Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 март 2012, 20:19 ч.

Обичате ли стихове? - 9

  • 85 994
  • 752
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 595
Споделете вашия любим стих.
Споделете стиховете написани от Вас.






Обичам


Когато другите се радват с тях празнувам.
Когато плачат, срадам тихо с тях.
Когато тъжни са и аз тъгувам.
Така тече животът покрай нас.

Обичам дни безоблачни, със слънце.
Потапям се в безбрежни висини.
И радвам се на всяко малко зрънце,
поникнало на нашите земи.

Обичам всичко дето диша, гледа.
Такава съм си . Всеотдайна чак.
Обичам да достигам до победа.
И се стремя за все по-малко мрак.


Лично творчество/МарИ Г./ bowuu


Последна редакция: нд, 13 май 2012, 23:20 от Mamma

# 1
  • София
  • Мнения: 4 337
Така започват всички чудеса -
с една Луна, огромна като обич,
със сините пътеки на нощта
и със звездичките, накацали над покрива.

Тогава стихват всички страхове
и всички думи нищичко не значат.
И става лесно като две и две
да бъдеш лек, невидим и прозрачен
и да разпериш тайните крила,
които денем криеш упорито,
да се усмихнеш на сънуващия град,
на себе си... и просто да политнеш.
Да минеш над заспалите алеи,
и над синеещите в здрача кестени
и просто да почувстваш, че живееш,
че си куплетче от една вълшебна песен...

Така започват всички чудеса...
и преживяват кратката си вечност.
И сигурно завършват пак с Луна -
огромна. И отчайващо далечна.

# 2
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Естел, благодаря за новата темичка.    bouquet

Бих искала да споделя поредното си стихотворение...



За любовта

Реших за любовта да пиша.
Днес. Точно тука и сега.
Дали и тя сърце си има?!? Диша?
Дали боли я? Има ли сълза?

Тя няма тяло. В нашите е скрита.
Чрез нас живее. С нашите сърца.
Във ъгълче едно е леко свита.
И не говори. И не иска тя.

Доволна е,че там е приютена.
Прикрита, честичко поплаква тя.
Понякога със вирус заразена.
Със онзи...тежкият, на ревността.

Любов, любов...безкрайна си вселена.
И необятна. Как събра се там?
От миналото тръгнала. И от Елена.
Но пазена в годините без срам.

Щастливи са онези, опознали
красивата ти тръпка. В хубав ден.
Обичам те, любов! Не ме напускай!
Бъди до сетният ми ден със мен!


Лично творчество/Мария Г./ bowuu

# 3
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 245
          Прощално

      На жена ми

 

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

                                Никола Вапцаров


 Толкова ми е любим този стих. Толкова любов има вложена в него. Силно ми въздейства.
 Всички стихотворения на Вапцаров  са смислени. Знам почти всичките наизуст.


 ЕстелHug!

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 744
Днес може би не ми е ден
за някакви велики промени.
Може някъде вътре във мен
да е спряло летящото време.
Днес може да не извърша дела
за награди достойни дори.
Ала всъщност, какво от това.
Щом светът и без мен се върти…
Днес едва ли е нещо специално,
или аз на това не залагам.
И така съм си пак идеално.
Важността май ме кара да бягам…
Днес съм само обикновено момиче.
Няма нищо интересно във мен.
Всъщност, днес ми е ден за обичане.
Знаеш, точно като всеки друг ден.

Мира Дойчинова

# 5
  • Мнения: 884
"Доволна е,че там е приютена.
Прикрита, честичко поплаква тя.
Понякога със вирус заразена.
Със онзи...тежкият, на ревността."

"Така започват всички чудеса...
и преживяват кратката си вечност.
И сигурно завършват пак с Луна -
огромна. И отчайващо далечна." -

Мари, Надя, как можахте да ми уцелите настроението точно в този момент...

# 6
  • Мнения: 149
               На "И"

 Не съм те търсила, но ти дойде.
 Внезапно, неочаквано, случайно...
 Като вълна във тихото море;
 и всичко стана в миг необичайно.

 Не съм те търсила, но ти дойде.
 Възбуждащо, нехайно-романтично...
 Събудих се в твоите ръце;
 и всичко беше истински различно.

 Внезапно заживявах във друг живот.
 Отново тръгна времето ми спряло...
 Намерих те...Намерих те любов -
 и всичко пак започна отначало.

 Не съм те търсила, но ти дойде.
 И в този миг, когато ме погледна -
 открих, че искам в моето сърце,
 да бъдеш точно ти - любов последна.

                              Александър Петров

Последна редакция: пн, 12 мар 2012, 00:41 от магесница

# 7
  • Мнения: 149
                     Богатство

За ръка ме вземи!Под дъжда да изтичаме,
 без чадъри,без дрехи обувки и шапки,
 да развеем коси и да тръпнен под ласките
 на прохладните,свежи,забързани капки...

 Нека гледат съседите! Волни сме,влюбени,
 този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
 нека бъдем щастливи с най-простите радости
 като двойка врабчета,унесени в песен.

 Виж,полето блести покрай пътя с акации,
 край разкошната вила на онзи сеньор,
 който- всичкото злато събрал на света-

 пак не може да купи и грам от богатството
 тъй огромно,с което дарил ни е Бог:
 да е млада и пламенна в нас любовта!

                                         Хуана де Ибарбуру

# 8
  • Мнения: 149
  Не те измести никой

Не те измести никой в тази къща.
 И стола ти е празен в моя кът,
 и в книгата ми никой не обръща
 листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
 на прага седнал, звездния екран,
 и никой не поема удивено
 букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
 с любов на плещите ми топъл шал -
 и в жега, с витошка вода налята,
 не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
 и сменя се сезон подир сезон.
 Връхлита буря, свлича се лавина,
 от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
 за тебе да напомня всеки миг -
 ни някакви любими твои вещи,
 ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
 в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
 не те измести никой в тази къща,
 в която всъщност и не влезе ти.

                       Елисавета Багряна     
                                            1959 г.

# 9
  • Мнения: 149
       Напразно викане

Обичам те! Но между нас
 крещи на суетата воят.
 Затуй не чуваш моя глас,
 тъй както аз не чувам твоя.
 Не знаейки кому крещим,
 като звезди в пространства слепи,
 един край друг ще прелетим.
 В две шепи изгоряла пепел.

                              Дамян Дамянов

# 10
  • Мнения: 149
       Обедняване

Знаеш ли, човек се проверява
може би в един единствен час,
всичко преживяно оживява,
всичко се изстрадва в този час.

Ето, ти внезапно си отиде,
може би за тая само нощ -
може би, че малко те обидих,
може би, че малко бил съм лош.

Птиците след тебе отлетяха,
вятъра се спотаи едвам,
стъпките по улиците спряха
и за пътви път останах сам.

Потъмняха в тъмното звездите,
къщите, дърветата, света,
легнаха зад камъните горите
и земята сякаш опустя.

Пусто - в мислите ми, в очите - пусто,
а в душата - камък натежал.
И за първи път сега почувствах
колко много аз съм обеднял.

                               Евтим Евтимов

# 11
  • Мнения: 149
Не мога да се спра  Mr. Green .Накарахте ме  да надникна в едно позабравено кътче ,и отваряйки големия прашен тефтер в който,грижливо бях скътала обич,надежди,предателства ,болки и копнежи се пренесох в друго време!
Благодаря за темата и за това,което породи у мен като чувство!
Надявам се някой ден да събера смелост и да напиша и нещо свое тук Embarassed.
neli mar4,това е едно от любимите ми стхотворения,
Естел,  bouquet!

Последна редакция: пн, 12 мар 2012, 07:17 от магесница

# 12
  • Варна
  • Мнения: 1 145
Да съм пътник безкраен, туй е лека присъда.
Все ще търся пътеки, и желания брод.
Ще пътувам към себе си, и навярно ще бъда
свойта вярна посока във един миг живот...
Ще се лутам объркана в някакви кръстопътища.
Ще залагам звездите си, ще печеля луни...
А пък ти ще ме имаш, необятно завръщаща –
все към теб, все към теб, и към твойте мечти...
И към твойте надежди, някак си, ще ме има –
все такава – скитореща, сякаш вечно на път...
И избродила не една необмислени зими,
аз съм същата – мойте усмивки валят –
ту снежинкови истини, ту пък много далечни,
във безкрая се сливат, само тебе целуват...
Ще пътувам с присъда, все към теб – цяла вечност.
Че животът без обич, знаеш, просто не струва...

irini

# 13
  • Мнения: 144
Дай ми поне една целувка,
поне един път ме прегърни ,
да знам че съм те имала за минутка,
само това ми подари.
Може да ме боли, но съм опитала,нали?

# 14
  • София
  • Мнения: 1 189
Ти никога не ще се примириш
със своя скучен, сив съпруг!
Спокойно няма в нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друг,

щом знаеш, че далече или близко,
щастлив или нещастен, аз живея
и весело или от скръб потискан,
на твойто дребно щастие се смея...


Давид Овадия

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт