Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 352
Здравейте,

Чета тук от доста отдавна, в края на октомври 2008 сложиха диагнозата на сина ни - множествена екзостоза. Най-просто казано това са тумори на костите, обиколихме доста ортопеди с надеждата, че има грешка, но...  Cry Минахме и през цялата гама емоции, от невярване, реване, самосъжаление и какво ли още не, предполагам че и вие сте имали подобни състояния. Лекарите ни убеждаваха, че в общия случай до 12-тата година не се налагат операции, че може да си живее като "нормално" дете и никога да няма проблеми и т.н.

До миналата година. Един ден синът ми си ударил крачето в градината, макар че бях сигурна, че няма счупване, все пак отидохме за снимка в Пирогов. На снимката се видя, че има огромна екзостоза над глезена, която расте от едната към другата кост и се врязала в нея, костта беше наполовина "изядена" от тумора и казаха, че се налага почти спешна операция. Това беше малко преди да стане на 5. Само изчакахме да му мине рождения ден и го оперираха в Горна Баня. В болницата се стараех да не се стресира, поне доколкото зависеше от мен и докато лежахме там не даваше признаци да е нещастен, дори на края на едно свиждане с баща си отвън му обясняваше как "ще трябва да се качва вече в хотела". Та така живеех си със заблудата, че за него не е било страшно и много лошо. На контролен преглед есента ни казаха, че до 6 месеца се налага да направим нова операция, този път на ръката. Почнах леко да подпитвам и подмятам за спомените му от болницата и той почти всеки път почти "истерясваше", че никога повече не иска да ходи в болница  Sad Само че се налага  Cry И пак ще изчакаме да му мине РД и ще трябва да постъпи.

След толкова излияния, ако някой е имал търпение да изчете, и може да ни посъветва как да подходим, как да му кажем и какво да му кажем... Той не знае, че има заболяване, миналия път си мислеше, че операцията е заради удара в градината. Как се обяснява такова нещо на 6-годишен? Моля, споделете, ако имате опит или пък ако имате идеи.

Поздрави и с най-искрено пожелание да са здрави децата ви!   bouquet

# 1
  • София
  • Мнения: 2 327
Детето е голямо, обясни му каква е ситуацията. Ръката му е болна и трябва докторите да извадят това, което го разболява. Това не  може да сане вкъщи и ще трябва да отиде в болница. Операцията няма да боли, защото ще го приспят и като се събуди вече ще е добре. Ти ще си до него през цялото време. Покажи му рентгеновата снимка, обясни му какво се вижда там. Децата са любопитни.
Ако има шансове да се налагат още таквиа операции - предупреди го.
Има една книжка за Франклин, който влиза в болница. Ако му харесва костенурчето може да му я прочетеш.
Като се налагат някакви по различни от обичайните прегледи или манипулации винаги обяснявам на детето какво точно и кой ще му прави. Казвам му кога ще боли и кога не. Така ми се струва по спокоен. Един месец се наложи да му бием през няколко дена инжекции - не заплака нито веднъж.

# 2
  • София
  • Мнения: 126
Пълната истина може да го стресира, обясняваш нещата по детски смилаеми. Трудна работа, като знам моето дете колко е страхливо. Бързо оздравяване и кураж.

# 3
  • София
  • Мнения: 317
Трудна работа...
Може би няма много да помогна, но все пак да споделя моя опит. Дъщеря ми като малка заради някакъв вирус лежа в болница и това ужасно я стресира. След това Франклин влиза в болница й стана любимата книжка, знаеше я почти наизуст, явно по някакъв успокояващ за нея начин преживяваше нещата. Впоследствие брат й се роди с тежки увреждания и многобройните ни престои в болница и операции допълнително я стресираха. Веднъж ми каза: Мамо, пак ли ще му режат главата? и на мен просто всичко ми се прекърши... Представяхме си, че тя си мисли едно, после се оказваше, че е друго... С това искам да кажа, че всъщност никой от нас не знае точно по какъв начин го преживява детето и какви са му мислите. Аз се консултирах с психолог, който ми даде някакви основни насоки, но те разбира се трябва да са конкретни за всяко дете. Със сигурност извлякох и нещо полезно. Ще ти пратя координати на лични, ако те интересува. Открихме случайно и една книжка със стихотворения, която една майка е писала, докато са лежали с детето в болница, и която доколкото разбрах и от медицински лица се отразявала добре на психиката на децата - "Болна бях, но оздравях" на Жанета Рогошева - бих могла и да ти я сканирам, ако я няма в Интернет.
При всички положения обаче, предвид възрастта на детето, не мисля, че е удачно да му се казва цялата истина - то вече си дава сметка достатъчно добре за някои основни понятия в живота, а от друга страна не е на възраст, в която трябва глобално да му се представят нещата и то да се затормозва. Нещата и събитията се представят едно по едно, без размисли за бъдеще и хипотези, в краткосрочен времеви план - тази операция, фактически - ще влезем еди-кой ден и ще излезем от болницата еди-кога...
Успех!

# 4
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 2 523
Синът ми е претърпял много операции! Лично моето мнение е че каквото и да му кажеш ти или да правиш ако детето търпи болки или е свидетел на болките на другите това не само че няма да остане незабелязано но и ще си мисли- ето те ми казаха .... а аз видях .... . Така че според мен ако уговориш лекарите за максимално кратък престой в болницата и 100% обезболяване след операцията това би помогнало и най- вече ще види че не е страшно! През 2010 г. сина ми претърпя една много тежка е болезнена операция ,слава богу в Германия, та видях какво значи ефективно обезболяване ! Сега сина ми помни основно екскурзията до Германия, лош спомен от болницата няма! При това беше доста по голям - 9 г. !
Аз лично когато сина ми ме е питал защо се налагат всичките тези операции съм обяснявала че всеки човек е роден различен - някой не виждат добре и носят очила , оперират им очите / това според мен е най-приемливо за децата тъй като го виждат постоянно / той пък има.... и затова се налага... . 

Последна редакция: пн, 05 мар 2012, 09:56 от veni-b

# 5
  • София
  • Мнения: 2 327
Може би не съм била достатъчно ясна, но и Вени го е казала. Важното е да не излъжеш детето в очакванията му, за да ти има доверие и да се притеснява по-малко. А и като знае какво го очаква се подготвя само и се чувства по-спокойно. Няма нужда да се навлиза в подробности, но ако пита детето за нещо е добре да имаш отговор, който е понятен за него.

# 6
  • ЖИВЕЯ НА ОСТРОВ В НЕБЕТО, И ЧЕСТО ЦАМБУРКАМ В ЗВЕЗДИТЕ:)
  • Мнения: 117
Пожелавам успех и бързо възстановяване след операцията. Дано е  последна Praynig.

# 7
  • София
  • Мнения: 352
Благодаря на всички ви!  Hug   bouquet От всички постове си харесах по нещо, което да използвам!

Франклин постъпва в болница и ние я бяхме чели над 10 пъти миналия път, вече обаче му се струва бебешка тази поредица. Проблемът (и хубавото от друга страна) е, че този път нищо не го боли, няма никакъв проблем видимо, но има екзостоза (това е като шип при възрастните), който расте на китката между двете кости и ги деформира и трябва да се премахне преди да ги е увредил.
Приемам вашите съвети - ще му обясня това някак си по детски, така че да го разбере, ще му покажа наистина и рентгеновата снимка да го види... Но, ако не попита няма да му казвам, че най-вероятно това няма да му е последната операция.
За обезболяването какво да кажа, боля си го миналия път, то обезболяваха с нурофен и то дози, които са по-малки от тези, които даваме за сваляне на температура  Sad
А честно казано няма да настоявам за по-кратък престой, защото миналия път точно да ни изпишат и той направи реакция към упойката и трябваше да му слагат наново абокат и да вливат системи. 
Надето77, Ако не те затруднява прати ми, моля те, тази книга "Болна бях, но оздравях" видях че е издадена 1998 година и едва 700 бройки тираж. Също и координатите на психолога, аз пуснах и тема в под-форума консултация с психолог, може и с нея да се консултирам. За детето не знам, но аз със сигурност си мисля, че имам нужда, миналия път ужасно тежко го преживях, просто 8 денонощия постоянно виеха деца от болка  Cry (той, слава богу, поне нощите си спеше) Сега знам какво ни очаква, та се надявам да е по-леко, а и затова искам и аз, и той да сме подготвени...
veni-b, това много ми хареса, ще го ползвам със сигурност:
Аз лично когато сина ми ме е питал защо се налагат всичките тези операции съм обяснявала че всеки човек е роден различен - някой не виждат добре и носят очила , оперират им очите / това според мен е най-приемливо за децата тъй като го виждат постоянно / той пък има.... и затова се налага... . 

Благодаря ви още веднъж, съжалявам, че пак стана толкова дълго  Embarassed

# 8
  • София
  • Мнения: 1
Здравейте,

пробвайте да му кажете истината използвайки метафори - ако обича да играе на войници може да му кажете че чужда армия в влязла в неговото тяло и той и докторите са съюзници и се борят за победа. Необходимо е да си сътрудничат и т.н.

Хубав ден!
Виолета Вълкова

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт