Кое е по-важно? Работата или децата?

Някой и по-горе каза, че съвсем принципно, на така поставения въпрос отговорът е ясен. Естествено, че децата са по-важни. Ти си избрала да останеш с тях. Ако това за теб е ОК, чувстваш се удовлетворена, спокойна и пълноценна - чудесно.

За мен децата също са най-важни, но не се виждам когато те са на по 8-9 години да стоя вкъщи с тях и да пишем домашни. Аз имам нужда от работата си. Не бих се чувствала добре и щастлива затворена в къщи. Понякога съм изнервена, преуморена, претоварена и сприхава, да. Но още по-изнервена, сприхава и неприятна щях да бъда, ако бях с децата по цял ден. Ние също имаме семеен бизнес и ако бях там, бих имала и по-гъвкаво работно време и повече свобода за децата. Е, аз съм единствената, която не работи в семейната фирма. Това не ми носи удовлетворение. Харесвам си работата, тя е важна за мен и затова гледам да намеря баланс. Понякога е страшно трудно, не винаги успявам да съм в кондиция и да откликна на всяка нужда на децата, но с баща им и баба им успяваме да се напаснем. Успяваме да ги заведем и на тренировки, и на рождени дни, и пътуваме... Така съм подредила аз нещата. Стремя се да степенувам приоритетите разумно просто.

Няма две мнения по въпроса за това, че децата са най-важното нещо на света!
Аз избрах да работя, именно защото синът ми е най-важното нещо!Предпочитам да има една уверена в себе си майка, със самочувствие и удовлетворена!Това не е валидно за всички майки все пак. Уважавам и се възхищавам на жените останали си вкъщи, според мен изисква голяма смелост!Всичко това е личен избор и е важна самоценката и преценката какво ще те накара да се чувстваш най-добре. Смятам, че децата се нуждаят от щастлива майка!

Познавам майки,които са си останали години в къщи с децата си, това ги е карало да се чувстват добре. Но сега, когато децата им вече са самостоятелни, остава една празнина в тях, за това че не могат да си намерят работа, че нямат професионалния опит ...
За това моят съвет е самоусъвършенствайте се непрекъснато мили мами!

В конкретния случай за мен си постъпила правилно. Работното време не те е удовлетворявало, при това заплатата е била много ниска, т.е. нормално е да напуснеш. Просто това не е била подходящата за теб работа. Може и да бъркам, но от  постинга ти лъха неудовлетвореност и от сегашното положение... Така, че продължавай да четеш обявите и да търсиш условия, които са подходящи за теб.
Лично за себе си мога да кажа, че ако не се бях върнала на работа след втората година при второто майчинство  направо щях да се превърна в истеричка (при първото се върнах след 1 година). С други думи - в момента, в който усетих, че се изнервям от седенето в къщи и ролята на майка-домакиня се върнах на работа и въпреки, че понякога хич не е лесно съм безкрайно доволна.

Уф - сложно питане  . С още по-сложно решение. 
1. какво е твоето виждане за баланс в казуса "деца-работа"?
2. как ще се отразява на децата едната или другата ситуация?!

За мен, няма нищо по-добро една майка да е на 4 часов раб. ден. Така хем има "своето" време, хем има време за деца и дом. Айде може да е 6 часов. Но сега май не е рентабилно такова раб. време и никой работодател не го предлага...

Едно съм запомнила от детството си - винаги съм имала родители под ръка. Разчитала съм на тях и никога не съм седяла в трепетно очакване вечер, дали ще ги видя, защото те още на обяд си бяха у дома. И имахме време за всичко - от игри, до домашни и задължения. Това не ме е направило плазмодии, дето само търси полата на мама, а любвеобвилна и човечна натура.

Гледала съм си щерката до 6г. възраст. Това което съм видяла от нейното развитие и на което съм я научила няма да мога да го опиша и предам с думи прости. И сега, когато дадох сина си на ясла (1г.8м) изпитвам чувство на предателство спрямо него. Но такава е сега ситуацията и аз се примирих.

Истината е, че за да възпиташ и обучиш едно дете, трябва да има прикрепен по 1 възрастен за него. Да го води и взима от школи по език, спорт и т.н. И ако нямаш баба или дядо на разположение става страшно. Разкъсваш се, натоварваш се и в крайна сметка нищо не правиш добре. А ако майката го прави, то тогава за какъв дявол тя е учила едно време...??? Кога ще е нейната реализация???

Ей - сложно ти е питането...
Още веднъж седни и прецени. Поговори с мъжа си и бабата и намерете подходящата за вас атмосфера. 

Виж, много е относително всичко!
Много зависи от гледната точка! Аз винага съм била с нагласата, че ще работя, независимо от това дали имам дете или не! Работих почти до последния ден преди да родя, и когато дъщеря ми беше на 3 месеца се върнах отново на работа, обаче без тия 4 часа, 6 часа! Наравно с всички! За мен работата ми е изключително важна, защото всичко което съм постигнала в нея, а то не е никак малко, съм го направила абсолютно сама! Няма да си зарежа позицията и мястото, защото никой не би ми бил благодарен за това в последствие! Моята нагласа е такава, ако твоята нагласа е да бъдеш домакиня, и това те изпълва и ти импонира - давай смело! Остани при децата, и се наслаждавай на растежа им!