Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 6
здравейте,

разгледах форума, не бях влизал в него досега и ми се видя, че тук е най_добре да попитам. Чудя се дали знаете бърз ли е начина за осиновяване на дете на самотна майка? Дали задължително минава през съд и трябва ли задължително да съм женен за майката? И като осиновя детето получавам ли права равни на тези на майката и може ли тя след време като биологичен родител, да поиска прекратяване на осиновяването? Ако има някой, който знае, ще съм благодарен да ми отговори.

# 1
  • София
  • Мнения: 6 453
Първо трябва да знаеш дали детето е припознато от биологичния си баща. Тогава той трябва да се откаже от него и ти да го осиновиш. Обаче, от друга страна има някаква хватка, че родителите не могат да се отказват ей така от децата си. Мисля, че се прави непълно осиновяване или нещо такова newsm78

# 2
  • Мнения: 6
Детето няма баща, не е вписан в акта за раждане. И в такъв случай ли е непълно осиновяването?

# 3
  • Мнения: 2 944
Детето няма баща, не е вписан в акта за раждане. И в такъв случай ли е непълно осиновяването?
В такъв случай можеш да осиновиш детето, само ако си женен за майката. Иначе тя би загубила правата си, а и не е допустимо, без детето да е вписано в регистрите за осиновяване.
За пълно осиновяване говоря.

# 4
  • София
  • Мнения: 604
Моя колежка имаше подобен казус. Тя беше самотна майка с дете, в чийто акт за раждане бащата беше неизвестен. След време срещна настоящи си съпруг  и те решиха той да стане баща на детето, като го осинови. Но всъщност се оказа, че по-лесния вариант е да го припознае. Просто отидоха и той припозна детето за свое със съгласието на майката.

# 5
  • София
  • Мнения: 6 453
Моя колежка имаше подобен казус. Тя беше самотна майка с дете, в чийто акт за раждане бащата беше неизвестен. След време срещна настоящи си съпруг  и те решиха той да стане баща на детето, като го осинови. Но всъщност се оказа, че по-лесния вариант е да го припознае. Просто отидоха и той припозна детето за свое със съгласието на майката.
Обаче няма ли една тъничка разлика? Ако го припознае то си остава негово завинаги. При осиновяването има момент ако човек реши и на разсиновяване......При другото обаче няма...Така, че е хубаво човек добре да го обмисли, за да няма един ден - ама то не е мое хън пън.... newsm78 newsm78

# 6
  • Мнения: 28 741
Моя колежка имаше подобен казус. Тя беше самотна майка с дете, в чийто акт за раждане бащата беше неизвестен. След време срещна настоящи си съпруг  и те решиха той да стане баща на детето, като го осинови. Но всъщност се оказа, че по-лесния вариант е да го припознае. Просто отидоха и той припозна детето за свое със съгласието на майката.
Обаче няма ли една тъничка разлика? Ако го припознае то си остава негово завинаги. При осиновяването има момент ако човек реши и на разсиновяване......При другото обаче няма...Така, че е хубаво човек добре да го обмисли, за да няма един ден - ама то не е мое хън пън.... newsm78 newsm78

Точно така е ! Peace
Но като се замислиш , ти ако си недоволен от биологичното си дете , нямаш законов начин да се откажеш от него , та май е без значение ...

# 7
  • София
  • Мнения: 6 453
Хепи, то родното таквоз ти си го произвел и си е твое завинаги. Ама като иде реч за дете, които биологично дори не е твое има мъничка разлика...Приемаш, че едно генетично чуждо дете е твое, т.е. казваш, че биологично е твое. Не знам дали ясно го обясних, ама няма ли опасност в един момент човека да се почуства "вързан" с дете, което дори не е негово?

# 8
  • Мнения: 28 741
Хепи, то родното таквоз ти си го произвел и си е твое завинаги. Ама като иде реч за дете, които биологично дори не е твое има мъничка разлика...Приемаш, че едно генетично чуждо дете е твое, т.е. казваш, че биологично е твое. Не знам дали ясно го обясних, ама няма ли опасност в един момент човека да се почуства "вързан" с дете, което дори не е негово?

Така е , разбрах те ! Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 604
Така е, за това всеки сам си преценява какво може да понесе и какво не. То и много биологични бащи има дето не си щат децата, така че хора разни. Този човек, за когото говоря явно е свестен обаче, щото вече е с припозната дъщеря (без той да и е биологичен баща) повече от 13 години и са си много щастливи тримата заедно - майката, таткото и порасналата вече щерка и той с гордост си я нарича моята дъщеря. Детето е било на 2 когато той е решил да я осинови, но после са решили, че процедурата по осиновяване е по-лесна и я е припознал, тъй като тя не е имала баща в акта за раждане.

# 10
  • Мнения: 1 647
Така е, за това всеки сам си преценява какво може да понесе и какво не. То и много биологични бащи има дето не си щат децата, така че хора разни. Този човек, за когото говоря явно е свестен обаче, щото вече е с припозната дъщеря (без той да и е биологичен баща) повече от 13 години и са си много щастливи тримата заедно - майката, таткото и порасналата вече щерка и той с гордост си я нарича моята дъщеря. Детето е било на 2 когато той е решил да я осинови, но после са решили, че процедурата по осиновяване е по-лесна и я е припознал, тъй като тя не е имала баща в акта за раждане.
Моя колежка имаше подобен казус. Тя беше самотна майка с дете, в чийто акт за раждане бащата беше неизвестен. След време срещна настоящи си съпруг  и те решиха той да стане баща на детето, като го осинови. Но всъщност се оказа, че по-лесния вариант е да го припознае. Просто отидоха и той припозна детето за свое със съгласието на майката.
Обаче няма ли една тъничка разлика? Ако го припоз тестнае то си остава негово завинаги. При осиновяването има момент ако човек реши и на разсиновяване......При другото обаче няма...Така, че е хубаво човек добре да го обмисли, за да няма един ден - ама то не е мое хън пън.... newsm78 newsm78
А това припознаване не може ли да се оспори с ДНК тест, ако се наложи на по-късен етап? Защо да е необратим процеса?

# 11
  • София
  • Мнения: 6 453
То тогава няма ли да стане лепкаво - хем бащата го припознал и знае, че не е негово..хем да иска ДНК тест....не знам, ако някой от юристите се включи да разясни?  newsm78

А иначе, шапка свалям на този мъж, който е припознал генетично чуждо дете за свое!  Hug

# 12
  • Мнения: 1 647
А иначе, шапка свалям на този мъж, който е припознал генетично чуждо дете за свое!  Hug
Абсолютно! Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 4 350
А иначе, шапка свалям на този мъж, който е припознал генетично чуждо дете за свое!  Hug
Абсолютно! Peace

Много рядко се среща това.

# 14
  • Мнения: 6
Не знаех, че има възможност да се припознае детето, мислих, че това може да стане само при раждането. Дали и затова се изисква да съм женен за майката... С майката не искаме да се женим, просто така го виждаме, въпреки това аз искам да бъда родител за детето. Нямам намерение да разсиновявам, но може да ви звуча като егоист, обаче си мисля дали майка му не може да се откаже в даден момент, не искам да съм се грижел и да съм гледал детето като свое и след години ако стане нещо и се разделим аз да нямам никакви права над него.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт