Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте!
Най-малкият ми син от около 3 месеца започна да си яде ноктите, но така ги яде, че вече кръв ще започне да му тече. Нищо у дома не се е променило, в детската градина говорих с учителките и те казват, че няма някаква промяна. Дори тази учителка която му преподава е много доволна от него. Говорихме много пъти да ми каже дали има проблем, притеснява ли го нещо, но той не е от най-откритите. Това го пиша защото говорих и с личният му лекар и с психолог и те твърдят, че за да започне изведнъж да си яде ноктите значи има някакъв вътрешен проблем. Аз лично предпочитам, ако това е вярно да намеря самият проблем и да бъде отстранен, но на този етап ще съм благодарна и да ме посъветнате как да го накарам просто да спре да си яде ноктите?!

пп извинявам се за повторенията! Нямам време да кориагира текста.

# 1
  • Мнения: 1 136
Аз също си гризях ноктите. Родителите ми пробваха всичко възможно, за да ме откажат, но безуспешно. Когато станах на 14г казах, че е крайно време да се откажа от вредния навик. Беше много трудно, защото не се усещах. Помогнаха ми приятелите и семейството. Но волята беше моя.
Обикновено това е свързано с нервност, но само като начало, после си остава само навик, който никак не е приятен.

# 2
  • Кърджали
  • Мнения: 3 031
Гаден навик си е, от личен опит знам. Какво да ти кажа, адекватен съвет едва ли мога да ти дам. Моите нокти затова не приличат на нокти... Някъде около 20 годишна възраст зар - зор го преодолях.
Както е казала аничка, в началото тръгва от стрес, нервност...и после си остава навик. Когато започнах да осъзнавам какъв проблем е това за мен си, започнах да си режа ноктите много късо. При мен това беше единствения начин...

# 3
  • София
  • Мнения: 107
Присъединявам се да попия и аз някой съвет, синът ми също си гризе ноктите. При него мисля, че започна, когато тръгна на детска градина. Иначе и аз като малка ги гризах, сега не мога да го свържа с някакъв определен проблем, спрях от суета май  Laughing.

# 4
  • Мнения: 780
Преживях и това.Малко след като тръгна на градина.Обяснявах,  говорих-гризеше си ги.Купих Даум екзол-уж нещата тръгнаха да се оправят, но пак ги гризеше.Аз упорствах, купих още една опаковка.Купих лак за нокти, лакирахме се...имаше ефект.Не знам от какво, дали от Даум екзол-а или желанието да има "хубави маникюри като дама", но след няколко месеца престана да ги гризе.

# 5
  • Мнения: 1 136
от желанието да се види с маникюр, препаратите не действат, просто причината е психологична. Но при момченцата е по-сложно, как да го лакираш ...

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 18 235
И моята започна да ги гризе след като тръгна на ясла.Обяснявах,че не е хубаво така дъра-бъра.Но гледах да не акцентирам на проблема.Като започнеше да ги гризе вкъщи й отвличах вниманието с нещо,не й правех забележки.Мажех също с даум екзол много упорито.Спря да ги гризе,засега

Роня,хубаво е да откриеш проблема.Поразпитай го-дано ти каже

# 7
  • Мнения: 884
Роня, голямата ми дъщеря си гризе ноктите, чак до кръв - постоянно й са разранени пръстите. Лакира се, кипри се, но си гризе ноктите. Не постоянно, но периодично забелязвам, че това се случва.
При нея съм сигурна, че е до голяма степен от комбинацията пубертет+трудностите, които преживя семейството ни.

Малката ми дъщеря, в яслена възраст, "докара" от групата си какви ли не неприятни навици, жестове, маниери, подвиквания, цупения, сърдения, тръшкания...

Така че, мисля - от една страна може проблемът на твоето дете да е свързан с новата специфична среда, в която се намира, а от друга страна, може и да ПОДРАЖАВА на някого! Може да е зяпал как учителката си гризе ноктите например...

За жалост три годинки са още доста крехка възраст и няма да можеш да го убедиш много-ммного чрез говорене... Опитай се да бъдеш спокойна с него и да му даваш да се занимава с нещо постоянно - рисуване, майсторене, камиончета, велосипед... Нещо, което ще заеме  ръцете му и ще отвлече вниманието му в друга посока..

# 8
  • Пловдив
  • Мнения: 18 235
Момчето е на 7 години-с говорене много неща могат да се свършат

# 9
  • Мнения: 884
Момчето е на 7 години-с говорене много неща могат да се свършат

Да, сигурно съм се объркала с инфото от някоя друга мама!

Наистина, на 7 години с говорене става... Само това е начинът, за жалост. Може да отнеме и повече време... Като дете съм имала доста гадничък навик - да си бъркам в носа и да си вадя "съдържимото", чак кръв ми е текло - споммням си и аз, точно между 5 и 7 години е било... колко приказки се изприказваха от нашите... Не са ми прилагали никакви други меки - мазане с червен пипер, бой и т.п. старонародни прийоми. Така че, търпение му е майката при по-големите деца... И аз чакам момента, в който пръстите на голямата ми дъщеря ще зараснат и тя няма вече да си гризе ноктите и кожичките до кръв...

# 10
  • Мнения: 21
Благодаря ви, майчета! Ще продължавам да говоря, доно наистина имам напредък... Hug

# 11
  • Мнения: 172
Роня,продължавайки да говориш,ти акцентираш върху проблема,а това е,което не бива да правиш.Гризенето на ноктите е нервен тик,предизвикан от вътрешно безспокойство,което децата обикновено не осъзнават,така,че няма как да ти сподели кое е ,което го измъчва.
Най-добрият вариант е добър детски психолог,който ще извлече нужната информация,тази,която детето не я определя като смущаваща.
Иначе,не спирайки да говориш по темата,показвайки колко ти е неприятно да го виждаш гризещ си ноктите,ти го принуждаваш да върши това скрито и набързо,влагайки цялата си енергия.Проблемът се задълбочава,но не се елиминира.
Обърни внимание на средата,която заобикаля детето в училище,не е ли тя доминираща над него,т.е-не се ли чувства той по-малък,по-незначителен от приятелчетата си,не му ли позволява тази среда да развива някакви комплекси?Или обърни внимание кога го прави-когато се съсредоточава,когато скучае или...и от там тръгни да търсиш първоизточника.Но в никой случай не претиснявай детето със забележки,колкото и да ти е неприятно .

# 12
  • София-Младост
  • Мнения: 14 330
Agora го е написала много точно, ако имате възможност и финанси за психолог е добра идея.
Дъщеря и беше на 6-7 години, окагто започна гризането. Нищо не помогна, нито говорене, нито лакове и мазила. Имаше краткотраен ефект и после отначало. До психолог не успях да стигна, но си мисля че разводът ми навремето е отключил това нейно безпокойство, а после просто се превръща в навик. Вече  е на 13 и мин.година сложи брекети...ако знаех, че това ще помогне щях да го направя по-рано. Просто спря, защото няма как, брекетите и пречат. Както не бях рязала нокти в продължение на години, сега се радва на маникюр вече Simple Smile
Сега обаче малкия на 4 започна...но той не гризе, а къса...чопли и откъсва нокът, нали са още меки...Sad

# 13
  • София
  • Мнения: 2 658
Аз пък имам друг проблем, който с мазане няма как да опитам да го реша. Извинявам се на авторката, че и ползвам темата.  Blush малкия от около половин година започна да чопли нещо по себе си като заспива. Почна с корички по устата, въпреки,че постоянно мажа с вазелин. Като ги нямаше коричките, започна да си чопли пръстите. Палците са му на рани. Почнах да му слагам лепенки преди лягане, но пък и през деня се чопли. Сигурна съм, че не е имал някаква психологическа драма, която да отключи такова нещо. Единственото е, че и мъжът ми е правил и продължава да прави така. Но пък не подражава според мен. Може ли да се унаследяват такива неща? На мъжа ми едната баба така си е чоплила пръстите.
Посъветвайте ме, какво да правя. Обяснявам му, че така на рани са му много грозни пръстите, че ще почне много да го боли, ама няма ефект. Веднъж го попитах дали е виждал някой с такива грозни пръсти и той ми каза: тати. Направо се чудих да се смея ли, да плача ли.  Rolling Eyes

# 14
  • Мнения: 1 129
Вероятно изживява някакво напрежение.
Синът ми в 1 клас също беше започнал да си гризе ноктите, но за кратко - примерно 2-3 месеца.
Нищо специално не съм правила, освен говоренето, после сам се отказа. Whistling

Общи условия

Активация на акаунт