За деца със СОП в масово училище

  • 13 882
  • 73
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 947
viliko, как се случва тук във всеки клас да има дете със СОП и във всеки клас да има по един ресурсен учител?! И как децата с Даун, в инвалидна количка или различни синдроми да са част от общото. Виждаш ги навсякъде, всеки ден. Не иде реч за пари, а за елементарно отношение. Когато досега децата са крити, няма как бързо да искаме да се интегрират, за съжаление...

О, не, не ме разбирай погрешно, аз не съм против!
Още в първия си пост казах, че всъщност не знам точния начин.
Споделям обаче наблюденията си и притесненията евентуално, които съм наблюдавала. Все пак нека не мислим само за детето със СОП, ами и за другите деца - поравно.

# 46
  • Мнения: 2 885
Тонита го написа - с децата се работи от раждането и до всяко дете в училище има ресурсен учител.
Сега погледнах в сайта на нашето - имаме 22 редовни учители и 11 ресурсни и това за кварталното училище - 1-6 клас + 4 групи ПГУ.

# 47
  • Мнения: 7 947
Това е прекрасно, но ние живеем в България. Понякога дори дразнещо става това постоянно сравняване с Европата. В сферите на мечтите - вероятно това е добър и работещ вариант. Но на фона на това, че дори по един няма в училищата помощен/ресурсен - какво говорим за 50%  Wink

# 48
  • Мнения: 382
немирница, това не е в България, нали?

# 49
  • Мнения: 2 885
Все трябва да се почне отнякъде. Не сравнявам. Дразня се на това всеки си гледа собственото дете, но не и децата със СОП. Те все са отстрани картинката. Чак анкета в училище ще се пуска....
Все в парите гледате. Това тук не бих казала, че е богата страна. Но децата със СОП може да ги видиш и в ботаническата градина, и на посещение на исторически забележителности, и в дискотеката, в кафенето. Не са били крити....и си личи.

# 50
  • Мнения: 7 947
Чакай сега - тук също никого не пречи децата със СОП да отидат в парка или на кино  Wink
Говорим обаче за съвместното наложително комуникиране, все ден, по доста време. Защо аз примерно трябва да прибирам сина изнервен или с ненаучен урок, защото половината час минал в грижи за детето със СОП? Разбери, че всеки иска най-доброто за детето си. Аз например имам много търпение и определено лично отношение към тези дечица. Но реално понякога е доста трудно, какво остава за децата. Условията като цяло у нас не са пригодни - в това си напълно права!

# 51
  • Мнения: 2 755
Условията като цяло у нас не са пригодни - в това си напълно права!
Така е. И сега какво правим? Тръгваме в правилната посока, опитвайки се да приложим вече работещия модел в другите страни, или войната между родители на деца в норма срещу родители на деца със СОП , продължава? А, тактиката е друга - всички родители срещу държавните институции, от които зависи промяната. Образователната ни система е доста ригидна и като цяло има нужда от промяна, ама...... Tired

# 52
  • Мнения: 7 947
Не зная, казах го, всичко е така свързано и така объркано, че  Tired

# 53
  • Мнения: 2 898
Защо аз примерно трябва да прибирам сина изнервен или с ненаучен урок, защото половината час минал в грижи за детето със СОП?

Ето това се получава на практика. Ресурсният учител в едно средно по големина училище е един. Той работи по график с нуждаещите се деца. През другото време те са в час, обикновено със социален асистент, който не е педагог. Наскоро бях в час при колежка, която има такова дете. Детето беше в сравнително спокойно състояние, но постоянните обяснения  на асистента бяха "фон" за работата на целия клас. Честно казано - доста неприятно.

# 54
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Никак не е за подценяване постоянното присъствие на ресурсния учител, ако той
реално ще трябва да обяснява отделно, да говори и напътства именно това дете.
Не познавам дете, което не би се разсейвало от почти постоянен външен за него
дразнител. Още веднъж казвам, че това са вероятно по-малкия брой случаи, в кои-
то цената на интегрирането на едно дете се отнася от целия клас или група.
Всъщност, ако няма балансиран подход, да се отчитат и негативите за другите де-
ца, то доста дълго ще е времето за приемане на децата със СОП, защото няколко
такива случаи ще хвърлят постоянна сянка на недоверие и съмнение в крайния ре-
зултат.

# 55
  • Мнения: 40 725
Дразня се на това всеки си гледа собственото дете, но не и децата със СОП.

В края на краищата нормално е всеки да гледа най-вече своето си дете, а не чуждите.

# 56
  • Мнения: 838
С риск да се повторя пак ще кажа- когато за детето със СОП е осигурена нужната подкрепа(екип от специалисти) то не пречи никому, защото това е тяхната работа- да го научат на нещо без да пречи на останалите- ако е нужно по история ще излезе рес. учител в друга стая да му обяснява индивидуално, ако е шумно по география ще го заведе при психолога или там специалиста който познава проблема на детето.
Относно масовия учител- съгласна съм, че не е там за да обърне специално внимание на детето със СОП, но не е и там за да го игнорира напълно а това се случва не с шумните ипалави деца със СОП, а с тези, които дори са по-ниски от тревата.
Някой по-нагоре го е написал- вместо да роптаем едни срещу други, нека роптаем когато някой не си е свършил работата и е позволил това нищоправене да пречи на всички деца.
Лесно е за изпълнение, стига да не почваме с идеята как видиш ли НЕ може да стане, може и още как.
Вилико, защо говориш за наложително комуникиране, всяко дете избира само с кое да дружи и с кое не, и защо ако здраво дете досажда на друго такова мислите, че може да се направи забележка, а на дете със СОП не може, може и още как и това не е нетолерантност, а зачитане правото на избор на другия.
Аз имам две деца, едното от които е със СОП, в класа в който се учат има още едно дете със СОП и хич не се имам за нетолерантна да му направя забележка, когато прегръдките му станат мечешки и моето едва диша в ръцете му, така както въобще не се притеснявам да скастря моя хубостник, че досажда на някое друго дете.

За да научим децата си да общуват човешки по между си, не е нужно нито да ги делим, нито да им позволяваме да се натрапват едно на друго в желанието си за контакт. Трудно се нацелва златната среда, но не е невъзможно.

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 680
Здравейте на всички, изчетох коментарите, за което благодаря.
немирница, не виждам нищо лошо в това да се пусне анкета, за да се разбере до някаква степен мнението и вижданията на всички родители относно тези въпроси. Смятам, че би трябвало да има достатъчно информираност и диалог в общуването между родителите, учителите и учениците в един клас. Тогава и толерантността и разбирането, и приемането на едно дете със СОП от останалите ученици ще е много по-качествено. А оттам и детето или децата със СОП в този клас ще се чустват по-добре.
А не да "вкарат" дечица със СОП в един клас и останалите деца, че дори и учители да започнат да гадаят какво им е на тези деца, защо се държат така или иначе...и купищата други въпроси, които задават и саответно как да се справят.
Смятам, че когато нещата са поставени открито е много, много по-добрият вариант. Не виждам как може да се правим, че няма проблем, когато той е пред очите ни.

# 58
  • Мнения: 2 885
Децата тук се приемат, че са различни по подразбиране.
Едното дете на приятелката ми е със ресурсен учител в училището. Коментара й бе, че може да осъди директора веднага, ако разбере за анкетата.
Децата със СОП са проблем ли? За кого?! Направо ми се изправиха косите от тези 4 стр.....Толкова дискриминационно звучи.....Embarassed

Последна редакция: пт, 02 мар 2012, 22:46 от немирница

# 59
  • Пловдив
  • Мнения: 680
Да, проблем е за всички нас, които не сме достатъчно компетентни, информирани, запознати. Да, проблем е да се постигне балансираното общуване, в което всички деца да се чустват добре и комфортно, а и техните родители. Всички да се правим на много компетентни и всичко знаещи и разбиращи по темата за интеграцията на децата със СОП мисля, че е абсурдно. Повечко познания могат да ни бъдат само от полза.
Дискриминация??? Не я виждам. Условията, сред които се осъществява интеграцията са ужасно неуредени и смятам, че процесът е доста труден.

Общи условия

Активация на акаунт