Имаме ли наистина избор?

  • 18 554
  • 265
  •   1
Отговори
# 30
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
От доста време насам имам чувството, че някой просто ограбва живота ми съвсем неусетно. След прекараните 7 часа на работа и почти 3 в път, ми остават 3-4 часа със семейството, в които трябва да се приготвя вечеря, да се погледнат домашните, все нещо да се свърши и вкъщи. Времето е повече от малко, непълноценно, недостатъчно, но това е времето, което имам всеки ден със семейството си.  

Преди няколко години се чувствах по същия начин. Обърнах живота си изцяло и не съжалявам. Сега пак има неща, които не са точно както бих ги искала, но определено всичко е много по-добре. И това отвратително чувство, че животът минава покрай мен без да участвам пълноценно в него, вече го няма... и не го чувствам ограбен, както ти казваш.

# 31
  • Мнения: 4 965
извинена си ,но не мисля да ти давам обяснения..Темата си е много хубава и сериозна.
Не искам да спамя повече ,вече го направих с последния  си пост..

Не съм ти искала обяснения. Стана ми интересно в контекста на темата и разпределението на времето.
Интересно ми е и другите какво включват в понятието, но...
Всеки си избира какво да прави всеки ден и какво не. Всеки си избира дали да отговаря на въпроси или не. И т.н.

# 32
  • Мнения: 4 757

 Peace

Е, не всеки избира между "Дали да прекарам Коледа в Монте Карло с Джордж Клуни" и "Дали да си купя трети апартамент с изглед към Сентрал парк.

Съществена част от проблема е да откриеш какво всъщност искаш и да си изградиш приоритетите. Също и да съзнаваш границите на избора си.

# 33
  • Мнения: 4 965
Живеем в затворена система - твърде затворена за мен, което прави избора ни силно ограничен и за всичко си плащаме.

Peace
и предопределен. Горе-долу изборът ни опира до възможностите ни да интерпретираме предопределеностите в затворена система. Понякога го правим добре, но понякога не.

И кое е затвореното на системата, изключвайки личните качества и способности?
Кой те спира да промениш живота си на 180 градуса, да започнеш отначало, да заминеш далеч, да работиш нещо друго, да създадеш ново семейство и т.н., и т.н.
Единственото ограничение е в рамките на личността и готовността да приемеш промяната.

jp, ограничението е само що се отнася до собствените възможности и това какъв избор ти предлагат те (и до желанието на другите, защото Клуни може да има други планове) Wink
Но пък винаги можеш да избереш да преследваш мечтите си и начина да го направиш.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 6 470

Съществена част от проблема е да откриеш какво всъщност искаш и да си изградиш приоритетите. Също и да съзнаваш границите на избора си.


Точно. Това, че изборът има някакви граници, не означава, че липсва... отделен въпрос е, че и границите се променят понякога  Wink

# 35
  • София
  • Мнения: 12 094
Теоретично е така, но за мен избора между две злини не е никакъв избор. Да не говорим за избора да се ядосаш или да си недоволен от тези злини? Сигурно избора да не се ядосаш, да си позитивен и доволен от нещо, което не харесваш за мен е като избора да се дрогираш, за да си щастлив.

# 36
  • Мнения: 46 505

А ако имаш например две или три деца ?...

Под ежедневни неща имам предвид вечеря и пералня.
Всичкото останало време е за семейството, и децата включително.
И под "имаш", вероятно имаш предвид "имате", родителите в повечето случаи са двама, така че нещата са съвсем поносими.

Но си права, всеки говори за себе си  Peace

# 37
  • Мнения: 4 757
Теоретично е така, но за мен избора между две злини не е никакъв избор. Да не говорим за избора да се ядосаш или да си недоволен от тези злини? Сигурно избора да не се ядосаш, да си позитивен и доволен от нещо, което не харесваш за мен е като избора да се дрогираш, за да си щастлив.

Няма нужда да си диволен от неща, които не харесваш. Но няма смисъл да се ядосваш за неща, които не можеш да промениш. За свой късмет мога да кажа, че това винаги ми е било присъщо.

Та първо е важно да се прецени можеш ли да промениш нещата, колко ще ти струва и какво ще спечелиш. Ако си изясниш това спокойно и обективно, изборът ти става доста по-очевиден.

ПС Говоря от гледната точка на живота ни в България и сега. Не говоря за войни, чума, глад, насилие, болести и т.н.

# 38
  • Мнения: 779

И под "имаш", вероятно имаш предвид "имате", родителите в повечето случаи са двама, така че нещата са съвсем поносими.

Но си права, всеки говори за себе си  Peace
Да, точно това имам в предвид. Хубаво е ,че уточнихме този важен детайл..

# 39
  • Мнения: 1 547
Избор имаш винаги, във всяка секунда, навсякъде. Дали ще искаш да видиш, дали ще решиш да се възползваш от хилядите посоки в живота си, е отново твой избор. "Не мога" и "Нямам избор" са синоними на страх, съмнение и ограничения в ума ти. Първо промени мислите си, а после и ежедневието си - вярвай ми, само след година е възможно да правиш тен на яхта и да ядеш ягоди със семейството си, стига просто да го допуснеш като възможно. Проблемът на повечето люде е, че първо отказват в съзнанието си разни благини, после яростно се заемат да търсят оправдания за собствения си отказ, и накрая, когато животът наистина им откаже благините, се сърдят на него и си вярват, че са много далновидни.

Не се оплаквай от настоящия си живот, а се заеми усърдно да измислиш живота, който искаш. Ама опиши желанието си така детайлно, както и нежеланието си, щото нежеланията отнемат, а желанията дават. Успех!  Grinning

# 40
  • Варна
  • Мнения: 1 383
И кое е затвореното на системата, изключвайки личните качества и способности?

Резултата от избора, взаимозависимостта и времето.

# 41
  • Мнения: 4 965
И кое е затвореното на системата, изключвайки личните качества и способности?

Резултата от избора, взаимозависимостта и времето.

Но пък всеки резултат, въпреки неопределеността си, ти дава нови опции за избор.
Няма нищо предопределено в живота - всяко нещо е резултат от различни пътища, сред които избираш един.

# 42
  • Linz
  • Мнения: 11 619
От доста време насам имам чувството, че някой просто ограбва живота ми съвсем неусетно. След прекараните 7 часа на работа и почти 3 в път, ми остават 3-4 часа със семейството, в които трябва да се приготвя вечеря, да се погледнат домашните, все нещо да се свърши и вкъщи. Времето е повече от малко, непълноценно, недостатъчно, но това е времето, което имам всеки ден със семейството си.  

Преди няколко години се чувствах по същия начин. Обърнах живота си изцяло и не съжалявам. Сега пак има неща, които не са точно както бих ги искала, но определено всичко е много по-добре. И това отвратително чувство, че животът минава покрай мен без да участвам пълноценно в него, вече го няма... и не го чувствам ограбен, както ти казваш.
Същото важи и за мен.
Бях се превърнала в истински робот. Денят ми беше кола-бюро-деца-кола-маса-легло, всеки ден едно и също, една безкрайна въртележка. Живеех заради почивните дни, но когато имаш ученици, това съвсем не е достатъчно.
Стресът не ми се отразяваше добре и реших да променя нещата. Сега съм много по-доволна от живота си, въпреки по-ниските доходи. Имам време за всичко и това ми е най-големия лукс. Не искам повече да живея за да работя.
Животът е прекалено кратък, за да го пропиляваме робувайки някому.

# 43
  • Мнения: 779

И кое е затвореното на системата, изключвайки личните качества и способности?
Кой те спира да промениш живота си на 180 градуса, да започнеш отначало, да заминеш далеч, да работиш нещо друго, да създадеш ново семейство и т.н., и т.н.
Единственото ограничение е в рамките на личността ...

Не можеш да ги изключиш azaf. Peace Според мен не можеш.Всичко е свързано. В много голям процент изборът ни се диктува не просто от нашия характер (склонности да рискуваме или пък да приемаме предизвикателства), а и от морала ни , от възпитанието ни, от ценностната ни система ,като цяло.Визирам примера със старците ,който някой беше дал..
Често възпитанието и моралните отговорности се явяват причини ,които могат да те спрат да направиш даден избор.
Така ,че наистина ограничението е в рамките на личността ни.
Колкото си по-голямо перде , по-добре живееш , друг е въпроса обаче ,дали този начин е правилен .Често има примери за хора изградили благополучието си , стъпвайки на "главите" на други , на чуждото нещастие и т.н...
Най-трудно е да се намери златната среда".. и вълкът сит и агнето цяло".Мноого труден момент според мен. В този ред на мисли , пак не можем да кажем ,че сме напълно свободни да избираме понякога..
т.е зависи ако и когато имаш възможност да упражниш това свое право..

# 44
  • Мнения: 15 188
Живеем в затворена система - твърде затворена за мен, което прави избора ни силно ограничен и за всичко си плащаме.

Peace
и предопределен. Горе-долу изборът ни опира до възможностите ни да интерпретираме предопределеностите в затворена система. Понякога го правим добре, но понякога не.

И кое е затвореното на системата, изключвайки личните качества и способности?
Кой те спира да промениш живота си на 180 градуса, да започнеш отначало, да заминеш далеч, да работиш нещо друго, да създадеш ново семейство и т.н., и т.н.
Единственото ограничение е в рамките на личността и готовността да приемеш промяната.


 Не можеш да изключиш личните си качества и способности, защото на тях се базира изборът. Как ще избереш нещо за което нито си чувала, нито знаеш, че съществува. Това не би било избор, а авантюра / не е лошо разбира се/.  Grinning  Обикновенно човек прави избора си, стъпвайки  на знанията и уменията, които има, компромиса, който може или не може да направи и др. такива фактори - все предопределености на избора. Като добавим, че не може да се откъсне от общността на хората/обществото, а то си е затворена система, всичко си е точно. Последното можеш да го опровергаеш, но тогава се отива в частен случай, което би било добре да се разглажда в друг аспект, а и не е масово.

Аз не отричам, че човек "винаги има избор", а че по често е принуден да го прави.

ПП Предопределено не е нещо спуснато свисше, съдба, а нещо което ако го няма, то няма да има и следващото. Ако няма компютри няма да има ИТ специалисти.  Grinning Grinning

Последна редакция: чт, 01 мар 2012, 12:11 от Mama_Nana

Общи условия

Активация на акаунт