Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 5 338
Мисля, че окончателно късаме с един мит, развъждан устойчиво в този форум. Трябва да призная, че очаквах този резултат от проучването, но не ми харесва.

Българите "за" възпитателните шамари и дърпането на ухо - проучване на НЦИОМ.

Вашите мнения по въпроса?

Последна редакция: пн, 12 мар 2012, 13:19 от Параход

# 1
  • София
  • Мнения: 15 640
Ами аз моето мнение съм го казала отдавна - сред тези 68% съм Confused Хубаво, лошо, това е - при моите синове, в ужасно тежка ситуация, когато са ме изкарвали от равновесие, един шамар по дупето е свършвал работа. Понякога думите не стигат. Може би не при всички деца и може би не при всички родители, но в моето семейство е така. Не съм особено щастлива от този факт, защото шамарът си е проява на безсилие от страна на родителя, но споделям каква е реалната ситуация - не съм от идеалните майки, прилагала съм го, когато нищо друго не е действало. Гледайки как растат децата, не виждам някакви сериозни поражения върху психиката им Laughing
Дърпане на уши не одобрявам. Въобще всякакви такива методи с насилие и истинска болка са ми садистични и противни. Шамарът по дупето при мен е нещо като израз на върховен бяс и има за цел и резултат по-скоро да ги стресне и освести, отколкото да заболи. И съм го правила/ все още правя, само докато не се разбира от дума. Големият ми син не се е налагало да пляскам вече сигурно към две години. Малкият все още успява да ме докара да лудост Laughing

# 2
  • София
  • Мнения: 1 633
Лично аз не намирам плесването на шамар по дупето или през ръката за невероятна драма. Съгласна съм, че в дадени моменти е проява на безсилие, но пък в други такива просто прекъсва неоправдана детска истерия, глуха за обяснения.
Виж дърпането на уши ми е малко странно и не го прилагам.

# 3
  • София
  • Мнения: 1 364
Виж дърпането на уши ми е малко странно и не го прилагам.
Не само странно, но и безкрайно по-унизително  Close

# 4
  • Мнения: 14 776
Toва е едно манипулирано проучване с цел да се подготви почвата за новия закон на детето, който ограбва всички родителски права и ги дава на социалния работник. Според това проучване следва да се заключи, че повечето хора одобряват новия закон, който уж е в защита на децата, но можете да посетите темата в Клюкарника и да видите за какво става въпрос.

# 5
  • София
  • Мнения: 15 640
Вярно ли? Втора Канада ли ще ставаме? Съседът пали скара на терасата - хоп, наклепвам го на социалните, че си шамари детето Twisted Evil

# 6
  • Мнения: 5 338
Белинда, горе-долу това е идеята... Изземване на отговорност от родителите в полза на държавата Simple Smile Ма като знам каква е държавата?

Иначе по темата - видях какво си писала (и ти, и другите), само едно нещо не ми е ясно. Като удари човек шамар в състояние за афект, не изпитва ли чувство за вина и да се срамува, че си е изтървал нервите, или го одобрява като хладнокръвен възпитателен метод? Според мен има сериозна разлика между двете...

# 7
  • Мнения: 16 210
Рядко бих поставила разни неща заедно. Дърпането на ухо, напр., може да е много опасно занимание. Виждала съм лоша последица. Шамарът през лицето или по главата- също. Пляскане по дупето- нищо му няма, ако води до целени резултати- одобрявам. Тайни щипаниця и дърпания- не, виждала съм такива, предимно от чужденци. Българинът е като че ли по- склонен да викне и плесне. Не мисля, че тази е по- лошата реакция, напротив. 

Toва е едно манипулирано проучване с цел да се подготви почвата за новия закон на детето, който ограбва всички родителски права и ги дава на социалния работник. Според това проучване следва да се заключи, че повечето хора одобряват новия закон, който уж е в защита на децата, но можете да посетите темата в Клюкарника и да видите за какво става въпрос.

 Peace
Новият закон е недомислен компилат от купчина нормативни уредби, недобре оджуркани в общ нормативен акт. Гювеч някакъв. При това направен с остарели продукти с изтекъл срок на годност.

# 8
  • Мнения: 14 776
Дърпането на ухо се ползва по-често в училщата, а не в семействата, при това не само защото учителката е нервна и не се справя. Имам син във втори клас, така че информацията ми е достоверна.
Онзи ден едно от момчетата се качило на чина, свалило си гащите, разперило ръце и казало "та-дааан". Учителката го свлякла и му издърпала ухото. Най-първослигнално е действала. Какво да я наклеветим ли?
Друг случай - няколко момчета от занималнята решават да избягат. След като ги хваща (представете си как възпитателката гони второкласници из коридорите), учителката ги подрежда пред класа и им издърпва ушите.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 633
Като удари човек шамар в състояние за афект, не изпитва ли чувство за вина и да се срамува, че си е изтървал нервите
Аз изпитвам... Давам си сметка, че е резултат от безсилие и в повечето случаи съжалявам в момента, в който го плесна.

Този нов закон съм го пропуснала, отивам да погледна темата. Откога пък държавата се е загрижила толкова за децата ни, че чак такива радикални мерки да взима?

# 10
  • Мнения: 441
Аз лично не съм удряна (от родителите ми ) не съм удряла и детето си и смятам,да не го правя и за напред.Не ми минава  и през ум да го зашлевя или да му издърпам ухото.Когато ме изкара от релси просто  му казвам да ми се махне от очите и толкова,докато ми мине.После според ситуацията. Аз съм адски против каквото и да е упражняване на сила и удари.За мен това е унижение и безмислено упражнение.Не го смятам за възпитателно,а напротив мисля,че това озлобява по един или друг начин  хората.И това си е мое виждане,не го налагам на никой.За в училищата-не мога да преценя дали е добре или не учителите да им дърпат ушите и да ги ошамарват.Наистина има невъзможни деца и предполагам в безсилието си  хората действат първосигнално.

# 11
  • Kопенхаген
  • Мнения: 665
Айдее... почна се...  N- тата тема подред. И сега като се започне:  Аз не бия детето си, ама от време на време в състояние на нервно пропадане го пляскам по дупето и после ми е толкова съвестно и гадно. Или пък: Боят не е средство за възпитание и детето ми никога не е чувало думата ,, бой ,,.
И това се редува през пост.

# 12
  • Мнения: 16 210
Айдее... почна се...  N- тата тема подред. И сега като се започне:  Аз не бия детето си, ама от време на време в състояние на нервно пропадане го пляскам по дупето и после ми е толкова съвестно и гадно. Или пък: Боят не е средство за възпитание и детето ми никога не е чувало думата ,, бой ,,.
Ъхъ. Абонирах се да следя.  Laughing

# 13
  • Мнения: 14 776
Позволявам си да поста тук сравнението между конвенцията за правата на детето на ООН и проектозакона, защото съм убедена, че статии като тази целят да обработват общественото мнение и това безобразие да мине под предлог, че хората искат да си бият децата безнаказано:
http://bg4family.org/assets/files/Sravnenie_KOONPD_PZD.pdf - кратко е, бъро се чете, очертава най-основните притесняния на родителите.

# 14
  • София
  • Мнения: 15 640
Иначе по темата - видях какво си писала (и ти, и другите), само едно нещо не ми е ясно. Като удари човек шамар в състояние за афект, не изпитва ли чувство за вина и да се срамува, че си е изтървал нервите, или го одобрява като хладнокръвен възпитателен метод? Според мен има сериозна разлика между двете...
Ами...ще се опитам да обясня. В 90% от случаите съм чувствала вина, че съм си изтървала нервите. Виждайки обаче, че също така в 90% от случаите ефектът е положителен, как да не го одобрявам като възпитателен метод? Rolling Eyes Не че дечко става ангел с едното тупване по дупето, но като цяло има...как да кажа...отрезвяващ ефект. Случвало ли ви се е например детето да изпадне в някаква неописуема лигня? Молиш за малко тишина веднъж, лигнята не спира. Молиш втори път - спира за кратко, после пак. Настояваш - главата ти вече е като тухла-четворка, започваш да повишаваш тон, детето обаче вече е на черешата и ни приема, ни предава CrazyЕ, точно в този момент, шамарът ми идва тамън на място. Внезапно ме "чува" какво говоря и в повечето случаи се кротва. Но като цяло - да, бих предпочела да ме е чул още първия път и дълго време се чувствах виновна, че явно не съм достатъчно добра майка, за да си възпитам децата да "чуват" веднага. После се приех, каквато съм, приех и тях, каквито са и сега сме в мир едни с други, нищо, че ядем шамари чат-пат Laughing

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт