Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 март 2012, 07:23 ч.

Любители на котки тема 59

  • 66 911
  • 746
  •   1
Отговори
# 735
  • Кюстендил
  • Мнения: 67

Изхвърляла съм не само обувки, изхвърлихме дори диван.
Нашият човешки живот също е труден и пълен с рискове. Да те бутне кола или да ти падне саксия на главата е съвсем реална опасност. Но ако дойдат отнякъде някакви по-развити същества и ти предложат живот без тези рискове с винаги осигурена храна, но да не видиш вече близките си, дори друг човек, обаче да ти отрежат едната ръка примерно, ти кое ще избереш? А нашите домашни котки никой не ги пита какво искат, ние решаваме вместо тях. И да, жал ми е и ми е мъчно, затова избягвам да чета в тази тема.

Ако съм поставена в същите условия като моя котарак предпочитам да бъда лишена от възможността да изпитвам сексуална възбуда, отколкото да я имам, но да не мога да удовлетворя.

# 736
  • Мнения: 768

Изхвърляла съм не само обувки, изхвърлихме дори диван.
Нашият човешки живот също е труден и пълен с рискове. Да те бутне кола или да ти падне саксия на главата е съвсем реална опасност. Но ако дойдат отнякъде някакви по-развити същества и ти предложат живот без тези рискове с винаги осигурена храна, но да не видиш вече близките си, дори друг човек, обаче да ти отрежат едната ръка примерно, ти кое ще избереш? А нашите домашни котки никой не ги пита какво искат, ние решаваме вместо тях. И да, жал ми е и ми е мъчно, затова избягвам да чета в тази тема.

Ако съм поставена в същите условия като моя котарак предпочитам да бъда лишена от възможността да изпитвам сексуална възбуда, отколкото да я имам, но да не мога да удовлетворя.
Да, но не би ли предпочела живот на улицата или в някой заден двор с другите котки и котараци, въпреки всички несгоди и рискове ?

# 737
  • Sofiq
  • Мнения: 245
Благодаря на всички за подкрепата. От самото начало когато си взехме Пуфио бях твърде против кастрацията поради ред причинини  и най-вече защото искахме да си е пълноценно и жизнено коте и да имаме поколения от него.  Надявахме да я избегнем и какво ли не опитахме но положението стана наистина нетърпимо. Виждахме, че и той се измъчва и ние се мъчим. Агресивен, не ни оставя да спим, маркира всичко наред. Да не говорим, че никой не може да стъпи в къщи. Имаше един момент в който аз не можех дори да мина покрай него, за да отида до тоалетната. Просто някой котарация за по-спокойни и не маркират, а при други явно е по-трудно. Преди малко разговарях с клиниката и казаха, че Пуфио е вече буден. Остава още няколко часа за наблюдение и ще отида да го взема. Дано всичко е наред  Praynig

# 738
  • Мнения: 112
   Благодаря  за бързите отговори Hug!  Ще следя Маца.Но изглежда  огладнява , де, понеже  неизменно ме чака на стълбището всяка сутрин за манджичка Simple SmileНа тавана е доста  топличко и сигурно вече не й се тъпче, като преди.  Довечера ще опитам да пренеса  малко по малко бебоците.Тя ми има огромно доверие, надявам се да  схване идеята WinkАко  се нанесат в новата къщичка , ще ги снимам и ще показвам малки муцунки, толкова са  сладки Heart Eyes

# 739
  • Кюстендил
  • Мнения: 67

Изхвърляла съм не само обувки, изхвърлихме дори диван.
Нашият човешки живот също е труден и пълен с рискове. Да те бутне кола или да ти падне саксия на главата е съвсем реална опасност. Но ако дойдат отнякъде някакви по-развити същества и ти предложат живот без тези рискове с винаги осигурена храна, но да не видиш вече близките си, дори друг човек, обаче да ти отрежат едната ръка примерно, ти кое ще избереш? А нашите домашни котки никой не ги пита какво искат, ние решаваме вместо тях. И да, жал ми е и ми е мъчно, затова избягвам да чета в тази тема.

Ако съм поставена в същите условия като моя котарак предпочитам да бъда лишена от възможността да изпитвам сексуална възбуда, отколкото да я имам, но да не мога да удовлетворя.
Да, но не би ли предпочела живот на улицата или в някой заден двор с другите котки и котараци, въпреки всички несгоди и рискове ?


Ами не, не бих. Предпочитам 15 години сигурен живот, отколкото 3 изпълнен с битки за всяка трошичка хляб.

# 740
  • Варна
  • Мнения: 5 435
Напипахме бучка на коремчето. Днес я заведохме на доктор, някакъв тумор било. Срастнат с мускулната тъкан и дори да го оперират, по-възможно било да се разпространи по-бързо. С 2 думи....Шушулка си отива. Изписаха инжекции и хпчета, но за забавяне.
Най- сигурно за вида на тумора е хистологичното изследване. Ние пратихме проба в Тракийския университет в Стара Загора. Цена- 35 лв. Понеже тези дни основното ми четиво е за разни раци #2gunfire, попадам на различни случаи. Не се знае нашите котки дали са си изживели деветте живота.
Ако желаеш, споделяй своя опит и в тази тема:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=653177.msg … 22957#msg21722957
            

# 741
  • Мнения: 1 525
Попаднах на страхотно филмче за котки по Анимал планет: "Котките от Клоу хил".

# 742
  • София
  • Мнения: 1 824
Ако гледаме животно у дома, разбира се, че кастрацията е почти задължителна. Не мога да си представя как се спазва хигиена при непрекъснато маркиращ котарак. За воплите на разгоненото, без шанс да бъде удовлетворено, животно пък не ми се мисли.

Представям си котешкия живот на улицата - садистични хора, кучета, автомобили, глад ... но пък свобода. Мисля, че ако бях котка , едва ли щях да се замисля много-много, преди да направя избора си.

Едно време, като живеехме в къща с двор се опитах да гледам двата дребосъка навън. Е, не успях. Първо, те не искаха да излизат навън; 2. Аз умирах от притеснение /и с право - знаете как ослепя Кьорчо/. Имах други две котки преди това, които също се опитах да отгледам навън - едната бе разкъсана от куче пред очита на мама, а другата бе отровена. Грижих се за едно друго дребосъче известно време - когато го видях за първи път бе с едно счупено краче, но не успях да го хвана; следвъщият път, когато го видях, беше със счупен гръбнак. Случи преди 30 г., но все още помня. Умря в страшни мъки... Още ми се насълзяват очите.

Сега на Кьорчо и през ум не му минава да излезе навън. Понякога го изкарват на лехата с трева, която майкини са засяли спецално за него. Няколко пъти той е водил майка до лехата, въпреки че е можел да отиде сам. Вероятно се чувства сигурен с придружител, знам ли какво му се върти в котешката глава.

На всички болни котки пожелавам скорошно оздравяване!

Последна редакция: чт, 19 апр 2012, 13:44 от Емел

# 743
  • Мнения: 1 018
единствената грешка, която правим е, че вменяваме нашите морал и чувства на животинките. Те не страдат от това, че не раждат. Ако се кастрират преди първо разгонване, няма остатъчни хормони, те нямат нужда да търсят партньор... Избягайте от моралната страна на нещата, доколкото е възможно!
Моята Пуфи почина от рак на млечните жлези, защото не сме знаели, че е по-добре да се кастрира ( при кастрирани котки- рискът от подобно заболяване е мн по-малък).
Относно теглото- имат по-голям апетит в началото, но ако продължат да се дават нормалните дози ( от преди кастрацията), няма да има пробеми с килограмите.
Че стават по-ленивички, възможно е, ако са по-възрастни котки, но за млади- не.
Относно намаляването продължителността на живота- не съм съгласна- точно обратното се наблюдава. Разбира се, то си е индивидуално за всяко коте, но...
Та...това е лично реш-е все пак и всеки има право на мнение, но аз съм 'за' кастрацията!  Peace
Живи и здрави да са ни всички котенца, кастрирани, некастрирани, породисти, непородисти...  Hug

# 744
  • Мнения: 616

Кастрацията води до .... в крайна сметка по-кратък живот.


Със субективни усещания е едно, но фактите са си факти. Според многобройни изследвания кастрирането удължава живота при котките със средно межуд 3 и 5 години. Изнесената по-горе информация просто не е вярна. Ако имаш конкретно актуално медицинско изследване, което твърди обратното, може ли линк или име, аз ще си го изровя. Предпочитам аз лично да се доверявам на факти, когато става въпрос за здраве, вместо на субектвните ми усещания.


Почвам новата темичка!

# 745
  • Мнения: 8 163
Напълно съм съгласна с Мис Нели и Рос4енка, че кастрацията е от полза за животното. това за наднорменото тегло е като при хората: регулира се с помощта на повече физическо натоварване и с правилно оразмерени порции храна.

Що се отнася до това дали котката е по-щастлива, защото е раждала или котаракът е по мъж, задето си влачи топките, отговорът ми е "не". Хората имаме склонност да вменяваме нашето светоусещане на околните, вкл. домашните си любимци. А те са с различна психология. Не случайно има специалисти по  "кучешка психология и поведение" (dog behaviorist) или по-разширената специалност animal behaviorist.

Съгласна съм също, че трябва да има строги регулации и закони за развъждането на домашни любимци. Без тях се увеличава броят на бездомните животни, чиято популация и без друго е достигнала стряскащи размери.

# 746
  • Мнения: 616

Моля, заповядайте в НОВАТА ТЕМА

Както винаги, до 24часа  на лични за добавяне в списъка, промени, мнения за ветове и т.н. полезности за 1ва стр. И да си плащате снимковите данъци ей!

Общи условия

Активация на акаунт