В душите ни .....

  • 8 851
  • 47
  •   1
Отговори
  • Мнения: 87
Здравейте момичета, както много от вас тук и аз съм в размисли и страсти за това, кой път да поема, как да постъпя и все такива въпроси, на които още нямам отговор. Днес докато си почивах и четях из нета различни неща, попаднах на едно стихотворение, което много ме развълнува. Идеята на темата е, който желае може чрез стих, песен, разказ, картина или каквото ви дойде на ум да покажем какво е в душата му в конкретния момент. Може да е весело, тъжно, нежно просто както се чувствате. Надявам се темата да ви допадне   bouquet

Ето го стихотворението:

И път обратно няма...

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.
...
Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Caribiana

# 1
  • София
  • Мнения: 6 477
Какво да ти кажа...Най-често в живота си тананикам две песни - имайки предвид точно текстовете им:



Дори гримът да се е размазал и сърцето да плаче, шоуто трябва да продължи!

# 2
  • Мнения: 6 214
Аз съм още на такъв етап, че няма песен или стих, на които да не се разчувствам.  Peace

Гледам да наблягам на

   Wink

# 3
  • Мнения: 2 175
Страхотно стихотворение!
  bouquet

Мразя ги всички тези семейни празници, защото тогава се чувствам най-сама..и съответно ме полазват всякакви черни мисли..
След последните..останах горе-долу в състоянието, което описва стихотворението..
Знам, че трябва да си тръгна..но не знам как..

# 4
  • Мнения: 494
Уморена съм днес... уморена...
Уморих се да се усмихвам...
Уморено душата ми стене...
И да бъда жена – уморих се!
Уморих се да бъда съпруга!
А пък нощем навън като птица
да летя и се чувствам по-друга...
Уморих се да бъда светица...
Уморих се да бъда и властна,
а да искам да ме закрилят...
Казват даже, била съм опасна,
а аз всъщност съм слаба, без сили...
Уморих се да страдам за хора,
дето вече са сред звездите,
да ги търся, но не... не там – горе,
а в очите на другите скрито...
Уморих се да бъда и майка,
а самата аз майка да търся...
Не съм свикнала да се вайкам,
но умората ми ме разтърсва...
Уморих се да бъда жената,
а дете съм без детство аз всъщност...
Е, днес пак ще приготвя децата
и ризите... ще изгладя също...
Даже второ кафе ще направя,
ще изчакам... и после... накрая
и цигара една ще добавя...
И ще хукна да хвана трамвая.. -
Ти си силна жена! - ще ми кажат
днес колегите пак с възхищение.
Но за мене това не е важно!
Уморих се от превъплъщения...
А във мен все така ще си блика
мълчаливата, тиха умора,
докато един ден не извикам:
- Уморена съм страшно, бе хора

А това ме описва най- правилно към настоящия момент! Sad Sad

# 5
  • Мнения: 53 918
табаско ,   bouquet

Не знам това стихотворение ли е или песен , но важи и за мен , към настоящия момент ! Sad


Иначе моята песен е http://vbox7.com/play:549d812a

Искам да бъда свободна !!! Peace

# 6
  • Мнения: 2 479
Ели, не ми харесва, много пораженско ми идва и като цяло, как да кажа... бих предпочела нещо, което те кара да вдигнеш глава и да продължиш напред, да продължиш да живееш и да обичаш, а не да се чувстваш обречена, само защото си голямо момиче и не ти се е получило веднъж. Да си силен не значи да си безчувствен. Ще потърся нещо за което се сетих и ако го намеря ще го кача Simple Smile.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 149
Ето моята песен

http://vbox7.com/play:9fb6a6bf&al=2&vid=419823

Дълбоко в мен има някой
някой, който мислех, че е умрял преди толкова време...

Последна редакция: ср, 18 апр 2012, 17:12 от MelindaD

# 8
  • Мнения: 6 214
Ето моята песен

http://vbox7.com/play:9fb6a6bf&al=2&vid=419823

Дълбоко в мен има някой
някой, който мислех, че е умрял преди толкова време...

жестока песен, но аз казвам  Stop Stop на баладите, защото съм прекалено баладична личност, така или иначе.  Peace

# 9
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Прощално
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

 



Борбата е безмилостно жестока
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

 14 ч. – 23.07.1942 г.

Н.Вапцаров

Винаги когато ми е било трудно съм четяла Вапцаров. Дава ми уникални усещания и сили.




 

 

# 10
  • Мнения: 6 365
The trick is, to live your days
as if each one may be your last
(for they go fast, and young men lose their lives
in strange and unimaginable ways)
but at the same time, plan long range
(for they go slow; if you survive
the shattered windshield and the bursting shell
you will arrive
at our approximation here below
of heaven or hell).

To be specific, between the peony and the rose
plant squash and spinach, turnips and tomatoes;
beauty is nectar
and nectar, in a desert, saves–
but the stomach craves stronger sustaenance
than the honied vine.
Therefore, marry a pretty girl
after seeing her mother;
Show your soul to one man,
work with another;
and always serve bread with your wine.
But son, always serve wine.

Дали е само за мъже...

# 11
  • Мнения: 183
а в моята душа е тъмно, не светна даже и след като слънцето ни стопли. и място за стихове почти няма. тези, които пазя са ми много болезнени и рядко ги чета, само си спомням понякога за тях.

# 12
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 370
Преследваха ме диви зверове...
 Аз падах, падах и на колене.
 Молби отпрявях им да ме оставят жива...
 
Във рани цяла оставиха ме те,
 Изправих се...
 Не ще предам се в техните ръце,
 Сълзите си изтрих и продължих!
 
Запалих свещ там дето беше тъмно,
 Запях където беше пуста тишина,
 А изсъхналото цвете в пустинята -
 Полях със капка от кръвта.

Написала съм това някъде на 17-18 години. Нещо като мото ми е когато ми е тежко, трудно, депресарско...

# 13
  • Мнения: 1 931
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

  Дамян Дамянов

# 14
  • София
  • Мнения: 1 149
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
...........

Страхотно!!! Докосна ми душата

Общи условия

Активация на акаунт