Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 фев. 2012, 09:18 ч.

Разногласията в семейството

  • 4 654
  • 61
  •   1
Отговори
  • Ку-куландия
  • Мнения: 783
Много мислих, четох книги, потърсих съвет, но ненамирам решение как да постигнем съгласие по въпроси по които сме на различно мнение, а насрещната старана неиска да обсъждаме проблема. Как постъпвате когато търпението ви се изчерпа? А когато това се отразява на децата и рефлектира върху тях? А когато влияе на отношенията с партньора? Когато си кажете крайни неща? Въпроси върху които мисля след няколко дребни случки прераснали в скандал. Най-често това се случва когато мъжът ми се опитва чрез сила, заплахи и обиди да накара децата да направят нещо което той иска, както той иска. Съответно те се противопоставят и се опитват да му обяснат, че искат друго, почват спорове, караница, започват обидите и накрая шамарите. Как да му обясня, че това са деца и неможе постоянно да ги сравнява със себе си? Че всяко дете е индивидуално, мисли различно, по детски, има характер който трябва да се изгражда, а не да се пречупва. Когато му дам да прочете някоя книга коментара е, че тези книги са пълни с глупости и пр. Когато му обясня, че не е правилно със сила, обиди и заплахи да посига това което иска от тях, започва да ме обвинява, че му противореча. Когато липсва търпение, когато липсва желание поне да се опиташ, да си по-търпелив, да обясняваш и да говориш какво се прави.  Стана дълго и малко объркано, но в момента в главата ми е хаос.  Дано сте ме разбрали.

# 1
  • София
  • Мнения: 892
Мила, точно затова бързо- бързо се изнесох и разведох, а детето беше само на 4 месеца. Биологичният му родител обаче реши да го "възпитава" по подобен начин. При опита ми да обясня, че детето е на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,ми каза, че и мен малко са ме били навремето. Е, познай, проявих ли търпение...
Не искам да те обиждам, ама това си е тормоз, за който трябват сериозни мерки. На какво ще се научат децата ти така, гледам малки са още...

# 2
  • Ку-куландия
  • Мнения: 783
Най-странното и необяснимо за мен самата в случая е, че е израстнал в семейство в което никой никога не е обиждан, удрян и каран да прави насила каквото и да е. Какво подтиква човек да се държи така?

# 3
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Сигурно имате разлики в методите на възпитание, които обсъждате пред децата. Може и да има некоментиран проблем между вас двамата, който рефлектира върху държанието му към децата, или просто търси внимание. С три дечица, предполагам, не е лесно, да са ти живи и здрави.

# 4
  • Мнения: 1 316
Съжалявам, но и за мен това не са разногласия, а тормоз.

Дъщеря ми, на 3-годишна възраст, няколко месеца не искаше да чуе за баба си заради едно ошамарване за скачане от дивана. Обясних на баба и, че ако иска да си оправят отношенията с детето трябва да си смени методите на възпитание. Но все пак не живеем с баба и докато при вас е доста по-сериозно.

# 5
  • до морето
  • Мнения: 1 130
Неприятна ситуация. Confused А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?

# 6
  • София
  • Мнения: 892
Несигурност в собствените способности, тираничен характер, чувство за безнаказаност (нали те не могат да му го върнат; дали би се държал така с някой от неговата категория...), знам ли и аз... При всеки е различно. Средата и произходът също са важни, както и микроклиматът и обстоятелствата във вашето семейство
Във всеки случай вземи мерки, не може така.

# 7
  • Мнения: 33 958
Както nosferata е писала - несигурност в собствените си способности, чувство на безсилие, че не може да се справи, чувство на безнаказаност. Умората също. Което не е оправдание в никакъв случай, всеки се уморява, но това не значи, че трябва да нараняваме най-близките си.

Не знам какъв съвет да ти дам, но имай предвид, че това може сериозно да повлияе на децата ви.
Ако не успееш да се справиш, потърсете и специалист.

# 8
  • Ку-куландия
  • Мнения: 783
Неприятна ситуация. Confused А само относно възпитанието на децата ли се проявява този проблем, или по принцип човекът е властен?
Да, това е единствената тема по която спорим. Аз съм по търпелива и ги изчаквам и изслушвам, говоря и обяснявам, повтарям добезкрай, докато той няма това търпение и иска всичко да стане на момента, виднага, без да обяснява, няма търпението да ги изчака сами да се справят - с храненето, с обличането, прибирането на играчките, миенето, такива все незначителни неща.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 948
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?

# 10
  • до морето
  • Мнения: 1 130
Да, това е единствената тема по която спорим. Аз съм по търпелива и ги изчаквам и изслушвам, говоря и обяснявам, повтарям добезкрай, докато той няма това търпение и иска всичко да стане на момента, виднага, без да обяснява, няма търпението да ги изчака сами да се справят - с храненето, с обличането, прибирането на играчките, миенето, такива все незначителни неща.

А има ли нещо против основно ти да се занимаваш с възпитанието, наистина е нужен такт, търпение ?И само, когато е спокоен да се включва?+въпроса на Вилико.

# 11
  • Ку-куландия
  • Мнения: 783
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?
Да усеща се, после им се извинява, съответно на мен ми казва че сега когато е минало всичко съжалява. Не се държи така постоянно, само когато е изнервен, случва се в месеца 2-3 пъти, и винаги чашата прелива от най-малкото и незначително нещо.

# 12
  • Ку-куландия
  • Мнения: 783
А има ли нещо против основно ти да се занимаваш с възпитанието, наистина е нужен такт, търпение ?И само, когато е спокоен да се включва?
По принцип е така, аз прекарвам повече време с тях, знаят какво е позволено и какво не, не ми правят фасони или се случва много рядко. Кагато са с него са са в двете крайност или им разрешава всичко или нищо.

# 13
  • София
  • Мнения: 7 948
Той усеща ли, че прекалява? В изблик на нерви например ли го прави или по принцип го счита за правилно като начин?
Да усеща се, после им се извинява, съответно на мен ми казва че сега когато е минало всичко съжалява. Не се държи така постоянно, само когато е изнервен, случва се в месеца 2-3 пъти, и винаги чашата прелива от най-малкото и незначително нещо.

Да, на мен също ми се случва, когато съм преуморена и изнервена - да си го изкарвам на мъжа или на детето. Тъпо е наистина. Не виждам в тия моменти мъжът ми какво би могъл да направи, освен - да се опита да е малко по-мил от обикновено  Wink Това като съвет - някак като го усетиш, че е изнервен - намери си твоя подход към него - да го предразположиш или поуспокоиш, нещо такова.

# 14
  • Bon Temps, Louisiana
  • Мнения: 10 605
Посетете брачен консултант. Има такъв и във форума.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт