Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 март 2012, 14:25 ч.

Моля за съвет!

  • 786
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте.
Отдавна обмислям решението си да споделя своята история тук, но вече събрах смелост. Аз съм на 22 години и животът ми се преобърна на 360° за отрицателно време. Останах напълно сама със своята дълбока депресия и агорафобия, получена в следствие на преживяното, което ще опиша по-долу. Казвайки ’’напълно сама’’, употребявам израза в буквалния, а не в преносния му смисъл. Да, преди 2 месеца загубих най-святото си – моята майка. Тя почина след едногодишната ни борба с най-страшната болест – ракът. Аз не познавам своя баща, тъй като той е изоставил мен и моята майка, когато съм била бебе. Нямам братя и сестри (живеех с майка си и нейната майка). Последната е на 83 години и е дементно болна. Въпреки невъзможността да се грижа в този момент дори и за себе си, аз се старая да се грижа и за нея. Но тази ми дейност се превърна в ад – по цял ден стоя вкъщи, за да следя да не направи някоя ’’беля’’, тъй като вече имаше няколко по-сериозни такива – запушване на тоалетната с парцал, за щастие безуспешен опит за пожар, блъскане по стените на съседите, когато ме няма, за да иска да й се отвори и съответно да й се даде цигара... Да, може би е смешно (но за мен - не), моята 83 годишна баба пуши!!! И когато не и дам цигара, тя през 10 мин. идва да тропа по вратата на стаята ми. Още по-лошото е, че не желае да се къпе, и всеки опит от моя страна да я вкарам в банята, ми коства часове убеждаване и съответно много скъсани нерви. А най-лошото е, че леля ми (сестрата на майка ми, която над 30 години живее в чужбина), не желае да ми помогне по никакъв за НЕЙНАТА майка. В момента съм в болнични и когато свършат, не зная какво ще правя... А трябва да се яде и да се плащат редовно и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО сметките, тъй като жилището, в което живеем, е общинско. Съжалявам за многословието, но ще ми бъде от полза да споделите Вашето мнение и чрез него да ми помогнете. Предварително благодаря!

# 1
  • Мнения: 1 144
Като начало, спри да се самосъжаляваш. Възприемаш ли се като жертва, само усложняваш нещата. Случило ти се е - търсиш начини да преодолееш проблема и толкова.
Не знам на теб какво би помогнало, аз бих потърсила жена да гледа баба ми. Предполагам, че има пенсия - с нея ще плащам, а издръжката на дома ще е моя грижа.

# 2
  • Мнения: 3
Благодаря за мнението, но не зная коя жена би се съгласила да я гледа за 200 лв.

# 3
  • out of space
  • Мнения: 7 658
Бляк...и това ако е живот....
Опитала ли си да я дадеш в старчески дом?

# 4
  • Мнения: 3
Да, миналия вторник приключи дъъъългата процедура по събирането на документите с идването на социална работничка. Нейният съвет беше : ''След около седмица започни да звъниш по телефона в домовете, за които си подала, за да ти кажат дали са пристигнали документите''... Е, и като пристигнат, само се надявам да не попадна и аз в тази графа с хора: http://novinar.bg/news/mesetci-chakane-za-leglo-v-starcheski-dom … MTMxNDsxNg==.html

# 5
  • Мнения: 60
Съчувствам, искрено, дано успееш да я настаниш някъде бабата. Мой близък е същия но просто на тоя етап има доста хора, които да се грижим за него, редувайки се... Няма да казвам моя опит от пробването да се настани в подобно място. Но опитай да се успокоиш малко заради самата себе си, нямаш агорафобия със сигурност, това е нещо съвсем друго.

# 6
  • Мнения: 3
Благодаря, но за жалост я имам, защото ме е страх да излизам,  а най-вече сама. Лекарите казват, че това се е получило като отговор на моя организъм срещу стреса, който изживях и продължавам да бъда подвластна на него.

# 7
  • Мнения: 1 843
Има такива изпитания в живота, но ще се справиш.
Потърси временно някоя пенсионерка около вас,пусни обяви,
болничните ще свършат и ще трябва да работиш.
Бабата не е на легло и мисля,че някой би се съгласил да я наглежда.
Непрекъснато звъни по домовете и социалните.
Кураж !

# 8
  • Мнения: 60
Благодаря, но за жалост я имам, защото ме е страх да излизам,  а най-вече сама. Лекарите казват, че това се е получило като отговор на моя организъм срещу стреса, който изживях и продължавам да бъда подвластна на него.
Ти се страхуваш да излезеш от вкъщи, за да не направи бабата някоя беля. Ако бабата изчезне няма да е така. Много си малка миличка и си в наистина тежка ситуация. Извинявай ако съм те обидила по някакъв начин.

# 9
  • Мнения: 3
Не, в никакъв случай не си ме обидила, но този проблем се появи 2 месеца преди мама да почине. Месец преди това да се случи, тя все още имаше силите да упражнява контрол над ситуацията, наречена ''баба''.

# 10
  • Мнения: 3
Има такива изпитания в живота, но ще се справиш.
Потърси временно някоя пенсионерка около вас,пусни обяви,
болничните ще свършат и ще трябва да работиш.
Бабата не е на легло и мисля,че някой би се съгласил да я наглежда.
Непрекъснато звъни по домовете и социалните.
Кураж !
Искрено съм ти признателна за съчувствието и отговора!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт