Здравейте!
Днешната ми публикация е извън текущата дискусия, но...
Темата ни е и отчасти музикална, имаше някои питания по музикални въпроси, а аз обещах че ще се поразровя. И започнах, защото когато взех да превеждам животоописанието и дискографските справки за МК се сблъсках с термини, непознати за мен. Сметнах, че ако не си ги изясня първо за мен, ще трябва да съкратя информациите.
Светът на турската музика - една безкрайна тема, съвсем различна от темата за Западната музика. Не по-малко интересна, не по-малко разнообразна, музиката на една различна култура.
По-долу една кратка справка, която съставих от моите си записки и разнообразни източници на информация. Изобщо не претендирам, че това е точна информация, а че не е изчерпателна, мисля че няма нужда да се споменава. Тази справка може би да послужи само за ориентация, когато става дума за музикалните теми и песни, които публикуваме тук покрай коментарите на филма ни.
На тези, които се интересуват и са прочели скритата ми писаница, благодаря за вниманиението. Посочените източници са на турски, но и на английски език, така че може да се чете до безкрай. И сега си продължавам вече със статиите.
Днешната ми публикация е извън текущата дискусия, но...
Темата ни е и отчасти музикална, имаше някои питания по музикални въпроси, а аз обещах че ще се поразровя. И започнах, защото когато взех да превеждам животоописанието и дискографските справки за МК се сблъсках с термини, непознати за мен. Сметнах, че ако не си ги изясня първо за мен, ще трябва да съкратя информациите.
Светът на турската музика - една безкрайна тема, съвсем различна от темата за Западната музика. Не по-малко интересна, не по-малко разнообразна, музиката на една различна култура.
По-долу една кратка справка, която съставих от моите си записки и разнообразни източници на информация. Изобщо не претендирам, че това е точна информация, а че не е изчерпателна, мисля че няма нужда да се споменава. Тази справка може би да послужи само за ориентация, когато става дума за музикалните теми и песни, които публикуваме тук покрай коментарите на филма ни.
Скрит текст:
За стиловете в Турската музика – кратка справка:
Арабеск музика (Arabesk müzik) – вид ориенталска музика. Песните винаги са с емоционални текстове, за нещастната любов, за чувството за неудовлетворение, отчаяние и неуспех. Арабеск музиката не е арабска музика. Част е от турската музика и затова названието й е арабска стара (аrab-esk). В голяма степен отделянето на класическата арабската музика от класическата турска музика се дължи на това, че в Турция арабската музика е била асимилирана. Но по-късно като към такива стилове като Популярната забавна музика (Fantezi müzik), турската народна/фолклорна музика и турската класическа музика (Türk Halk Müziği, Türk Sanat Müziği) се добавят арабските напеви и тактове се заражда арабеск музиката.
Имена като Ибрахим Татлисес, Ферди Тайфур, Мюслюм Гюрсес, Емрах, Махсун Кърмъзъгюл и Хаккъ Булут (İbrahim Tatlıses, Ferdi Tayfur, Müslüm Gürses, Emrah, Mahsun Kırmızıgül и Hakkı Bulut) се причисляват сред най-известните изпълнители на арабеск музика. С времето арабеск музиката се разделила от само себе си и някои нови музикални стилове възникнали от нея – такива като Р’н-беск и арабеск-рок (R'n'Besk, Arabesk-rock).
Трябва да се прави различие между арабеск музиката, турската народна/фолклорна музика и турската класическа музика, така и между арабеск музиката и популярната забавна турска музика. Въпреки това в албумите на някои арабеск изпълнители се срещат композиции от фолклорната и класическта музика, и това особено се забелязва при балади от южните и югоизточните региони. Всичко това е станало причина за повлияване и на турската народна/фолклорна музика от арабеск музиката.
Турската народна/фолклорна музика (Türk Halk Müziği) обединява в себе си всички местни етнически музики от различните райони на Турция, където се говори турския език в различни говори и форми на диалект. Разглежда се като основна част от фолклора.
Турската народна музика (накратко THM), се поделя на две, като може да бъде музика с думи и музика без думи. Като цяло народната музика с думи е получила името тюркю (türkü). Към народната музика без думи спадат редица местни инструментални мелодии..
Като се обърне внимание на произведенията, турската народна музика може да бъде поделена на две – класическа и модерна:
• Класическата турска народна музика обединява едно голямо разнообразие от анонимни народни песни и инструментални фолклорни изпълнения от различните региони. Анонимните творби принадлежат на определен регион и за тях не е известно кой е авторът на текста и композицията;
• Модерната турска народна музика е създадена след периода на 70-те години на 20 век по модела на старите регионални музикални творби. Това е фолклорна музика, за която е известно на кого принадлежат текста и композицията.
Турската народна музика съчетава различните културни ценности на всички цивилизации, които са живели и преминали през териториите на Анадола, както и такива от Европа и Азия. Уникалната структура на турската народна музика обединява регионалните различия.
Музиката акомпанирана с думи може да бъде класифицирана в следните категории: тюркю (народни песни), кошма (фолклорни песни в свободна форма за любовта и природата), семай (песни в поетическа форма Семай), мани (традиционна турска форма на четиристишие), дестан (епични), дейиш (речитатив, фрази), узун хава (протяжни мелодии), бозлак (специфична форма на народна песен), ааът (ридание), хойрат, маиа (различни турски народни песни), боаз хавасъ (гърлени звуци), теке зорлатмасъ, нини (приспивни), текерлеме (игрива форма на народна приказка) и т.н. Музиката с думи се поделя на такава във свободна форма или импровизации без задължителна метрическа и ритмична форма – известни като узун хава (Uzun Hava – протяжни, дълги мелодии). А тези които имат определена метрическа и ритмична структура са известни като кърък хавалар (Kırık Havalar – накъсани/начупени мелодии). Двете форми могат да бъдат използвани едновремнно в една и съща композиция.
Музиката, която обикновено се изпълнява без думи, както и танцовата музика се наименова като халай (Halay), бенги (Bengi), карсиламас (Karsilamas), зейбек (Zeybek), хорон (Horon), бар (Bar) и т.н. Като всеки регион има свой специфичен танц. Някои от най-популярните са: хора (Hora или Syrtos) с древногръцки произход, танц в кръг; хорон (Horon) от Черноморския регион; касап хавасъ (Kasap Havası/Hasapiko) с произход от Византийската епоха; кашък ойюну (Kaşık Oyunu – танцът на лъжиците) от района на Коня и Силифке; калъч калкан (Kılıç Kalkan – танцът на меча и щита) от района на Бурса; зейбек (Zeybek) от Егейския регион.
Някои от музикалните гами на турската народна музика са близки до тези на турската класическа музика, но съществуват важни различия между двете музикални концепции. Гамите на турската народна музика се асоциират с различните региони и са известни с различни имена в зависимост от региона. Например такива като: Бешири, Гарип, Керем, Мискет и Мюстезад (Beşiri, Garip, Kerem, Misket, и Müstezad).
Тюркю (türkü) – турската народна музика акомпанирана с думи:
Според говорната традиция в Турция, за всяка мелодия изпълнявана заедно с поезия от различен вид, най-широко разпространеното название е „тюркю”. Възникването на думата „тюркю” се обяснява като към думата турски (türk) e прибавено окончание „i” („и”) и се получава думата „тюрки” (türki) – турски, във връзка с турците и се използва в конкретния случай като специфично турски, принадлежащ на турците.
Само по себе си „тюркю” не е отделна форма. Една кошма, една деста или която и да е друга народна поезия изпята с традиционна турска мелодия представлява „тюркю”. Затова най-важната особеност на типа „тюркю” песни е мелодията. За разлика от народната поезия, песните „тюркю” са съставени от стихове с най-разнообразни сричкови модели. Т.е. броят на сричките не може да бъде ограничение.
В голямата си част „тюркю” песните са анонимни или при предаването от уста на уста е била загубена информацията за авторството им. По този начин „тюркю” песните се причисляват към народните/националните ценности, т.е. част са от народното творчество. В повечето случаи „тюркю” песните са били създадени и са започнали да се рзпространяват по повод на някое природно явление или героична постъпка. Тези песни обикновено не могат да запазят особеностите на региона, където са възникнали. Хората се преместват от област в област, така се променят имената на географските обекти от песните, дори понякога може да се забележи промяна в темата на песните. Така става трудно да се определи къде е възникнала една „тюркю” песен.
Поначало с името „тюркю” са били наричани само турски фолклорни песни, за да се различат от песните от класическата турска музика „шаркъ”. В съвременната употреба значението на думите „тюркю” и „шаркъ” се е видоизменило. „Тюркю” се отнася до фолклорни песни, които поизхождат от музикалните традиции в Турция, докато „шаркъ” се отнася за всички останали песни, или песни изобщо, включително и чуждестранна музика.
Подобно на класификацията на турската народна музика като цяло и „тюркю” песните могат да бъдат групирани според техните мелодии в две класически категории:
• кърък хавалар (Kırık Havalar – накъсани/начупени мелодии): имат постоянни, симетрични мелодии. Следните подтипове „тюркю” песни се причисляват към тази категория: дейиш, кошма, семах, татиан, барана, зейбек, хорон, халай, бар, бенги, салама, гювенде, ойюн хавасъ, каршълама, ааърлама, пешрев, теке зортлатмасъ, гакгили хавасъ, дъмъдан, зил хавасъ, фингил хавасъ (deyiş, koşma, semah, tatyan, barana, zeybek, horon, halay, bar, bengi, sallama, güvende, oyun havası, karşılama, ağırlama, peşrev, teke zortlatması, gakgili havası, dımıdan, zil havası, fingil havası).
• узун хавалар (Uzun Havalar – протяжни, дълги мелодии): имат несиметрични мелодии. Следните подтипове „тюркю” песни се причисляват към тази категория: барак, бозлак, гурбет хавасъ, яс хавасъ, теджнис, боаз хавасъ, елагьозлю, маиа, хойрат, диван, йол хавасъ, яйла хавасъ, мугам, газел, узун хава (за песни, който не попадат в нито една от другите подкатегории) – (barak, bozlak, gurbet havası, yas havası, tecnis, boğaz havası, elagözlü, maya, hoyrat, divan, yol havası, yayla havası, mugam, gazel, uzun hava).
В модерната терминология турската традиция на „тюркю” песните се нарича народна музика, а в миналото е била наричана песни. Тази традиция е нещо, в което почти всеки турски певец се увлича.
Популярна забавна музика, фюжън-музика (Fantezi müzik), за разлика от т. нар. Турска класическа музика (Klasik Türk Müziği или Türk Sanat Müziği), излиза от строгите форми и прилага едно по-популярно тълкуване на класическата турска музика. Това е жанр специфичен само за Турция. Като се отдалечава от формата и мелодията на турската класическа музика, на нейна база създава един нов стил. „Свободният стил” е нов стил, в който се сливат традиционната турска фолклорна музика, турската класическа музика, западната класическа музика, джаз, рок, кънтри, прогресив, психеделик, индийска, арабска, испанска и гръцка музика.
Турска класическа музика (Klasik Türk mûsikîsi или Türk sanat müziği, а на английски Ottoman classical music) е жанр в турската музика, характеризиращ се според тоналностите/ладовете (makam). Класическата турска музика заедно с класическата Западна музика и Индйската музика се разглеждат като един от трите вида класическа музика по отношение на приемствеността и традицията за създаване на музиката във всички крайща на света.
Макам (Makam – от арабски) – система от видове мелодии в Турската класическа музика. Макамът (в множествено число – makamlar) предоставя комплексен набор от правила за композиране и изпълнение. Всеки макам определя уникална мелодична структура (cinsler) и мелодично развитие (seyir). Както при фиксираните композиции (такива с определена метрическа и ритмична структура – бесте, шаркъ, пешрев, айън и т.н.), така и при спонтанните композиции (такива във свободна форма или импровизации без задължителна метрическа и ритмична форма - газел, таксим, рецитиране на Корана, хадис и т.н. ), при всички се следва съответния тип мелодия, т.е. макам.
Класическата турска музика се е развила в Истанбул и главните градове на Османската империя – от Скопие до Кайро и от Табриз до Мароко – в дворците, джамиите и суфистките общества. Това е преди всичко вокална музика. Класическата турска музика е акомпанимент на певец солист с малък инструментален ансамбъл. В по-нови времена инструментите могат да бъдат танбура/лютня, ней (вид флейта), кеменче/гъдулка (струнен инструмент), цигулка, канун/цитра и др. Понякога описвана като монофонична музика, но разнообразието на орнаментите и вариациите в ансамблите изисква по-точен термин като хетерофонична.
Източници:
Wikipedia
Портален информационен сайт на Министерство на културата и туризма на РТурция - http://www.kultur.gov.tr
Портален сай на Турската музика - http://www.turkishmusicportal.org/index.php
Арабеск музика (Arabesk müzik) – вид ориенталска музика. Песните винаги са с емоционални текстове, за нещастната любов, за чувството за неудовлетворение, отчаяние и неуспех. Арабеск музиката не е арабска музика. Част е от турската музика и затова названието й е арабска стара (аrab-esk). В голяма степен отделянето на класическата арабската музика от класическата турска музика се дължи на това, че в Турция арабската музика е била асимилирана. Но по-късно като към такива стилове като Популярната забавна музика (Fantezi müzik), турската народна/фолклорна музика и турската класическа музика (Türk Halk Müziği, Türk Sanat Müziği) се добавят арабските напеви и тактове се заражда арабеск музиката.
Имена като Ибрахим Татлисес, Ферди Тайфур, Мюслюм Гюрсес, Емрах, Махсун Кърмъзъгюл и Хаккъ Булут (İbrahim Tatlıses, Ferdi Tayfur, Müslüm Gürses, Emrah, Mahsun Kırmızıgül и Hakkı Bulut) се причисляват сред най-известните изпълнители на арабеск музика. С времето арабеск музиката се разделила от само себе си и някои нови музикални стилове възникнали от нея – такива като Р’н-беск и арабеск-рок (R'n'Besk, Arabesk-rock).
Трябва да се прави различие между арабеск музиката, турската народна/фолклорна музика и турската класическа музика, така и между арабеск музиката и популярната забавна турска музика. Въпреки това в албумите на някои арабеск изпълнители се срещат композиции от фолклорната и класическта музика, и това особено се забелязва при балади от южните и югоизточните региони. Всичко това е станало причина за повлияване и на турската народна/фолклорна музика от арабеск музиката.
Турската народна/фолклорна музика (Türk Halk Müziği) обединява в себе си всички местни етнически музики от различните райони на Турция, където се говори турския език в различни говори и форми на диалект. Разглежда се като основна част от фолклора.
Турската народна музика (накратко THM), се поделя на две, като може да бъде музика с думи и музика без думи. Като цяло народната музика с думи е получила името тюркю (türkü). Към народната музика без думи спадат редица местни инструментални мелодии..
Като се обърне внимание на произведенията, турската народна музика може да бъде поделена на две – класическа и модерна:
• Класическата турска народна музика обединява едно голямо разнообразие от анонимни народни песни и инструментални фолклорни изпълнения от различните региони. Анонимните творби принадлежат на определен регион и за тях не е известно кой е авторът на текста и композицията;
• Модерната турска народна музика е създадена след периода на 70-те години на 20 век по модела на старите регионални музикални творби. Това е фолклорна музика, за която е известно на кого принадлежат текста и композицията.
Турската народна музика съчетава различните културни ценности на всички цивилизации, които са живели и преминали през териториите на Анадола, както и такива от Европа и Азия. Уникалната структура на турската народна музика обединява регионалните различия.
Музиката акомпанирана с думи може да бъде класифицирана в следните категории: тюркю (народни песни), кошма (фолклорни песни в свободна форма за любовта и природата), семай (песни в поетическа форма Семай), мани (традиционна турска форма на четиристишие), дестан (епични), дейиш (речитатив, фрази), узун хава (протяжни мелодии), бозлак (специфична форма на народна песен), ааът (ридание), хойрат, маиа (различни турски народни песни), боаз хавасъ (гърлени звуци), теке зорлатмасъ, нини (приспивни), текерлеме (игрива форма на народна приказка) и т.н. Музиката с думи се поделя на такава във свободна форма или импровизации без задължителна метрическа и ритмична форма – известни като узун хава (Uzun Hava – протяжни, дълги мелодии). А тези които имат определена метрическа и ритмична структура са известни като кърък хавалар (Kırık Havalar – накъсани/начупени мелодии). Двете форми могат да бъдат използвани едновремнно в една и съща композиция.
Музиката, която обикновено се изпълнява без думи, както и танцовата музика се наименова като халай (Halay), бенги (Bengi), карсиламас (Karsilamas), зейбек (Zeybek), хорон (Horon), бар (Bar) и т.н. Като всеки регион има свой специфичен танц. Някои от най-популярните са: хора (Hora или Syrtos) с древногръцки произход, танц в кръг; хорон (Horon) от Черноморския регион; касап хавасъ (Kasap Havası/Hasapiko) с произход от Византийската епоха; кашък ойюну (Kaşık Oyunu – танцът на лъжиците) от района на Коня и Силифке; калъч калкан (Kılıç Kalkan – танцът на меча и щита) от района на Бурса; зейбек (Zeybek) от Егейския регион.
Някои от музикалните гами на турската народна музика са близки до тези на турската класическа музика, но съществуват важни различия между двете музикални концепции. Гамите на турската народна музика се асоциират с различните региони и са известни с различни имена в зависимост от региона. Например такива като: Бешири, Гарип, Керем, Мискет и Мюстезад (Beşiri, Garip, Kerem, Misket, и Müstezad).
Тюркю (türkü) – турската народна музика акомпанирана с думи:
Според говорната традиция в Турция, за всяка мелодия изпълнявана заедно с поезия от различен вид, най-широко разпространеното название е „тюркю”. Възникването на думата „тюркю” се обяснява като към думата турски (türk) e прибавено окончание „i” („и”) и се получава думата „тюрки” (türki) – турски, във връзка с турците и се използва в конкретния случай като специфично турски, принадлежащ на турците.
Само по себе си „тюркю” не е отделна форма. Една кошма, една деста или която и да е друга народна поезия изпята с традиционна турска мелодия представлява „тюркю”. Затова най-важната особеност на типа „тюркю” песни е мелодията. За разлика от народната поезия, песните „тюркю” са съставени от стихове с най-разнообразни сричкови модели. Т.е. броят на сричките не може да бъде ограничение.
В голямата си част „тюркю” песните са анонимни или при предаването от уста на уста е била загубена информацията за авторството им. По този начин „тюркю” песните се причисляват към народните/националните ценности, т.е. част са от народното творчество. В повечето случаи „тюркю” песните са били създадени и са започнали да се рзпространяват по повод на някое природно явление или героична постъпка. Тези песни обикновено не могат да запазят особеностите на региона, където са възникнали. Хората се преместват от област в област, така се променят имената на географските обекти от песните, дори понякога може да се забележи промяна в темата на песните. Така става трудно да се определи къде е възникнала една „тюркю” песен.
Поначало с името „тюркю” са били наричани само турски фолклорни песни, за да се различат от песните от класическата турска музика „шаркъ”. В съвременната употреба значението на думите „тюркю” и „шаркъ” се е видоизменило. „Тюркю” се отнася до фолклорни песни, които поизхождат от музикалните традиции в Турция, докато „шаркъ” се отнася за всички останали песни, или песни изобщо, включително и чуждестранна музика.
Подобно на класификацията на турската народна музика като цяло и „тюркю” песните могат да бъдат групирани според техните мелодии в две класически категории:
• кърък хавалар (Kırık Havalar – накъсани/начупени мелодии): имат постоянни, симетрични мелодии. Следните подтипове „тюркю” песни се причисляват към тази категория: дейиш, кошма, семах, татиан, барана, зейбек, хорон, халай, бар, бенги, салама, гювенде, ойюн хавасъ, каршълама, ааърлама, пешрев, теке зортлатмасъ, гакгили хавасъ, дъмъдан, зил хавасъ, фингил хавасъ (deyiş, koşma, semah, tatyan, barana, zeybek, horon, halay, bar, bengi, sallama, güvende, oyun havası, karşılama, ağırlama, peşrev, teke zortlatması, gakgili havası, dımıdan, zil havası, fingil havası).
• узун хавалар (Uzun Havalar – протяжни, дълги мелодии): имат несиметрични мелодии. Следните подтипове „тюркю” песни се причисляват към тази категория: барак, бозлак, гурбет хавасъ, яс хавасъ, теджнис, боаз хавасъ, елагьозлю, маиа, хойрат, диван, йол хавасъ, яйла хавасъ, мугам, газел, узун хава (за песни, който не попадат в нито една от другите подкатегории) – (barak, bozlak, gurbet havası, yas havası, tecnis, boğaz havası, elagözlü, maya, hoyrat, divan, yol havası, yayla havası, mugam, gazel, uzun hava).
В модерната терминология турската традиция на „тюркю” песните се нарича народна музика, а в миналото е била наричана песни. Тази традиция е нещо, в което почти всеки турски певец се увлича.
Популярна забавна музика, фюжън-музика (Fantezi müzik), за разлика от т. нар. Турска класическа музика (Klasik Türk Müziği или Türk Sanat Müziği), излиза от строгите форми и прилага едно по-популярно тълкуване на класическата турска музика. Това е жанр специфичен само за Турция. Като се отдалечава от формата и мелодията на турската класическа музика, на нейна база създава един нов стил. „Свободният стил” е нов стил, в който се сливат традиционната турска фолклорна музика, турската класическа музика, западната класическа музика, джаз, рок, кънтри, прогресив, психеделик, индийска, арабска, испанска и гръцка музика.
Турска класическа музика (Klasik Türk mûsikîsi или Türk sanat müziği, а на английски Ottoman classical music) е жанр в турската музика, характеризиращ се според тоналностите/ладовете (makam). Класическата турска музика заедно с класическата Западна музика и Индйската музика се разглеждат като един от трите вида класическа музика по отношение на приемствеността и традицията за създаване на музиката във всички крайща на света.
Макам (Makam – от арабски) – система от видове мелодии в Турската класическа музика. Макамът (в множествено число – makamlar) предоставя комплексен набор от правила за композиране и изпълнение. Всеки макам определя уникална мелодична структура (cinsler) и мелодично развитие (seyir). Както при фиксираните композиции (такива с определена метрическа и ритмична структура – бесте, шаркъ, пешрев, айън и т.н.), така и при спонтанните композиции (такива във свободна форма или импровизации без задължителна метрическа и ритмична форма - газел, таксим, рецитиране на Корана, хадис и т.н. ), при всички се следва съответния тип мелодия, т.е. макам.
Класическата турска музика се е развила в Истанбул и главните градове на Османската империя – от Скопие до Кайро и от Табриз до Мароко – в дворците, джамиите и суфистките общества. Това е преди всичко вокална музика. Класическата турска музика е акомпанимент на певец солист с малък инструментален ансамбъл. В по-нови времена инструментите могат да бъдат танбура/лютня, ней (вид флейта), кеменче/гъдулка (струнен инструмент), цигулка, канун/цитра и др. Понякога описвана като монофонична музика, но разнообразието на орнаментите и вариациите в ансамблите изисква по-точен термин като хетерофонична.
Източници:
Wikipedia
Портален информационен сайт на Министерство на културата и туризма на РТурция - http://www.kultur.gov.tr
Портален сай на Турската музика - http://www.turkishmusicportal.org/index.php
На тези, които се интересуват и са прочели скритата ми писаница, благодаря за вниманиението. Посочените източници са на турски, но и на английски език, така че може да се чете до безкрай. И сега си продължавам вече със статиите.
) там госпожа Шахвар видя Бурджуто с корема , апък абито пусна код жълто като ги видя двете да въртят мохабет . Михрито каза , че познава Б и била приятелка на Х . Ресул нали е куче проследи газелката и разбра за историята и с Х .
,много сладък, нооо не беше сладко да разпъва момчето на кръст,ужас.
"нали ме разбирате"
,онова тъпо Михри ме дразни много ,ама и на нея и прощавам ,от къде толкова акъл ,сигурно Ресулчо и е изпил мозъка ,не че и неговия не е в дефицит понякога.Онова чудо с кучето за сега не ми понася ,иначе кученцето е супер сладичко.
