Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 март 2012, 09:31 ч.

За децата и отношението към живота

  • 11 429
  • 192
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Онзи ден бях на купон за 8-ми март. Заведението беше хубаво, компанията задоволителна, музиката хубава.... а на мен ми беше тъпо. Това ми се случва от 2-3 год насам. Не че много излизам - 3-4 пъти годишно, предимно служебно. Преди (преди децата имам предвид) обожавах да ходя на кръчма и много се забавлявах. А сега не мога. Хем ми се излиза, хем като изляза акъла ми е в къщи, мъчно ми е за децата, тъпо ми е, не ми е забавно и нямам търпение да се прибера.... няма угодия.  ooooh! И се чудя каква е причината - остарявам ли, преуморена ли съм (спя по 4-5 ч на денонощие от 4 год, а и  работата ми е много напрегната), затъпяла ли съм от седене в къщи (в работата също общувам само с бебета и майки ) ...  newsm78 Не знам каква е причината, но като че ли напълно съм загубила способността да се забавлявам и да общувам с хора. И се чудя това трайно явление ли е и все така ли ще остане?
Та кажете, тези които имате деца - как се отразиха децата на социалния ви живот? Излизате ли, имат ли желание да се забавлявате, успявате ли.... изобщо промени ли се неща след раждането и какво?

# 1
  • Мнения: 4 966
Всяка майка минава през такъв етап, според мен - съдейки по моя опит. Първоначално това е бебешкият период с притесненията около детето, а после е по времето, когато вече се откъсва за по-дълго от децата - връща се на работа, те тръгват на градина, стават по самостоятелни и т.н.
Аз самата имах такъв период 2 пъти, но с възрастта на децата става по-лесно, защото в определени забавления и те се включват, за други пък е по-лесно да ги оставиш друг да ги гледа няколко часа. Общуването с хора също се трансформира, минавайки през сходните интереси - примерно, в момента най-приятно общувам с тази от колежките ми, която има дете на възрастта на моите и сме на "една вълна". С приятелите също минаваш през подобен етап. Но всичко си идва на мястото, когато децата спрат да се нуждаят от чисто физически грижи и постоянно внимание. Изглежда природата така е настроила майките. Hug
В момента моите деца са в периода, в който ясно заявяват "в петък вечер ще спим при баба и дядо и в събота ще им гостуваме" /дори и без нашето ясно изразено желание по въпроса, понеже буквално до преди няколко месеца сме си ги гледали 98% само ние/. Е, ние какво да правим в това време - забавляваме се и купонясваме - оказва се, че не се забравя Wink.

# 2
  • Мнения: 3 621
Разбирам те много добре, аз се чувствам по абсолютно същия начин. Нямам идея защо е така.
Аз родих доста късно на 36, преди това имах много интензивен живот. Сега обаче забелязвам, че дори и да се случи така, че и 2 седмици да не отидем никъде изобщо не ми прави впечатление и не ми тежи.
Надявам се като започна отново работа това да се промени.

# 3
  • Мнения: 4 669
И аз изпитвам подобни чувства , но когато го оставям за по - дълго ... Ето , другата седмица отиваме на ски за няколко дни и няма да го вземаме с нас  Rolling Eyes Вече го водихме един път и се оказа , че единият от нас просто не трябва да кара , за да може да се занимава с детето . Не можем да седнем на вечеря като хората , защото пак единия трябва да си легне с него и така ...
Друг е въпроса , че и той като децата на Азаф иска да ходи при бабите си събота и неделя и ние нямаме думата .
Мисълта ми е , че не трябва да се чувстваме гузни ... нищо няма да им стане , че си излязла с колегите . Нашето дете го гледахме изключително само ние и сме го водили навсякъде с нас , така че няма с нищо да го ощетим , ако понякога се отдели за малко  Peace

# 4
  • Мнения: 2 460
Забавлявам се много и пълноценно когато излизам за няколко часа с приятелки. Това обаче е така, тъй като съм абсолютно спокойна за детето ми, защото знам, че баща й я гледа безупречно - все едно аз съм се клонирала и нямам никакви притеснения относно безопасност, хранене или каквото и да е.
При нас лошото е, че нямаме баби и не излизаме заедно двамата, това много ми липсва - да се забавляваме заедно, а не поотделно. Sad

# 5
  • Мнения: 3 371
с удоволствие излизам ,  използвам всяка възможност за това, и се забавлявам чудесно и пълноценно. без децата, дори още по-добре. аз не съм супер протективна майка и нямам чак такава отдаденост към тях .

по-често обаче се налага да водя малкото с мен когато излизам, но то е вече почти на 10 и не е бебе отдавна. понякога стават малки препирни с дъщеричката на приятелката ми, но минават в графата 'неизбежни драми с комичен елемент'.

# 6
  • Мнения: 10 116
Май наистина много си забила в ежедневието.

# 7
  • Мнения: 2 175
как се отразиха децата на социалния ви живот? Излизате ли, имат ли желание да се забавлявате, успявате ли.... изобщо промени ли се неща след раждането и какво?

Никак. Наличието на детето никога не ми е пречело или спирало да се забавлявам.

# 8
  • Мнения: 4 833
Забавлявам се много и пълноценно когато излизам за няколко часа с приятелки. Това обаче е така, тъй като съм абсолютно спокойна за детето ми, защото знам, че баща й я гледа безупречно - все едно аз съм се клонирала и нямам никакви притеснения относно безопасност, хранене или каквото и да е.
При нас лошото е, че нямаме баби и не излизаме заедно двамата, това много ми липсва - да се забавляваме заедно, а не поотделно. Sad

Е как да нямате баби, нали имаш свекърва  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 631
Единствения ми проблем е недоспиването след купон. Имам две деца и когато излизам ми е най - спокойно когато са с баща си. Не ми е проблем да се отпусна и да се позабавлявам, дори се е случвало да се прибера в 5 сутринта, но на другия ден...... Sick Tired докато наваксам съня ми е супер гадно.

# 10
  • Несебър
  • Мнения: 195
Аз съм по същия начин.За пръв път я оставих на майка ми на Нова година.Чувствах се много тъпо,че аз отивам да се забавлявам,а детето остава при баба си Crazy.Резултата беше,че звънях на всеки час,не че нямам доверие на майка си,но просто не звъннех ли не бях спокойна.

# 11
  • Мнения: 4 966
Единственият човек, по отношение на който имам 100% доверие за децата, е единствено баща им.
На едната им баба ги оставихме за първи път след навършването на годинка. На другата за първи път май ги оставихме на около 4 г.
Но, откакто са родени децата, спазваме правилото "и аз съм човек" - т.е. всеки от двамата има своите излизания и забавления с приятели /дори на семейна почивка често си правим 1 моя нощ и 1 негова/. И пътуваме много - независимо с или без децата - за нас това е по-доброто забавление, вместо кръчмите и дискотеките /въпрос на това какво се нарича забавление/. Приятелите ни са хора на нашата възраст, с деца на същата възраст и със сходни интереси, та винаги имаме какво да си кажем и да не си говорим празни приказки.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Ами аз всъщност не се притеснявах за децата. Все пак ги бях оставила за 2ч само, а и те са големички вече. Просто някак си... не знам как да го обясня точно... не ми е забавно на заведение, не ми се общува с хора.. преди не си затварях устата, сега не я отварям... ей такива едни...

# 13
  • Мнения: 4 966
Ами аз всъщност не се притеснявах за децата. Все пак ги бях оставила за 2ч само, а и те са големички вече. Просто някак си... не знам как да го обясня точно... не ми е забавно на заведение, не ми се общува с хора.. преди не си затварях устата, сега не я отварям... ей такива едни...

А това да не е от компанията? newsm78
Казваш, че общуваш по работа и с други майки. С тях имаш ли проблем.
Питам конкретно, понеже скоро бяхме на един купон в компания, с която се събираме рядко и по съвсем други поводи. Оказа се, че техните разбирания за забавления нямат общо с нашите и двамата не се чувствахме на място. А мен постоянно ме питаха защо съм мълчалива, да не ми е лошо и подобни. А на мен ми идеше да избягам и до днес си спомням това събиране с леко присвиване в стомаха.
Т.е. може да е било временна комбинация от няколко и различни неща.
Реално всеки човек постоянно се променя. Тези, които не се променят, обикновено остават твърде инфантилни. Wink

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Не, с майките с които общувам в работата нямам проблем, но това е съвсем друг вид общуване. То си е чисто служебно, не се очаква да е забавно, приятно или да са ми симпатични.

# 15
  • Мнения: 4 966
Не се очаква всички да са ти приятни, забавни и симпатични. Peace
Аз лично с годините установявам, че общувам с един точно определен тесен кръг хора /извън служебните или случайните контакти/ и само с тези хора се чувствам наистина добре. С други хора - зависи от настроението ми в момента. Някак неусетно "прочистих" заобикалящите ме. Sunglasses

# 16
  • Мнения: 16 421
Децата са си деца....аз, съм си аз...)
Не ми е мъчно за детето, когато излизам, нито пък ми е тъпо ,скучно, или да бързам да се прибирам.
Но може да зависи и от компанията. Ако хората не ти допадат, естествено, че ще ти се иска да си някъде другаде.
Разбира се излизанията ни по заведения драстично намаляха след появата на детето, но пък за сметка на това пък ходим по-често да пием кафе.

# 17
  • Мнения: 5 720
Онзи ден бях на купон за 8-ми март. Заве..

Аз нямам деца, но това, което описваш не ми се струва ненормално.
Животът е поредица от етапи, със своите приоритети, желания и т.н
Не може все да е едно и също
Ако някой ми беше казал, че ще навляза в етап в който обикаляне на магазини да е от най-досадните моменти например,  нямаше да му повярвам. Ако ми бяха казали, че аз, която обожавам да говоря с приятелки на кафе ще предпочитам да си тръгна бързичко, за да се прибера вкъщи - също. И какво ли още не.

Абсолютно не се самообвинявай, за мен етапът в който се намираш е прекрасен и не е нужно да се чувстваш виновна, че не 'купонясваш' качествено:)  И главата ти, и сърцето ти са на друго място, няма нужда да се насилваш за никого.

# 18
  • Мнения: 7 914
savina_33, според мен прекалено рядко излизаш или просто компанията не ти е била приятна. Hug
В началото докато кърмех и на мен все в ума ми  децата - дали не реват без мен и т.н. Постоянно си гледах часовника...

Сега пак излизам не много често, но за сметка на това качествено -  т.е. правя нещата, които ми се правят и с хората, които искам. И, честно казано, въобще не се сещам за децата. Whistling

# 19
  • Мнения: 2 460
savina_33, според мен прекалено рядко излизаш


Да, така е. Човек свиква така и докато се усетиш, ти е станало начин на живот. Хората сме много такива (тук не знам просто каква дума да сложа Rolling Eyes) същества. Гледах един филм в който човек, прекарал определен брой години в затвора, после като го пуснаха и не знаеше какво да прави със свободата си, беше забравил какво е да си свободен и искаше пак да се върне в затвора.
Малко крайно сравнение, но аналогията е същата горе-долу.
Аз мога да се забавлявам чудесно 5 часа навън, но ако имам 2 свободни дена без детето и аз няма да знам какво да ги правя Thinking.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Да, това е вярно, че много рядко излизам. И преди децата не бях от най-често излизащите, но поне 1-2 пъти в месеца излизахме. Като родих 2 год изобщо не съм излизала вечер, следващите 2 - 3-4 пъти годишно. Но няма как, трудно се намира на кого да оставим децата и то само през зимата.

# 21
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 013
Всичко се променя...
Няма как да си вечно на 19-20г. да купонясваш с хъс и след 3-4 часа да си свеж, все едно нищо не е било... Тогава си мечтаеш за веселие, а сега - за сън и почивка и тишинка.
Пък и майчинските инстинкти са заложи в различна степен у жените.
Та не се измъчвай, нищо ти няма... Скоро ще свикнеш с новия поглед/усещане  в/у купоните и забавите.
И още нещо, последно...
Човек си взема точно толкова от живота, колкото му е определено. Някои на младини, други в по-напреднала възраст.

# 22
  • София
  • Мнения: 36 891
като ти пораснат още малко децата това чувство все да ги мислиш, ще намалее доста. Гледай да се възползваш от свободните часове и веселбата и не изпитвай никакви угризения!  Simple Smile

# 23
  • Мнения: 1 014
Аз си мисля, че си преуморена. 4-5 часа сън не са достатъчни. И децата са ти още малки, след година ще е друго положението.
И аз бях така, вече започвам да ставам човек Laughing

# 24
  • Мнения: 4 302
Aз малко не разбирам първия пост, ама ще отговоря, пък дано да е по темата.
Когато излизам по какъвто и да е повод и оставям детето с баща му не се притеснявам за нищо- знам, че той се справя.
По въпроса с излизанията, партитата и т.н. се променям, смятам обаче, че е без връзка с децата. Има неща, които ми стават интересни или приятни, след това ми дотъпяват, после - отначало. Например едно време ходех на басейн, след това 10 години крак не съм топнала, сега пак почнах. Имало е периоди, в които съм предпочитала ресторанти и пиано барове, имало е такива с дискотеки- зависи.
За мен забавлението във възрастна компания/място и децата са две съвсем отделни неща и не виждам  никаква връзка.
 

# 25
  • Мнения: 8 151
.  И се чудя каква е причината - остарявам ли, преуморена ли съм (спя по 4-5 ч на денонощие от 4 год, а и  работата ми е много напрегната)

Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!
Освен това ,свалянето на кг също е уморително, зная, минавала съм по този път често, дори и да не усещаш умората я има.При това, аз съм сваляла максимално 6-7кг и ме наляга ужасна умора, а с нея и апатия

Ако се погрижиш за себе си, ще си върнеш вкуса към живота.

Сега, друг е въпросът, че като е по млад човек, много-много не подбира компании и да му е "тъпо", ако музиката е хубава или заведението е приятно, често това е достатъчно.С годините човек има нужда от малко и проверени приятели, не му се ходи "на всяка цена" по купони, само и само да се каже, че е бил на купон.

Ние си имаме компания с която излизаме често и празнуваме всякакви поводи.Когато не е подходящо мястото и поводът за деца, оставям детето при баба му, в началото сърцето ми се свиваше, все очите ми в мобилния телефон.С времето свикнах .
Ако съм някъде сама, например с колеги съм най-спокойна, защото детето е с баща си.В такава ситуация проблем никакъв, ама наистина никакъв.Но така се случи, че с колегите нещо се разминаваме в представите си за добър купон и често отказвам.

Единствено не мога да преодолея мисълта за детето, когато съм в друг град.Това се е случвало само по служебен повод, много, много ми е мъчно и не ми се прави нищо в сводните вечери
На почивка без дете не ми е минавало през ума да отида, не бих се чувствала добре.

# 26
  • София
  • Мнения: 16 707
При мен дори няма намек за такава тенденция. Рядко излизам и затова, когато ми се случи, купонясвам като за последно. Буквално си докарвам мускулна треска от танци и рядко се прибирам преди 7 сутринта. Но ако си преуморена, според мен е разбираемо да нямаш настроение за веселби, все пак душа носим, не сме машини.
Мъжът ми обаче споделя за подобно нещо. Казва, че вече не се кефи така на нощни излизания, като преди и предпочита друг тип забавления...по-кротки. Улягва, така да се каже Laughing Може пък да си е до характер, като прибавиш и възрастта...и се натрупват факторите.

# 27
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!

Спор няма, че е така. И нали не мислиш, че си го причинявам умишлено? Нямам възможност за повече спане просто. Децата заспиват към 22,30, докато оправя едно-друго, да приготвя за следващия ден, да си взема душ, става 12. Ставам в 6. Децата все още се будят през нощта и от 12 до 6 ме вдигат поне 4-5 пъти. Това е положението.  ooooh! Понякога си мисля, че бих дала поне 1 пръст за едно хубаво наспиване до насита.  Joy

# 28
  • Мнения: 2 460
Хм, още някоя и друга година така и ще си докараш някоя болест. Преуморена си, трябва да се погрижиш за това, ако не искаш да се поболееш накрая. Peace

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Ок. Какво предлагате? Да оставя децата през нощта да пищят и да не ставам или да не ходя сутрин на работа?  newsm78

# 30
  • Мнения: 3 066
Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!

Спор няма, че е така. И нали не мислиш, че си го причинявам умишлено? Нямам възможност за повече спане просто. Децата заспиват към 22,30, докато оправя едно-друго, да приготвя за следващия ден, да си взема душ, става 12. Ставам в 6. Децата все още се будят през нощта и от 12 до 6 ме вдигат поне 4-5 пъти. Това е положението.  ooooh! Понякога си мисля, че бих дала поне 1 пръст за едно хубаво наспиване до насита.  Joy
Уморена си и оттам ни настроение,ни ищах за работа,ни за разговори идва:(
Ако имаш нужда от съвет как да ги научиш да спят самостоятелно и да се наспивате и вие ,пиши на ЛС:)

# 31
  • София
  • Мнения: 2 967
Точно това предлагаме.
Тези деца баща нямат ли?

# 32
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Официално имат.  Mr. Green Понякога и той става през нощта, но аз пак съм се събудила като писнат и не мога да заспя преди тях по никакъв начин.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 967
Ами редувайте се. Ще спи при тях, а ти в другата стая с тапи в ушите и ако се налага и леко приспивателно взимай, нещо от сорта на мента, глог и валериан, ама като ти чух програмата, трябва да спиш като талпа непробудно.
Не може без сън, ще се разболееш, ще погрознееш, ще се състариш и ще се депресираш.
И социлален живот трябва.
Не си нито дететгледачка, нито чистачка, нито готвачка, нито служител само.

# 34
  • Мнения: 2 460
А от какво и защо се събуждат децата, големи са вече, нали не се кърмите още? Thinking

# 35
  • Мнения: 16 421
Всеки си преценява доколко и как да си гледа децата...
Но да ходя на работа и да ми се събират 4-5часа сън...точно след месец, два ще съм се побъркала.
Ако трябва отивай при родители, приятелка, или някъде за 1нощ в седмицата да спиш. Или слагай тапи за уши, спи отделно и мъжа ти да се занимае с тях една вечер.

# 36
  • София
  • Мнения: 2 967
Безспорно всеки родител си преценява как да си гледа децата, но въпросът защо нямат здрав нощен сън на тази възраст е повече от основателен.
Аз се озадачих, когато видях лентичката с възрастта. Защото отначало, съдейки по снимката, реших, че става въпрос за бебета, после забелязах лентичката и другата снимка.

# 37
  • Мнения: 5 578
Савина, прави си чай от маточина преди заспиване, може и да на децата да даваш.

Аз минах през период на безсъние, много четох за проблема и от този чай определено съм доволна. И приспивателни съм пила, и мента-глог-валериан. Ужас просто.

Би ти помогнало да заспиваш по-бързо нощем.

# 38
  • Мнения: 1 853
Всичко е от преумора.Намери начин да се разтоварваш. Как - това ще решите двамата.
Децата са ваши !

# 39
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Аз нямам нужда от чай, толкова съм уморена, че заспивам като куче - за 2 мин. А децата не знам защо се будят. До 1г и 2-3 мес спяха перфектно и от тогава са на този режим. Не са гладни, нито жадни, не им се пишка, не им е топло, нито студено, не би трябвало да се плашат - оставям леко запалена лампа.... никой не може да разбере. Не стават, но като се събудят пищят докато не отида при тях, след което заспиват. Последно една невроложка ми препоръча Дормиплант, но гледах в листовката, че е от 6 год, та още се чудя дали да го давам. Нашата педиатърка твърди, че това е просто изграден стереотип, който най-вероятно няма да се промени до 6-7 год възраст.  ooooh!

# 40
  • София
  • Мнения: 36 891
изгасИ лампата и виж дали ще се събуждат. Вместо ламта, оставИ вратата на детската и вашата спалня открехнати. Най-добре се спи на тъмно. Възможно е макар и лека, светлината от лампата да им влияе като полусъсени или спящи леко отворят очи. Светлината е дразнител на рецепторите и казва "хайде, светло е, събуждай се".

# 41
  • Мнения: 5 720
Племенниците ми са близнаци, на 2те ми най-добри приятелки децата също са близнаци. Братята са мамма мия. Едната ми приятелка нямаше бял ден докъм 5г.
И като теб - практически сама.  Голяма мобилизация се иска за близнаци,голяма сила, много зор. Разбирам защо не ти е до купони, защо цялото ти 'аз' е насочено натам.
Ако съм на теб тия мацоранки, дето се изказват колко са заменими от мъжете си и какъв купон е живота им  хич няма да ги отразявам.
Ти си на съвсем друг огън и твоята мисия е оцеляване, не купони.
А оцеляването можеш да го имаш чрез други неща, спорт, плетки. Не задължително купони

# 42
  • Мнения: 4 302
Ако съм на теб тия мацоранки, дето се изказват колко са заменими от мъжете си и какъв купон е живота им  хич няма да ги отразявам.

Много си  ми симпатична, но  зорът, който ти се случва на теб ( образно казано, в случая на авторката) не е задължително най големият зор, който една майка може да преживее?
Бизнаци, близнаци, ама има поне още 100 случая, в които детето/децата да изискват повече от средностатистическите грижи, и въпросът защо няма човек, който да те замести достойно поне за няколко часа си е съвсем, съвсем належащ.
Хора сме в крайна сметка, всичко се случва. И хайде, купон- как да е, ама и по други причини се налага отсъствие от дома.

# 43
  • София
  • Мнения: 2 967
Е, така най обичам да ми казват. Стериотип било. Глупости.
Пищат, казваш, още от началото това не ми хареса, признавам.

# 44
  • Мнения: 5 720
ами именно - проблемът не е в купона и в отношението към живота.
проблемът е, че е сама в това оцеляване, нормално е да не й се ходи по купони, а когато е там да мисли за децата

# 45
  • Мнения: 16 421
10 c's, хайде сега, то другите хора с по едно дете зор не са виждали.
А и в крайна сметка човек се нагажда според ситуацията. Но тези деца не са само нейни, има и мъж, който може и трябва да и помага.

А това пищене и твое моментално ставане и приспиване....ами така могат да си продължат и до 1ви клас, че и след това.
Дават сигнал, ти ставаш и им задоволяваш нуждите...

# 46
  • София
  • Мнения: 2 967
Разбира се.
Раждаш и край, вече не си човек, забавление е мръсна дума.
Забавляват се мацоранките, ти няма да ги отразяваш, да не си луда, имаш си мисия.

# 47
  • Мнения: 5 720
Абе хора, как ще й се забавлява, като няма на кого да разчита?
И какво й помага, че ВИЕ чудно се забавлявате, отменени от съпрузите ви?
Или това е поредната тема с дежурния извод "зарежи го"?

# 48
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Пробвам периодично през 3-4 месеца на загасена лампа - тогава писъците са наистина страшни.  ooooh! А това, че са близнаци не знам дали има нещо общо. Грижите са си същите, само шума е малко повече. А пък има единствени деца, които.... моите пред тях са божи кравички. До дете си е според мен, не до бройка.

Дават сигнал, ти ставаш и им задоволяваш нуждите...

И какво неестествено има в това? Не е ли това основната функция на майката?  newsm78

# 49
  • Мнения: 5 720
Ами извинявам се тогава, 3 двойки близнаци имам пред очите си и всичко е представено като един безкраен кошмар. До степен, че ние сме стреснати какво точно означава да си родител ( щото не сме).

# 50
  • Мнения: 4 302
E, никой не е писал 'зарежи го' ( май), но определено й е нужна помощ, дали от мъж, майка, свекърва, гледачка почасово- всеки си зне хала, но никой не е машина и си трябва.
А и понякога стрничен човек ( не казвам форума, просто някой, който не е амесен от първа ръка) може да те освести, и да разбереш че реално нещо, което си приемал за нормално, всъщност не е или че има начин да го преодолееш.

# 51
  • Мнения: 10 583
Да си майка не е лесно, да си майка е чудесно...

Савина, разбирам те, съчувствам ти и те пращам на почивка някъде сама.
Има трудни деца, има и стресирани родители, които си усложняват излишно живота с прекомерни и грижи по децата си.
Най-голямата умора идва от недоспиването. Да ставаш по хиляда пъти на нощ е кошмарно, а когато няма кой да те отмени си е чисто мъчение.

Тук ми е ясно чии са ангелските деца.

# 52
  • Мнения: 4 595
Не знам каква е причината, но като че ли напълно съм загубила способността да се забавлявам и да общувам с хора. И се чудя това трайно явление ли е и все така ли ще остане?
Според мен е временен период. Няма как да е все така.

# 53
  • Мнения: 10 116
И моята дъщеря ставаше до късно, но винаги беше обоснована - пие ми се вода, пишка ми се. И съм била безумно уморена, но това не ми пречеше на купонясването.  Психически е въпросът, а не физически. Насъбрала си му и на мъжа ти.

# 54
  • София
  • Мнения: 2 967
Е, аз не се извинявам и не смятам, че да живееш в кошмар може да бъде дефинирано като мисия и да махна с ръка и да кажа, че аз нямам право на нормален живот и удоволствия.
Но това изобщо не означава, че ако някой друг си задава подобен въпрос, аз не мога да му помогна, като го осветля, че има това право и трябва да си го търси.
И да бъде дефинирана като "мацоранка" поради това.
И само между другото, който има желание, намира начин.
Съвсем скоро, синът на приятелката ми прекара с мен доста време, за да може тя да се почувства човек. Ходихме на кино, след това ми гостува с преспиване и се гушкахме цяяяла нощ, защото не се чувстваше спокоен сам да спи и си го взех при мен.
Който има желание, има и начин.

# 55
  • Мнения: 3 066
Нещо неприятно За мен самата ми прави впечатление сега.
Когато говорим за темата и за Савина, защо винаги се правят референции за живота й ,споменати в други теми?
Тя специфично не е казала и тук ,че това има значение, но във всяка нейна тема ли ще се изваждат все тези аргументи и насъсквания срещу мъжа й?
Конструктивно тук е да се съсредоточат усилията върху казуса за разрешаването му ,нали?

# 56
  • Варна
  • Мнения: 951
Умората е причината, разбира се. И още нещо - имаш ли какво да споделиш (освен за децата) на другите, за да се чувстваш съпричастна на забавата? Питам, защото съм била точно като теб - имало е кой да ме отмени, за да изляза за малко, а после е нямало какво да обменя с другите, еднообразните ми проблеми изчерпваха разговора за 10-15 минути. Толкова уморена бях, толкова изчерпана, че гледах другите като някакви инопланетяни, дето нямат касателство с моя свят, в който исках бързо да се прибера, скрия. Разбирам те.
Единственият лек е да започнеш да имаш време само за себе си и интересите си, което не включва деца, чистене, готвене, пране и т.н. Дори един час стига. Не знам как да го постигнеш, всяко семейство е различно.

# 57
  • Мнения: 4 302
В случая тя си казва, че не е спокойна, за да се забавлява. А не е спокойна заради децата си.
Аз затова подчертах, че забавленията и това да оставиш децата на друг за няколко часа и да си спокойна в това време, са две различни неща. Утре може да не иде реч за забавления, а да й се наложи да иде на курс по испански, да я пратят в командировка  в друг град, или да иска да отиде на аеробика/масаж/зъболекар или друго подобно.
За мен това е квинтесенцията на темата, а не дали ти се ходи на дискотека, в музей или на аеробика.

# 58
  • Мнения: 10 116
Нещо неприятно За мен самата ми прави впечатление сега.
Когато говорим за темата и за Савина, защо винаги се правят референции за живота й ,споменати в други теми?
Тя специфично не е казала и тук ,че това има значение, но във всяка нейна тема ли ще се изваждат все тези аргументи и насъсквания срещу мъжа й?
Конструктивно тук е да се съсредоточат усилията върху казуса за разрешаването му ,нали?


Защото нещата са навързани.  Какво конструктивно има да си говорим ей така.  Това не е математическа задача. А дори и във физиката и химията, които са точни науки, се отчитат външните фактори.

# 59
  • София
  • Мнения: 2 967
Аз не знам за останалите теми на Савина.
И не ме интересува, но няма как да не проявя разбиране и съчувствие към някой, който ми сподели, че не е спал с години, ходи на работа и гледа две малки деца и домакинство.
И ах каква изненада, отишла на кръчма и не се забавлявала.
Ами аз досега да бях умряла.
Естествено, че трябва да се направи нещо.
Даже няколко неща.

И ако сама не си ги организира, няма очевидно кой.

# 60
  • Варна
  • Мнения: 951
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.

# 61
  • Мнения: 3 066
Нещо неприятно За мен самата ми прави впечатление сега.
Когато говорим за темата и за Савина, защо винаги се правят референции за живота й ,споменати в други теми?
Тя специфично не е казала и тук ,че това има значение, но във всяка нейна тема ли ще се изваждат все тези аргументи и насъсквания срещу мъжа й?
Конструктивно тук е да се съсредоточат усилията върху казуса за разрешаването му ,нали?


Защото нещата са навързани.  Какво конструктивно има да си говорим ей така.  Това не е математическа задача. А дори и във физиката и химията, които са точни науки, се отчитат външните фактори.
Защото е досадно и неприятно да четеш едни и същи неща в различни теми с различна тематика и конкретика.
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
+1   bouquet

# 62
  • Мнения: 10 583
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.

Но е провокиран от нещо освен от преумората.

# 63
  • Мнения: 4 302
Не, Рокси, Савина после каза, че не притесненията за децата са проблема, а невъзможността да се забавлява с другите. Не беше в първия пост, а някъде по натам из темата. И понеже съм го изпитвала, имам чувството, че я разбирам - личен е проблемът, не са притесненията за децата.
Умората е на първо място, нечовешко е това, помня.
Извинявам се тогава, значи не съм разбрала.
Бих се опитала да намеря друга компания, да изляза извън това, дето му викат comfort zone- да се запиша на танци, на спорт, да се запиша на курс или нещо в този дух.

# 64
  • Once there was a Hushpuppy...
  • Мнения: 11 328
Мога да те разбера Савина 33 Wink
Аз също от както родих не знам какво точно искам понякога. Искам да излезем, после като излезем ми стане тъпо, дори гузно понякога.
Като го оставим при нашите за един ден или нощ и се приберам с мъжа ми все въртим около детето. Уж, да си почиваме да сме заедно, нещо да правим - и, мине се не мине пак подхващаме да си говорим за него Peace

# 65
  • Мнения: 16 421
savina_33, донякъде е така и не съвсем.
Децата трябва да научават от малки какви са границите на всяко нещо.
Ако има някаква причина поради която да се будят - вода, тоалетна и др. подобно, ок, да съгласна съм, че ще станеш и ще направиш каквото е необходимо.
Ако всяка божа нощ се будят с писъци, без да искат нищо след това....първо бих се опитала да разбера защо са писъците. И ако не успявам, ще се консултирам с нужните специалисти.
За мен това не е нормално и си има причина...

# 66
  • Мнения: 6 137
Савина, аз едва ли ще ти помогна със свестен съвет, но от ставане и ходене до детската стая, накрая реших да си спя с двете деца в стаята, мъжа ми спи в детската стая. Rolling Eyes Не ме интересува какво ще е и кога ще ги местим в тяхна си стая, засега се спи, не се будят много, голямата мина през периоди на писъци, врясъци, явно детето не се е чувствало добре да спи в стая самичко.

Това е.... Пък ако гракне някой за интимности кога и къде, има и други стаи.  Mr. Green Плюс това аз не си лягам с малките, а по-късно.



# 67
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Консултирала съм се с психолог - нищо не можа да каже. Освен "период е, ще отмине". Само дето тоя период се проточи вече 3 год. Това също е вариант - да спя с тях в една стая. На последното море спахме в две стаи, но с врата между тях и като е отворена на практика си е една стая. Не гъкнаха 10 дни - като промрънкат през ноща и им се обадя, че съм там, без да стават, заспиват веднага. Но в къщи хич не ми се ще да свикват така. Та за сега се въздържам, ако стане съвсем нетърпимо тогава ще минем на този вариант.

# 68
  • София
  • Мнения: 36 891
Защо, какво толкова лошо има в това да спит на отворенаврата? Не искаш да ги свикваш с това, ама си готова да са свикнати да реват и крещят!  Peace За мен е по-добре отворена врата, отколкото да спя при тях и да нямам поне за през нощта някакво пространство на спокойствие. Като дойде зимата, много бързо ще свикнат със затворената врата, защото тогав ще им кажеш, че печката гори и стаята ще изстине при отворена врата (примерно). Със светнатата лампа е по-лошо, така ще се научат да спят цял живот, а отворрената врата ще е максимум докато тръгнат на училище.

# 69
  • Мнения: 2 460
Консултирала съм се с психолог - нищо не можа да каже. Освен "период е, ще отмине". Само дето тоя период се проточи вече 3 год.
Смени психолога. Това не е отговор Naughty. Също и не е нормално децата така да се будят, има причина и аз на твоя място не бих спряла да я търся, а не да ставам по 5 пъти на нощ. Така не само твоя сън се разбива, за самите ти деца не е полезно, защото не спят качествено. Вероятно на другия ден може да са по- раздразнителни и изобщо, за никой не е добре тая ситуация..

# 70
  • Мнения: 4 966
По отношение на съня на децата - трябва спокойствие и постоянство, за да се чувстват самите деца по-добре.
Спането при външни дразнители /светлина, шумове и т.н./ развалят съня.
Но на този етап на възрастта не знам как трябва да се действа - и аз сега видях, че става дума за деца на почти 4 г., а не за бебета.
По отношение на съня винаги съм спазвала правилото - отделна, тъмна и тиха стая и винаги са спяли непробудно по цяла нощ, още от раждането. Първите 2 г. спяха на отворена врата /при проплакване им се обаждах и ставах в краен случай, ако гласът ми не ги успокои/, а после около периода на махане на нощния памперс ставах, за да ги придружавам до тоалетната /първите 10-15 пъти/. Напоследък се научиха да заспиват с приказка или филмче, но не виждам лошо - особено в четенето на книжка. Децата свикват на самостоятелност и дори сме имали случаи нощно време да стават да повръщат или да се хранят - оправят се сами и ни будят само при нужда.
Надявам се да не е конкретно от характерите им, че да не трябва следващия път детето да възпитава мен, вместо аз него. Peace

Последна редакция: нд, 11 мар 2012, 11:47 от azaf

# 71
  • Мнения: 8 151
Не зная защо си го причиняваш, как е възможно човек да спи само по 4-5 часа и не ми казвай, че са ти достатъчни!Това е престъпно посегателство срещу здравето ти!

Спор няма, че е така. И нали не мислиш, че си го причинявам умишлено? Нямам възможност за повече спане просто.

Зная, че не го причиняваш умишлено, но проявяваш огромна небрежност към здравето си.
Не мога да дам съвет в една или в различни стаи с децата, това всеки си усеща сам.
За нощното ставане търсиш съвети на психолог, това е добре.

Но за нищо на света не можеш да ме убедиш, че "няма друг начин" освен да си лягаш в 12ч. и да ставаш в 6ч.Ако си лягаш по-рано ,предполагам че и нощното ставане няма да ти тежи толкова.

Замисли се, защо децата трябва да стоят до 22.30ч?Защо не ги свикнеш да лягат по-рано, сега е моментът.Ако това не е възможно, тогава организирай си всички неща така, че и ти да си лягаш в часа, в който лягат децата.Ако така продължаваш, не само ще ти е тъпо и в най-прекрасната компания, ами по-нататък и с децата може да ти е трудно да се справяш.

6 часа сън за работеща жена и майка на две малки деца, това е ужасно.
Моето дете е по-голямо, но когато беше на посочената възраст, режимът ми -моят, не на детето- беше какъвто е и сега-лягане-22часа, ставане-в 7часа.За работа тръгвам между 8 и 8.30,вярно работя наблизо.Но при ставане в 7часа имам време за кафе,душ, понякога за простиране на пране и ли гладене, че и за форума.Дрехите на детето за градина приготвям от вечерта.Детето на градина  го води таткото, но тъй като понякога и аз отивам с тях, за да използвам колата, при лошо време, все едно че аз го водя.

# 72
  • Мнения: 4 966
Светкавица, вашият режим е сходен на нашия, само дето при нас децата си лягат в 9:30 и стават в 7, а аз в 10:30 и ставам в 6:30.
Но... това е сега, когато осъзнах какво си причинявам. Децата винаги са били с този режим, но аз имах период, в който след тяхното лягане оставах да работя през нощта /тогава ми го налагаха обстоятелствата/ и сигурно има съфорумки, които помнят как се наспивах за по 2-3 ч. С времето изтощението, без да го усетя, си каза думата и направих една криза - 15-тина дни с кръвно 50:80 и набързо си смених режима. После всичко се нормализира, когато започнах да си налагам по-продължителен сън. Peace

# 73
  • София
  • Мнения: 36 891
разбирам Савина, ако няма кой да помага, всичката домакинска работа остава за времето след лягането на децата. За самите деца е по-добре да си лягат по-рано. Според мен е много късно да лягат след десет вечерта, щом ходят на градина. Когато тръгнат на училище, пак ще тряябва да стават рано.Така че, промени в насока ранно лягане може да свършат работа, също и Савина да ляга по-рано.

# 74
  • Мнения: 7 914
Аз малко ще върна темата назад, но вчера не си бях у дома, та...

Да, това е вярно, че много рядко излизам. И преди децата не бях от най-често излизащите, но поне 1-2 пъти в месеца излизахме. Като родих 2 год изобщо не съм излизала вечер, следващите 2 - 3-4 пъти годишно. Но няма как, трудно се намира на кого да оставим децата и то само през зимата.

Почваш в единствено числа, а продължаваш в множествено. Имах предвид да излизаш сама. Заедно с мъжа ти  е съвсем друго. Аз  също с първото не бях излиза година и нещо. Но с течението на време  установих,ч е това е най=-голямата ми грешка -  губиш идентичността си. Затова трябва да си извоюваш поне веднъж в месеца излизане без деца и мъж.  Децата няма да са во век и веков покрай теб, мъжът ти не може да ти  донесе удовлетворението от разговор по женски. Wink В началото ти е тягостно, ама се свиква и толкова харесва, че не даваш на никой да ти го отнема. Hug


За съня на децата... Ако наистина помага отворената врата, защо си причиняваш 3 години безсънни нощи?

# 75
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Отворената врата помагаше на морето, където бяха две преходни стаи. В къщи нашата спалня е прекалено далеч от тяхната стая и няма смисъл от отворена врата.

Andariel, лягат в 21.30, което според мен си е съвсем нормално време. Но четем приказки и заспиват към 22-22.15 там някъде. Умишлено не ги слагам по-рано, защото лятото сме навън до към 20ч и няма как да легнат преди 21.30. А и като ги срожа прекалено рано заспиват много трудно.

# 76
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 981
Савина, ако това ще те успокои, аз съм същата  картинка  като теб.
Не ми се ходи никъде. Когато излезна вечер, а това е рядко, търся  си повод  бързо да се прибера. Не ми се излиза, не ми е интересно,гузна  съм,  а понякога  се  налага- на фирмени събирания  например.
Сега предстои  едно такова  и колегите  непрекъснато ме питат дали  ще  отида, на мен не ми се ходи, ама изобщо. Ако щеш ми вярвай, но   използвам  мъжът ми  за оправдание- казвам, че е нощна смяна и няма кой да гледа дребната или  пък се   оправдавам направо с нея- казвам, че без мен  не иска  да  заспи  и точка Embarassed. Това всъщност си е така, когато е с баща си вечер, но майка ми , ако  дойде, детето  си заспива. Таткото  няма нищо против да я гледа и се справя  отлично / с изключение  на  вечерното приспиване/, майка ми няма нищо против  да  идва в подобни случаи, така че при мен нежеланието  да се  забавлявам  не е от липса на помощ или  от преумора.
А съм гузна, когато съм навън, защото  по цял ден  съм на работа, прибирам се около  19  часа вечер и всичко на  всичко имам два часа, в които  да обърна внимание  на  дребосъчката, докато дойде времето й за спане. Гушкаме  се  на спалнята, докато заспи. И ако излезна, а тя се събуди, а мен ме няма, не ми е приятна  мисълта, че  тя ще плаче за мен, а аз  ще се  хилотя някъде.
А навремето  не  се свъртах вкъщи.
Явно майките   на малки деца развиват  някаква  инстинктивна асоциалност, която  ги  тласка  към дома и към  онези, които ги чакат там Simple Smile И това  ще мине. Не е  кой знае  каква драма- кръчмите и компаниите няма да се свършат Simple Smile

# 77
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
А чак драма изобщо не е. Просто изведнъж някак си се почувствах встрани от живота, някак извън него и ужасно остаряла.... И това много депресарски ми подейста. Но и аз започвам да си мисля, че е от умора, не от децата.

# 78
  • Мнения: 636
Отразява се, разбира се, на някои повече, на други по-малко.
Моите по-близки роднини са починали, нямаше как да получа каквато и да е подкрепа.Мъжът ми не е близък с родителите си, не са ни помогнали в никаква степен.
Аз съм много контактен човек и преди раждането, всяка свободна минута бях с приятели и се забавлявах по някакъв начин.След раждането, излизанията ми рязко секнаха, по едно време сериозно се бях депресирала и дори се изолирах за известен период от повечето си приятели.
Мъжът ми е по-затворен човек, на него раждането на детето, поне в този смисъл, не му се отрази.

Хубавото е, че мъжът ми е много грижовен баща и нямам никакви притеснения да оставям малката с него.Когато не е работа, взима детето и заминава за няколко дни при баба си и дядо си, за да мога да си почина.Не ми прави проблем и, ако искам да изляза някъде вечер, той остава с детето.
Проблемът е, че бих желала да излизаме заедно, а това за момента е много трудно.

# 79
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 981
Просто изведнъж някак си се почувствах встрани от живота, някак извън него и ужасно остаряла.... И това много депресарски ми подейста

Хм, много е  важно кой какво разбира  под  "живот" newsm78
Ако  за тебе  това понятие включва   основно  забавленията, разбирам  защо  се  чувстваш встрани. Не си остаряла- просто  си една преуморена  майка на малки деца и работеща жена, която, освен всичко  друго, носи и цялото  домакинство  на  гърба си.
А умората  често депресира. Когато  си скапан,  нямаш  сили  за нищо друго, освен  да  избуташ някак  и този ден  с надеждата  за  пълноценен сън и забрава.
Сигурна съм, че  в някакво обозримо бъдеще, когато  децата престанат  да  се будят и  да   развалят и твоя сън и когато няма  да  обсебват толкова времето и вниманието  ти, ще успееш и ти да се  позабавляваш.   И ще  престанат  да  те  спохождат  депресарски  настроения  bouquet

# 80
  • Мнения: 8 151
. Но и аз започвам да си мисля, че е от умора, не от децата.

Савина, а на детски рождени дни приятно ли ти е?Предполагам, с оглед възрастта на децата сте чести гости  на детски празници.Там интересно ли ти е, забавляваш ли се?
За мен детските рождени дни са огромно забавление, макар и често не всички майки да са ми близки.Обичам да гледам дребосъците, да се забавлявам с тях, да правя снимки с тортата, да пея с децата "Happy birthday"да се включа в танците, ако ги има.

Ако и на такова място ти е тегаво, вероятно наистина умората ти е в повече.


# 81
  • Мнения: 7 914
 Rolling Eyes

Доколкото разбрах става на въпрос за сбирки с възрастни. Не мога да разбера защо всичките забавления трябва да са свързани с деца. Shocked Когато съм с децата, щъкам след тях, и определено не го водя  за " лично забавление".

savina_33, както споменах, загубила си тренинг. Ако го практикуваш често, ще ти хареса. С всяко ново нещо трябва да се свикне.

А пробвала ли си да спиш при тях 1-2 нощи, или да оставаш с тях докато заспят, за да се чувствам по-сигурни или нещо от сорта, а после да се измъкваш към своята си спалня?

# 82
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Винаги оставам с тях докато заспят. Няма как да спя при тях, защото няма къде, това би означавало генерално преустройство на целия апартамент.

Савина, а на детски рождени дни приятно ли ти е?

Страшно ми е приятно, забавлявам се повече и от децата и напълно се вдетинявам. Рядко седя с възрастните, защото на повечето такива места не се пуши. Обикновенно съм на земята при децата, пеем песни и  играя с тях.  Mr. Green Съвсем съм инфантилясала сега като се замисля...  newsm78

# 83
  • Мнения: 2 460
Леле, аз детски рождени дни не понасям.  Embarassed..Много деца на едно място ми причиняват световъртеж...

# 84
  • Мнения: 10 583
И аз не понасям детски рождени дни. Не понасям и кифленски събирания тип "аууу, да знаеш к`во си купиииих?!". Не понасям и събирания тип Най-добрата майка "Кърмих шест години само от лявата гърда".
То трябва баланс за да ти е приятно.

# 85
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Аз съм свикнала. В къщи съм постоянно с две, често и повече деца (като има гостенчета), в работата съм постоянно сред ревящи бебета. Всъщност като се замислям сега (по повод детските партита) точно това ми беше странното в кръчмата - че нямаше деца. Много особено се чувствах. Отвикнала съм да няма детски писъци около мен.  Joy Кво се казваше това, "стокхолмски синдром"...  Joy Joy Joy

# 86
  • Варна
  • Мнения: 951
Аз съм свикнала. В къщи съм постоянно с две, често и повече деца (като има гостенчета), в работата съм постоянно сред ревящи бебета.

Чакай, чакай, ти и работиш с много деца?! Ееее, момиче, изтощена си, дума да няма ... Не се усеща, но се натрупва, наистина може да стане опасно - аз започнах да припадам от ниско кръвно, изведнъж ми причерняваше, писваха ми ушите. Като се случи два-три пъти, когато бях сама с детето (тогава едно, че и сама го гледах, работих и т.н.), да видиш как започнах да си лягам в 22ч., а и на баба му да го оставям. Недей така, много грижи те чакат още, трябва и разпускане! Кураж!

# 87
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 013
от диетата и гладуването е, пък аз да кажа.

# 88
  • София
  • Мнения: 2 179
Звучиш малко механизирана и отегчена. А също и имного преуморена.
Нещата ще се променят, ще видиш.....Към добро.... Wink

# 89
  • Алпите
  • Мнения: 10 293
... и сигурно има съфорумки, които помнят как се наспивах за по 2-3 ч.
Тъкмо се чудех дали си започнала да спиш по-нормално, защото това твоето беше изтезание над организма ти.
По принцип сънят трябва да е 7-8 часа, повече или по-малко излиза от рамките на нормалното.

Савина, според мен трябва да намериш начин да си лягаш поне 1 час по-рано. И да разберете каква е причината за тези нощни писъци. Не е нормално 4-годишни деца да вдигат родителите си по нощите без причина.
А относно излизанията- след като станах майка, съвсем естествено ги прекратих и нямам никакво желание за нощен живот. Понякога се случва да изляза вечер, но обикновено се прибирам преди полунощ.

# 90
  • Мнения: 7 914
... Кво се казваше това, "стокхолмски синдром"...  Joy Joy Joy
Не знам какво му се казва, ама май си отвикнала да се забавляваш с възрастни.  Crazy
Hug

# 91
  • София
  • Мнения: 17 926
Напоследък ми се случва да си поплаквам, защото отчаяно искам време за себе си, а също така и възможност да излизаме сами с мъжа ми - на кино, на кръчма, на театър, абе където и да било. Искам да си отделя цял ден, който да прекарам в обикаляне на магазините с приятелка.
По дискотеки и клубове не обичам да ходя. Но определено имам нужда от почивка и време без детето. Стоенето в офиса не се брои все пак.
Но да ви кажа, че колкото и да дудна за лична свобода и време, все си ме тегли към детето и в крайна сметка си излизам с малката.
Виждам, че и времето за сън коментирате. Вкъщи всички спим юнашки. Аз и детето заспиваме най-късно в 22 ч. и ставаме в 7 сутринта. Общо 9 часа сън ми стигат идеално. Събота и неделя следобяд също си подремвам с дъщерята.

# 92
  • Мнения: 6 365
Имам една хипотеза защо "забравяме да се забавляваме с възрастни". Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.

Възрастните във великата кръчма са позьорски настроени, пияни и в повечето случаи изглеждат фалшиви, а и миришат зле. Е, ако са най-добри приятели, ще се намери начин за забавление, но не броя, че съм загубила радостта си от живота, ако не пия водка под високи децибели.

# 93
  • Мнения: 2 447
Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.


Това важи за собствените деца, чуждите обикновено са досадни, шумни дразнители.  Mr. Green

# 94
  • Мнения: 2 510
Разбирам го, като естествен етап от живота ми.
Ако може съчетавам нещата, ако не може децата са на първо място.
След време, може и ние да си дойдем отново на първо място, та дори и по- важни да бъдем, отколкото когато сме били сами, та дори и с претенции, но няма да е същото.
Не можеш да бъдеш нито само млад, още по- малко дете.
Имаше една позната, която казваше, че навремето ставала рано заради децата, а сега по навик.
Аз такъв навик няма да придобия, но ми е ясно, че времето за мен лично, вече е на втори план. Най- вече в съзнанието ми е на втори план.

# 95
  • София
  • Мнения: 36 891
децата,че са интересни,интересни са. Когато се окажа на семейни или приятелски събирания с деца, сякаш ги привличам като с магнит, и понеже не мога да ги отсвиря, в един момент повече общувам с децата, отколкото с възрастните в компанията. Чак започвам да се ядосвам на себе си, защото уж съм излязла да се гледам с възрастните (моите са достатъчно големи, че да участват наравно с възрастните в разговора, ако пожелаят), а пак се оказвам нещо като бавачка. Вярно, приятно ми е с деца, но някак все се оказват около мен, вместо около родителите си или някой друг възрастен. Искам да се гледам само с възрастни.

# 96
  • София
  • Мнения: 11 225
Аз също вече не се забавлявам в заведения с компании, от години е така и няма отношение към децата ми. Харесва ми да седна да пия кафе с приятелка (единствено число), или да се видим за малко с приятелско семейство, само родителите Simple Smile Но колкото и да го мисля, най ми харесва да се прибера у дома при мъжа си, все натам ме тегли Simple Smile
Преди години кажеха ли колегите да пийнем нещо след работа, бях първа писта. Сега постоянно се оправдавам с децата и не съм излизала с тях поне от 3-4 години.
Не го намирам за ненормално изобщо.
А пък това за забавляването на детски рождени дни и събирания с деца - бррррррррр! Не се сещам за нещо по-кошмарно! Най-щастливите ми моменти бяха, когато синът ми порасна достатъчно, че да го оставям на детските рожденни дни сам и после да ходя да го прибирам и да не се налага да стоя там. Сега, слава богу, има доста заведения с детски кътове, където да ходим като се събираме с деца.

Виж, липсата на сън е изключително сериозен проблем, но не знам как можеш да го решиш. Вариантите са - лягане на децата по-рано; твое лягане по-рано и твое ставане по-късно.
За лягането на децата: Моите деца никога не са лягали след 20ч, синът ми започнах да го оставям до 21 във втори клас, а сега, на 11г му е позволено да гаси в 21:30. Щерката още си е в 20ч. Не мога да си представя да трябва да се занимавам с деца до 22:30  ooooh! Наистина ли им се доспива чак тогава? Толкова малко сън ли им трябва? Сутрин в колко ги будиш за ДГ? Ако изборът е между това да стоят по-малко навън, ама да си легнат по-рано, определено не бих гласувала за стоенето навън.

Твоето лягане по-рано: Не можеш ли нещата, които правиш след лягането на децата, да го правиш преди това? Те не се ли позаиграват в стаята си сами, а ти през това време да оправиш каквото има там с готвене, пране - не знам какво точно правиш тогава.

И твоето ставане по-рано: Заради децата ли ставаш тогава, или си даваш време пак да вършиш някаква работа?

Отделно за буденето на децата явно трябва да се направи нещо, но там не се наемам да давам съвети, защото тая област ми е мътна индия, не съм се сблъсквала с такъв проблем. Но ти съчувствам много, недостатъчният сън е най-гадното нещо на света.

# 97
  • София
  • Мнения: 36 891
моите не могат да легнат преди десет и това е! Дори когато трябва на следващия ден да станат много рано, дори да са си легнали в креватите, просто не могатда заспят. От бебета са така, не че не съм опитвала да изместя малко лягането. По-скоро аз съм човекът вкъщи, който иска да си ляга рано.

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Могат да легнат и в 19. Когато ги сложа - тогава ще легнат. Но няма да заспят преди 22, ако ще на челна стойка да се изправя. Гледам да свършвам почти всичко преди да заспят, но все пак си има неща, които не става. Ставам в 6, защото съм на работа от 7.30.

# 99
  • Мнения: 8 151
Имам една хипотеза защо "забравяме да се забавляваме с възрастни". Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.



За децата съм напълно съгласна, изключителни са и са благодатна среда за забавление.Но както стана ясно, не всеки понася присъствието на много деца на едно място, нормално е.

Но за възрастните не съм съгласна, че по правило миришат зле и са позьори.Ако човек е обграден с истински приятели, с хора, които са му по сърце, а не по някакви формални критерии, то забавлението с тях също може да е приятно и разтоварващо.
Виж, за формалните общности, да може и да е досадно.Аз например, не обичам да се събирам с колеги, защото винаги имат две основни теми-работа и болести.Не ми харесва да се събирам с тях и отбягвам.Дори не си търся причина- казвам не ми се идва и толкова.
но с приятелите, ако не се видя поне веднъж в месеца с някои от тях ,започват да ми липсват.

# 100
  • Мнения: 2 460
И моето дете си ляга късно. Още обича да спи следобед. Спи от 14ч. до към 17 ч. После няма начин да и се доспи в 8 вечерта. Пробвала съм да не я слагам да спи следобяд, за да си легне вечер рано, но не става. Изнервя се и става много капризна, вече към 18ч почва ужасно да мрънка, преуморена е, превъзбудена и не може да заспи пак навреме. Има си нужда от следобедния сън. После към 22.30 чак ляга, но..така сме.

# 101
  • Мнения: 5 499
Савина,
като изключим другите проблеми, които си засегнала- недостатъчния ти сън (това за съжаление е проблем, който може да се реши само със сън) и нощното будене на децата (бих легнала да спя в една стая с тях още след седмица-две, най-много месец такова положение, не след 3 години!), да се концентрираме върху основното ти оплакване.
И мнението ми по него е, че животът като постоянен бар/купон/дискотека/кръчма просто не е особено интересен от определена възраст нататък Simple Smile
Родих на 32, като преди това съм сериозно прекалявала с тия неща (нещо като всяка вечер до малките часове в продължение на години - работното ми време е ненормирано и винаги съм можела да спя до късно и после да си доработвам до късна вечер). И трябва да ти призная, че нещата почнаха да се успокояват и отиват в друга посока много преди да родя - някъде към 28 темпото започна да се забавя, а след 30 вече въобщееее трудно изкарвах до 4-5 сутринта будуване. Всички ми се чудеха как така си тръгвам първа, като преди това бях плътно до "хайде, че ще метем и затваряме", а то просто нямах угризения да си тръгна, ако ми е скучно.
Обаче, като сме посъзрели и родили деца, това не значи, че спираме всички развлечения. Кино, концерти, театър (по-рядко), спорт (още по-рядко), кафе с приятелки през деня, спа, пътувания... Всъщност на последните две ходим с детето, никога не е аутсорсвано за през нощта. Почти на възрастта на твоите е.
Признавам, че не винаги е било така - за пръв път излязох, когато беше на 11 месеца (за концерта на Мадона, помня), кърмена е доста, така че докъм 2-2.5 години излизах само късно вечер, след като я приспя, и естествено това не беше често. Постепенно нещата започнаха да влизат в релси, ама още имат накъде да влизат, де Simple Smile
Например тая година, за пръв път откак съм родила, ще гледам достатъчно филми от София филм фест. Бе всяко нещо с времето си...

# 102
  • София
  • Мнения: 17 926
Савина, предполагам съм пропуснала обяснението ти, но защо и ти не лягаш вечер, когато лягат децата ти? Аз си заспивам към 22 ч и спя като пън до 7 сутринта.  Peace

# 103
  • Мнения: 27 957
ами именно - проблемът не е в купона и в отношението към живота.
проблемът е, че е сама в това оцеляване, нормално е да не й се ходи по купони, а когато е там да мисли за децата

Това е ключовото , според мен . Peace

При мен се случи същото , с тази разлика , че детето ми вече е голямо и самостоятелно , но мислите ми са обременени с грижи , отговорности и задачи постоянно .

# 104
  • Мнения: 2 460
Е, тя каза, че не мисли за децата като е навън.
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

# 105
  • Мнения: 2 510
ами именно - проблемът не е в купона и в отношението към живота.
проблемът е, че е сама в това оцеляване, нормално е да не й се ходи по купони, а когато е там да мисли за децата
Това е ключовото , според мен . Peace
При мен се случи същото , с тази разлика , че детето ми вече е голямо и самостоятелно , но мислите ми са обременени с грижи , отговорности и задачи постоянно .
Дори и да не е сама, за някои хора е просто характер.

# 106
  • София
  • Мнения: 11 225
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

Теоретично с толкова големи деца, това може да го прави, докато те са будни и наистина да си ляга с тях. Най-добре в същата стая, ако това ще й спести ставането нощем и ще е достатъчно само да се обади от леглото.

# 107
  • Мнения: 2 460
Тоня, нали трябва да изчисти, да измие , да се къпе, за това толкова късно става вечер лягането.

Теоретично с толкова големи деца, това може да го прави, докато те са будни и наистина да си ляга с тях. Най-добре в същата стая, ако това ще й спести ставането нощем и ще е достатъчно само да се обади от леглото.
Аз доколкото разбрах, там е детска стая и няма легло където тя да спи. Освен едно походно легло да си сложи Tired

# 108
  • София
  • Мнения: 11 225
Така е, аз затова написах Теоретично - щото ми е ясно, че на думи и във форума всичко много лесно звучи.
Все пак, един процент от идеите тук да помогнат, пак ще е нещо.

# 109
  • София
  • Мнения: 17 926
Боже, никога няма да тръгна да чистя и правя каквото и да било след 10 часа вечерта.  Naughty Всичко върша, докато малката си рисува или гледа филмче например или си играе с татко си.
Децата на Савинка са големи и си помислих, че не й се налага да става нощем заради тях (като изключвам естествено, ако са болни...).

# 110
  • Sofia
  • Мнения: 8 832
Е, аз не правя нещо кой знае какво след като си легнат. Но като заспят в 22-22.30 докато прибера играчките (което е напълно безсмислено да правя докато са будни  Mr. Green), да си взема душ (което не смея докато са будни), да седна за 10 мин малко на спокойствие да ми се проветри мозъка от писъците  Mr. Green.... и ей го 1ч поне минал. После имам нужда да почета поне 4-5 стр. и така... уж нищо работа, но заспивам към 23.30-24ч.
Да, трудно ще стане това със спането в тяхната стая. Пък и хич не ми се ще, честно казано. Имам нужда поне през нощта да се отделя малко от тях и от малко собствен въздух, образно казано.

# 111
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 037
Изключвам недоспиването като реален проблем. Но е озадачаващо защо на жена с малки деца, на която й е по-приятно да си е със семейството, обикновено винаги се гледа като на някакъв ужас голям. Не й се ходи на дискотека и по кръчми - драма, драма голяма.  Laughing Виж ако тя страда от това, че е постоянно с децата си и няма глътка въздух - ясно е, че проблем има.

Савина, аз проблеми със съня принципно съм нямала, но и на мен за един сравнително дълъг период, ми беше най-добре като съм със семейството си. Да имах си свое време, занимания, приятели, но обичайните неща, които преди ми доставяха кеф, включително и по-честото излизане и общуване с други хора, купоните - не ме влечаха хич. Алкохол не ми се пиеше, а аз и алкохол уж обичам. Подобни въпроси като теб си задавах и аз в началото, но не защото се чувствах самата аз зле, а защото промяната, която настъпи у мен ме озадачаваше определено. После приех нещата такива каквито са. Даже бях решила, че може би е перманентно. Само че на 6-тата година ми мина.  Grinning

# 112
  • Варна
  • Мнения: 951

Савина, аз проблеми със съня принципно съм нямала, но и на мен за един сравнително дълъг период, ми беше най-добре като съм със семейството си. Да имах си свое време, занимания, приятели, но обичайните неща, които преди ми доставяха кеф, включително и по-честото излизане и общуване с други хора, купоните - не ме влечаха хич.

Да, то и сега най-често си ми е най-добре със семейството, обратното би било странно. Но когато не ми се излиза, не излизам, когато изляза, нямам никакъв проблем да се забавлявам. А когато изляза, защото ми се налага, а не ми се е излизало, то не се чудя защо не се забавлявам - знам.
Савина пусна тема, че се чуди защо не може да се отпусне да се забавлява, повечето споделихме, че всеки е имал такива периоди, по една или друга причина. Единственото, което е "драма" е нейната преумора.

# 113
  • София
  • Мнения: 11 225
Но е озадачаващо защо на жена с малки деца, на която й е по-приятно да си е със семейството, обикновено винаги се гледа като на някакъв ужас голям. Не й се ходи на дискотека и по кръчми - драма, драма голяма. 

Е това точно не прочетох никой да тълкува като "драма" и "ужас голям". Точно обратното, всички споделихме, че сме се чувствали така в определени периоди от живота си.
Като драма и ужас определихме преумората и недоспиването - с това не вярвам някой да не се съгласи.

# 114
  • Колибите
  • Мнения: 302
Всяка майка минава през такъв етап, според мен - съдейки по моя опит. Първоначално това е бебешкият период с притесненията около детето, а после е по времето, когато вече се откъсва за по-дълго от децата - връща се на работа, те тръгват на градина, стават по самостоятелни и т.н.
Аз самата имах такъв период 2 пъти, но с възрастта на децата става по-лесно, защото в определени забавления и те се включват, за други пък е по-лесно да ги оставиш друг да ги гледа няколко часа. Общуването с хора също се трансформира, минавайки през сходните интереси - примерно, в момента най-приятно общувам с тази от колежките ми, която има дете на възрастта на моите и сме на "една вълна". С приятелите също минаваш през подобен етап. Но всичко си идва на мястото, когато децата спрат да се нуждаят от чисто физически грижи и постоянно внимание. Изглежда природата така е настроила майките. Hug
В момента моите деца са в периода, в който ясно заявяват "в петък вечер ще спим при баба и дядо и в събота ще им гостуваме" /дори и без нашето ясно изразено желание по въпроса, понеже буквално до преди няколко месеца сме си ги гледали 98% само ние/. Е, ние какво да правим в това време - забавляваме се и купонясваме - оказва се, че не се забравя Wink.

Тъйййййййй Joy.
Нямам време да чета всичко по темата, но заради тебе, отговарям.

Сега, прочети си целия постинг, и вместо "откакто имам деца", напиши, "а пък аз нямам деца" и ще получиш картинката при мен Joy.

Така че ако този факт ти действа успокояващо, удоволствието е изцяло мое yes

  bouquet

# 115
  • София
  • Мнения: 1 335
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

# 116
  • София
  • Мнения: 36 891
това прилича на прегаряне, умора, нещо абсурдно между тревожност и апатия, и нужда от почивка и преосмисляне на нещата в живота и ежедневието (стига да има някоя услужлива близка душа, която да удари едно рамо). Много е неприятно, едва ли има жена, на която да не й се е случвалло в някакъв момент или  период.

# 117
  • София
  • Мнения: 1 335
Нещо странно се получава като че връзката майка-дете да е толкова пълна и мощна, че сякаш изчерпва света със себе си... Все едно някаква магнитна вихрушка, в която ако не си част от нея, биваш изхвърлен... И едновременно с това света не се изчерпва с това... И от това противоречие усещането за капан...

Иначе формулировката общо взето е правилна...

# 118
  • София
  • Мнения: 36 891
според мен причината е в начина на живот, който сме длъжни, едва ли не, да водим още от раждането си- големите икономически, социални и личностни очаквания към жената, включително раждането и гледането на деца да не я откъсва от този начин на живот. Такава е културата на времето, а тя притиска човека да се опитва с малко трици много маймуни да налови, т.е. хем да е пълноценна в обществени и икономически (включително компаания с приятели и колеги), хем да е майка.

# 119
  • Мнения: 180
Савина, мисля че проблема ти е в недоспиването и отвикването от социален живот.Съвсем до скоро и аз бях така.Имам на кого да оставя малката - майка ми имам и пълно доверие.Отскоро открих отново колко хубаво е да изпиеш една водка с приятна компания или да отидеш на театър, кино.Просто според мен натрупалата се умора те прави апатична и вяла по отношение на социалните контакти.Аз съм така когато малката е болна или някой друг в семейството.Умът ми е постоянно там и не ми е до излизане.

# 120
  • Мнения: 4 966
Тъйййййййй Joy.
Нямам време да чета всичко по темата, но заради тебе, отговарям.

Сега, прочети си целия постинг, и вместо "откакто имам деца", напиши, "а пък аз нямам деца" и ще получиш картинката при мен Joy.

Така че ако този факт ти действа успокояващо, удоволствието е изцяло мое yes

  bouquet

Не можах да те разбера.
Имаш предвид, че принципно се променяш от възрастта или какво?

# 121
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 037
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

Депресия.

# 122
  • Мнения: 3 066
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

Депресия.

То тогава повечето майки ще са в такава Sad(((

# 123
  • София
  • Мнения: 36 891
чак за депресия не знам, това е сериозна диагноза, не се поставя току-така.

# 124
  • Мнения: 10 583
Преддепресивно състояние бих го нарекла и го усещам вече за втори път около третата година на децата.

# 125
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 037
Ами тогава, депресивно състояние - ако звучи по-леко. И да, не само повечето майки, ами повечето хора минаваме през такива състояния, уви.

# 126
  • Колибите
  • Мнения: 302
Тъйййййййй Joy.
Нямам време да чета всичко по темата, но заради тебе, отговарям.

Сега, прочети си целия постинг, и вместо "откакто имам деца", напиши, "а пък аз нямам деца" и ще получиш картинката при мен Joy.

Така че ако този факт ти действа успокояващо, удоволствието е изцяло мое yes

  bouquet

Не можах да те разбера.
Имаш предвид, че принципно се променяш от възрастта или какво?



ЧеКа го е казала - депресивно състояние.

# 127
  • Мнения: 4 966
Не, не можах да разбера защо коментираш моя пост.
Аз не съм казала, че имам проблем. Peace

# 128
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 037
ЧеКа го е казала - депресивно състояние.

Това го казах по повод на друг пост, а не този на авторката. Само да уточня.

# 129
  • София
  • Мнения: 2 967
Имам една хипотеза защо "забравяме да се забавляваме с възрастни". Просто след като имаме деца, виждаме, че възрастните не са чак толкова интересни. Децата са свободни, спонтанни, гъвкави и любопитни.

Възрастните във великата кръчма са позьорски настроени, пияни и в повечето случаи изглеждат фалшиви, а и миришат зле. Е, ако са най-добри приятели, ще се намери начин за забавление, но не броя, че съм загубила радостта си от живота, ако не пия водка под високи децибели.

Точно така.
Всички, които посещават заведения са позьори, алкохолици, миришат зле и са най-вече фалшиви.

Истинското забавление е единствено и само с деца.

Е, много ме развеселявате в тази тема, признавам.

# 130
  • Мнения: 3 371
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

Депресия.
уф, успокоих се, нямам депресия  Party

аз обожавам да ходя по заведения, ако може без деца, още по-добре  Party

# 131
  • София
  • Мнения: 36 891
ооо, чакай, чакай, още не сме ти скроили шапката!  Grinning Като тръгеш по мъже и заведения, ще кажем, че давиш депресията в мъже и алкохол, защото искаш да избягаш от битовизмите.  Wink

# 132
  • Мнения: 27 957
А как ви се струва идеята хем да не ти се ходи никъде и да не ти се вижда с никой, но едновремено с това да се чувстваш така, сякаш нямаш лично пространство и си като "в капан" по някакъв начин?

Депресия.

Не мисля , че е депресия .
Не съм веща и компетентна , но при депресията има общо нежелание за каквато и да е дейност .
А това е по-скоро свръх натоварване , липса на лично време и пространство и от там усещането , че си в капан .
Понеже доста често съм с такова усещане , така го чувствам . Peace