проблемно дете

  • 516
  • 4
  •   1
Отговори
  • Мнения: 455
Здравейте! Обръщам се с молба за помощ към Вас, макар и с риск да повторя темата. Имам син, който следващия месец ще стане на две годинки. От миналата година - месец април ходи на детски ясли. Поведението му като цяло няма кой знае каква промяна от времето в което не ходеше на ясли. Вярно е, че мина през различни настроения - копиране на поведението на другите деца в яслите, но от извесно време наблюдавам в него някакво постоянство - в смисъл - станал е много агресивен, не въприема какво му се говори и т. н. Невероятно своенравен е! На моменти се държи точно като "магаре на лед". Когато се съберем с други деца той без причина започва да ги налага с каквото му попадне - просто така, без причина. Изпитва някакво удоволствие дори - забелязвам го в очичките му на моменти. Вероятно не е съзнателно, но все пак ..... не ми е приятно - поставям се на местото на родителите на децата отсреща и изобщо не ми се нрави някой да пердаши моето дете. С играчките е същата работа - няма здрава играчка! Забелязвам, че дори на моменти съвсем целенасочено ги тряска в земята и цели да ги счупи. Когато иска нещо е меко казано - ужасен  ! Обяснявам в началото като човек, че поради тези и тези причини това не може да стане /в симсъл - така както иска той/, след това опитвам номера с отвличане на вниманието - абсолютен неуспех, на следващия етап аз вече не издържам и се ракрещявам - отново никакъв резултат, накрая /рядко, но се случва/ го нашляпвам по дупето - истерията тогава е пълна   Не признава нищо и никой! Способен е да реве цял ден за нещо, което не съм му позволила - правил го е няколко пъти вече затова го твърдя със сигурност. Като започне да мрънка - не, по-скоро е изпаднал в истерия - спиране няма. В яслите най-вероятно не е такъв - или поне не са ми казали възпитателките - а това си е за казване, определено. Два - три пъти ми казаха, че захапал детенце и блъснал друго, но толкова - това беше в самото начало и повече не се е повтаряло. Видяла съм се в чудо - чувствам се невероятно безсилна пред неговото твърдоглавие. Иначе, като реши да слуша - няма равен, но е такъв и като реши да не го прави. Невероятно палав и любопитен - няма нещо, което той да не  е опитал - ако мине номера добре, ако не мине пак добре. Накратко - след него сякаш е минало торнадо!
Моля Ви, дайте ми съвет какво да правя с това малко дяволче! Опитала съм много неща, но без успех. Незная как минават при другите деца?! А иначе постоянно му засвидетелстваме любовта си, хвалим го като направи нещо хубаво и т. н. Помогнете, моля!

# 1
  • Мнения: 3 491
Според мене - много и много индивидуално внимание, доколкото обстоятелствата позволяват, да му се виси на главата и да го учи някой как да си играе и как да общува. При някой деца само с приказване и обясняване не става. Има някои трикове - например да изпокриеш всички играчки, за да не се разконцентрира, и да му ги даваш една по една. Ако играта е с много части, пъзел или мозайка например, да не му я даваш цялата, а парче по парче. Това развива търпение. Ако има склонност към агресия, да му даваш нещо меко, някаква мека топка например, да я мачка и така да си изразходва негативната енергия. При всеки изблик на емоции да го учиш как да ги изказва словесно.  За това се сещам до момента. Специалистите трябва да знаят повече. Успех!Има една приказка, че от дивите жребци излизат най-добрите коне.  Grinning

# 2
Блажка е много права за жребците и конете  Grinning Това го чух от няколко места, все от добри педагози. Та и аз си имам едно такова чудо в къщи и на моменти ми идва да хвана гората и да не се завърна. Изглежда че вие минавате през "ужасните две" в момента. При нас това започна малко след годинката и продължи 10-ина кошмарни месеца. Сега сме на 2г1м и има значително подобрение. С две думи - период е, ще мине, но няма да е лесно. И сина ми хвърляше играчки в земята, биеше децата, а за тръшкането и пищенето - думи нямам. Нищо не помагаше, абсурд да го залъжеш с нещо. Ритал ме е в лицето докато му сменям памперса, и други такива. Като му говориш, заминава и си прави каквото си иска, все едно не чува. А като тръгне да реве, посинява и не може да си поеме въздух, почва да похлъцва и потреперва от инат. Ужасна работа! Та как се справяхме ние - ами ако хвърли играчка, съвсем спокойно му казвах, че щом я хвърля, значи не я иска и я вдигах някъде на високо, хем да я вижда, хем да знае че не може да играе с нея (обикновено я прибирах за 1 ден). Тръшкането обикновено го игнорирах, отивах в другата стая и му казвах, че като се успокои мама ще дойде да си играе с него.  При нас проблема беше, че колкото повече се мъчех да го успокоя, толкова като че ли подхранвах ината му. Просто игнорирането работеше по-добре за нас. И така тръшканията ставаха по-реки и по-кратки, защото децата правят всичко това за внимание, и като видят че не го получават, загубват интерес. В същото време, когато беше послушен, му давах много внимание, играехме, ходехме на разходки, карахме колело, и т.н. Важното е да не става на тяхната като се тръшкат и да не изгубиш контрол и да почнеш да викаш (мно-ого пъти не съм успявала да се сдържа  Embarassed). Ако веднъж се поддадеш на искането им, оправия няма. Много бързо разбират, че е достатъчно да се тръшнат на публично място и мама е готова да отстъпи. Затова ние възнаграждавахме и позволявахме много при добро поведение, но с тръшкане номера не минаваше. И той го разбра.
Май станах прекалено многословна. Дано при вас периода мине по-бързо. Горе главата и успех!

# 3
  • Мнения: 934
За агресията към други деца, когато синът беше на тази възраст, правех следното: първо отивам и му казвам кротко да не прави така, ако това не даде резултат, го дърпам настрана, извън 'игралното поле', и го карам да застане с гръб към децата, наказан. За няма и една минута. Действаше. Децата на тази възраст не винаги разбират от думи, но в повечето случаи разбират от действия. Идеята ми беше да му покажа, че ако не може да си играе както трябва, излиза от играта. Иначе той беше по-скоро буен, а не толкова агресивен, де. Обаче за тръшкането и истерията - уха, вече е на 5 и още му се случва. Е, по-рядко, де.  Тук цаката му е да запазиш пълно самообладание, независимо от всичко. Трудно се постига обаче.

# 4
  • Мнения: 1 581
Може да погледнеш тази тема за хиперактивността от Форума за деца с увреждания:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=31498.0;all

Ако изключиш медицинската страна, има много полезни съвети за справяне с подобни проблеми.

Общи условия

Активация на акаунт