За децата и отношението към живота

Отворената врата помагаше на морето, където бяха две преходни стаи. В къщи нашата спалня е прекалено далеч от тяхната стая и няма смисъл от отворена врата.

Andariel, лягат в 21.30, което според мен си е съвсем нормално време. Но четем приказки и заспиват към 22-22.15 там някъде. Умишлено не ги слагам по-рано, защото лятото сме навън до към 20ч и няма как да легнат преди 21.30. А и като ги срожа прекалено рано заспиват много трудно.

Савина, ако това ще те успокои, аз съм същата  картинка  като теб.
Не ми се ходи никъде. Когато излезна вечер, а това е рядко, търся  си повод  бързо да се прибера. Не ми се излиза, не ми е интересно,гузна  съм,  а понякога  се  налага- на фирмени събирания  например.
Сега предстои  едно такова  и колегите  непрекъснато ме питат дали  ще  отида, на мен не ми се ходи, ама изобщо. Ако щеш ми вярвай, но   използвам  мъжът ми  за оправдание- казвам, че е нощна смяна и няма кой да гледа дребната или  пък се   оправдавам направо с нея- казвам, че без мен  не иска  да  заспи  и точка . Това всъщност си е така, когато е с баща си вечер, но майка ми , ако  дойде, детето  си заспива. Таткото  няма нищо против да я гледа и се справя  отлично / с изключение  на  вечерното приспиване/, майка ми няма нищо против  да  идва в подобни случаи, така че при мен нежеланието  да се  забавлявам  не е от липса на помощ или  от преумора.
А съм гузна, когато съм навън, защото  по цял ден  съм на работа, прибирам се около  19  часа вечер и всичко на  всичко имам два часа, в които  да обърна внимание  на  дребосъчката, докато дойде времето й за спане. Гушкаме  се  на спалнята, докато заспи. И ако излезна, а тя се събуди, а мен ме няма, не ми е приятна  мисълта, че  тя ще плаче за мен, а аз  ще се  хилотя някъде.
А навремето  не  се свъртах вкъщи.
Явно майките   на малки деца развиват  някаква  инстинктивна асоциалност, която  ги  тласка  към дома и към  онези, които ги чакат там И това  ще мине. Не е  кой знае  каква драма- кръчмите и компаниите няма да се свършат

А чак драма изобщо не е. Просто изведнъж някак си се почувствах встрани от живота, някак извън него и ужасно остаряла.... И това много депресарски ми подейста. Но и аз започвам да си мисля, че е от умора, не от децата.

Отразява се, разбира се, на някои повече, на други по-малко.
Моите по-близки роднини са починали, нямаше как да получа каквато и да е подкрепа.Мъжът ми не е близък с родителите си, не са ни помогнали в никаква степен.
Аз съм много контактен човек и преди раждането, всяка свободна минута бях с приятели и се забавлявах по някакъв начин.След раждането, излизанията ми рязко секнаха, по едно време сериозно се бях депресирала и дори се изолирах за известен период от повечето си приятели.
Мъжът ми е по-затворен човек, на него раждането на детето, поне в този смисъл, не му се отрази.

Хубавото е, че мъжът ми е много грижовен баща и нямам никакви притеснения да оставям малката с него.Когато не е работа, взима детето и заминава за няколко дни при баба си и дядо си, за да мога да си почина.Не ми прави проблем и, ако искам да изляза някъде вечер, той остава с детето.
Проблемът е, че бих желала да излизаме заедно, а това за момента е много трудно.

Хм, много е  важно кой какво разбира  под  "живот"
Ако  за тебе  това понятие включва   основно  забавленията, разбирам  защо  се  чувстваш встрани. Не си остаряла- просто  си една преуморена  майка на малки деца и работеща жена, която, освен всичко  друго, носи и цялото  домакинство  на  гърба си.
А умората  често депресира. Когато  си скапан,  нямаш  сили  за нищо друго, освен  да  избуташ някак  и този ден  с надеждата  за  пълноценен сън и забрава.
Сигурна съм, че  в някакво обозримо бъдеще, когато  децата престанат  да  се будят и  да   развалят и твоя сън и когато няма  да  обсебват толкова времето и вниманието  ти, ще успееш и ти да се  позабавляваш.   И ще  престанат  да  те  спохождат  депресарски  настроения  

Савина, а на детски рождени дни приятно ли ти е?Предполагам, с оглед възрастта на децата сте чести гости  на детски празници.Там интересно ли ти е, забавляваш ли се?
За мен детските рождени дни са огромно забавление, макар и често не всички майки да са ми близки.Обичам да гледам дребосъците, да се забавлявам с тях, да правя снимки с тортата, да пея с децата "Happy birthday"да се включа в танците, ако ги има.

Ако и на такова място ти е тегаво, вероятно наистина умората ти е в повече.

 

Доколкото разбрах става на въпрос за сбирки с възрастни. Не мога да разбера защо всичките забавления трябва да са свързани с деца. Когато съм с децата, щъкам след тях, и определено не го водя  за " лично забавление".

savina_33, както споменах, загубила си тренинг. Ако го практикуваш често, ще ти хареса. С всяко ново нещо трябва да се свикне.

А пробвала ли си да спиш при тях 1-2 нощи, или да оставаш с тях докато заспят, за да се чувствам по-сигурни или нещо от сорта, а после да се измъкваш към своята си спалня?

Винаги оставам с тях докато заспят. Няма как да спя при тях, защото няма къде, това би означавало генерално преустройство на целия апартамент.


Страшно ми е приятно, забавлявам се повече и от децата и напълно се вдетинявам. Рядко седя с възрастните, защото на повечето такива места не се пуши. Обикновенно съм на земята при децата, пеем песни и  играя с тях.  Съвсем съм инфантилясала сега като се замисля... 

Леле, аз детски рождени дни не понасям.  ..Много деца на едно място ми причиняват световъртеж...

И аз не понасям детски рождени дни. Не понасям и кифленски събирания тип "аууу, да знаеш к`во си купиииих?!". Не понасям и събирания тип Най-добрата майка "Кърмих шест години само от лявата гърда".
То трябва баланс за да ти е приятно.

Аз съм свикнала. В къщи съм постоянно с две, често и повече деца (като има гостенчета), в работата съм постоянно сред ревящи бебета. Всъщност като се замислям сега (по повод детските партита) точно това ми беше странното в кръчмата - че нямаше деца. Много особено се чувствах. Отвикнала съм да няма детски писъци около мен.   Кво се казваше това, "стокхолмски синдром"... 

Чакай, чакай, ти и работиш с много деца?! Ееее, момиче, изтощена си, дума да няма ... Не се усеща, но се натрупва, наистина може да стане опасно - аз започнах да припадам от ниско кръвно, изведнъж ми причерняваше, писваха ми ушите. Като се случи два-три пъти, когато бях сама с детето (тогава едно, че и сама го гледах, работих и т.н.), да видиш как започнах да си лягам в 22ч., а и на баба му да го оставям. Недей така, много грижи те чакат още, трябва и разпускане! Кураж!

от диетата и гладуването е, пък аз да кажа.

Звучиш малко механизирана и отегчена. А също и имного преуморена.
Нещата ще се променят, ще видиш.....Към добро....

Тъкмо се чудех дали си започнала да спиш по-нормално, защото това твоето беше изтезание над организма ти.
По принцип сънят трябва да е 7-8 часа, повече или по-малко излиза от рамките на нормалното.

Савина, според мен трябва да намериш начин да си лягаш поне 1 час по-рано. И да разберете каква е причината за тези нощни писъци. Не е нормално 4-годишни деца да вдигат родителите си по нощите без причина.
А относно излизанията- след като станах майка, съвсем естествено ги прекратих и нямам никакво желание за нощен живот. Понякога се случва да изляза вечер, но обикновено се прибирам преди полунощ.