За мен децата също са най-важни, но не се виждам когато те са на по 8-9 години да стоя вкъщи с тях и да пишем домашни. Аз имам нужда от работата си. Не бих се чувствала добре и щастлива затворена в къщи. Понякога съм изнервена, преуморена, претоварена и сприхава, да. Но още по-изнервена, сприхава и неприятна щях да бъда, ако бях с децата по цял ден. Ние също имаме семеен бизнес и ако бях там, бих имала и по-гъвкаво работно време и повече свобода за децата. Е, аз съм единствената, която не работи в семейната фирма. Това не ми носи удовлетворение. Харесвам си работата, тя е важна за мен и затова гледам да намеря баланс. Понякога е страшно трудно, не винаги успявам да съм в кондиция и да откликна на всяка нужда на децата, но с баща им и баба им успяваме да се напаснем. Успяваме да ги заведем и на тренировки, и на рождени дни, и пътуваме... Така съм подредила аз нещата. Стремя се да степенувам приоритетите разумно просто.