Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 24 фев. 2012, 20:45 ч.

Имам проблем в яслата

  • 5 636
  • 40
  •   1
Отговори
  • Мнения: 73
Здравейте, мами! Искам да ви помоля за вашия съвет. Имам проблем с една от сестрите в яслата на дъщеря ми. До скоро си мислех, че само аз не я харесвам въпросната сестра, но напоследък разбрах, че има и други недоволни родители. Та тази госпожа редовно оставя децата сами в стаята и излиза в коридора да си бъбри с родителите, позволява си да налага мнение и куп други подобни неща, на пръв поглед дребни, но като се натрупат правят доста лошо впечатление. Но тази сутрин вече чашата преля. Едно момиченце редовно плаче сутрин и обикновено сестрата го взима и го разсейва някак. И тази сутрин така - сестрата я взе, но вместо да я успокои, я завела в спалнята и я оставила там. И това пред очите на майката (вратата е стъклена, нарисувана с боички и през нея всичко се вижда). А като капак на всичко, минута след тази случка най-нагло убеждаваше друга една майка как трябва да си постриже детето, защото вчера било "много рошаво, НАПРАВО УЖАСНО". Едва се сдържах да не й направя забележка, страх ме е да не си го връща после на детето. Мисля да отида в понеделник да говоря с директорката, надявам се, че и други майки ще ме подкрепят.
Има ли ли сте подобни проблеми, какво е най-добре да направя в случая? Предполагам, че саморазправата с нея, няма да има положителен резултат?

# 1
  • София
  • Мнения: 17 032
Честно казано, за коментари, показващи не особено добро възпитание, не бих направила нищо. Не сме заобиколени отвсякъде с изрядно културни хора, това е положението. Свикнала съм да не обръщам внимание, пестя си нервите.
За поведение, което поставя децата в някаква опасност, е редно да се сигнализира директора на яслата. Да, децата не бива да остават сами, но и все някой трябва да посрещне идващите сутрин и да каже две думи на родителите, интересуващи се от детето си, нали? Леля няма ли през това време при децата?
С две думи, ако имаш нещо конкретно, уличаващо сестрата в неизпълнение на задълженията й, си права да искаш от ръководството да вземе мерки. Аргумети в посока "не я харесвам" според мен по-добре да ги спестиш.

# 2
  • Мнения: 543
Ама как саморазправа, моля ти се. Не препоръчвам такова поведение. Както те е посъветвала и belinda, пести си нервите и само ако има нещо конкретно към жената сигнализирай. Моето дете ходи на градина от 3 години вече, имало е някакви проблеми, забележки към мен и към дъщеря ми, но аз съм спокоен, търпелив човек и гледам с добра дума да решавам нещата.

# 3
  • Перник
  • Мнения: 177
Много тежък проблем! Направо си го закъсала! Laughing
Просто вече се прекалява и ми се струва модерно да се плюва по персонала в ДГ. Дори сякаш родителите се чудят за какво да се заяждат! Била казала сестрата да се подстриже детето на незнам си кой! Ти знаеш ли в какви отношения е тя с майката? Може да са близки! Дори да не са какво лошо има?! Ако не казват нищо - не се интересуват от децата! Ако казват - защо се бъркат!
Като си решила действай - пускай жалби!

# 4
  • София
  • Мнения: 925
Много тежък проблем! Направо си го закъсала! Laughing
Просто вече се прекалява и ми се струва модерно да се плюва по персонала в ДГ. Дори сякаш родителите се чудят за какво да се заяждат! Била казала сестрата да се подстриже детето на незнам си кой! Ти знаеш ли в какви отношения е тя с майката? Може да са близки! Дори да не са какво лошо има?! Ако не казват нищо - не се интересуват от децата! Ако казват - защо се бъркат!
Като си решила действай - пускай жалби!
Peace
Като добавка мога да кажа , ако говорят с родителите - "Защо говорят?", ако не говорят -" Защо не говорят?" ,а само вземат децата и влизат в групата без да дават инфо.
Много ми е болно, когато се опитва всячески да се изкара че в ДГ и ясли работят зверове , а не хора. Да има такива , които не стават за тази работа , но те не са мнозинство , а тук се плюят всички и всички са в кюпа. Лошото е , че майките са настроени отрицателно към персонала , още преди да си запишат детето на градина.

# 5
  • Мнения: 74
Peace
Като добавка мога да кажа , ако говорят с родителите - "Защо говорят?", ако не говорят -" Защо не говорят?" ,а само вземат децата и влизат в групата без да дават инфо.
Много ми е болно, когато се опитва всячески да се изкара че в ДГ и ясли работят зверове , а не хора. Да има такива , които не стават за тази работа , но те не са мнозинство , а тук се плюят всички и всички са в кюпа. Лошото е , че майките са настроени отрицателно към персонала , още преди да си запишат детето на градина.


 Peace   bouquet  Подкрепям напълно, особено последното изречение е много вярно !

# 6
  • Мнения: 451
Сега ми е ясно защо наистина има толкова персонал по градините, които си позволяват да бият и тормозят деца, вместо да се предприемат някакви мерки! След като пред очите на родителите си позволяват да затворят само разстроено от раздялата с майка му дете, какво ли правят когато няма родители?!  А тези, които го намират за нормално и нападат някой на който му е направило впечатление са със сигурност от тези заради които все още съществува системата от преди 50години,  децата  да се откъсват от ръцете на майките и да няма и период на адаптация, както във всички съвременни европейски държави майките ходят и стоят с децата докато свикнат! Питам се само българските майки ли намат сърца за плачещите и неразбиращи какво се случва с тях деца? Все пак говорим за бебета под 3 години!

А това, че има навсякъде невъзпитани хора не означава, че точно те трябва да възпитават децата ни...

Danishka, за съжаление на много малко хора им правят впечатление такива неща, но аз съм също от хората, които не си мълчат и те подкрепям напълно.  Peace

Последна редакция: сб, 25 фев 2012, 19:15 от mari73

# 7
  • Перник
  • Мнения: 177
Ах, как ги обичам тези с демократичните лозунги! ooooh! Писна ми всичко да се сравнява с това в Европа! Понеже имам опит с английската социална система - е, не, благодаря! Аз пък например не намирам за нормално да си дават децата на 2-3 месеца на гледачки, ясли и т.н. Ама не твърдя, че това са хора без сърца, нали! Добре, хайде, само вие имате сърца и сте "добрите"!
И би ли изяснила, Мари, кое точно те е притеснило в системата отпреди 50 години, когато не си била родена? Или дай да праскаме клишета и да сме върха на сладоледа!

# 8
  • Мнения: 73
Много тежък проблем! Направо си го закъсала! Laughing
Просто вече се прекалява и ми се струва модерно да се плюва по персонала в ДГ. Дори сякаш родителите се чудят за какво да се заяждат! Била казала сестрата да се подстриже детето на незнам си кой! Ти знаеш ли в какви отношения е тя с майката? Може да са близки! Дори да не са какво лошо има?! Ако не казват нищо - не се интересуват от децата! Ако казват - защо се бъркат!
Като си решила действай - пускай жалби!

Все повече се убеждавам, че тук е пълно с "любезни" и готови да помогнат мами - една тема не съм видяла, в която докато се пусне и веднага се започва една атака срещу автора й, да не сподели човек нещо  smile3516
Мона Бонбона - не оплювам персонала, напротив - изключително СЪМ ДОВОЛНА от останалия персонал в яслата. И знам в какви отношения са въпросната майка и въпросната сестра - не са близки. Няма какво да ти обяснявам повече, но искрено ти пожелавам твоето дете да не го изолират само когато е разтроено, защото повярвай ми, това няма да му се отрази положително. И чудя се ако някой нарече твоето дете "ужасно", само защото е било разрошено, дали ще бъдеш толкова "любезна" и ще реагираш по този начин!? newsm12
За това, че излиза сутрин да говори с родителите сте напълно прави - разбира се, че всеки грижовен родител иска да се информира за всичко, свързано с детето си. Но не и да оставя 15 деца сами през това време. Белинда, през това време (сутрин имам предвид) лелята обикновено я няма - ходи до кухнята за закуска, после я резпределя и приготвя за сервиране. Така че, ако няма нещо много важно за споделяне, спокойно може да говори с родителите вечерта, когато изпраща децата, защото тогава децата няма да останат сами.
И да изясня - изобщо не съм имала намерение да оплювам персонала на детските градини и ясли, още по-малко пък на нашата ясла - ДОВОЛНА СЪМ от сестрите, учителките и лелите, с изключение на гореспоменатата (и не само заради посочените две случки). Абсолютно ПОЛОЖИТЕЛНО съм настроена към детските заведения, в противен случай не бих си пуснала детето на ясла още преди да навърши две годинки. И смятам, че и се е отразило добре ходенето на ясла!

# 9
  • в моя гьол
  • Мнения: 271
Всъщност, Данечка, ти не сподели твоя конкретен проблем с въпросната сестра какъв е.
Разбрахме за оставеното дете само в спалнята пред очите на майка му. А майка му как реагира?
Разбрахме за ужасно рошавото дете. А неговата майка как реагира на казаните от сестрата думи?
Сливи ли имат в устите посочените майки при положение, че всяка сутрин "бъбри" с тях?
За теб разбрахме само, че не я харесаш. Защо?

# 10
  • Мнения: 73
Всъщност, Данечка, ти не сподели твоя конкретен проблем с въпросната сестра какъв е.
Разбрахме за оставеното дете само в спалнята пред очите на майка му. А майка му как реагира?
Разбрахме за ужасно рошавото дете. А неговата майка как реагира на казаните от сестрата думи?
Сливи ли имат в устите посочените майки при положение, че всяка сутрин "бъбри" с тях?
За теб разбрахме само, че не я харесаш. Защо?



Ами майката на "оставеното" дете се ядоса, но нищо конкретно не направи, вечерта се оплакала на другата сестра. Другата майка с "рошавото" дете също нищо не каза на момента и също вечерта се оплака на другата сестра - тя (майката) е притеснителна и не смее да се оплаче. Имам и аз такива "дребни" случки с въпросанта сестра, но не смятам да ги споделям сега. Едно че е дълго за обяснение и второ - с тези коментари вече съжалявам, че пуснах темата.  smile3516
И какво значение има според вас това, че конкретната случка не се отнася до моето дете - днес е друго, утре може да е моето, не е ли нормално да имам притеснения  newsm12

# 11
  • Мнения: 526
Цитат
...А тези, които го намират за нормално и нападат някой на който му е направило впечатление са със сигурност от тези заради които все още съществува системата от преди 50години,  децата  да се откъсват от ръцете на майките и да няма и период на адаптация, както във всички съвременни европейски държави майките ходят и стоят с децата докато свикнат! Питам се само българските майки ли намат сърца за плачещите и неразбиращи какво се случва с тях деца? Все пак говорим за бебета под 3 години!

И не само под 3. Ние сме над 3 и никой не направи кой знае какво усилие за нашата адаптация. Викаха ни в 9, че да минели ревящите сутрин, обаждаха ни се в 11 че много плачело детето...,(като резултат спряхме малката за 2 м) а сега когато тя има желание да се среща с децата се отнасят с нея като адаптирано дете, а Мария разбира се не е.
Педагогическия модел не е променен от два-трийсе години.
Не мога да я оставя ревяща, не мога да я оставя против желанието и или още по-зле да я излъжа че ще я чакам отвън. Опитвам се да я овластя сама да вземе решението да ходи в дг, но за целта имам нужда от помощта на педагозите, а те нямат желание (очевидно) да участват плавно в процеса на нейната адаптация. Това ме отдалечава още повече от твърдението че родители и педагози работят в екип. Да, работата им не е лека, но унифицирането и еднаквия подход не е моя модел да отглеждане и възпитание на деца!

# 12
  • Мнения: 15 379
Предполагам, че саморазправата с нея, няма да има положителен резултат?

Правилно предполагаш. Саморазправата никога не е правилното решение.
Аз не разбрах обаче какъв е проблема и защо е нужна саморазправа?

За рошавото дете - да, на някои майки е нужно и редно в прав текст да им бъде казано, че детето е с мръсни дрехи, непрано бельо, сплъстена коса. И какво осъдително има?

За детето и спалното помещение - първото, което ми хрумва, че е оставено там, за да се успокои. Има деца, на които ревовете им минават именно така - да бъдат оставени за 2-3 минути на тихо и безлюдно място.

# 13
  • Мнения: 800
Темата е интересна. Намирам разум в повечето постове. Невъзпитани хора има навсякъде - прави сте. Също обаче е правилно да изискваме от тях повече, когато става въпрос за децата ни.
Ето нашата история. Моят син тръгна на ясли през септември на 2 г. и 3 м. Той ми е първо дете и не съм намирала нещо особено в поведението му, дете като всяко друго. Все пак поради доста добре развития си говор и общителност всички предполагахме, че ще се адаптира бързо. Да, ама не. Две седмици го водих само до обяд, после тръгнах на работа. Сигурно повече от месец беше единственият, който не иска да спи следобед, дори чух коментар от едната сестра, че изпада в истерии и буди останалите. Опитвах се да му създам интерес по различни начини, да му говоря, да му нося дребни подаръци и лакомства, но всяка сутрин пазарлъците и реването започваха още докато го обличам вкъщи. Помолих едната сестра да й оставя списък с нещата, които обича да прави, за да го залисват и да не пречи на съня на останалите, но тя директно ме отряза - какво щяла да прави ако всички родители й напишели такива списъци. После решиха да му вземат залъгалката, защото е вече голям (което си е вярно), а той стана още по-тъжен, неспокоен, започна да се напикава. Като го прибера вечерта още в 18 ч. заспиваше, все меланхоличен, не му се играе, като парцал. Като добавим и боледуванията, бях на път да се отчая. Дотогава съм имала едно отворено, усмихнато, бъбриво и пакостливо дете и изведнъж сякаш е болен.
На това отгоре един ден Боби ме нарече откачалка. Питам го от къде знае тази дума, а той ми цитира името на госпожата. След това речникът се обогати с "келеш", "недей ми тропа, че като ти дойда" и други подобни. Реших, че няма да вдигам много шум, макар че точно този тип изрази едва ли може да научи от другите деца, които едва-едва си казват името и някоя друга бебешка дума. Все пак една вечер като го прибирах просто между другото споменах, че откак детето е на ясла много нови думи е научило и цитирах въпросните реплики. Госпожата се изсмя все едно е много забавно, но мисля, че схвана посланието и впоследствие подобни думички не е имало.
Все таки, реването и сутрешните драми продължиха, аз вече се чудех дали да не го спра, макар че всички близки ми казваха, че ще свикне, включително и сестрите. Една сутрин вече бях пред това и аз да ревна и казах на едната, че така не може да продължава и трябва да променим схемата на адаптация, иначе могат да броят сина ми за свой педагогически провал. Тя се съгласи - явно също беше изпаднала в безизходица. На първо време занесохме завивки от къщи, възглавничка и една играчка (дотогава категорично отказваха да приемат вещи от къщи) - още същият ден детето задрямало следобед, а до няколко дни започна да спи. Коментарът беше - да бяхме знаели, че една възглавничка ще оправи нещата, още първият ден щяхме да я вземем. После им забраних да го лишават от залъгалката на моя отговорност - нашият направо му светна пред очите, а сестрите казаха, че е много по-весел и се включва в игрите с останалите (след като не му я вземат насилствено, той започна да си я губи и забравя и да спи без нея). За нула време научи всички песнички и стихчета, отпусна се. По това време някъде започнаха и заниманията с педагог. Много скоро педагожката казала на сестрите, че това дете възприема много бързо, знае доста повече от характерното за възрастта му и вероятно обичайните ежедневни занимания са му скучни, поради което не му харесват. В резултат на това явно започнаха да му обръщат повече внимание, при което Борис много скоро буквално заобича яслата, намери си приятели и тръгна с желание. Може дори да се каже, че се превърна в някаква атракция - всяка вечер започнаха да ми разказват какви ги е приказвал, как е остроумничил, какви бели е сътворил, какво е разказал за нещата вкъщи. 
Питам се толкова ли беше трудно да направим тези малки стъпки още в самото начало, а не да чакаме три месеца и взаимно всички да се изнервяме - дете, сестри, родители. Наистина смятам, че има известна закостенялост в тази система и без да предявяваме прекалени претенции (все пак и възможностите на държавата и общината не са кой знае колко големи), трябва да се опитваме да я променяме към по-добро. От родителите непрекъснато се събират средства за едно и друго, така че и те трябва да бъдат умерено взискателни към отглеждането на децата.  При всичките ни първоначални несполуки с адаптацията и дори при случаите, когато детето ми беше наричано "най-проблемното", "истерично" и т.н., не съм се чувствала никак добре, но и не загубих добрия си тон. Дори се включих в някои неща, за които можех да помогна - исках насрещната страна да разбере, че съм наясно с общите проблеми и им влизам в положение. Но в някакъв момент без да бъда груба или нахална, поставих и своите претенции. Сега всички сме повече от доволни, а взаимоотношенията с персонала са чудесни. Искам изрично да подчертая, че много пъти съм питала сина ми дали му се карат или го бият (вече не знаех какво да мисля от толкова рев всеки ден), но той винаги е бил категоричен, че такова нещо няма и госпожите са добри.  Явно просто при него общоприлаганата схема за адаптация не сработи и трябваше в движение да правим промени. С други думи - нужно е педагозите да проявяват повече разбиране към всеки конкретен случай, защото невинаги заучените модели действат. А на свой ред родителите също трябва да си сърудничат с персонала, без да предявяват прекалени претенции.
Дълго стана, дано не съм ви отегчила с нашите си проблеми и сте разбрали това, което исках да кажа.

# 14
  • Мнения: 73
Предполагам, че саморазправата с нея, няма да има положителен резултат?

Правилно предполагаш. Саморазправата никога не е правилното решение.
Аз не разбрах обаче какъв е проблема и защо е нужна саморазправа?

За рошавото дете - да, на някои майки е нужно и редно в прав текст да им бъде казано, че детето е с мръсни дрехи, непрано бельо, сплъстена коса. И какво осъдително има?

За детето и спалното помещение - първото, което ми хрумва, че е оставено там, за да се успокои. Има деца, на които ревовете им минават именно така - да бъдат оставени за 2-3 минути на тихо и безлюдно място.

Sourcherry, познавам майката и детето (оставеното в спалнята) - детето не ходи много редовно на ясла и определено не е от тези, които се успокояват, когато са сами. Тази сутрин случката имаше продължение - майката обличаше детето и въпросната сестра излезе. Детето както си стоеше спокойно (макар и малко кисело), като я видя започна да плаче и да се дърпа, не искаше да влиза.
Не ме убеждавайте, че този подход е правилен, защото  съм свидетел и не мога да го приема.
А другото "рошавото" дете изобщо не е занемарено или нещо такова, напротив - спретната е, добре облечена и косата й винаги е прибрана на опашка. Така че не виждам основание за грубия тон. Ако сестрата или лелята прецени, че косата пречи на детето по някакъв начин, разбира се, че и аз съм на мнение, че трябва да каже на родителите, но не и с този тон. Както и да е - приемам, че това е проява на не добро възпитание. А може би аз прекалено много задълбавам, защото пък другата сестра е толкова всеотдайна и добре, че не съм си представяла, че някой може да ми гледа детето толкова добре. И на фона на нея "проблемната" ми се струва още по-проблемна. За сега съм оставила нещата просто да се случват, не съм се оплакала, ще поизчакам за още някоя причина и не се съмнявам, че такава ще има. Живея в малък град и тук всичко се знае - въпросната сестра няма добра репутация - от предишната градина е уволнена дисциплинарно, а в нашата ясла това няма да е първото оплакване. И все пак притесненията ми си остават - ако си позволява така да се държи с децата сутрин, когато непрекъснато някой влиза и излиза, какви ли своеволия си позволява, когато няма кой да види  newsm12

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт