Публикувана: 12 ян. 2006, 14:14 ч.
Последно мнение: 24 фев. 2006, 13:42 ч.

Как да го науча да ме държи за ръка на улицата?

3 697
27
1

1
2
Всички

12 ян. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 603

Излезем ли на улицата, ми пуска ръката и тръгва сам - разбира се рядко в желаната от мен посока. Mr. Green

Предполагам, че е свързано с отвоюването на самостоятелността - иска да се храни сам, да пие сам от чаша без капаче и ... да върви сам по улицата.
Засега не е голям проблем, защото в квартала ни няма голямо улично движение и ходим само на близки разстояния, но после..
Вероятно е време да се научи, да си създаде навик, но как? Ако искам да го водя за ръка, буквално трябва да го влача. В крайна сметка, или го взимам или го пускам да ходи сам Rolling Eyes

Мислите ли, че това е период и на по-късна възраст ще се научи по-лесно. Или евентуално в един момент сам ще пожелае да ме държи за ръка.
Да изчакам ли или да настоявам?

# 1 12 ян. 2006, 14:26 ч.

Пловдив
Мнения: 704

изчакай

и ние бяхме така,мисля,че някъде на вашата възраст,когато и аз се оплаках (мързи ме да търся темата в дир-а).
Не знам как,но сам започна да търси ръката ми. И при вас ще дойде това време. Търпение само! Wink

# 2 12 ян. 2006, 14:29 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

На тази възраст и ние бяхме така. Добре е, че квартала ви е спокоен, нашия също е такъв и я оставях да върви сама, като естествено не я изпусках от поглед, защото знае ли човек. Към 2 г обаче като й кажа ще дадеш ли ръчичка на мама и дава без проблем. И сега вече задължително си ме хваща и вървим ръка за ръка.

Е, и сега понякога и се иска да потича и ме пуска, но само както се казва на позволените за това места - в парка, на село.

Така, че може и да е период като при нас, но нека се изкажат и другите мами, че от дете до дете - разлика голяма.

# 3 12 ян. 2006, 14:32 ч.

София
Мнения: 749

Според мен момченцата около 2-годишна възраст започват да се водят за ръчичка, момиченцата доста по-рано. Това са личните ми наблюдения.
Ето например моят Теди е на 1 г. и 8м. и е абсурд да изминем и 2 метра за ръка. Непрекъснато правя и аз опити да го водя за ръка, но той е неконтолируем, търчи през улицата където му видят очите и ми се изправя косата. Затова засега продължаваме да се мъкнем с количката, за мое голямо съжаление Sad

# 4 12 ян. 2006, 14:33 ч.

Мнения: 1 134

Това беше най - големият ми кошмар до скоро. Излезнем ли от входа и това дете хукваше, все едно някой го държи с вериги по цял ден. Колкото и да е спокоен и нашият квартал сматах, че е задължително да свикне да ме държи за ръка в близост до улици. Ужасът настъпваше точно когато пресичахме - изведнъж се запъва по средата на шосето, започва да се дърпа и аз я извлачвах до тротоара. Там - обяснения, увещания, обещания и така - до следващото кръстовище.
В един момент просто спирах на тротоара и казвах, че няма да продължим, докато не ме хване за ръка. Следваха писъци, тръшкания, ревове. "Доброжелателни" г-жи минаваха и веднага, без да знаят за какво става дума се намесваха с нещо от сорта: Ами, щом мама е лоша ела с мен #Crazy

Налагало ми се е да стоя и по 10 минути на едно място, но стисках зъби Rage

Сега вече сама ме подсеща да я хвана за ръка, защото пресичаме...
Успех!

Последна редакция: чт, 12 яну 2006, 17:26 от MamaZ

# 5 12 ян. 2006, 16:48 ч.

София
Мнения: 3 421

Дано при Вас този период мине по-бързо.

За мен беше някакъв ужас като излизахме с дъщеря ми(задължително по двама) на тази възраст. Не дава да я хванеш за ръка, тегли се, реве, извива се докато не си измъкне ръчичката и хуква, ама и тя не знае на къде. На заведение да седнем абсурд - някой трябва да я гони. Така до 2,5 год. после сама започна да си дава ръчичката.
А сина ми никога не е правил такива проблеми - върви си чинно да мен и си подава ръчичката сам, без да го караш.

Търпение, много търпение и ще мине и този период. Обаче аз само като си спомня как си мислех, че никога няма свърши този период........

# 6 12 ян. 2006, 19:04 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Още като проходи започнах да го взимам с мен до магазина пеш и за ръчичка, опъваше се от време на време...Когато на няколко пъти му стиснах ръчичката доста силно (в ситуация насред кръстовище ooooh!

)и не се опитва да ми прави номера.Сега е на 2 годинки и си е закон като излизаме да ме държи за ръката.Успех и дано се справите по бързо Peace

# 7 12 ян. 2006, 19:09 ч.

Варна
Мнения: 6 873

Никога не съм позволявала да ходи навън без да я държа за ръка. Изключвам морската градина, но и там по навик си се движим пакет. Да, правеше опити, влачила съм я, гушкала съм я, но не я пуснах.
Особено трудно ми е като я вземам от градина/и ясла преди/ и навън повечето деца хукват по тротоара. И на нея и се тича ама няма, това е. Да тичам по нея и да крещя по улицата няма как да стане. Ходи се по тротоара за ръка с мама/тате/бате. Толкова съм и го набила това в главата, че и по Княз Борис не дава да ходим по платното, правилата са си правила. Laughing

Та на въпроса ти - аз бих настоявала.

# 8 12 ян. 2006, 19:13 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

При нас е зле положението - никаква ръчичка... Човекът си ходи отделно, поне се научи вече да ходи след мен, преди търчеше където си поиска и аз все по него Crazy

Като приближим улица обаче чинно ме изчаква да го хвана за ръката, може би защото му е висок бордюра и за ръка му е по-лесно Rolling Eyes

Не знам, дано отмине, гледам деца на неговата възраст и по-малки, всички вървят за ръчичка, само ние се влачим отделно, ако го хвана за ръката търпи малко и после започва едно дърпане, извиване, мятане по земята, ужас... дано пък вярно да е период...

# 9 12 ян. 2006, 22:49 ч.

Мнения: 7 106

До преди няколко месеца и дъщеря ми не искаше да я държа за ръка. не се е теглила и опъвала, а като я хванех се отпускаше като желе и трябваше да я влача, за да се движим.
Сега от скоро ходим до кухнята , която е съвсем близо до нас пеша и гледам, че вече сама ми подава ръчичка когато пресичаме улицата, а така също и през целия път до там и обратно. Е, случва се да се заблея по нещо интересно на земята или в небесата, но факт е, че има голям напредък.
Надявам се до пролетта съвсем да се ошлайфаме в ходенето ръка за ръка, за да пенсионирам най-после количката Laughing

# 10 12 ян. 2006, 23:08 ч.

Мнения: 1 629

Ръка ми дава да се водим заедно само вкъщи Sad

Навън е ад. Отскоро му хванах цаката и го държа за качулката, а той се опитва да се отърве и така все стигаме донякъде. Ще видим кой ще излезе по-голям инат Wink

# 11 13 ян. 2006, 06:47 ч.

Мнения: 590

И аз правих няколко опита да водя Ели за ръчичка до магазина, обаче като излезем от входа и тя хуква. Всякакви опити да ми даде ръка пропадат. Хвана ли я - увисва с цялата си тежет и започва да се тръшка и ляга по земята. Като я пусна - хуква и изобщо не я интересува накъде отива. Отложих опитите за по-късно и на къси разстояния я бутам с триколката. Като ви чета явно преди 2 годинки няма да се водим кротко за ръка.

# 12 13 ян. 2006, 09:16 ч.

Пловдив
Мнения: 2 141

Аз никога не съм позволявала да ходят пуснати. Моите са двама, винаги сме пакет и ако трябва да викам и да гоня всеки в различна посока, ще откача още на втората разходка. Просто вариант да ходят сами и в която си посока поискат не съществува. Мисля, че един или два пъти синът ми се е опитвал, но след предложението да се прибере сам вкъщи по обратния път и да ни остави ние да се разхождаме без него, му мина мерака. Винаги съм била безкомпромисна в това отношение и сигурно затова нямам спомен да са се опитвали да се налагат. Ако един-два пъти позволиш да се наложи и мине от теб, значи положението е изпуснато.

Напоследък само за разни периоди чета. Период на отрицание, период на тръшкане и инат, период на отказ да се води за ръка, период на отказ да си спи в леглото, период на незнамсиощекакво. Имам чувството, че по-скоро имаме нужда от обяснението "ами сега е в такъв период" и това действа едва ли не ободряващо. Е, моите през никакви периоди не са минавали. А и аз покрай тях. Това с периодите открай време ми звучи несериозно.

# 13 13 ян. 2006, 09:42 ч.

Мнения: 7 821

И аз никога не съм позволява да се разхождат без да са хванати за ръка. Сега вече на големия позволявам да търчи около мен, когато сме в квартала. Но той не слиза сам на улицата, а когато стигнем до кръстовище спира и ме чака.
Научих ги когато бяха малки и още с количка. Или се водеха за ръка или ги слагах в количката, избора беше техен Simple Smile

# 14 13 ян. 2006, 09:47 ч.

Варна
Мнения: 5 529

И на моята щерка много и харесва да търчи пусната.
На мен обаче хич не ми минават такива.
Ученето при нас стана като се уговаряхме с нея, че отиваме на люлките или на някое място, където тя страшно иска да отиде. После като тръгнехме ако се пусне и иска да върви сама аз спирам и стоя на едно място и я чакам. Тя ме поглежда и ме приканва да тръгваме, но аз стоя и я чакам да се хване за ръката ми. Така и стана ясно, че ако иска по-бързо да стигне трябва да ме държи за ръка иначе няма да стане работата.

# 15 13 ян. 2006, 13:58 ч.

Пловдив
Мнения: 704

dara,наистина е период. абсолютно нищо насила не съм правила,нито съм го уговаряла.видях го,че не иска на 1г и 6м,а и за мен не е силно належащо да ме държи за ръка и спрях да му говоря за това. малко по малко с времето сам започна да ми дава ръка. за мен важното е да върви до мен.На местата,където и когато трябва,му вземам ръката и сега нямам никакви проблеми. и ВИНАГИ,когато има възможност,му давам свободата да се отдалечи колкото иска,но да го виждам.
е,че всеки така наречен период може да се прекърши,съм склонна да вярвам...

# 16 18 ян. 2006, 12:41 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

И ние имаме същия проблем. От време на време се оставя да го водя за ръка и няма проблеми, но друг път си е жив ужас- дърпа се, реве и се опитва да бяга. Още по-лошо става като тръгна след него, решава, че си играем на гоненица и се засилва още повече. В такива ситуации цялата изтръпвам от ужас, че ще излезе на улицата.

# 17 20 ян. 2006, 23:37 ч.

Мнения: 3 740

Моите деца са вече големи, но при тях минаваше номерът:"Мама се страхува сама да пресича, помогни на мама"

# 18 21 ян. 2006, 08:39 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Имаме правила и много държим на тях. На улицата - винаги за ръка. По тротоара - може сам, но на кратки разстояния. Тича по тротоара, но ако има пресечка, задължително спира и ме изчаква. Така е от съвсем мъничък. Не беше трудно да го науча, че улицата е много опасно място. Разглеждахме спрелите коли - колко са големи, а той е толкова мъничък и пр. Детето си направи изводите. Wink

Не го е страх (не съм го наплашила Laughing

), но внимава.

# 19 21 ян. 2006, 17:02 ч.

София
Мнения: 83

Аз пък се оплаквам, от това че баткото постоянно иска да ме държи за ръка. Без значение колко широк е тротоара или колко спокойно е мястото на което се разхождаме, а съгласете се с количката да бутам количката и да държа за ръката малко кофти Grinning

. Не знам как е станало така, но сякаш от само себе си

# 20 21 ян. 2006, 18:23 ч.

София
Мнения: 15 219

Иво не се дава-за него тротоарите, градинките, алеите са място за тичане Grinning

Може да бъде забелязан хванат за ръка само когато пресичаме улица и напоследък-откакто се заледи и се пързаля-когато ходи по лед.

# 21 23 ян. 2006, 21:03 ч.

Мнения: 1 645

И ние не щем за ръка.От както проходи е така,а като махнах количката(На 1г и 3 м) стана още по лошо.Като неубоздано конче е.Ако реше да го хвана за ръка,почват едни крясъци,чак главата ме заболява...............
Не знам дали е период,но сме така вече половин година.По някога се случва да ме хване за ръката,но само за да ме заведе някъде,или ако има сняг и е хлъзгаво.

# 22 24 ян. 2006, 10:36 ч.

Мнения: 603

Цитат на: Sisqu в сб, 21 яну 2006, 17:02

. Не знам как е станало така, но сякаш от само себе си

Не се оплаквай. Представи си обратната картинка - ти буташ количката, а той тръгнал безконтролно в произволна посока /както, вероятно, би постъпил моя син, ако е батко/. Все пак хубаво е, че иска да върви със теб.
А не иска ли да се държи за количката? Може да го зарибиш, че ти помага да буташ бебето... Mr. Green

# 23 24 ян. 2006, 17:44 ч.

София
Мнения: 4 867

правилото е: когато сме навън, някой възрастен ги държи за ръка. тичат сами само с изрично разрешение.
ако не могат да спазват правилото, просто не ходят навън.

никога, ама никога не съм имала проблем с това. всъщност веднъж бяхме спрели да обядваме в крайпътно заведение и излизайки заедно с мен от тоалетната, габа на бегом профуча през заведението и излезе на тротоара. преди още да е стигнала улицата, я настигнах и я плеснах по дупето като не й спестих обясненията какво може да се случи като изхвърча така сама навън. не беше навършила още 3 години, но разбра и оттогава ме хваща винаги за ръка или ме изчаква.

dara, не си права за периодите. има такива. ама някои деца май минават само през период на изучаване и зачитане на правилата. Wink

# 24 23 фев. 2006, 20:05 ч.

Мнения: 3 886

Цитат на: blekuta в чт, 12 яну 2006, 14:26

изчакай

да де ама моито е така а

# 25 24 фев. 2006, 10:43 ч.

Мнения: 603

Да се похваля вече и ние можем да бъдем забелязани хванати за ръка по улицата.
Стана постепенно и ненасилствено Mr. Green

Вече много рядко настоява да върви сам. И ако не го пусна не протестира много - лесно се съглясявя Laughing

Дано задържим това положение!

# 26 24 фев. 2006, 10:54 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

Рони пък обича да се държи за моята ръка, даже като я пусна упорито я търси и не иска да продължи докато не я хвана. Вчера даже ме караше да тичаме пак хванати за ръка.

# 27 24 фев. 2006, 13:42 ч.

Мнения: 641

От както е проходила само за ръка навън, немога да се преборя със страховете си, ако някой знае как да помага Embarassed

. То при нас ще е проблем да я науча да ме пусне Mr. Green

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Аутизъм? Да или не? 😐🤔😑

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: