Публикувана: 25 март 2012, 16:21 ч.
Последно мнение: 9 май 2012, 16:43 ч.

"Нероден Петко" или докъде стигат страховете, плановете, мечтите за децата ви?

2 248
29
1

1
2
Всички

25 март 2012, 16:21 ч.

Мнения: 11 908

В последно време се улавям, че си мисля все напред във времето за детето.Понякога мислите ми са в розови краски, иска ми се да порасне бързо и да е разумно човече.Но в повечето случаи ме владеят страхове и то за неща, от които възрастово е много далече.
Вчера например, го накарах да ми обещае, че когато един ден има мотор, няма да го кара с превишена скорост.Което е твърде прекалено, с оглед възрастта на детето ми, няма още 7г.Съзнавах, че е едва ли не налудно, но не успях да се сдържа.

Вие колко напред във времето мислите за децата си?Дори да не става въпрос за обмислени планове, а просто за мисли, които ви отвеждат някъде в бъдещето?И дали мислите в стил "Нероден Петко" или успявате да си налагате да мислите само за хубавите и щастливи дни, които предстоят на децата ви?

# 1 25 март 2012, 16:56 ч.

Мнения: 10 547

Хих, мисля, разбира се, кроя планове, които да ги доведат до успешна реализация и успехи в живота. Laughing

Но това са моите кроежи, дори не ги споделям на глас, не желая да наслагвам модели, които те да се чувстват длъжни да следват.
А страхът го има и винаги ще го има, дори когато ги видим успели и слагащи винаги колан, когато шофират.

# 2 25 март 2012, 17:03 ч.

Мнения: 4 965

Единствените мимисли за бъдещето им са свързани с надеждата да са живи и здрави, да харесват живота си, да са щастливи от изборите си и да постигнат мечтите си.
Всичко друго е тук и сега.
Не си градя илюзии какво ще учат, какво ще работят, какви семейства ще имат и т.н. Това искам те сами да направят, а аз единствено ще ги подкрепям и съветвам, ако имат нужда.

# 3 25 март 2012, 18:01 ч.

Мнения: 2 216

Минават ми разни мисли, но не кроя планове. Нямам програма - на 3г - английски и балет, на 5г алианс, на 6г - курс по незнам к'во си
Имам си и страхове, но и в тази посока не залитам......
Много ми се иска всички деца да са здрави, а другото - каквото такова

# 4 25 март 2012, 18:13 ч.

Мнения: 9 990

Oooo,не, не кроя нищо далече в бъдещето.По-скоро Бързам, да мине едно определено време.Защо-защото в настоящия момент следват едни болезнени интервенции за детето ми, та мечтая да са зад гърба му чисто и просто.Останалото...каквото детето си нареди като порасте.Всичко ми е в близко бъдеще, не в далечно.Под близко бъдеще=няколко месеца напред.

# 5 25 март 2012, 20:24 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Светкавица в нд, 25 мар 2012, 16:21

Вчера например, го накарах да ми обещае, че когато един ден има мотор, няма да го кара с превишена скорост.

Аз пък накарах дъщеря ми да ми обещае, че когато се омъжи един ден, ще спя м/у нея и мъжа й в леглото им. Mr. Green

Естествено, че си фантазирам за бъдещето. За съжаление съм много силна и в страховете си, най-вече ежедневните, а не тези в бъдещето.

# 6 25 март 2012, 22:09 ч.

в моя гьол
Мнения: 370

В духа на нероден Петко, най-запомнящи са мечтите и плановете ми от бременността. Затварях очи и си представях малко човече, пораснало дете, млада жена, че даже и внуци дондурках в мислите си Laughing

Нищо общо с реалността, която преживях и продължаваме да живеем.
Планове спрях да кроя, когато оня горе реши да ми ги разбие няколко пъти.
Страховете ги имам, като всяка майка, но се опитвам да ги крия в себе си и да не я натоварвам с тях, защото още търпя страховете на майка ми.
Утре заминавам за няколко дни и вместо да ми пожелая приятно изкарване, слушах наставления, които обикновено се дават на 4 годишно дете, а не на 40 и кусур годишна жена. Карай, свикнала съм и отдавна и си повтарям "Да не ми се случи онова, което го мисли майка ми."

# 7 25 март 2012, 22:24 ч.

Майничка
Мнения: 12 581

И да съм правела някакви планове за №1, тя винаги се е постаравала да ми ги направи на пух и прах. Mr. Green

Сега вече не се и опитвам, нито за нея, нито за №2. По-скоро ми е интересно да пусна някаква "въдичка" и да видя какво се получава.

# 8 26 март 2012, 02:10 ч.

Winterfell
Мнения: 590

Планове не правя,по-скоро се отнасям в мечти да стане добър човек.Да се реализира.Страховете ми са повече.Много е своенравен и палав.Днес се наложи да го пази леля му.Разплакала се милата от що е бесно.От това май се страхувам най-много.Да не стане хулиган.Страх ме е да не се проваля като родител,от което той ще пострада.

# 9 26 март 2012, 08:05 ч.

Мнения: 11 908

Всъщност плановете са ми най-краткосрочни, най-много година две напред във времето.Като обмисляне на училище, в което да подадем документи за първи клас, кога ще навърши определена възраст за спорт, за който се изисква такава/ като беше по-малък /и др.То е ясно, че е несериозна работа да вземаме решение за времето, когато детето ще бъде достатъчно осъзнат човек.

Мечтите ми са по-далечни и те са свързани по-скоро с неговото израстване, а не с някакви натрапени модели.Иска ми се да порасне малко повече, да заякне, да е по-разумен като поведение.

Но страховете ми ме отнасят съвсем далече ,с години напред.Което зная, че не е нормално, старая се да не ги предавам на детето, защото аз бях твърде подплашена като дете от страховете на майка ми.
Не пропускам да му изнеса лекция по безопасност на движението.За наркотици още не сме говорили.Но на моменти чак нерви започват да ме тресат от някои мрачни човешки прояви, които нямат нищо общо с възрастта му.Но не мога да изляза от тези мисли.

# 10 26 март 2012, 09:53 ч.

n/a
Мнения: 3 341

И аз така вчера - помолих детето си да ми обещае, че като
порасне ще пресича стегнато и концентрирано на пешеходна
пътека. Поводът бе, че три девойки се низаха като народна
песен пред нас, все едно не са на пътя и явно разчитайки на
добронамереността на всички шофьори. Е, да, ама не винаги
я има (особено след новините за двете загинали жени на пе-
шеходната пътека). Като чухме новината, детето рече: А,
мамо, сега разбрах защо ми поиска онова обещание.

# 11 26 март 2012, 10:44 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 866

Досега не ми се е случвало да правя планове за бъдещето на детето. Всъщност, ако това включва терзанията ми отностно в какво училище ще учи, кога да започне да учи английски и кога и на какъв спорт да я запиша, тогава - да, правя планове. Но отвъд тези неща, не съм се замисляла за бъдещето, съответно и не съм изпитвала страхове. Някак си все още я приемам за малко момиченце (каквато си е, де) и тези неща са ми твърде далечни.

# 12 26 март 2012, 11:40 ч.

София
Мнения: 18 679

Планове и мечти за по-далечно бъдеще не правя, не ми допада, даже ме притеснява Confused

Не говорим на темата "какъв ще стана, когато порасна", нито за семйства, деца и пр. Само се моля да са живи и здрави Praynig

И за момента съм се концентрирала в това да ги отгледам физически да задоволявам емоционалните им нужди - за толкова ми стигат силите Confused

# 13 27 март 2012, 09:41 ч.

София
Мнения: 23 090

Е, как да не кроя планове. Моята щерка вече е завършила Харвард и е щастливо омъжена за чужденец с добро сърце, който я боготвори. Joy

Няма нищо по-естествено от това една майка да иска най-доброто за детето си. Peace

Майтапът настрана, много държа дъщеря ми да получи добро образование, но не и тук в Бг.

# 14 27 март 2012, 09:48 ч.

София
Мнения: 38 476

Нашите ужасно много ми бучаха за "бъдещето".
Аз лично съм виждала, виждам и ще виждам как плановете не стават точно така, както си ги мислим, още повече ако става дума за друг човек, пък бил той и собственото ни дете.
Затова гледам да не планирам 5-10 години напред.
Дъщеря ми и тя си умира да си прави планове /примерно отсега за РД, който е в края на годината/.
Tака че гледам и нея да я уча да си гледа живота тук и сега.
И да пресича правилно и да спазва правилата сега.

Последна редакция: вт, 27 мар 2012, 15:09 от L'Agent

# 15 27 март 2012, 12:09 ч.

Мнения: 15 379

Плановете ми са свързани главно с образованието, което трябва да получи и това, че трябва да спортува.
Страховете ми са свързани с това дали няма да се проваля като родител.
А мечтите ми са свързани с това да стане добър човек.

# 16 27 март 2012, 12:18 ч.

Мнения: 3 241

И моите планова за момента са свързани с образованието Simple Smile

Страховете ми не са много конкретни.

# 17 27 март 2012, 15:04 ч.

София
Мнения: 62 595

забелязвам, че колкото по-малки са децата, толкоова по-големи и разграфени планове имат родителите. Колкото до страховете, приказката нели я е написала - , да не ти се случва това, което го мисли майка ти.

# 18 27 март 2012, 15:48 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

Цитат на: Sourcherry в вт, 27 мар 2012, 12:09

Ехеееее, все едно мен си описала!..... bowuu

# 19 27 март 2012, 15:54 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 866

Май по-скоро е описала 90% от майките.

# 20 27 март 2012, 21:17 ч.

Мнения: 8 999

Планове нямам. Имам само надежди.
Планове може да прави единствено човекът, който смята да ги изпълни. Аз съм правила такива за мен самата, очаквам, че и децата ми ще имат някакви планове и ще се стремят да ги изпълнят. Не бих им натрапила нито едно мое желание. Няма как то да стане тяхно, ако не излиза от самите тях.
Страхове имам. Като всеки нормален родител се тревожа, когато не са пред очите ми. Много ми се иска да имат интересен, забавен и много дълъг живот.

# 21 27 март 2012, 21:25 ч.

Мнения: 5 940

Цитат на: belinda в пн, 26 мар 2012, 11:40

Планове и мечти за по-далечно бъдеще не правя, не ми допада, даже ме притеснява Confused

В момента съм настроена точно така.
Никога не съм мислила напред. Имам страхове за близкия час, дни, по-натам не искам. Да са живи и здрави и щастливи.

# 22 28 март 2012, 22:23 ч.

Мнения: 448

И аз си кроя, но дали ще станат. Мечтая си като тръгне на училище, да учим заедно след като се прибере и да и обяснявам уроците. Все си мисля, че като чета и искам да знам, ще и помагам в учението, ще я запаля по него ще и накупя куп енциклопедии и книжки, ще ги четем заедно. Ще я изуча поне нея. Ще бъда нейна упора да постигне което иска. Още от сега искам да я запаля по нещо, за да разбера какво ще обича, за да и помагам с него. Мисля си че като порасне, ще идва при мен сама всеки ден и ще сме заедно повече време.

# 23 28 март 2012, 23:09 ч.

София
Мнения: 62 595

не я чакай да порасва, защото дотогава ще си позакъснял. Още отсега, като се виждате, й разказвай резни интересни неща, чети й книжки, разказвай приказки, обяснявай "как се прави това". Може да не дава вид в началото, че разбира, но със сигурност ще й остава нещо в главата и усещането в душата.
Моля те, Опора! Че да не стане така учителката да начерви домашното на детето с твоята Упора! Wink

# 24 29 март 2012, 21:07 ч.

Мнения: 448

Правя го, сега обичаме Динозаври и и купувам "реплики" дори, гледаме всичко с бг аудио, "Земята преди време" "Динозавър" са и любими. Засега това, но лека полека ще я запаля по други неща. Просто видях, че и харесват филмчета с дракони и от там. Пък до грешките ми, да кофти бъг, ама като се изговаря така, признавам, че не всяка дума пиша правилно.

# 25 31 март 2012, 00:08 ч.

Мнения: 801

Образованието е за престиж, а хитростта за успех в живота. Природата си знае работата, ако нямат инстинкт за самосъхранение, шансовете им за живот ще намалеят.
Гледам бг циганите тука, българите се връщат и мизерстват, а те и работа имат и цялата махала изтеглят от България. Първо бяха шепа хора, а сега вече са наели над 40 жилища и превземат гетото.

# 26 31 март 2012, 09:39 ч.

София
Мнения: 62 595

не че са толкова хитри, а имат здрава йерархия и патриархат.

# 27 6 апр. 2012, 06:47 ч.

Мнения: 1 263

Едното сигурно нещо е, че мотор нито ще има, нито ще се кача. Има едни реклами по телевизията, които дават действителни катастрофи и го оставям да гледа. Отделно баща му и дядо му са имали мотори и първият му разказва истории как е бил на косъм от нещастни случай или предизвикани от невнимателни шофьори.
Друго важно нещо е, че го научихме как да реагира на агресията и да уважава околните.
Мечтата ми е да осъзнава в какво е силен и да успява да го вложи в работата си и да има образованието, което да му позволи да преследва идеите си и усъвършенствуването им. Сам да може да си печели парите, с които може да си осигури един достоен живот за себе си и за семейството си.
Също и да предпочита компанията на хора с морални ценности, наложени естествено с примери от неговият живот. Не смятам да го карам насила, но определено ще му давам насока, когато виждам, че е объркан или тръгнал по път, които в момента му се вижда правилен, а всъщност не е.

# 28 9 май 2012, 15:45 ч.

Мнения: 99

Цитат на: Isa в нд, 25 мар 2012, 20:24

Цитат на: Светкавица в нд, 25 мар 2012, 16:21

Аз пък накарах дъщеря ми да ми обещае, че когато се омъжи един ден, ще спя м/у нея и мъжа й в леглото им. Mr. Green

Ох, това ми хареса! Довечера като се намърда пак в нашето легло и аз ще я накарам да ми обещае това! Joy

# 29 9 май 2012, 16:43 ч.

Мнения: 2 658

Цитат на: azaf в нд, 25 мар 2012, 17:03

Абсолютно точно! И аз така!
Никога не съм си го/ги предствяла какви ще са, какво ще работят, какви семейства ще имат... не знам защо, но явно изобщо не ми е потребно...
В същниост даже и за конкретно образование не мечтая и не "ламтя". Иска ми се да намерят своето, както и работа/призвание, което да наистина да ги задоволява и радва... пък какво, колко или къде, в същност не ме истересува точно.
Единственото, което мисля, моля се.. даже понякога, когато спят седя над тях и си го мърморя под носа, все едно се опитвам да ги "орисвам" Blush

е да бъдат добре, да са щастливи в кожите си и живота си и да са успешни, но все е дно в кой смисъл - просто те да се чувстват такива. И да се обичаме и уважаваме като семейство докато сме живи - има семейства, които не се поглеждат..
Та.. в тоя дух само. Друго не. Дори сега нарочно се помъчих насила нещо да си представя - ми не мога, бяло петно ми е.

Последна редакция: ср, 09 май 2012, 16:50 от Сова

Препоръчани теми

детето не сочи с пръст

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Причина:

Причина: