Защо една жена не желае да ражда ....? 2-ра част

днес се чух с една позната и тя ми каза "не искам второ дете , живота ми е скапан , държавата също , няма детски градини, няма пари за мен и за детето ми . Детето ми е палаво , изнервяме и не мога и да помисля и за второ ....

А на мен една позната, която има две момчета /на 7 и 5г/ ми каза, че майчинството й носело 20 % щастие и 80% грижи, тревоги и нерви.
Такова престъпление ли да се чувстваш достатъчно пълноценен човек и без деца /или само с едно/?
Аз все още се настройвам затова, че някой ден трябва да родя /а скоро ще стана на 27г./.  В момента съм се изтегнала блажено след тежкия работен ден на дивана с лаптопа и не мога да си представя да ми бяга и врещи някое дете на главата. Това не значи, че не искам деца-искам и ще бъда добра майка, но в момента се наслаждавам на свобода си и на възможността да напредвам в работата си.

Финансовия въпрос е важен при вземането на решение за дете. А и не само той.

Разбира се, че не.  Аз от форума разбрах, че е престъпно да оставиш единственото си дете без братче или сестриче. 

запис

Трудно ми е да разбера мотивите на жена, която никога не е искала и няма деца (познавам само една такава).
Но прекрасно разбирам тези, които остават с едно дете, защото най-вероятно и аз ще съм от тях. Защо не искам да раждам пак - от егоизъм. Защото не искам да бременея, да раждам, да треперя дали ще го задържа и дали всичко ще е наред (първата ми бременност беше проблемна). Защото нямам сили и нерви да гледам две деца. Може да звуча като лигла и глезла, но това е положението. Имам отговорна работа, която в много случаи е емоционално и морално натоварваща. Мъжът ми често пътува и се налага аз сама да се оправям с детето. Всеки път, когато е болно се ужасявам от мисълта, че ако са две болни деца в къщата ми това ще е пълен кошмар. Защото ми харесва да имам личен живот, да мога да го оставя някой да го гледа, а ние с мъжа ми да излезем или само аз. Защото виждам приятелките ми с две деца, които дори с помощта на баби и мъже на половин работен ден, трудно се справят. Да, знам, че има самотни майки с две деца, или майки с деца със специални потребности, които не се оплакват и се справят чудесно.
Обаче аз не искам да си 'причинявам' второ дете, защото 90% от негативите, свързани с него, ще ги понеса сама.
Да, признавам, че понякога ми се гушка бебе. Винаги съм мислела, че ще имам две деца, че семейството е завършено с поне две деца. Възхищавам се на хората, които имат повече деца и ги гледат с лекота, без много да се впрягат и тревожат дали са добри родители. Аз явно обаче не съм от тях. Както някой беше казал - гледането на деца е изключително тъжък и отговорен физически и психически труд.

Абе то е много лесно да се иска и да се прави ама после кой знае кой как ще се оправя. Обикновено мъжете само искат ама не се оправят после те с бебето. Та много е лесно да искаш и да не го гледаш.   Аз не искам повече деца, но мъжа ми иска. Ама като го гледам как само гледа да се отърве от грижи за бебето, не ще я бъде тая.  
Той и баща ми навремето се е хвалил, че може 5 деца да направи (че кой не може?!) ама къде го после да се грижи за нас. Само с правене не става. 

Абсолютно съм съгласна с теб. Детето ми ми носи много радост, но и много тревоги (когато се разболее). Изибщо не се виждам да се справя с две деца, въпреки, че имам помощ от баби и дядовци.  Обичам си работата и имам нужда от личен живот (егоистка съм да). Именно това, че тевогите по отглеждането й и важните решения за нея ги вземам сама ми тежи. Наистина сега тя е най-важния човек в живота ми и тя ще си остане на първо място. 

След изчетеното в първата тема - доста ми се объркаха някои понятия ... Та защо не иска не знам...
В моя свят това е непонятно.

Запис т.е. 

Според мен вероятните причини са две. Първата се състои във факта, че тази жена все още не е срещнала мъжа на живота си, с който да се чувства достатъчно емоционално обвързана, че да поиска създаването на семейство, респ. отглеждането на общо дете. Втората причина опира до чистия егоизъм - да не си развали режима на живот, на който е свикнала, да не си развали тялото и т.н. Двете причини да се смятат за взаимно свързани и произтичащи една от друга.

Ех, колко е просто всичко. 

Аз ли да бъда ССФ-то, което да каже, че на дискусионни теми не се правят продължения, а само на отчетни? 

Освен ако междувременно не сме станали отчетна тема, в който случай настоявам за римувано заглавие. 

Бъди!  И аз се позачудих, но кво пък, на кой както му харесва.

И ето ме и мен тук, защото прочетох най-искрените и достоверни постове на zigizagi и Елито0.  За мен те обобщават всички, които не искат повече от 1 дете.

И ИрПуц, момичетата признават: "егоизъм"  . За мен това е ключовата дума.  Пак да си кажа. Пък ти си обяснявай, че знаеш повече от тях какво чувстват и заради какво. 

За протокола - аз все още искам три.