Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 март 2012, 10:15 ч.

Помощ!

  • 5 248
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте!

Пиша Ви с надеждата да се успокоя и да помисля трезво върху всичко лошо, което ми се случва от известно време. Ще се опитам да звуча максимално ясно, за да ми дадете съвет.

Накратко- с мъжа ми сме заедно от 8 години, имаме дете на 4 и половина. След раждането имахме една година, в която не живяхме заедно, имахме проблеми, които уж загърбихме и през 2008 се събрахме за добро или за лошо за живеем заедно.

Естествено, карали сме се - понякога често . През първата ни година съжителство караниците ни бяха по-скоро спорове с аргументи- да кажем в реда на нормалното.

След тази първа година обаче той страшно се промени и насъбра страшна агресия към мене. Или просто нещо в него се отключи, Бога ми, незнам какво стана  Cry

Сега скандалите ни започват от нещо буквално миниатюрно и незначително, той избухва със страшна сила. В състояние е със часове - 3-4 часа да ми крещи, заплашва и най-вече- вменява вина как аз съм виновна за всичко лошо, което се случва и как нищо не правя за това семейство. А Господ ми е свидетел, че загърбих себе си, здравето си и всичко останало за семейството. Както повечето жени.

Вменява ми вина, колкто повече вижда, че се измъчвам- плача, искам да се измъкна от съответната стая, повече се нахъсва, не ме пуска от стаята от стаята - пресен пример от снощи: умолявах го да отида до тоалетната, но ми каза : напикай се тука... Sick

Не ме е удрял, но ме е блъскал, стискал...и предполагам,че унижението и срама от тези действия са същите както ако ми удари шамар или юмрюк...

Дотолкова ми е набивал в главата как е най-прекрасният мъж на света и как не го заслужавам,че не мога да определя дали това, което ми се случва от година насам е домшано насилие или е в рамките на нормалните скандали... Срамувам се да го споделя, но е така Sad

От друга страна не се държи лошо с детето- грижи се за него много добре, за дома също, не пие, домошар е.

Много се измъчвам и срамувам, чувствам се като животно. Снощи ми каза,че ще ме вкара в гроба. Моля ви, посъветвайте ме.

# 1
  • Мнения: 3 520
Тоест тия караници са от 2 години ли? Не успях да се ориентирам.

Твоят случай ми напомня на моя баща, с разликата че при нас имаше и юмруци. При него главно тия скандали идваха от пиянство. При вас това се случва без да е пиян индивида. Детето става ли свидетел на тия неща? Предполагам да. Ами ако искаш детето ти да израсне с мисълта, че детството му е било един ад, нещо което никога не иска и да си спомня, тогава остани и търпи. Ако си смела и искаш най-доброто за детето си,а това е спокойствието и възможността да изживее едно щастливо детство, то тогава дим да те няма.

# 2
  • Мнения: 19
Не, скандалите са, когато детето заспи. По незнам какви пътища успявам да прикрия нещата. Този тип скандали са от една година.

Забравих да допълня - живеем в самостоятелно жилище - на моите родители. На тях обаче не мога да разчитвам много, защото и двамата са болни. Аз нямам кола, нито книжка. Нямам и много приятели.

 В такива ситуации, когато е трябвало спешно да се заведе детето на лекар или до Пирогов мъжът ми е бил насреща. Страхувам се, ако се разделя с него, ще успея ли да се справя ?

# 3
  • Мнения: 3 520
След като детето е в същото жилище докато скандалът тече, то тогава много много не си въобразявай, че детето ги пропуска тия работи Peace
Това са крясъци, викове, а с времето със сигурност все повече и повече детето ще усеща, а скандалите ще се увеличават.
След като живееш при родителите си, имаш подкрив над главата си, то значи ще се справиш. За майка ми това е бил най-големия проблем, че не е имала къде да отиде.

# 4
  • Мнения: 19
Не се изразих точно- живеем отделно от родители, жилището е собственост на моите.

# 5
  • Мнения: 3 520
Мен пък ако питаш, още по-добре Rolling Eyes

# 6
  • Мнения: 309
Shekherezeda питаш дали това е домашно насилие. Да това със сигурност е домашно насилие. Прочети в темата за домашното насилие , там е описано много точно.
Повярвай ми ще става по-зле.
Щом жилището е твое, ще се справиш.
На детето не му трябва болна майка, а ако продължаваш така ще се поболееш.
Сама ще решиш за себе си какво ще правиш. На твое място бих го изритала без да се замислям.

# 7
  • Мнения: 28 711
Тоест тия караници са от 2 години ли? Не успях да се ориентирам.

Твоят случай ми напомня на моя баща, с разликата че при нас имаше и юмруци. При него главно тия скандали идваха от пиянство. При вас това се случва без да е пиян индивида. Детето става ли свидетел на тия неща? Предполагам да. Ами ако искаш детето ти да израсне с мисълта, че детството му е било един ад, нещо което никога не иска и да си спомня, тогава остани и търпи. Ако си смела и искаш най-доброто за детето си,а това е спокойствието и възможността да изживее едно щастливо детство, то тогава дим да те няма.

При нас с БНД беше същата картинка ! Twisted Evil
Но и неговото беше от ежедневно пиене ! #Cussing out

# 8
  • Мнения: 101
Shekherezeda, като прочетох поста в главата ми нахлуха всички "забравени" лоши спомени. А минаха 11г., най-голямата ми заблуда беше че скандалите ставаха нощем и детето спи и не чува. Да ама не, а беше само на 3г. Един ден госпожата в градината ме привика и ми каза със сълзи на очите, че детето ми е плакало на обед защото тати е тормозил мама снощи. Еми да ти кажа че този момент сложи точка на чуденката ми какво да правя с живота си, защото си дадох сметка че нямам право да обърквам живота на детенцето си.
 Не казвам че ще ти е лесно, но ще ти е в пъти по-добре отколкото сега. И аз нямах много приятели защото моя бивш беше и ревнив и заядлив и .... но се оказа че не е така. Лека полека разбрах че имам приятели готови да ми помогнат, както и аз на тях.
Сега поглеждайки от другата страна, на обичана и уважавана като човек жена и отново майка мога да ти кажа, че съжалявам че не съм го изгонила по-рано защото съм пропуснала най-хубавите години на сина си. Вместо да му се радвам аз страдах, че ще го оставя без баща smile3538  и си навлякох куп болести.

# 9
  • Мнения: 19
mii , благодаря за думите  Hug

Много е трудно да се измъкна от него - сега след поредния скандал обръща веднага лентата - моли за нов шанс, извинява се, аз му казвам да се махне, но той уж много страда и се разкайва Tired

Това е ужасно порочен кръг. Да можеше просто да си събере багажа и да си отиде, пък ако ще и да ме остави с цялата неизвестност и страх от бъдещето, поне ще ми олекне... И да му събера багажа да го чака пред вратата, знам,че няма да си иде.Какво да правя?

# 10
  • Мнения: 309
Ако не можеш сама да се справиш в изгонването  тогава потърси помощ от приятели. Докато не го разкараш той все ще моли за още един шанс.
Някъде четох, че такъв индивид може евентуално  да бъде прибран обратно след една година трайно подобрение.

# 11
  • Мнения: 6 229
Можеш и да търпиш, нищо не ти пречи, но замисли се има ли за какво?

Аз бях решила да търпя и търпях. Когато той виждаше, че не му обръщам внимание, измисляше нови начини да ме тормози. Накрая сам си тръгна ...  Hug

# 12
  • Мнения: 101
Шехерезада, аз моя го "изнесах" от в къщи благодарение на полицията. Пуснах жалба че ме тормози, доказах с документи че сме в мое жилище и го накараха да ми върне ключа и да подпише документ че е предупреден да не ме притеснява. Това естествено не го спря да виси пред къщата и ту да ме заплашва, ту да ми обяснява колко ме обича и как ще се самоубие. Бях готова да му помогна да свърши със себе си, ама не би живее му се на човека.
Подадох пак жалба за тормоз и молба за развод и така. В деня на развода се родих отново, а БНД лека полека си намери нова жертва. Всичко е в твоите ръце, колкото и да е сложно и трудно си струва когато накрая можеш да дишаш свободно, а не да мериш всяка дума и всяка стъпка.

# 13
  • София
  • Мнения: 6 452
mii , благодаря за думите  Hug

Много е трудно да се измъкна от него - сега след поредния скандал обръща веднага лентата - моли за нов шанс, извинява се, аз му казвам да се махне, но той уж много страда и се разкайва Tired
Това е типичния пример за насилник-комплексар. Да не те тревожа, ама мисля, че ще премине и към физическо насилие. Ама и ти здрави нерви имаш да търпиш. На твое място отдавна да съм стегнала багажа, джапанките в сака и билет за влака!
Никой няма право да те унижава!
Пробвай да се свържеш с разните организации за домашно насилие за съвет и помощ, но все си мисля, че той просто няма да се промени...Дано не съм права....

# 14
  • Мнения: 6 229
Като вижда, че има кой да го търпи такъв, за какво му е да се променя?  Peace

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт