До колко сте склонни да поверявате децата си на не особено близки хора?
Чудих се как да формулирам заглавието, да е по-ясно и конкретно, като знам форума, ще има сега 10 страници определяне кой какво разбира под други, чужди, не особено близки хора.....
Става въпрос за следното: случвало ли ви се е, и бихте ли оставили детето си на някой не особено близък да го гледа известно време, ще дам примери, за да стане ясно от какво е провокирана темата.
Онзи ден, видях приятелче на синът ми в кавартала да си играе, на въпросът ми с кого е( майка му или някоя баба, дядо) един господин към 60 отвърна, че той го гледа, докато майка му ходела да вземе кухнята. Въпросният господин работи в съседният магазин, сподели, че всеки ден, майката оставя детето(на 4г) под негов надзор, за половин час, докато вземе кухнята, ходи с колата само с другото дете. Лично мен, информацията ме шокира, защото не бих постъпила по подобен начин, колкото и да ми е сложно и трудно, детето винаги е с мен, това си ми е принцип. Да, има дребни изключения, но за по 5-10мин и не ежедневно, т.е. мога да го оставя на друга майка, докато съм в магазина да напазарувам, но никога за по-дълго време, никога често.....а и детето ми е послушно, принципно.....синът ми бива оставян на друга майка, баба, само ако се е заиграл сериозно, понякога и сам не иска да идва, но не защото на мен ще ми е сложно, трудно и т.н.......като малък съм ходила с него къде ли не, просто моята логика, е че детето трябва да е с мен, вместо да се притеснявам, ако го поверя на някой. В случая изключвам, баби, дядовци, близки роднини, детегледачки......под други и чужди хора, имам предвид, като даденият пример.......
Ще споделя, че мъжът ми доста пътува, нямам за помощници баби и дядовци, далеч са, но някак си не мога въпреки всичко да оставя детето на кой да е. Имам ли работа, зает ли е детският клуб, малкият идва с мен, въобще не се и замислям.....за някои майки, опцията детски клуб не важи, предпочитат да се обадят на някой уж познат.
Още един случай ме впечатли, да не кажа шокира, преди време.
Бях в провинцията за 2 седмици(подчертавам, че е там, ще разберете от историята защо). Моя съученичка, с която не се бяхме виждали от много години лятото установихме, че имаме деца на еднаква вързаст и се събирахме заедно да играят. По празниците сестра и се беше върнала от чужбина с двете си деца. Едното е на възрастта на нашите деца. Едната сутрин към 8.00 часа ми призвънява телефона( не звъни, а само веднъж, не знам как се казва, на жергон, клипира, пуска сигнал), въпросната приятелка. Стоя на компа и телефона е до мен, докато да го вдигна, спря да звъни, след 10 мин. пак, т.е. някой не звъни, а само .....както и да е. След 1 час реших да се обадя, защото синът ми вече беше станал, и се бяхме разбрали с приятелката Х. да се чуем, за да играят евентуално с племенника и. Звъня , и тя на пожар ми казва, (живеят на 5мин) да взема племенника и, да го изведа с моето дете, че тя имала работа. Аз и отговарям, че ние преди 10.00 няма да излезем, да съм го вземела в нас, докато излезем, че тя трябвало да излиза....обяснявам и, че в къщи не е удобно, баба ми, баща ми спят.....моят синковец още в леглото, тепърва ще закусва..........с две думи, не става.....тя продължава да настоява, майка ми да отидела да го вземе и доведе в нас
попитах я какво е толкова спешното? Баща и се обадил късно, че организирал майстори да направят ремонт на техен имот, и тя трябвала да отиде да им откючи и стои с тях....попитах защо баща и не вземе племенника( майка и , баща и, сестра и с децата са на вилата на 10км от града...баща и бил болен, майка и е на количка, а сестра и не знам.....т.е. нейните роднини и близки, я бяха поставили в това положение, не смятаха за нужно да и помогнат за детето, и трябваше Ани бързата помощ да отреагира( шегувам се, защото все ме търси, да и свърша нещо, предният ден и писах данъчните декларации, по-предният не знам какво беше......), както и да е....обясних, че не ми се е обадила по-рано, и не се казва така: ела, а се пита може ли, не може ли, удобно, неудобно......а не да очакват от теб да си на линия, когато има нужда. Питах я защо не е звъняла , а само прозвънявала, да не ни събуди......ами един смс, напиши.....не отидох..... както казва баща ми 
, да се върна в родният си град, да живея, защото Х. не може да се справя в живота без мен.... казах и, че не мога, имам ангажимент, вечерта и се обадих......въпросната приятелка ми каза, че сме били хора и трябвало да си помагаме( тя явно ме смята за длъжна), колко пъти като и се налагало, оставяла детето на някой познат от улицата....стояла и гледала кой ще мине, и го викала да гледа детето, докато тя си свърши работата и отиде до еди къде си:shock: беше намерила и сега една съседка. В града има детски клуб, т.е. и това е опция.....
наистина ме шокира......но след детето в квартала, което беше поверено на продавача от магазина, се замислям, че явно е практика на хората.......знам ли....явно аз много се вживявам.......това, не значи, че ще последвам примера на подобни майки......но ми е интересно до колко сте склонни да вярвате на други хора, т.е. да им поверите децата си и т.н.
Моето мнение, колкото и да съм заета, не оставям детето на други хора( до магазина за 5мин. да), но за по-дълъг период или ежедневно, абсурд.......ще се побъркам от притеснение....и предпочитам малко да си усложня живота и детето да е с мен, от колкото да се случи нещо.......синът ми ходи с мен на козметик, фризьор, лекар от бебе.......свикнал е
Чудих се как да формулирам заглавието, да е по-ясно и конкретно, като знам форума, ще има сега 10 страници определяне кой какво разбира под други, чужди, не особено близки хора.....
Става въпрос за следното: случвало ли ви се е, и бихте ли оставили детето си на някой не особено близък да го гледа известно време, ще дам примери, за да стане ясно от какво е провокирана темата.
Онзи ден, видях приятелче на синът ми в кавартала да си играе, на въпросът ми с кого е( майка му или някоя баба, дядо) един господин към 60 отвърна, че той го гледа, докато майка му ходела да вземе кухнята. Въпросният господин работи в съседният магазин, сподели, че всеки ден, майката оставя детето(на 4г) под негов надзор, за половин час, докато вземе кухнята, ходи с колата само с другото дете. Лично мен, информацията ме шокира, защото не бих постъпила по подобен начин, колкото и да ми е сложно и трудно, детето винаги е с мен, това си ми е принцип. Да, има дребни изключения, но за по 5-10мин и не ежедневно, т.е. мога да го оставя на друга майка, докато съм в магазина да напазарувам, но никога за по-дълго време, никога често.....а и детето ми е послушно, принципно.....синът ми бива оставян на друга майка, баба, само ако се е заиграл сериозно, понякога и сам не иска да идва, но не защото на мен ще ми е сложно, трудно и т.н.......като малък съм ходила с него къде ли не, просто моята логика, е че детето трябва да е с мен, вместо да се притеснявам, ако го поверя на някой. В случая изключвам, баби, дядовци, близки роднини, детегледачки......под други и чужди хора, имам предвид, като даденият пример.......
Ще споделя, че мъжът ми доста пътува, нямам за помощници баби и дядовци, далеч са, но някак си не мога въпреки всичко да оставя детето на кой да е. Имам ли работа, зает ли е детският клуб, малкият идва с мен, въобще не се и замислям.....за някои майки, опцията детски клуб не важи, предпочитат да се обадят на някой уж познат.
Още един случай ме впечатли, да не кажа шокира, преди време.
Бях в провинцията за 2 седмици(подчертавам, че е там, ще разберете от историята защо). Моя съученичка, с която не се бяхме виждали от много години лятото установихме, че имаме деца на еднаква вързаст и се събирахме заедно да играят. По празниците сестра и се беше върнала от чужбина с двете си деца. Едното е на възрастта на нашите деца. Едната сутрин към 8.00 часа ми призвънява телефона( не звъни, а само веднъж, не знам как се казва, на жергон, клипира, пуска сигнал), въпросната приятелка. Стоя на компа и телефона е до мен, докато да го вдигна, спря да звъни, след 10 мин. пак, т.е. някой не звъни, а само .....както и да е. След 1 час реших да се обадя, защото синът ми вече беше станал, и се бяхме разбрали с приятелката Х. да се чуем, за да играят евентуално с племенника и. Звъня , и тя на пожар ми казва, (живеят на 5мин) да взема племенника и, да го изведа с моето дете, че тя имала работа. Аз и отговарям, че ние преди 10.00 няма да излезем, да съм го вземела в нас, докато излезем, че тя трябвало да излиза....обяснявам и, че в къщи не е удобно, баба ми, баща ми спят.....моят синковец още в леглото, тепърва ще закусва..........с две думи, не става.....тя продължава да настоява, майка ми да отидела да го вземе и доведе в нас
попитах я какво е толкова спешното? Баща и се обадил късно, че организирал майстори да направят ремонт на техен имот, и тя трябвала да отиде да им откючи и стои с тях....попитах защо баща и не вземе племенника( майка и , баща и, сестра и с децата са на вилата на 10км от града...баща и бил болен, майка и е на количка, а сестра и не знам.....т.е. нейните роднини и близки, я бяха поставили в това положение, не смятаха за нужно да и помогнат за детето, и трябваше Ани бързата помощ да отреагира( шегувам се, защото все ме търси, да и свърша нещо, предният ден и писах данъчните декларации, по-предният не знам какво беше......), както и да е....обясних, че не ми се е обадила по-рано, и не се казва така: ела, а се пита може ли, не може ли, удобно, неудобно......а не да очакват от теб да си на линия, когато има нужда. Питах я защо не е звъняла , а само прозвънявала, да не ни събуди......ами един смс, напиши.....не отидох..... както казва баща ми , да се върна в родният си град, да живея, защото Х. не може да се справя в живота без мен.... казах и, че не мога, имам ангажимент, вечерта и се обадих......въпросната приятелка ми каза, че сме били хора и трябвало да си помагаме( тя явно ме смята за длъжна), колко пъти като и се налагало, оставяла детето на някой познат от улицата....стояла и гледала кой ще мине, и го викала да гледа детето, докато тя си свърши работата и отиде до еди къде си:shock: беше намерила и сега една съседка. В града има детски клуб, т.е. и това е опция.....наистина ме шокира......но след детето в квартала, което беше поверено на продавача от магазина, се замислям, че явно е практика на хората.......знам ли....явно аз много се вживявам.......това, не значи, че ще последвам примера на подобни майки......но ми е интересно до колко сте склонни да вярвате на други хора, т.е. да им поверите децата си и т.н. Моето мнение, колкото и да съм заета, не оставям детето на други хора( до магазина за 5мин. да), но за по-дълъг период или ежедневно, абсурд.......ще се побъркам от притеснение....и предпочитам малко да си усложня живота и детето да е с мен, от колкото да се случи нещо.......синът ми ходи с мен на козметик, фризьор, лекар от бебе.......свикнал е
