Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София
  • Мнения: 173
Искам да споделя нещо, което ми направи ужасно впечатление днес на една детска площадка. И си задавам риторичния въпрос - Аз ли съм се чалнала или в тази държава всичко отдавна е изпуснато от контрол?!?
И така.. отиваме днес със сина ми на една от кварталните площадки да играе. На площадката са 4-5 деца (изключвам сновящите в единия край бебоци) - две момиченца, две момченца (всички на видима възраст около 4-5 години) и едно малко по-голямо момиче, може би 1-2 клас. Майките и бабите са насядали на пейките наоколо с колички и пушат. Момчетата бяха отявлени бандитчета. Дразнеха сина ми, че бил бебе и играел в пясъка, хвърляха по него кофи и лопатки и го засипваха с пясък по главата. Опитваха се да предизвикват по-голямото дете, бутаха и удряха останалите деца, дърпаха ги от люлките, докато се люлеят. Едното от момиченцата даже се разрева. Аз, естествено, се развиках на единия калпазанин. Вярно, че не ми се случва често да вися по детски площадки, но ме шокира, че родителите не реагират на подобни прояви от страна на децата си  Shocked А още по-удивена бях от изказването на таткото на момиченцето, което беше разплакано на люлката - "Ами такива неща, миличка, е  нормално да се случват на детската площадка"  oops  #Crazy
Извинявайте скъпи родители, ама на това в някои държави му се вика CHILD ABUSE и не е нормално. И след като детето Ви не може само да се контролира, Вие сте тези, които трябва да го озаптявате и да го вкарате, дето му се вика тука, в "правия път". За да не се чудим защо убивали на по 8-9 години. И за такова поведение на Вашето дете във всяка бяла държава носите отговорност. Ще бъдете привикани в полицията, ще платите солидна глоба, може и в затвора да попреспите известно време и на неделно училище да ходите, заради безотговорно отношение спрямо детето си. Няма да можете да си покажете носа на улицата от срам, защото ще ви сочат с пръст. Жалко, че тук не е така.  Confused  И се чудя, докога ли ще се търпи и дали въобще някога на някой ще му запука за такива "дребни" нещица. За въпросните родители, вярвам, няма спасение. Те просто са присъстващи в живота на децата си ...


PS. Просто се чудя, дали след време същият този баща ще обяснява със спокоен тон на изнасилената си дъщеря, че такива неща е нормално да се случват на улицата  

Последна редакция: пт, 23 мар 2012, 13:06 от .Ели.

# 1
  • София
  • Мнения: 11 522
На такова нещо не съм била свидетел, но ми прави силно впечатление дистанционното възпитание на децата по градинките. Седят отстрани родителки и баби и крещят и насочват и дават акъл, направо ми е побъркващо.
Сега сме си намерили едно място за игра, където си харесваме ежедневно играещите деца и родителите им и излизането е много по-спокойно. Може би защото по-малки са децата, които играят там - между 1-2-3 годишни, не знам. Но идем ли на ново място, задължително има няколко деца с дистанционно управление.

# 2
  • Мнения: 2 229
С риск да ме линчуват,ще изразя мнението си.
Преди няколко дни една майка ме "светна",че яслата била много полезна за децата,защото там имало педагози,които ги възпитавали.Родителите,тъй като не били учили педагогика не било тяхна работа и не можели да се справят така добре.
Същото нещо го чух скоро и от моя приятелка.
За мен там е разковничето,че на днешния родител му е много лесно да прехвърли отговорността за възпитанието на децата си на някой друг-учител,възпитател,лелка......
Вдигат ръце и очакват някой друг да поеме техните задължения и отговорности.

# 3
  • София
  • Мнения: 356
 Ужасно е да.  Застанало дете на пързалката и крещи на някакви бебета да не се пързалят, а майката си бърбори с приятелка. Друго дърпа някого в пясъка. За щастие имам избор от няколко площадки. Намерили сме си една, на която идват по-цивилизовани родители.
 А пред блока 2 деца играят веднъж (на по 5 години). Играта им се състоеше, кой ще нарече другия с по-голяма простотия : Ти си г.з, ти си смрад, ти си л.йно... А родителите им от пейката се заливаха от смях. То бива свобода, ама чак толкова.

# 4
  • София
  • Мнения: 603
Отдавна съм престанала да си задавам подобни въпроси. Народът масово е изпростял, няма как да очакваме нещо повече от наследниците. Ако попадна на подобна на твоята ситуация, просто си тръгвам с детето и търся друго място. Ако попадна в заведение, където пускат чалга, сменям заведението. Ако някой бабаит ми се прави на отворен, тегля му наум една майна и го пускам да пътува. За простотията лек няма открит, поне засега.

# 5
  • Stuck in a moment
  • Мнения: 976
Отдавна съм престанала да си задавам подобни въпроси. Народът масово е изпростял, няма как да очакваме нещо повече от наследниците. Ако попадна на подобна на твоята ситуация, просто си тръгвам с детето и търся друго място. Ако попадна в заведение, където пускат чалга, сменям заведението. Ако някой бабаит ми се прави на отворен, тегля му наум една майна и го пускам да пътува. За простотията лек няма открит, поне засега.

Добре, всичко по-горе казано е вярно, гадно е и мен ме отвращава агресивната среда.
Обаче как да не очакваме повече от наследниците си?
Вие как възпитавате децата си - да са агресивни (хората му казват силни), за да се впишат или да са възпитани и добри, обаче с риск да станат обект на подигравки и агресия от своя страна?
Къде е истината?

# 6
  • Мнения: 10 583
Не бих желала да квалифицирам никого като" изпростял", защото за мен не е до простотия, а до друго- желанието родителят да си осигури спокойствието, да не се занимава с детето си много-много, а то да си играе на воля, без значение дали удря някого или му хвърля пясък в очите.

# 7
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 240
За съжаление така стоят нещата. Мен дори ме критикуват, че на площадката съм близо до децата, а не стоя на пейките при останалите родители. И критиките са не само от другите възрастни, а дори и от съпруга ми, който смята, че по този начин вредя на детето.  Tired

# 8
  • Мнения: 304
Според мен вреда за детето може да има, само ако родителят непрекъснато се меси в играта и не му оставя възможност самО да си ангажира вниманието и/или да се заиграе с други деца. Ако все го подканя, разсейва, възспира от това, с което се е захванало. Ако възрастният е наблизо, за да  наблюдава и да се намесва само при необходимост, тогава не само, че не е вредно, ами е съвсем нормално и разумно, според мен.  Grinning   В такива случаи детето в играта си дори забравя, че родителското тяло е наблизо и не мисля, че му пречи.

Цитат
Дразнеха сина ми, че бил бебе и играел в пясъка, хвърляха по него кофи и лопатки и го засипваха с пясък по главата. Опитваха се да предизвикват по-голямото дете, бутаха и удряха останалите деца, дърпаха ги от люлките, докато се люлеят.

Не ми се случва да попадам в такива ситуации много често, но когато се е случвало, мисля че е редно да се правят забележки на децата, независимо че не ги познаваме. В случай, че няма родител наблизо, който да реагира на момента, разбира се. Правила съм забележки на чужди деца и в повечето случаи е имало ефект.  Самият факт, че някой непознат се обръща към тях, ги респектира някак и ги кара да се поспрат малко. Но забележката наистина е само забележка, много внимавам да не съм груба или да не обидя - "Не прави това, ще паднеш, ще падне другото дете, така не може, защото..." и т.н.  В крайно напечени ситуации не знам дали помага (дай Боже да не попада никой в такива), но в умерено напечени - да, струва си да се опита.  Peace   

Говоря за деца до към 10г. примерно. Тийнейджърите не ги закачам, че ме е страх да не ме набият.  Mr. Green 
При тях може би е по-подходящо да намериш начин да ги измайтапиш, но без да им се подиграваш.
Но като цяло смятам, че хората по-често трябва да не си замълчават пред опасни прояви и обиди.

# 9
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 240
Ако възрастният е наблизо, за да  наблюдава и да се намесва само при необходимост, тогава не само, че не е вредно, ами е съвсем нормално и разумно, според мен.  Grinning   В такива случаи детето в играта си дори забравя, че родителското тяло е наблизо и не мисля, че му пречи.

Точно това правя, старая се да не се меся.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 365
Аз си седя на пейката и се намесвам, когато има нужда. Не искам да съм залепена за тях, а и те са 2ма и са си самостоятелни вече. Онзи ден, обаче, ми се наложи да се намеся, за да пазя чуждите деца. Моите се люляха, а големият знам, че се засилва доста, а 2 по-малки деца само се вряха наоколо и се опитваха да се заяждат с моя по-малкия. Няколко пъти им казах да се дръпнат да не ги удари някоя люлка, ами никой възрастен не се появи да си ги вземе, добре, че друго дете им взе кофичките от пясъчниха, че те хукнаха да си ги взимат.

Вие как възпитавате децата си - да са агресивни (хората му казват силни), за да се впишат или да са възпитани и добри, обаче с риск да станат обект на подигравки и агресия от своя страна?
Аз ги учех от бебета да са тотално миролюбиви и отстъпчиви и мъжът ми много ми се ядосваше. В един момент установих, че така няма да оцелеят във времето, в което живеем. Сега знаят, че трябва да са добри, да не бутат по-малките деца по пързалките и т.н., но ако пък дете, дойде и им задърпа колелото или ги избутва от люлката, хич да не се дават. Като целта е с поведение и думи да се окаже респект в/у другия (както е и в света на възрастните), борбата в краен случай.

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Преди и аз се учудвах и възмущавах. Сега вече използвам случая с възпитателна цел.  Mr. Green Коментирам ситуацията с по-голяма ми дъщеря и тя сама извежда съответните поуки.
Не изпускам децата си от очи, но не се намесвам, оставям ги да се справят сами, освен ако нещо не ги застрашава. Те не дразнят, не обиждат и не бият другите деца. Но ако случайно видя, че го правят, няма да викам, няма да чакам, а ще се намеся на минутата според случая.
На агресивното поведение уча децата си да реагират според случая. Държа обаче да не отвръщат със същото, но и да покажат първо вербално, че такова поведение не е приятно и допустимо за тях. И ако не последва промяна от отсрещната страна, ги уча, че е най-добре да напуснат ситуацията (да отидат да играят в другия край на площадката, с друго дете и т.н.).
Ако видя, че детето ми не се чувства добре, защото повечето деца се държат грубо, не хабя енергия и време да превъзпитавам другите деца (не ми е работа), нито да се възмущавам от поведението им, нито да се разправям с родителите им или пък да успокоявам моето и да му внушавам, че видиш ли, "такъв е животът" (понеже вярвам, че в живота човек има избор и животът е такъв, какъвто искаш да бъде и какъвто си го направиш)... Просто ставаме и отиваме на друго място за игра.
Не можем да променим останалите, можем само да научим децата си как да реагират и да се справят с различни видове хора/поведение/ситуации. В тази посока предпочитам да влагам усилията си, а не в недоволство и възмущение.  Wink

# 12
  • Мнения: 304
Ако видя, че детето ми не се чувства добре, защото повечето деца се държат грубо, не хабя енергия и време да превъзпитавам другите деца (не ми е работа), нито да се възмущавам от поведението им, нито да се разправям с родителите им


Без да са ме питали, искам да поясня.  Blush  Не смятам, че е моя работа да превъзпитавам нечие дете. Ако поведението е грубо, невъзпитано, глезено или нахално в моите очи, това си е мой проблем и не се обаждам. Но в ситуации, в които се създава реална опасност, не виждам причина да не се опитам да пресека опасното поведение. Правя го не с цел да възпитавам, а с цел да не пострада някой. Например момиченце на 5г. засилва по пързалката дете на 2г. с блъскане в гърба, защото не му се чака малкото да се намести да седне както трябва.
 Аз не се отделям от дъщеря ми, но ако хипотетично все пак се случи да не съм до нея, а тя направи нещо като горното, не бих имала нищо против чужд човек да и каже "Не!".

# 13
  • София
  • Мнения: 5 365
Лично аз само в краен случай ще сменя площадката, или там където играят децата. Трябва да е много грозна ситуацията. Не искам да свикват, че бягството е решение на проблема, по-добре да се сдърпат и да се реши ситуацията, отколкото да се местим.

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
Ранча, напълно съм съгласна. В случаите, в които поведението на някое дете наистина застрашава здравето и сигурността на което и да е дете (не само на моите), се намесвам винаги.

Общи условия

Активация на акаунт