Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 21 март 2012, 11:54 ч.

"Бягащата с вълци" - Клариса Пинкола-Естес

  • 8 116
  • 5
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Здравейте!

сигурно ви е известна тази книга. Чела съм я отдавна и я имам в няколко екземпляра. Сега имам огромното желание пак да я чета, но по спомените ми тя е доста повече от литература, а преди съм я чела предимно така. Сега ми се иска отново да се върна към нея, но вече по-практично, искам повече да я интегрирам в живота си, някак си да я прилагам на практика, може да звучи налудничаво...

Чувала съм, че на запад има групи, които "работят" по нея, не знам точно как, и затова повдигам тук темата, с надежда, че ще споделите своя опит с нея. Много ще ми бъде интересно!

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 6 366
Тази книга ми я препоръчаха в труден за мен момент. Можете да се сетите- прясно разведена млада дама и всички, чели тази книга, се натискат да ми я предложат, за да попия от мъдростта на силните женски архетипи. Идеална причина да НЕ се заема с тази книга, поне не и сериозно. Е, диагонално се запознах с идеята.

Стилът на книгата ми се стори прекалено многословен, анализът на приказките ми се стори малко излишен. Доста е дебела, затова предпочетох да потърся същите идеи в други приказки и ги открих.

Това, което не ми харесва, е прекаленото наблягане на женската природа, прекаленото й разграничаване. Проблемът е, че в 21 век жената, а и мъжът, надминават границите на пола си, психически, че и физически. Затова е малко излишно да се очертават граници на женския свят и да се дълбае в типично женска мистика, когато можем да говорим за обща човешка мистика.

Въпреки това, ако ще има "работа" на базата на митология, приказки и приказни герои, одобрявам с две ръце. По принцип съм родена с много мистично мислене, което в последствие укротих и изучих изцяло рационалния подход. Но се оказа, че този подход не е достатъчен и открих отново методи за разглеждане на света в цялата му сложност, но този път описани от по-способни философи.

Открих, че човек има нужда от "език на душата", има нужда от мистика. Макар да съм материалист, смятам, че материалният свят дава начало на сложни феномени, които зависят от материята, но не се редуцират до материята. Входният билет за света на тези феномени са някои френски постмодернистични философи, но на ежедневно ниво много по-лесно се достига до изводи с помощта на езика на ритуала, приказката.

Открих, че понякога човек има нужда от ритуали и приказни действия, за да се справи със сложността на света, без да го редуцира. На практика това ще означава, че планирам дни на усамотение в планината, време за себе си, че обявявам някои части на живота за сакрални.

Разбира се, гледам да не прекалявам. Прекалено дългото пребиваване в този свят ни кара прекалено силно да вярваме в творенията на ума си и вместо да ги убием, ние им даваме още повече сили. Затова има дни, в които не вярвам в нищо, не се занимавам с магии и приказки.

Но има дни, в които се занимавам.

По-добро:
http://books.google.bg/books?id=TmTndOSpWw8C&printsec=frontc … amp;q&f=false

Последна редакция: ср, 21 мар 2012, 17:34 от Mamacita Bandida

# 2
  • Мнения: 12
Mamacita Bandida,

благодаря ти за подробния отговор! Напълно съм съгласна с теб за половете през 21 век, и по този повод мисля, че "ритуалите" или тези форми и практики за свързване с "първичната природа" ще свършат работа както за жени, така и за мъже.
Какво "правиш" в планината, как прекарваш времето за себе си?

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 6 366
Нищо не правя- но в бъдеще планирам, като се отвори време, да отида сама в планината. Познавам я вече достатъчно, досега съм ходила само с други хора, а знаеш как това задължава да се държиш като турист, да разправяш вицове, да се съобразяваш с темпо.

Та, спазвайки максимално правилата за безопасност, в подходящ момент, когато няма да липсвам на никого, мога ей така да прекарам три дни някъде из балканите.

Самото пребиваване сред природата върши работа, няма нужда от магии. Някои гурута капитализират върху ефекта от необичайните дейности. Истина е, че някои хора имат нужда от насоки, за да не изтрещят.

Причината за това е, че съвременният човек е силно убеден, че има едно, неделимо Аз, противопоставено на света. Само че има преживявания, които те убеждават в обратното и ако не си готов да приемеш факта, че ти не си един-единствен аз с обичаен вътрешен диалог, може да се почувстваш много тревожно. Но ако дадеш управлението на тези алтернативни аз-ове, животът става много приятен. Всъщност в момента единствено творческите професии- музиканти, художници и някои други, имат достъп до тези различни виждания, до единство с материала, с който работят. Обичайно човек е разграничен, подхожда с думи, описания, непряко. Когато разрушиш тези описания, понякога човек става тревожен.

Знам, че звуча малко като Дон Хуан, но имай предвид, че той по-вероятно е литературен герой, а Кастанеда със сигурност е чел философи- постмодернисти, така че е вкарал елегантно идеите на Мерло-Понти в интересна приказка. Днес никой не чете Мерло-Понти, защото "Магия!" е по-привлекателно заглавие от "Феноменология на възприятието". Не ме кефи измамата на Кастанеда, но е намерил начин да каже на хората неща, които би трябвало да знаят. А именно: азът на човека не е фиксиран по начало. Може да стане фиксиран, може дори да смятаме за ценно да е фиксиран и непоклатим, но може да действаме и с множество аз-ове, които отчасти са определени от света и средата. За мен беше интересно да разгранича ефекта от "Аз свиря на пиано" като разграничен субект и възможността да интегрираш инструмента в аз-а си и дори телесното усещане. В първия случай свиренето върви много по-трудно.

Същото и с бойните изкуства- ако подходиш описателно и с думи, си изяждаш боя, защото се движиш прекалено бавно. Целта на тренировките е да включиш още едно тяло, което не мисли, а става едно с техниката.

Наистина, на думи звучи сухо, но повечето хора са преживявали такива усещания за единство. За доста хора те са рядкост и когато ги открият, изпадат в еуфория и си дават парите на гурувци. А всъщност се иска само увереност, че нищо няма да ти стане, ако се "разглобиш" и загубиш аз-а си, че не е илюзия да усещаш света като мистичен. Просто отиваш на разходка и си пренастройваш главата.

Имам чувството, че в следващите десетилетия за ей такива неща ще се говори в психологията, докато преди 50 години се е говорело главно за затвърждаване на аз-а. Ама после хипитата решили да го разглобят с дроги, а ние ще намерим други начини да го разглобим и едновременно с това да сме ефективни и да не се тревожим от усещанията, когато това стане.

Прочети, ако можеш, Earthbodies, дори само няколко страници са пълни с идеи в тази насока.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 6 366
Сега пак се замислих за приказките и уроците от тях.

Когато приказният герой, независимо мъж или жена, се изправи пред опасност, той не се хвърля сам в боя. Той намира начин да поговори със света и целият свят му помага. Вярно, Ейва не взима страни, само подпомага баланса. Тоест, ако някой извърши огромна простотия, Ейва ще го прегази брутално в отговор и ще запази баланса със съответния обем мерки.

Така и с приказните герои- колкото по-голямо е злото, толкова повече магия намират те около себе си. Но те не са като героите на Айн Ранд, които са като изковани от желязо и по мистериозен начин се оправят напълно сами. Напротив, приказният герой намира нещо, по-голямо от него и в края на краищата израства. Героите на Айн Ранд са анти-приказни, те вече са повече от огромни и приключението им се изразява в това да гледат на света с досада. Приказният герой гледа на света с почуда, упование, с безпомощност и молба и е едновременно сигурен и несигурен, че светът ще му помогне.

Приказните злодеи пък са по един или друг начин отдалечени от света, Кашчей например- като е заключил душата си извън тялото. Те разчитат само на собствените си сили и магията на планетата не им помага. Напълно огледално, злодеите на Айн Ранд са тези, които искат помощ отвън, защото не са имали късмета да се родят перфектни.

Сега чакам да пристигне по пощата още една книга за препрочитане- Вампирът Лестат, от Ан Райс. Човекът се тревожи, че не искал да е вампир, защото се усеща несвързан с човека и природата. Нужни са му няколко книги и поемане на риск, докато усети чувство за свързаност. Интересното в поредиците на Ан Райс е, че вампирите, които остават имитация на човек, перфектни живи кукли, измират по брутален начин. Оцеляват тези, които успяват да намерят връзка с живота, макар с цената на трудни приключения.

Изобщо, дамата е много пред Стефани Майер в творенето на митология на 21 век.

А по въпроса за вълците:
http://www.eco-action.org/dt/thinking.html

Последна редакция: сб, 24 мар 2012, 14:54 от Mamacita Bandida

# 5
  • Мнения: 158
дали някой я има в ел.вариант? ako е възможно да я пусне на muka_apd@abv.bg

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт