Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 26 март 2012, 12:22 ч.

късно проговаряне

  • 10 810
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19
Здравейте,
От Варна еъм,нов съм и предварително се извинявам, ако не съм поставил темата на нужното и място, но се надявам тя да попадне там,след намесата на модератора.
Просто искам да знам от родителите, които са минали по този път и да споделя притесненията с.
Момчето ни е на 3г и 3 месеца, ходи на градина от 2 годишен. Обаче все още не иска да говори. Като казвам това, имам предвид, че изговаря думите тати,мама,ало,баба както трябва, а за останалите си и измисля бебешки думи : самолета е гага, колата е дада, кучето е мам, водата е Нга, луната е бабап, звездата е вева и т.т Има някакъв набор от думи, които използва, когато ги види на живо, или на картинка. Разбира много неща, откликва на всякакви наши молби : ела тук, седни, дай, вземи, обуй се, съблечи се и т.н. иначе може и да брои от 1 до 5, както и познава доста букви от азбуката, всички гласни и някои съгласни, като някои не ги изговаря много добре. по принцип като бебе не е гукал много, но пък сме го чували да гука от време на време. не ми отговаря с да или не, а направо пристъпва по същество. примерно : искаш ли вода и той идва и си посяга. обича да посочва нещо и казва Ъ-ъ-ъ, докато не го получи. ако се опиташ да го провокираш да говори и не му го дадеш се ядосва и почва да хленчи. обича, като каже бебешка дума, да я повториш правилно след него и да му кажеш браво.
ходихме на логопед преди 6 месеца и тя каза, че е рано да се вземат мерки и каза да отидем след година,т.е на есен. после отидохме на друга логопедка, чиито похват ни се стори много стресиращ към детето, после при още две само за консултации, защото не можеха да го вземат, понеже или бил малък, или нямат свободни часове. тогава ни препоръчаха една педагожка от Карин дом във варна и тя можеше да го вземе, но ни уплаши, че имал аутистични маркери /единият е, че маха с ръце от време на време и се повдига на пръсти, а другият, че не говори./ по принцип той прави тези дживения, когато се радва на нещо и го придружава със смях. понеже в педагожката имаше котки и той постоянно се вълнуваше, защото много ги харесва и ги гони да ги милва. отказахме се от педагожката и почнахме да работим с логопед-психолог, който ни уверява, че детето не е аутист, а просто няма психологическата нагласа да говори, понеже много му се угажда и трябва да му се даде да разбере, че трябва да повтаря. жена ми е против метода да се повтяр като папагал, защото детето не иска да го прави и не му е интересно. сега сме в невидение какво да предприемаме. от градината учителките ми казаха, че детето ни е много умно и смятат, че ще почне изведнъж да говори, защото са виждали и други деца като него, даже щял да надмине другите деца по интелект. смятат, че просто му трябва още време, както и да започне да ходи на логопед в градината след 4г. аз нямам нбамерение да чакам, но ми е много притеснено, не мога да спя нощем и постоянно се чудя дали всичко е наред с детенцето ми.
четох доста форуми за аутисти и определено не виждам никакви маркери, освен че не говори, че маха с ръце при силни емоции. наистина понякога прави странни работи от типа : да светва крушки в коридорите, да иска той да вдигне телефоните, да иска той да пусне водата в тоалетната, но това го прави, само когато се сети, а не абсолютно стереотипно, както е характерно за аутистите. освен това с времето манията отминава и почва да прави други подобни неща-сега на мода са например да звъни на звънците по входовете.
много ни е контактни детето, гледа те в очите, усмихва се, плаче, когато се удари. като беше на годинка си удряше главата в земята, когато не станеше по неговата воля и плачеше,провокираше на да го вземем на ръце, но никога не се удрял прекалено силно с цел да се самонарани.това проддължи около 5-6 месеца, от време на време, но с времето отшумя и отдавна не го е правил. храни се нормално, яде даже много, но набляга на тестени неща, сирене, мляко и много супи, но месо не обича. по принцип диалог ни е трудно да водим, не ни отговаря, понякога си говори разни работи : татататта, папапапа и т.н. чувал съм го и в опити да казва изречение на бебешки, но много рядко. Веднъж логопедката ко караше да повтаря и той и казал много ясно : Няма ! Иначе на компютрите е цар, в смисъл включва и изключва, със смартфона ми се справя чудесно на тоуч-панела. сам си пуска клипчетата и с и ги сменя.явно си е умно дете, но пък не иска да говори, много ми е тъжно, ащото си играе с другите деца и постоянно им се усмихва и ги гледа, но не може да им каже нищо.

Кажете ми какво ви е мнението?
Благодаря, ще съм ви признателен!

# 1
  • Мнения: 36
Здравейте,  много съм чела за аутизма /от чист интерес/ и това, което описвате за вашето дете е далеч от това състояние. Смятам, че детето е напълно нормално и ще  проговори малко по-късно и изведнъж, както са ви казали от детската градина. Вие разбира се като родители можете да ускорите този процес, като не му угаждате във всичко, а като посочва нещо например, му го дадете след като е произнесъл правилно думата. Според мен малко твърдост от ваша страна няма да е излишна.  А докато проговори, спете спокойно - умно и здраво дете имате, няма за какво да се притеснявате. Като проговориу ще се чудите къде да се дянете от непрестанните му въпроси Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 603
Ако това ще ви успокои, ще споделя с вас подобен случай на дете от наше близко семейство. С тази разлика, че е момиче, това, което описвате, почти напълно съвпада с нейното поведение като малка. Тя отказваше /и като че ли не можеше/ да говори до почти 5 годишна възраст! Тогава все още родителите не бяха така добре информирани за аутизма, както сега, затова и не е имало съмнения за такава диагноза, но пък бяха почти убедени, че детето е със забавено умствено развитие и като че ли се бяха примирили с това. След 5-тата година момиченцето лека-полека започна да говори, тръгна в 1-ви клас с наборчетата си. Имаше леко изоставане в уменията /започна да чете по-късно, и то след като лично се занимавах с нея -  научи се да срича точно за 2 дни, което ме кара да мисля, че в училище е липсвал индивидуалният подход към детето и проблемите му/, за 1 година си навакса всичко и стана едно пълноценно и щастливо дете. Завърши училище и сега е една прекрасна млада дама!
Пиша ви това, за да не губите кураж. Мога само да си представя какво ви минава през главата и колко много се притеснявате, но четейки написаното от Вас, смятам, че макар и по-късно от приетото за нормално, ще имате пълноценно и свободно общуване с момченцето си! Стискам палци това да стане по-скоро!

# 3
  • Мнения: 23
Здравейте,
От Варна еъм,нов съм и предварително се извинявам, ако не съм поставил темата на нужното и място, но се надявам тя да попадне там,след намесата на модератора.
Просто искам да знам от родителите, които са минали по този път и да споделя притесненията с.
Момчето ни е на 3г и 3 месеца, ходи на градина от 2 годишен. Обаче все още не иска да говори. Като казвам това, имам предвид, че изговаря думите тати,мама,ало,баба както трябва, а за останалите си и измисля бебешки думи : самолета е гага, колата е дада, кучето е мам, водата е Нга, луната е бабап, звездата е вева и т.т Има някакъв набор от думи, които използва, когато ги види на живо, или на картинка. Разбира много неща, откликва на всякакви наши молби : ела тук, седни, дай, вземи, обуй се, съблечи се и т.н. иначе може и да брои от 1 до 5, както и познава доста букви от азбуката, всички гласни и някои съгласни, като някои не ги изговаря много добре. по принцип като бебе не е гукал много, но пък сме го чували да гука от време на време. не ми отговаря с да или не, а направо пристъпва по същество. примерно : искаш ли вода и той идва и си посяга. обича да посочва нещо и казва Ъ-ъ-ъ, докато не го получи. ако се опиташ да го провокираш да говори и не му го дадеш се ядосва и почва да хленчи. обича, като каже бебешка дума, да я повториш правилно след него и да му кажеш браво.
ходихме на логопед преди 6 месеца и тя каза, че е рано да се вземат мерки и каза да отидем след година,т.е на есен. после отидохме на друга логопедка, чиито похват ни се стори много стресиращ към детето, после при още две само за консултации, защото не можеха да го вземат, понеже или бил малък, или нямат свободни часове. тогава ни препоръчаха една педагожка от Карин дом във варна и тя можеше да го вземе, но ни уплаши, че имал аутистични маркери /единият е, че маха с ръце от време на време и се повдига на пръсти, а другият, че не говори./ по принцип той прави тези дживения, когато се радва на нещо и го придружава със смях. понеже в педагожката имаше котки и той постоянно се вълнуваше, защото много ги харесва и ги гони да ги милва. отказахме се от педагожката и почнахме да работим с логопед-психолог, който ни уверява, че детето не е аутист, а просто няма психологическата нагласа да говори, понеже много му се угажда и трябва да му се даде да разбере, че трябва да повтаря. жена ми е против метода да се повтяр като папагал, защото детето не иска да го прави и не му е интересно. сега сме в невидение какво да предприемаме. от градината учителките ми казаха, че детето ни е много умно и смятат, че ще почне изведнъж да говори, защото са виждали и други деца като него, даже щял да надмине другите деца по интелект. смятат, че просто му трябва още време, както и да започне да ходи на логопед в градината след 4г. аз нямам нбамерение да чакам, но ми е много притеснено, не мога да спя нощем и постоянно се чудя дали всичко е наред с детенцето ми.
четох доста форуми за аутисти и определено не виждам никакви маркери, освен че не говори, че маха с ръце при силни емоции. наистина понякога прави странни работи от типа : да светва крушки в коридорите, да иска той да вдигне телефоните, да иска той да пусне водата в тоалетната, но това го прави, само когато се сети, а не абсолютно стереотипно, както е характерно за аутистите. освен това с времето манията отминава и почва да прави други подобни неща-сега на мода са например да звъни на звънците по входовете.
много ни е контактни детето, гледа те в очите, усмихва се, плаче, когато се удари. като беше на годинка си удряше главата в земята, когато не станеше по неговата воля и плачеше,провокираше на да го вземем на ръце, но никога не се удрял прекалено силно с цел да се самонарани.това проддължи около 5-6 месеца, от време на време, но с времето отшумя и отдавна не го е правил. храни се нормално, яде даже много, но набляга на тестени неща, сирене, мляко и много супи, но месо не обича. по принцип диалог ни е трудно да водим, не ни отговаря, понякога си говори разни работи : татататта, папапапа и т.н. чувал съм го и в опити да казва изречение на бебешки, но много рядко. Веднъж логопедката ко караше да повтаря и той и казал много ясно : Няма ! Иначе на компютрите е цар, в смисъл включва и изключва, със смартфона ми се справя чудесно на тоуч-панела. сам си пуска клипчетата и с и ги сменя.явно си е умно дете, но пък не иска да говори, много ми е тъжно, ащото си играе с другите деца и постоянно им се усмихва и ги гледа, но не може да им каже нищо.

Кажете ми какво ви е мнението?
Благодаря, ще съм ви признателен!

Здравейте,

Въпреки че нашата експертиза е повече в областта на храненето, ще си позволя да Ви отговоря с мое лично мнение по въпроса, защото съм дискутирал с невролози особеностите на невро-психичното развитие на съвременните деца. Та, тяхното мнение, е че поради претоварването с всякаква информация от различни източници - телевизия, компютри, смартфони - при съвременните деца сензорното развитие изпреварва моторното - т.е. те започват да разбират всичко, което виждат и чуват на много по-ранна възраст, отколкото децата преди 20 или 30 години, но за сметка на това пък по-късно прохождат, проговарят и въобще усвояват умения, свързани с работа на мускулите (към които дейности спада и говорът).
Обобщено, без да съм експерт - според мен се тревожите излишно и рано или късно Вашето детенце ще започне да говори нормално.

Още едно мнение разбира се никога не е излишно, така че ако досега не сте го водили на детски невролог, за Ваше успокоение може да минете и през такъв специалист.

Поздрави!

# 4
  • Мнения: 4
Не е аутизъм, по мое мнение вслушайте се в съвета на психолога
"логопед-психолог, който ни уверява, че детето не е аутист, а просто няма психологическата нагласа да говори, понеже много му се угажда и трябва да му се даде да разбере, че трябва да повтаря."
Особено момчетата проговарят по късно, Вашето дете обаче говори.  Детето Ви се развива нормално по другите показатели, едва ли става дума за неврологичен проблем, въпреки това ако държите, отидете на невролог. По скоро бих предположил психологическа причина.

# 5
  • Мнения: 3
Аз също се притеснявах, че късно проговорихме, но сега не могат да ни се затворят устите, така, че няма страшно, рано или късно ще се случи Simple Smile

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 342
моето момче също проговори късно и ме бяха побъркали роднините с този аутизъм  ooooh! сега не може да му затворя устата  Laughing и правеше същите неща на тази възраст.

# 7
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 073
Ще ти споделя моя опит. Предупреждавам, че няма да ти хареса прочетеното и може да те разтревожи още повече.

Синът ми проговори късно. На около 3 години казваше няколко думи. Разбираше, сочеше с пръсти казваше "ъъъъ". По съшия начин се дразнеше ако се правя, че не разбирам какво иска. Трудно приемаше като не стане на неговата. Притеснявах се. Успокояваха ме.  Междувременно се занимаваха с него и с езика в ДГ, тръгна и на логопед. Консултирах се с психолог и педиатър. Не рисуваше като другите деца в ДГ, но това може да бъде обяснено с "все пак не всички обичат да рисуват". Срамежлив, трудно свикна в ДГ. Аутизъм не се подозираше, поне на този етап. Постепенно с времето нещата взеха да придобиват все по-ясна форма - изоставане с фината моторика и езиковото ниво спрямо връстниците, трудности при водене на реципрочен разговор, едни и същи ограничени теми на разговор, привързаност към рутини и трудна адаптация - дори и при най-малките промени, липса на инициативност, ограничени въображаеми игри, страни от групови игри, не поддържа добър очен контакт с други извън семейството (не че изцяло липсва такъв), трудности при овладяване на социални умения и т.н. и т.н. На 5 години беше диагностициран с разстройство от аутистичния спектър - PDD-NOS. Не всички разстройства от спектъра са класически аутизъм и не всички са в "тежка степен", която може да бъде разпозната лесно в ранна възраст.


Последна редакция: вт, 24 апр 2012, 18:19 от ЧеКа

# 8
  • София
  • Мнения: 7 131
Константин Траев Ако се притеснявате за детето консултирайте се с още поне един специалист, най- вече добър педиатър, които да прецени добре общата картина и евентуално да насочи към друг специалист. В ранна възраст е важно детето да бъде прегледано от лекар, детски специалист, защото при малките деца телесните и психологическите симптоми не винаги могат да се разграничат. Психолозите и логопедите могат само да правят предположения за състояния на деца под 5, особено ако се касае за нещо сериозно, каквито са подозренията ти. И е хубаво преди да се правят окончателни диагнози и заключения детето да се проследи в разстояние на няколко месеца като поведение в конкретни различни ситуации и в присъствието на различни хора.

Не мисля, че предположенията на родители във форум ще те успокоят, дори се страхувам, че ще стане обратното. Успокоение или някаква информация е добре да дойдат от специалист при обстоен преглед на детето. Успех!  bouquet

# 9
  • в рока
  • Мнения: 1 082
Цитат
наистина понякога прави странни работи от типа : да светва крушки в коридорите, да иска той да вдигне телефоните, да иска той да пусне водата в тоалетната

В това няма  нищо странно.Моето дете също понякога прави тези неща.
Бих ви посъветвала като Бояна

# 10
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 545
Наистина, отидете на консултация с логопед или психолог.
Ако не ви хареса това, което ще ви каже - отидете при друг, но не оставяйте нещата така.
Не подценявайте родителската си интуиция.

Възможно е да няма проблем, или да е нещо лесно поправимо, или да е добре възможно най-бързо да започнете работа с детето.
Никой не би могъл да ви даде съвет без да е видял самото дете, още повече ако не е специалист.

# 11
  • Мнения: 28
И аз имам същия проблем но незнам дали е нормално или не още да не говори моя син не прави още изречения а е на 2 и 5 месеца?Незнам какво да правя!

# 12
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 073
Мама Черешка, щом се притесняваш - се консултираш. Няма друг начин. Не знам как стоят нещата в Бг, но аз тук правех консултация с педиатър, психолог (специално занимаващ се с билингвизъм, защото детето ми живее в двуезична среда) и логопед. Моите впечатления - на база личен опит, а и от наблюдения е, че ако единственият проблем на този етап изглежда само езикът, специалистите не бързат да предполагат каквото и да било. Логопедите също не бързат да работят с дете под 3 ако няма диагноза. С малките деца не е много лесно, защото не приемат лесно чужди хора и вместо да се изпишат вежди, могат да се избодат очи. Но пък това не означава, че с детето не може да се работи. Само че у дома с родителите. Те и без това са си най-важният фактор - много повече от външни терапии със специалисти. Логопед може да даде идеи за работа у дома. Психолог - също. Междувременно - занимания с детето и обясняване на всичко, буквално на всичко: Това е топка. Сега търкаляме топката. Топката е зелена. Топката се търкаля по пода. Сега е под масата. Сега е в ръцете ми и т.н. и т.н. Поставяш си за цел да учите по няколко нови думи на ден - не само съществителни, а глаголи, предлози. Не забравяй чувствата и така... Има тема за трудно проговарящи деца във форума "Деца с увреждания и хронични заболявания". Тя също може да е полезна...

# 13
  • София
  • Мнения: 7 131
И аз имам същия проблем но незнам дали е нормално или не още да не говори моя син не прави още изречения а е на 2 и 5 месеца?Незнам какво да правя!
Първо, спокойно. Чека е казала главното, а аз ще допълня, че много благотворно влияе реденето на пъзели и играта с Лего и подобни конструктори. Говорете си с детето, казвай му какво мислиш за онова, което виждате, питай го то какво мисли и го срещай с възрастни и деца, с които би имало нужда да говори. Извън родителските притеснения често има и един синдром на услужливия родител, който и от "А" знае какво иска да каже детето.

# 14
  • В заешката дупка
  • Мнения: 3 073
А, да, фината моторика. Много добро допълнение. Тя обикновено върви ръка за ръка с проговарянето. Сортиране на дребни предмети, нанизване на сириълс или разни видове пасти върху шнурове, примерно. Играчки с пъхане на разни неща в процепи и дупки, откопчаване - закопчаване. Мозайки, игри с нареждане на перлички (не знам на бг дали се казва така  - едни платформи на които се нанизват малки пластмасови цилиндърчета с дупка в средата) и пр.

Общи условия

Активация на акаунт