Кремация на мъртвородените бебенца

  • 57 346
  • 87
  •   1
Отговори
# 45
  • Варна
  • Мнения: 1 149
Котката Марта наистина трябва да се предоставя избор на родителите.
Аз навремето се подписах, че отказвам да видя бебетата, но физически не можех да го направя.
Може би практиката, която описа A_tita е най-вярната, снимки, които родителите в по-късен момент винаги могат да видят и право на избор бебетата да бъдат ккремирани.

# 46
  • Мнения: 7 100
Заобикалях темата. Напоследък съм се капсулирала и не влизам много често тук. Не пиша, но това е тема, която е много болезнена и лична за всяка от нас.
Котката Марта, съжалявам че и ти се озова в редиците на най-тъжните. Cry Приеми и моите съболезнования за загубата на твоето момиченце.  Cry
Може би човек е най-жаден да търси справедливостта непосредствено след загубата. Дано битката, която повеждаш да бъде успешна.
Ще трябва да върна моят живот назад, за да помогна за каузата, с която се нагърбваш. С решението да бъда приведена спешно за операция, видях че има хора на които им пука за живота на другите. Но дотолкова, че просто изпълниха мисията си да спасят живота на майката. То и това продължи точно два дни де, за да се види нечовешкия контраст в отношението. Единственият проблем при добрите в моя случай беше, че се възползваха от оперираният ми корем, за да го ползват като предтекст, че не мога да видя детенцето си. Роди се живо и си има ЕГН, но въпреки това отказаха да ми го покажат. Поискаха таткото да го види. Самият факт, че наредиха кой каква нужда и роля ще изиграе в случая в раздялата с нашето детенце, е много травмиращ. И за двама ни. За мен, че не го видях, не го докоснах, не го помилвах, не го запечатах в съзнанието си. За таткото, че без подготовка го метнаха да види едно омотано в тръби малко човече, което не беше сред живите вече.  Аз все още не мога да се примиря с този факт, таткото все още не може да се отърси от спомена и не говори по въпроса.
Другото - тестето с документи, които беше належащо да подпиша заедно с информацията за загубата. Повечето касаеха медицинското обгрижване за краткия му живот (подписвайки, доста неща ми се сториха невъзможни да са се случили, но ако това ще даде ресурс да има средства за другите бебенца в неонатологията - заслужава си.) И другото, касаещо решението което трябва да  вземеш без мисъл и размисъл. Сякаш е включен хронометър. Какво да се случи с телцето. И някак усещането (не е изказано директно) за натиск, че това ще бъде единствено бреме.
Може и още неща да бъдат написани, но те са изключително субективни - след загубата на детенцето си и след реанимационното обгрижване попаднах на изключително невъзпитан и некумикативен персонал. Това нещо обаче не подлежи на законова рамка. Все пак, ако родителите, преживели загуба не се използват за обучаване в мед. умения на студентите, би било добре. Те не се приемат като живи хора, а като някакви живи манекени. Точно от тази практика едва ли имат нужда и двете страни.

# 47
  • Мнения: 1 266
рони, благодаря ти от все сърце.
момичета, ще сложим разказите ви в прес-папката за журналистите, анонимно.
нефертити, ти си си написала името, да го оставя ли?

Протестът, с който ще отбележим внасянето на писмото в МЗ, ще се състои на 13.06. от 9.30 ч. пред МЗ в София. Ние ще сме там от 9. Ако някой иска, може да мине на път за работа и да си вземе един лилав балон, който да пусне по-късно в памет на дечицата ни.
От 11 е пресконференцията в БТА.


Прегръщам ви и ви благодаря за подкрепата!

Последна редакция: пн, 11 юни 2012, 14:27 от Котката Марта

# 48
  • Мнения: 1
Здравейте,бих искала да споделя своя горчив опит.Това се случи през 2005,тогава живеех в САЩ. Ще ви спестя ужасните подробности, свързани със загубата на нашето бебе, но ще ви опиша как се отнасят там към родителите преживяли загуба. Не са ме питали дали искам да видя бебето си, а направо ми го донесоха след раждането /явно е такава практиката там/. Беше измито и повито и изглеждаше сякаш просто е заспало...Попитаха ме каква религия изповядвам и ми предложиха да потърсят  някого, с когото мога да поговоря за случилото се. Бяха изключително любезни и ми дадоха достатъчно време да се сбогувам с бебето си. После ми казаха за снимките и отпечатъците от крачетата, и че е въпрос на избор дали ще ги взема или не. Въпреки първоначалния ми отказ, впоследствие ги взех, но вярвайте ми и до ден днешен не смея да изкарам снимките/ не знам дали някога ще събера сили/. По-късно бях откарана в най-отдалечената част на отделението, за да не-чувам плача на другите бебета. Беше ми издаден смъртен акт с името на бебето. Съпругът ми се зае с намирането на погребална агенция, която получи тялото от болницата и извърши кремацията.
 Всичко това беше изключително болезнено за мен. Запечатала всеки един момент, всяка секунда  в съзнанието си, но не съжалявам, че се сбогувах с моето ангелче и се надявам някой ден да се срещнем някъде...
Подкрепям каузата ви момичета и ви желая успех!

# 49
  • Мнения: 3 621
нефертити, ти си си написала името, да го оставя ли?

Да, ако сметнеш за необходимо остави го.

# 50
  • Мнения: 3 166
Коте, далеч съм от София и няма да се включа, но от сърце желая успех на каузата! Ако ти трябват още имена - и аз нямам нищо против моето да стои под историята ми. Не си спомням написах ли ти го обаче? newsm78

# 51
  • Мнения: 410
Коте, моето дете беше живо когато родих и живя повече от месец и твърдо заставам зад каузата!!! През тези 44 дена които тя живя беше в болницата в кувьоз в интензивен сектор. За това време ме допуснаха само 3 пъти да я видя и то с много уговорки, като това беше първите 20-25 дни, след това лекуващата неонатоложка просто каза, че не е препоръчително да виждам детето, защото с всеки изминал ден тя отслабваше и не приличаше на себе си. Да, но това си беше моето дете и не смятам, че някой трябваше да взема такива решения вместо мен. Както и да е всеки ден звъняхме за състоянието й, като разбира се не ни отказваха информация. На 11.09. миналата година звъннаха на съпруга ми, че момиченцето ни е починало. В този момент, не можех да реагирам, но на следващия ден попитах мъжа ми дали са ни викали за подписи, дали са го питали какво ще правим с телцето, но той категорично каза че такива въпроси не са дискутирали. Детето е било изпратено за аутопсия и след това дори и не искам да си помисля какво е станало. Аз така или иначе исках аутопсия за да разбера все пак какво се е случило, но исках и да си вземем телцето и да си го погребем. Смятам че при едно такова решение трябва да се иска съгласието и на двамата родители, но никой не ни потърси повече след новината за смъртта. Единствено след месец го извикаха да си вземем епикризата. Исках да се сбогувам с нея и да си погребем както си е редно и това цял живот ще ми тежи на съвестта. Няма снимки, няма психолози, няма нищо.....единственото с което си тръгнах беше един отпечатък от стъпалото на крачето й, розовата лента, която беше на ръката след раждането и спомена който ще бъде вечен.
Съжалявам, че не мога да дойда на протеста, доста съм далече от София, но изцяло заставам за каузата ти! Създаването на подобен вид дейност на работа на психолози с родители преживели загуба и създаване право на избор за това което се случва с децата ни ще е една стъпка към развитие в държавата и ти желая успех  Hug

# 52
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 124
joli24 странно, моята бебка се роди жива и живя 16 дни (герой) и когато ми се обадиха от болницата, тъкмо са били станали и кръвните и изследвания, ни попитаха искаме ли да я видим, но имахме 3 часа време отпуснато преди да я пратят за аутопсия,а аз нямах сили да проумея какво чувам камо ли да пътувам до плевен, но както и да е... не я видях за последно но на следвашия ден ни искаха в 9 да сме в болницата за да си поемем отговорност за телцето, посъветваха ни да го оставим на агенция да го погребе и да не се занимаваме.... послушах ги.. и ми е гадно, нооо поне знам че аз сама съм си го направила.
Успех на каузата!!! За да имат всички родители право на избор, дори и да сгрешат

# 53
  • Мнения: 1 266
Момичета, ето сайта на инциативата, който по-късно ще стане сайт на Фондацията.
http://poppies-for-mary.org/
Моля, още не разпространявайте сайта, официално го пускаме утре.
Можете да видите как сме представили разказите, дано да се чувствате добре така.
joli24, ще имаш ли нещо против да качим и твоя разказ?

Стискайте ни палци за утре. От 8.30 съм в сутрешния блок на Нова, после ще се телепортирам пред МЗ.

# 54
  • Мнения: 410
Rossy на нас през цялото време докато беше жива Йоанка всички около нас, включително и лекарите се опитваха да ни втълпят колко не трябва да се натоварваме с погребения и обслужване на гроб, а да я оставим там и те да си й направят "всичко по служебен път".

Коте, разбира се че може да го качиш само с тая забележка, че искам да вметна, че не съм на 100 % сигурна в разговора между лекарката и съпруга ми, тъй като беше по телефона, аз не присъствах и въпреки че му вярвам, винаги си имам едно наум.  Именно затова подчертах, че трябва да се иска съгласието и на двамата родители и най-вече на майката, защото всички знаем една бременност за кого какво значи.
Стискаме палци дано нешичко поне в тая държавица се промени  fingerscrossed Flowers Four Leaf Clover

# 55
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 124
aaa извинявай грешно съм разбрала  Blush  Hug

# 56
  • Мнения: 1 266
joli24, благодаря!

# 57
  • Мнения: 991
Разказите са просто ... ужасяващи!
Не мога да намеря други думи за това, което сте преживели!
Промяната е нужна, заради всички жени и момичета, които за съжаление ще минат през това!
Дано поне за тях да има по - човешко отношение ...

# 58
  • Мнения: 3 166
Коте, а защо като отида на ПЕТИЦИЯ в сайта, всъщност ми се отваря страничка с разни други петиции?

# 59
  • Мнения: 1 266
защото още не е качена, утре сутрин ще е live

Общи условия

Активация на акаунт