Аз празника "прошка" не го разбирам и не го харесвам. Прекалено ми е лицемерен - хайде сега да си "простим", пък от утре пак да си вършим каквото ни скимне и да се обиждаме както ни дойде. Като зануляване някакво изкуствено ми идва...
- Публикувана: 26 фев. 2012, 09:56 ч.
- Последно мнение: 13 март 2012, 01:38 ч.
Можете ли да прощавате?
Добре си го казала. И аз така мисля.
Аз празника "прошка" не го разбирам и не го харесвам. Прекалено ми е лицемерен - хайде сега да си "простим", пък от утре пак да си вършим каквото ни скимне и да се обиждаме както ни дойде. Като зануляване някакво изкуствено ми идва...
И аз така, даже се чувствам неудобно. Едно ми е насилствено да ходим по родата и да молим за прошка. Честно казано се правя на разсеяна и гледам да не ходим. Не ми идва от вътре. И не че не мога да прощавам, но това трябва да е дълбоко лично и не така нагласено.
Днес е ден за прошка. Има от кого да искам, но как да поискам като аз самата не мога да простя?
Вие можете ли да прощавате и как се научихте? Продъжавате ли все едно нищо не се е случило? Как поглеждате човека и преглъщате горчилката и обидата?
Вие можете ли да прощавате и как се научихте? Продъжавате ли все едно нищо не се е случило? Как поглеждате човека и преглъщате горчилката и обидата?
Мога и прощавам. Горчилката и обидата са много разтегливи понятия - зависи от степента им на натрупване.
Днес е ден за прошка. Има от кого да искам, но как да поискам като аз самата не мога да простя?
Вие можете ли да прощавате и как се научихте? Продъжавате ли все едно нищо не се е случило? Как поглеждате човека и преглъщате горчилката и обидата?
Вие можете ли да прощавате и как се научихте? Продъжавате ли все едно нищо не се е случило? Как поглеждате човека и преглъщате горчилката и обидата?
прощавам
няма смисъл да се тровя с огорчение 
обидата не мие приятел, не ми носи радост, предпочитам да се усмихна, да забравя и да си представя колко хубаво е да нося слънцето в погледа като по-малка съм се обиждала, търсила съм реваншизъм, това нищо добро не ми е донесло
Мога да прощавам, но мога и да не прощавам. В зависимост от ситуацията и размера на обидата и отношението на човека отсреща.
От 5 месеца например съм скъсала окончателно всякакви отношения със свекърите. Да не навлизам в подробности, но те тотално се осраха спрямо мен. Такъв як автогол си вкарала с действията си, че не възнамерявам да пускам дори детето си при тях. Но да са мислели, моето търпение се оказа, че не е безгранично. Всъщност не са ми се и извинили, че да им прощавам, а повярвайте - определено има за какво горещо да се извиняват.
От 5 месеца например съм скъсала окончателно всякакви отношения със свекърите. Да не навлизам в подробности, но те тотално се осраха спрямо мен. Такъв як автогол си вкарала с действията си, че не възнамерявам да пускам дори детето си при тях. Но да са мислели, моето търпение се оказа, че не е безгранично. Всъщност не са ми се и извинили, че да им прощавам, а повярвайте - определено има за какво горещо да се извиняват.
принципно точката на обидата у всеки е с различна дълбочина
Трябва ли да се правя на много ларж и да си затворя очите пред очевидната ненавист, която тези хора изпитват към мен. А с какво съм им виновна и хабер нямам. Аз лично се самоопределям като добър човек.
Тази дълбочина на обидата не зависи ли конкретно от това, което я е предизвикало? Ако ти изпратят уж близки хора смс със съдържание: "Ще те тормозя докато си жива!" как би го приела?! Защото аз получих такова съобщение от свекър ми.
принципно точката на обидата у всеки е с различна дълбочина
Трябва ли да се правя на много ларж и да си затворя очите пред очевидната ненавист, която тези хора изпитват към мен. А с какво съм им виновна и хабер нямам. Аз лично се самоопределям като добър човек.
за съжаление аз съм от хората, които се обиждат изключително лесно, не умея да преодолявам нанесената обида, помня завинаги. и ако имам контакт с тези хора се налага да лицемернича, а това 'изтисква' от мен ужасно много енегрия, която предпочитам да съхраня за себе си, вместо да ме боли главата от 'насилието' върху мен, за да съм се държала 'както трябва'. не знам дали ме разбираш
. затова и просто преустановявам контакт, вместо да работя върху 'отработването' и заличаването следите на обидата.иначе, ето една притча за обидата/ при мен обаче не работят такива поучителни истории/:
http://www.prikazno.com/2012/02/05/dzen-pritcha-za-obidata/
и още един материал , касаещ анализа на думата 'обида'.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=13445&Level=1
тонка, не знам как бих могла да ти помогна
, само ти пожелавам да превъзмогнеш проблема. 
Чак пък и е сигурен, че ще те надживее ли, какво?.... Ама че долнопробно
Кафенце, просто спестих подробности. След първия му смс получих втори с уточнението "Докато аз съм жив!".
Аз също съм на мнение, че с подобен род хора не е добре да имам взимане-даване. Мъжът ми също ги отписа след "хубавите" послания, отправени към мен.
Та такива бисери от рода, че било благородно да се прощава, при мен не вървят.
А този обичай/празник прошка, според мен е голяма глупост. Човек, когато изпитва вина спрямо друг и го е обидил по някакъв начин, не чака определен ден в годината, за да поднесе извинения и съответно да получи прошка.
слънчева*
Всяко зло - за добро! Аз много плаках и поне два месеца изживявах това, което се случи, постоянно задавайки си въпроса "Защо? Защо? Защо?". Къде сгреших, къде сбърках, понеже винаги търся вината първо в себе си. Сега обаче се чувствам като преродена. И осъзнах, че много са ме натоварвали тези хора, без да съм го усещала години наред. Обаче има някаква горчилка дълбоко в мен, която винаги ще ме човърка...