар и вече тийнейджъри, децата се ласкаят, когато родителите споделят с тях проблемите си и търсят тяхната помощ.
Пиша ти това не само като майка на деца с голяма разлика, но и като сестра, по-голяма от брат си с 11 години. Много съм го гледала, не ми е било голям проблем, но предполагам, че се дължеше на категоричното изказване на мама, че той си е мой, аз съм си го искала (което е и самата истина).
Е, как да не се радваш на нещо твое си, което дори е създадено заради тебе! (Естествено, брат ми не мислеше така още тогава  ) А и нашите винаги говореха за проблемите пред мене, което допълнително ме караше да проявявам разбиране, когато се налагаше да поема по-голяма част от домашните задължения или да гледам братчето си...
 Колкото до близките отношения, те се създават мноооого по-късно, когато възрастта напредне толкова, че разликата да е преодолима...
Успех! 

Тя темата станала огромна и интересна само за няколко дни! Явно си е и до характери на децата. Не мога да бъда много полезна, защото нашата разлика е 16 години и голямата е като втора майчица на малката, но е имало много моменти, в които е била отегчена и не й се е занимавало с нея. Даже съм я хващала как я подритва с крак, за да не й пречи. Аз в повечето случаи съм се карала на малката да не й досажда, ангажирала съм малката - на 3 години вече миеше чиниите, стъпила на стол(в началото ги премивах, но после видях, че се справя добре и оставих само на нейното миене - не го приемах като помощ, по - скоро повече ме натоварваше, но беше начин да се занимава и да ми е пред погледа ). Почти непрекъснато, като се върна от работа съм гледала да отделя повече време и да поговоря с каката - как й е минал денят, колко много я обичаме с баща й, да я гушна. Като заспиваме съм викала кака й да се гушнем заедно трите, е понякога и с баща им, ама има опасност да се счупи леглото. Всяка вечер ако не се гушкаме трите, карам малката да ходи да цунка кака си за лека нощ. На каката съм давала пари, за да я гледа, защото така или иначе тогава давах на детегледачка, напр. 1 лв. за два часа. Тя после с тях й купуваше дъвки и бонбони, но винаги се пазареше за повече пари на час и т.н. Не знам... дълго стана, но ми се струва, че трябва да се натовариш малко повече и да обръщаш повече внимание и на голямата, да й показвате колко много я обичате. Не се притеснявай, като пораснат малко ще мрат една за друга. Тези отношения са нормални в тази възраст.