Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 фев. 2012, 19:21 ч.

Как се справяте ..

  • 4 346
  • 35
  •   1
Отговори
  • в рока
  • Мнения: 822
Постоянно ми се случва да се ядосвам за дребни неща.Обаче осъзнавам,че са маловажни,едва когато се сблъскам с трагедията на други хора.Днес например влязох  в подфорума за родители,преживели загуба.Плаках,плаках,плаках.....И изпитах срам,че понякога обръщам толкова внимание на несъществените проблемите .Мисля,че и част от вас са се чувствали така в даден момент.
Всеки път си обещавам да се променя и да гледам на живота по -леко ,но след два дни забравям.Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща

# 1
  • тракийка съм
  • Мнения: 1 979
Постоянно ми се случва да се ядосвам за дребни неща.Обаче осъзнавам,че са маловажни,едва когато се сблъскам с трагедията на други хора.Днес например влязох  в подфорума за родители,преживели загуба.Плаках,плаках,плаках.....И изпитах срам,че понякога обръщам толкова внимание на несъществените проблемите .Мисля,че и част от вас са се чувствали така в даден момент.
Всеки път си обещавам да се променя и да гледам на живота по -леко ,но след два дни забравям.Как се справяте с това да не занимавате със злободневни неща
когато се сблъскаш със собствена трагедия, ще спреш да се ядосваш за дреболии

# 2
  • в рока
  • Мнения: 822
Дано не се сблъскам ,а по някакъв начин да се опитам да гледам по друг начин на заобикалящите ме събития

# 3
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
И аз  се дразня от злободневните  неща, но бързо ми минава.
Честно казано, прибера ли се вкъщи, забравям  за всички простотии навън.Вкъщи ми стига дребната  един път да ме гушне и да ми каже, че много ме обича и че  "ние сме плиятелки, мамо" и нищо друго няма значение.
А за битовизмите пък, хич не ми дреме. Върша ги между другото. Финансовият въпрос също не ме стресира- стига ми  да имам толкова, че да не лишавам  от нищо детето ми и  съм доволна.
Пали е много права- преживееш ли  трагедия, или няколко  трагедии, страданието  те прави по- мъдър, по- разбиращ.Даваш си сметка, че това, за което  се ядосваш  в този момент, след ден, два или година, няма  да има никакво значение и нищо чудно, да  си го припомняш даже с усмивка / както  и често ми се случва, между  другото. Неща, за които съм бесняла преди  две години, сега  ги разказвам през смях/.
Между  другото, по- добре е да се ядосваш за злободневни неща, отколкото  някакъв жесток  житейски удар  да те принуди  да  промениш светогледа си Peace

# 4
  • в рока
  • Мнения: 822
Цитат
Между  другото, по- добре е да се ядосваш за злободневни неща, отколкото  някакъв жесток  житейски удар  да те принуди  да  промениш светогледа си

Да, Бронте,съгласна съм,но се ядосвам на самата себе си ,и се срамувам,защото осъзнавам,че в живота има огромни трагедии,а аз се оплаквам понякога за глупости Embarassed

# 5
  • Мнения: 231
Имам себе си и собствената си персона,време за другости нямам!!!!!!
Ядосваш се,защото отричаш нещо в теб или идващо от теб.Нещо,за което света не бива да знае...

# 6
  • София
  • Мнения: 6 892
За всеки неговите проблеми, дребни или не на фона на световните трагедии, са си важни и човек има право да влага емоции в тях. Единствено е безсмислено да се кориш, че те вълнуват твоите неща.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 937
Не се кори, Пурко, няма как да бъде иначе - човешка природа. Когато ми е болно някое от децата, нищо друго не ми е важно освен да оздравее, чудя се как изобщо съм можела да се вълнувам, че и тази година няма да отида в Париж, например. Когато оздравее, пак започвам да се ядосвам на шефа си. И така. Има моменти, когато знаеш, че щом сме живи и здрави, всичко имаме. Има и такива, в които се ядосваме, че три дена вали, а на колата ѝ дрънчи задната лява врата. С две думи - не се справям, все има за какво да се кося. Единствено когато е болен любим човек, всичко друго избледнява. Не знам дали има хора, които никога не се ядосват за ежедневни дреболии. Но все си повтарям, да я карам по-леко. Днес пак се ядосах, де, уж за дреболия, ама ей на - два часа минаха, а още го мисля и мисля! И Сергей Игнатов много ме ядова тия дни, мно-го!

# 8
  • в рока
  • Мнения: 822
Ментова,точно за това говорих Hug
Някак си невинаги оценяваме истински важните неща.Здравето (нашето и на близките )често приемаме за даденост,докато не се сблъскаме с лошото.Но както каза-такава е явно човешката природа

# 9
  • София
  • Мнения: 30
Мисля, че няма как да се отучиш да се ядосваш за дребни неща. И аз съм като теб - дори и да си кажа, че има къде, къде по-лоши неща, след няклоко дни всичко си е пак по старому. А и щом се хващаш за дреболии, значи нямаш по-сериозни проблеми, което е по-добре, отколкото обратното.
Наскоро след инцидент с близък човек усетих как изведнъж може всичко останало да избледнее за минути, да стане маловажно. Даже забравях да ям, пък какво остава да мисля за глупости. Е, сега като вече се оправиха нещата, пак се ядосвам за какво ли не. Включително и на вече подобрилия се болен, който качествено ми къса нервите с хиляди претенции и на моменти забравям как преди се молех само да се оправи, пък после да ме ядосва колкото иска.

# 10
  • Скиталец
  • Мнения: 4 741
Пали е много права- преживееш ли  трагедия, или няколко  трагедии, страданието  те прави по- мъдър, по- разбиращ.Даваш си сметка, че това, за което  се ядосваш  в този момент, след ден, два или година, няма  да има никакво значение и нищо чудно, да  си го припомняш даже с усмивка / както  и често ми се случва, между  другото. Неща, за които съм бесняла преди  две години, сега  ги разказвам през смях/.
  Peace
Това е логиката на моето гадже. Повтаря ми я всеки път като се ядосам или ми стане тъжно за нещо.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 166
За всеки неговите проблеми, дребни или не на фона на световните трагедии, са си важни и човек има право да влага емоции в тях. Единствено е безсмислено да се кориш, че те вълнуват твоите неща.

Точно това исках да напиша....
Не може да се чувстваш виновна, че не си преживяла трагедия и се нервираш на дреболии. На фона на загубата на дете, всяка друга драма изглежда смешна и жалка. Не може да се правят такива сравнения и съпоставки...

# 12
  • Мнения: 605
За всеки неговите проблеми, дребни или не на фона на световните трагедии, са си важни и човек има право да влага емоции в тях. Единствено е безсмислено да се кориш, че те вълнуват твоите неща.

Бояна, понякога ми идва да отворя профила ти и да чета, чета, чета... Много често след твой коментар темата е на 90% изчерпана.

Но ще остана тук и за останалите 10  Mr. Green , защото и аз често си беснея за дреболии, а после се упреквам как може да се занимавам с това и да не оценявам всичко, което имам и е наред. Опитвам се да се да си повтарям, че съм просто човек - с грешките си, с недостатъците си, с емоциите си. Просто човек. 

(п.п. Това последното изречение дойде оттам, че за секунди си припомних безброй неща, за които се ядосах през последните няколко дни : )

# 13
  • Германия
  • Мнения: 489
За всеки неговите проблеми, дребни или не на фона на световните трагедии, са си важни и човек има право да влага емоции в тях. Единствено е безсмислено да се кориш, че те вълнуват твоите неща.

Хем съм съгласна, хем не.  Crazy

Аз също съм се замисляла за подобни неща, но... чета в РПЗ и плача по простата причина, че загубих първото си бебе. Мъчно ми е, че аз съм единствения човек, който помни тази дата и това дете.  Cry В ден днешен имам своите ежедневни дреболии, за които се ядосвам, вкючително на дъщеря си, и понякога си мисля, че се ядосвам за глупости, я, какви по-големи трагедии има! В същото време, обаче, се ядосвам на приятелка, която само си търси от какво да се оплаква (според мен), а животът и тече нормално. ( Например , обажда ми се да ми се оплаква колко била болна и на антибиотик (от бг купен и самоназначен) защото има хрема, понеже еди кога си я бил духал силният вятър! И това жена на 30 години! ) Но всеки с проблемите си. Значи ли това, че съм лош човек?!

# 14
  • Мнения: 1 059
Реакциите ти са нормални, Пурко88.
Ако си постоянно в пълно съзнание на сериозните проблеми, които те заобикалят, тежестта им може да те пречупи. Човек има нужда да се концентрира от време на време върху дреболии, защото в себе си знае, че са незначителни и/или поправими, а това носи някаква утеха и разтоварва нервното напрежение.
И смутената ти реакция е нормална, това означава, че не губиш перспектива.



Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт