Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 29 фев. 2012, 11:34 ч.

Възпитаване на емоциите при децата

  • 5 357
  • 50
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 431
Пускам темата в този раздел с надеждата майки и на по големи деца минали по този път да ми дадат съвет, ако са се сблъсквали с подобен "проблем".
Детето ми е 1 клас, добродушен, кротък, неагресивен, с училището се справя нормално, но е свръхчувствителен и лесно се разстройва.Плаче дори в училище за дреболии от моя гледна точка и ако се случи да се разстрои за нещо, трудно се успокоява и направо пропуска часа. Sad
Опитвам се да му говоря, да му обяснявам кои са незначителните неща, на които не бива да обръща внимание, както и че ако сгреши не е фатално, че на училище за това се ходи да се учи.Че никой не е роден научен и за това госпожите правят забележки, но уви нямам особен успех.Направо сърцето ми се къса като ми се обади в някое междучасие разреван и ме моли да го взема ( което естествено няма как да се случи).

# 1
  • Мнения: 57
Много хубава тема, която ще следя с интерес...Не сме ли ние в основата на емоциите на нашите деца с възпитанието си?

# 2
  • София
  • Мнения: 7 265
Хубава тема, която ще следя за идеи и съвети.
Имам подобен проблем с моята първокласничка. В училище се справя повече от добре. И не просто защото госпожата постоянно ми го повтаря, а защото наистина виждам, че е така. Никога досега не се е случвало да и бъде направена забележка, камо ли написана. С ученето също се справя идеално. Обаче има едно голямо НО- детето има прекалено високи изисквания към себе си . отнася се за изисквания във всяко отношение- писане, смятане, неучебни неща....ако някоя буква излезе извън реда започва един рев, не е истина. Ако нещо не нарисува както трябва се нервира страшно много, мисля ме разбирате за какво говоря. В училище не е така. Говорих с класната, тя каза, че не е и предполаала, че детето е такова, в училище въобще няма такива привички. Говорила е с нея един ден насаме, без да се издава за нашия разговор и за известно време детето имаше по-друго поведение. Обаче беше временно.
Не знам...нито аз, нито татко и някога сме и натяквали , че трябва да е безгрешна. Стараем се, говорим...полза не виждам.

# 3
  • София
  • Мнения: 34 968
не виждам как могат да се възпитат емоции, по-скоро научаване да коонтролира външното им проявление. По-често им казвайте да не се дават, да не им пука, дори когато учителката нещо е недоволна. Малко повечко твърдост да проявяват, дори да си отнесат лоша оценка или забележка. Децата ни като цяло търсят нашето одобрение, също и одобрението на учителката в първи клас, та затова повечко снизходителност и побутване в посока да го карат по-леко, че ние няма да им се сърдим и не очакваме от тях всичко да е идеално.

# 4
  • Мнения: 15 563
Емоция не се възпитава, учи се /основно житейски, с цената на лични грешки и страдания/, как се изразяват и че задължително следва да се изразяват, но на подходящото място и в подходящите условия.
Моите деца си изпитват каквото си щат, въпрос на душевна нагласа е. Обаче ги уча да не изграждат самооценката си по нечия чужда /обикновено или не е доброжелатена и е умишлено занижена или е от близък и в обратната посока/. Друго важно- често няма правилно и грешно решение, а има различни последици от различните решения. Последиците зависят от техните решения, не от шансът, астрологията и на маг Роза магиите. Хич не е нужно околният свят да знае, че са засегнати дълбоко, но че са обидени или нещо не им изнася следва да покажат без емоция, своервеменно, мотивирайки се. У нас могат да се отпуснат, да кажат, да реват, ако щат, да беснеят. Смятам, че емоцията следва да намира отдушник, избран от човека, ако ли не- тя сама ще си намери, но не се знае къде и как и може да стане опасно.
С хубавите емоции пак така- нека изразят, нека кажат, нека споделят. Но не с всеки. Причини има.
За да се постигне това, което ми е цел, с децата е работено от малки, те не са център на света /важно е да го схванат навреме, после ще им дойде башкън и зор се отвиква, понякога- хич и все е трудно, все другите са виновни и все нещо не е наред/, те трябва да са попадали в различна обстановка и разнообразни ситуации /с теория нищо не се научава или наученото е изкривено през гл.т. на обучаващия и не е обективно, пълно и вярно/, да контактуват с различни хора /отбраният кръг буквално осакатява/. Така знаят, че има различно отношение, разни хора, разни възгледи и гледни точки, разни изходи от един и същ проблем. Детето трябва да има възможност да прави лични грешки. За да научи голямата истина, че безгрешни няма и че най- често изход се намира, но от него зависи да го издири.
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Моята цел е по- различна, не конкретно децата да не обръщат внимание на "дребните неща" /за всеки човек различни неща са важни- дребни и едри/, а да търсят истината, т.к. често тя не е свързана с оценката, дадена им отвън от приятел, познат, учител, колега по- натам. Тя може да е ориентир някакъв, но не задължителен жалон, по който да се равнят.
Това с разреваването и вземането се отиграва обикновено по- ранко. Детето трябва да знае- да сподели всичко, родителите да преценят дали то се поглезва повечко /знам, знам, че тукашните деца не го правят, аз говоря за нетукашните/ или наистина в обстановката има съществен непреодолим проблем. Щото може и да е второто и да се наложи промяна в обстановката. Ледът е много тънак, понякога, а последиците варират от нищожно до много съществени. За да се вземе решение родителят трябва да е възможно най- запознат със ситуацията и най- обективен. Да няма уклон да защитава гарджето на всяка цена, нито да го обвинява по презумпция. Презумпции няма тук, има факти и преценка с изводи и крайно решение. 

Последна редакция: ср, 29 фев 2012, 14:06 от Judy

# 5
  • Мнения: 33 952
Съгласна съм с Judy и действам горе долу по същия начин, само дето не виждам резултат  Rolling Eyes

Аз бях същата, с тази разлика, че ме беше срам и си сдържах сълзите, израснах го през пубертета.
Много се радвах, че детето ми не е като мен, но след като стана на 4 г. от пълен непукист се превърна в супер чувствителна. Даже не повярвах първия път на учителката в градината като ми казваше колко е чувствителна.

В началото в училище всеки ден повръщаше като започнат да пишат домашните (от страх, че ще сбърка нещо и трябва да го прави отначало), след като установихме, че не е физически проблема, започнахме съвместно с учителката да работим в тази  посока и има резултат. Това по отношение на учебните неща. Отделно са тези със съучениците, изкарвала ми е акъла като ида да я взема и намеря ревяща, хълца и не може да говори, вече си мислех, че е станало кой знае какво, пък тя се била разделила с "гаджето" или някое момиче й казало, че не иска да си играе точно сега с нея  Crazy и т.н. и т.н.

Понякога се засяга от някаква смешна забележка, която съм й направила, за стаята, някоя дреха или нещо, което трябва да оправи, меря си думите вече, намирам начин да й го кажа така че да не се засегне, но ми е ясно, че няма как така да я щадят и навън, затова не се престаравам, успокоявам се само с това, че засега споделя...

# 6
  • сутрин - в облаците сини, вечер - в чашата с мартини между хрупкави маслини
  • Мнения: 85
Моят племенник има подобно поведение.
Силни, остри емоции, рев чак до посиняване и хълцане  - последното беше като нямаше място за него на детски рожден ден. Бяха сложили един стол по-малко и той се разстрои невероятно за такава дреболия.
В началото майка му много се тревожеше. Водиха го на лекар - правиха изследвания - ЕГ, невролог и други подобни.
Оказа се, че няма нищо, просто детето е чувствително до крайност, което за съжаление най-много пречи на него самото.
Сега (вече е 5ти клас) се опитват да омаловажават проблемите, които той смята за големи и да не му обръщат внимание. Но е трудно, резултатите са бавни и с променлив успех.
Препоръчаха му спорт за освобождаване на емоциите.

# 7
  • София
  • Мнения: 34 968
то изглежда вече като универсално обяснение, но наистина е до темперамент и тип нервна система. Понякога и някои хора просто не могат да преодолеят или възпрат избухването в плач или смях, буквално всичко им се изписва на лицето. Не е срамно, човешко е. Неприятно ми е дда го призная, но животът е доста жесток, по-скоро околните са доста жестоки и децата и родителите се принуждават да се учат на самоконтрол, за да избегнат унижението. И възгледите са такива в днешно време - трябва да си твърд, да не показваш емоции.

# 8
  • Мнения: 15 563
Разбира се. Типът емоционалност е вроден. Възпитава се външното поведение. А отсяването на важно от маловажно става с личния житейски опит.

# 9
  • Мнения: 2 431
А отсяването на важно от маловажно става с личния житейски опит.
В някаква степен смятам, че не е нужно всяко нещо да се преживява лично, за да се убедиш в него и да си промениш нагласата и реакцията. Все си мисля, че родителя може да дава насоки и обяснения, а не просто да хвърля децата си в различни ситуации за самосправяне.
Аз не просто искам да го уча да си сдържа емоциите, наясно съм че това няма да стане от раз, че с възрастта човек добива самоконтрол, но искам да го предпазя от прекалената емоционалност. Разбира се, че вярвам,че е вроден типа нервна система ( още повече, че аз съм го водила и при специалисти, които са потвърдили, че е такъв и че това не е болест или нещо такова, че хората са различни ), но все пак колкото по бързо успее да отсее дреболиите и те престанат да му влияят, толкова по малко негативни емоции ще изпитва ( независимо дали ще ги преглътне ).
Не очаквам някакви чудеса от темата, по скоро споделяне на личен опит и донякъде да видя има ли и други такива деца и какво предприемат родителите в случая.Може би някаква тактика, която не съм се сетила и така. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 15 563
Никой не е в състояние да преживее всичко, що става под слънцето. Но широкият поглед и личният опит са задължителни. Да се намила с години едно и също понякога има ефект по- слаб от 5 минутно лично преживяване. Лично и многократно съм се убеждавала в това.
Разбира се че има всякакви деца. Това не решава ничий конкретен проблем. Даже и научените да се сдържат са минали, макар и по- ранко/обикновено в ДГ/ през подобни ситуации. Повечето са се научили. Не за един ден, разбира се. Ако им е била дадена възможност затова.
Аз съм писала конкретно как съм процедирала с моите, само че от І група, не от І клас. Само това е разликата. И не са по- малко емоционални, никак. По- лесно е, когато е рано. Това- да.

Ти как реагираш, когато ти се обади или когато плаче? Какво казваш, как? Каква е ответната реакция? А в градината или преди училище как е било?

# 11
  • Мнения: 2 431

Ти как реагираш, когато ти се обади или когато плаче? Какво казваш, как? Каква е ответната реакция?
Ами питам го конкретно какво е провокирало плача, успокоява се като му говоря.Аз и заради това му купих телефон да може да ми звъни, ако нещо иска да сподели в училище през междучасията, защото съм наясно, че госпожата няма да седне да  се занимава с персоналното успокоение на всяко дете.

А в градината или преди училище как е било?
Ами и в градината трудно приемаха госпожите емоционалността му, постоянно се опитваха да ми обяснят,че градината била като казарма и да не съм си въобразявала разни неща като индивидуален подход и т.н. Та там разправиите бяха големи, ама с мен.  Mr. Green Наложи се да им обясня, че не са те които го решават, взех му ресурсен учител , много трудно преглътнаха, че им се натриса! дете със СОП. Понеже той проговори много късно и имаше проблеми заради това, отделно, че децата му се подиграваха, отделно, че госпожите имаха претенции за казармено поведение.

Предучилищна кара в училище, нямаше някакви сътресения. Всичко си вървеше нормално.

Но както и да е, сега съвсем не става дума за подобни проблеми, той си учи нормално, няма проблеми с поведението спрямо децата ( макар че се оплаква понякога, че някои деца го обиждат ) или госпожата, просто заплаква за много дребни на глед неща. Съвсем не казвам, че реве всеки ден и аз се чудя дори какво точно му го провокира. По скоро при забележка за негова грешка, не знам как да му обясня, че не е страшно ако сгреши. Той прави от това голяма драма.

# 12
  • Мнения: 15 563
"Дете със СОП"... не съм запозната с личните истории на участниците във форума принципно. В конкретни теми е добре да се изясни, т.к. има значение. Конкретно детето има ли заболявания? Работили сте с ресурсен учител. А сега работите ли със специалист?
В какво се изразява най- съществената промяна в средата от предучилищната група и сега, І клас? Деца, учител?
Разправиите в градината пред детето ли бяха?
Извън училище контактува ли с други деца и там как се справя?

# 13
  • Мнения: 2 431

В какво се изразява най- съществената промяна в средата от предучилищната група и сега, І клас? Деца, учител?
Всичко, и деца и учители.

Цитат
Разправиите в градината пред детето ли бяха?
Тези с мен, не естествено. Но какво точно са му крещели госпожите не мога да знам на 100 %, все пак не съм присъствала.
Но това не е тема на разговора, защото всичко си е минало. Детето няма никакви обучителни проблеми в момента, работили сме със специалисти и сме изчистили нещата, защото по тяхно мнение не се нуждае от това.Няма заболявания.
Извън училище контактува ли с други деца и там как се справя?
Да, няма проблеми.

# 14
  • София
  • Мнения: 34 968
на моите съм им казвала, че често другите хора (деца или възрастни) не гледат с добро око на проявата на някои емоции като плач и дори буйна радост, затоова е по-добре да се опитват да запазят хладнокръвие, доколкото могат, пък ако не успеят, да не се притесняват. А за обидите, критиките и др., първо да си ги пуснат покрай ушите, и ако няма ефект, вече могат да "сритат в кокалчетата". Не е добре и да седят пасивни, като някакви мижитурки, пък нека после на мен някой да ми се оплаква. Досега не е имало оплакване.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт