Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 март 2012, 01:13 ч.

Помощ, дайте съвет

  • 2 888
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24
Имам големи терзания относно започването на работа. Беба е на 1 годинка, и получих страхотно предложение, първо докато се адаптирам на половин работен ден после на цял... Проблема е обаче, че не само близките но и всички нон стоп обясняват как ако дадеш бебчето на ясла толкова малко си едва ли не най-лошата майка на света... Дайте ми съвет, много ми е болно и мъчно и все едно целия свят е против мен...

# 1
  • София
  • Мнения: 216
   Сещам се за три гледни точки:
 - Има много жени, които са принудени да започнат работа и по-рано(поради финансови причини, срах да не си загубят работата и др.) и някои от тях успяват да се справят доста добре.
 -  Ти може би не си от тях, щом всички те разубеждават. Ако мислиш, че по-добро предложение за работа едвали ще получиш, то по-добре започни с увереност, че ще се грижиш прекрасно извън работа за детето, какво и да ти казват отстрани. Защото, според мен по-добре да ходиш на работа и да се връщаш щастлива при детето си, вместо още една година да го гледаш и да съжаляваш, че си пропуснала "шансът на живота си" да направиш добра кариера. И после подсъзнателно да се обвиняваш, че си жертвала работата си заради него.
 - Ако си финансово обезпечена и имаш добро образование и добри препоръки  и работата си, мисля, че по-добре да останеш вкъщи. След това стига да търсиш, ще се появят други добри предложения за работа.
    Не знам каква точно е ситуацията при теб но предполагам, че ако бях на твое място и съм финансово обезпечена, бих останала да си гледам детето, дори и да имам много съблазнително предложение.

# 2
  • Мнения: 73
И аз бях поставена пред подобна дилема - работодателите ми настояваха да се връщам на работа, от друга страна пък всички ми обясняваха, че детето е малко за ясла. Работата не беше "шанса на живота ми", но го имаше и варианта да я загубя. Пуснах дъщеря си на ясла на годинка и 3 месеца - беше най-малката в групата и й викаха "бебето". Не съжалявам и не се смятам за лоша майка. Предполагам, че те притеснява това, че често ще боледува. Да - в яслите е пълно с вируси и бактерии и децата често боледуват, но вкъщи също не са застраховани на 100 %. Успех ти желая  Hug

# 3
  • Мнения: 1 350
според мен, ако сте вътрешно убедена, че искате да започнете тази работа, действайте смело.
но ако постоянно ще мислите колко виновна се чуствате, ако започнете работата, по-добре не се захващайте.
ако пуснете детето на ясла, не е добре да й предавате негативни чуства.
ако имате възможност да я погледате още месец-два, да отложите тръгването на тази работа - и това е вариант.
или пък някой да я гледа първите месеци докато сте на работа, и след това да я пуснете на ясла.

винаги имате възможност да се откажете от работата и да продължите майчинството си!

за яслата само да спомена, че отначало и малката ще е на половин ден, докато се адаптира. и мойта е най-малка и е "бебо" в групата си, но и аз трябваше да започна работа възможно най-скоро по ред причини и не искам да я загубя в този момент. а и на 2.5 г. пак ще е малка за някои, но няма как.

# 4
  • Мнения: 348
И аз се терзая от почването на работа и даването на малката на ясла само на 1г и 1 м.Но парите не стигат.С 240 за къде по напред.И таткото от известно време е с непостоянни доходи  Cry .Най -ме боли когато се опитват да ме убеждават да си взема поне детегледачка,за да не боледува и да не и направят нещо децата в яслата по невнимание-да глътне нещо или да я ударят или т.н,защото там децата са до 2.5 г.-т.е.по големи.Да ама истинска детегледачка е мноооого скъпо за мен.А и непозната жена в къщата??...Знам че и по голяма да е (на 2 обикновенно когато ги дават на ясла),пак са възможни инциденти,но това много ме тормози.Но не виждам избор...

# 5
  • София
  • Мнения: 3 476
Rossi_vm, няма да си лоша майка, ако започнеш работа Simple Smile Говори с таткото какво мисли по въпроса и решете вие 2-мата.
Моите тръгнаха съответно на 1г3м и на1г1м.

lizi_beti , може да помислиш за ясла + детегледачка, когато детето е болно, ако няма насреща баба. Не е супер вариант, защото ще натовари бюджета, но пък това ще е временно.
А пък най-хубавото е, че децата растат и укрепват Simple Smile
Щерката определено много разреди сополите в сравнение с 1-вата година на ясла.

# 6
  • Мнения: 4 325
Роси, вярвай ми че си най-добрата майка за твоето дете.
Върнах се на работа когато детето ми беше на 8 месеца. Бяхме се разбрали да се върна на 6 месец но успях да изкрънкам още два.
Тръгнах с чуството , че си зарязвам детето. Ние взехме жена, с препоръки но все пак непозната. Първите месеци мисълта ми бе все у дома.
Оказа се ,че не е трябвало да се притеснявам толкова. Първо детето ми получава много повече време с мен отколкото ако бях с него в къщи. Това е от споделеното с майките с деца на възраста на моето дете. Оказа се че аз успявам да бъда пълноцено с детето си повече време от тях. Е вярно, че съня ми е малко защото подреждам и чистя след като детето заспи но какво от това.
Чуствам се , добре..детето ми се чуства добре - самостоятелно и достатъчно комуникативно. Парите също не са маловажен фактор...децата порастват и нуждите им стават все по-големи.
Ако смяташ ,че това е твоя шанс - почвай. И не се чуствай зле от това ,че детето ти ще играе с други деца:)))

# 7
  • Мнения: 1 547
  Това са безценни мигове...всичко друго може да имаш и после,но да си малкото човече е наистина един път!

# 8
  • Мнения: 1 142
  Това са безценни мигове...всичко друго може да имаш и после,но да си малкото човече е наистина един път!
Безценни мигове, но трябва и да се яде! Зарязах си детето и хукнах на работа по хорските проблеми , когато синът ми беше на два месеца. Съжалявам за което, но мисля, че за всички беше полезно. Детето ми свикна от рано да бъде оставяно при друг човек, освен мен. Аз нямах възможност да изпадна в следродилна депресия. Мъжът ми се чувстваше значим в отглеждането на сина ни. Но всеки сам си знае.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 221
Роси имаш и моята подкрепа! Аз започнах работа,когато бебето ми беше само на 5 месеца-ДА трудно е ,на половин работен ден,майка ми го гледа докато работя ,но тя е млада и също работеща. Няма как принудена съм след половин година да я пратя на ясла (дано я приемат ). Не се смятам за лоша майка, дълъг беше пътя да се сдобия с дете и бях най ама НАЙ-щастливата жена в деня ,когато видях двете чертички...За съжаление по време на бременността разбрах ,че не съм била осигурявана за майчинство, а в България никой не се грижи за правата на  хора Sad и за миг не съм се двоумила да започна или не работа. Аз съм МАЙКА и дали ще работя или не, не ме прави повече или по-малко майка !!!!!!! Обичам детето си и възможността да работя и да си позволявам да му купувам всичко от което то има нужда ме прави още по-щастлива!!! Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes УСПЕХ

# 10
  • Мнения: 1 547
 С риск да са съм единствената с др.мнение тук -Замисляте ли се ,че самото малко човече има силна нужда от мама...Ще се стегне бащата,ако трябва на 2 места да работи.Не става дума за целия ви живот,дайте си шанс на децата да са до вас,поне мъничко...

# 11
  • Мнения: 1 350
поне докато проходи детенцето е хубаво майката да е до него, като казва първата думичка, първото изречение, като прави първите крачки. това са мигове, наистина, които никога не се забравят  Heart Eyes
но някои родители просто не намират друг начин. разбирам ги и тях. просто трябва да са вътрешно убедени в това, което правят, защото няма как да върнат времето назад.
аз лично в такава ситуация не мога съдя никого или да укорявам, всеки случай е индивидуален и си има своите особености. бих пожелала да такива майки да бъдет смели в решенията си и да обичат децата си, да им показват обичта си винаги, когато могат, както ако бяха непрекъснато с тях Simple Smile нека и двете страни да се чустват щастливи

# 12
  • Мнения: 4 465
Имам големи терзания относно започването на работа. Беба е на 1 годинка, и получих страхотно предложение, първо докато се адаптирам на половин работен ден после на цял... Проблема е обаче, че не само близките но и всички нон стоп обясняват как ако дадеш бебчето на ясла толкова малко си едва ли не най-лошата майка на света... Дайте ми съвет, много ми е болно и мъчно и все едно целия свят е против мен...

Пробвай да се включиш в програмата за детегледачките на МТСП. Мисля че се казваше "Отново на работа". До три годишна възраст на детето е. Плащат на детегледачка и твърдят че родителите могат сами да си я изберат от Бюрото по труда. За свестен човек предполагам че трябва и доплащане от родителите.

Само не знам колко време се чака и дали им е останал ресурс. Миналата година по това време имаше пари, но сега не знам какво е положението.

# 13
  • Мнения: 2 223
С риск да са съм единствената с др.мнение тук -Замисляте ли се ,че самото малко човече има силна нужда от мама...Ще се стегне бащата,ако трябва на 2 места да работи.Не става дума за целия ви живот,дайте си шанс на децата да са до вас,поне мъничко...
Не,не си единствената,която мисли така!Аз съм на същото мнение.
По повод новата мода-да тръгва от малко на ясла,за да свикна,да се социализира и т.н
Ако за малките деца беше толкова полезно да прекарват целия си ден с непознати деца,то децата от домовете за сираци щяха да са най-уравновесените психически и щастливи хора на света.Но не са.......
Но ,ако нямаш друг избор,ако финансово си принуден,стискаш зъби и се връщаш на работа.

# 14
  • Мнения: 2 382
И с какво последния пост ще помогне на авторката?
Може би да се почувства още по-виновна?
И как може изобщо да сравнявате даването на ясла с изоставянето на дете?
Да живее ССФ!
Към авторката- ако наистина ти се налага да започнеш работа, помисли за това, че болшинството майки се връщат на работа след първата година. Втората година майчинството е вид "социално " подпомагане.
В средата, в която работя много малко жени успяват да си позволят повече 6 месеца майчинство. Групата на дъщеря ми постоянно приемат деца на възраст малко над 1г, така че изобщо не си изключение.
Естествено, няма по-хубаво от това да си колкото се може по-дълго с детето, но тук вече само ти можеш да прецениш плюсовете и минусите.
А след като ще имаш възможност да започнеш и на половин работен ден , това още повече те улеснява. Ако можеш да се договориш и за гъвкаво работно време, още по-добре.
Когато започнах работа, дъщеря ми имаше по 3-3,5 часа следобеден сън. Аз също започнах работа по половин ден, но го съчетавах с нейния режим и месеци наред тя дори не усещаше някаква разлика в ежедневието си.

Последна редакция: нд, 18 мар 2012, 19:53 от Шайн

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт