Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори

Анкета

ходите ли на гробища често

Опции:

  • Мнения: 506
Аз редовно ходя и даже се чувствам много добре и не ми действа отрицателно.А починалите са част от нас.Смятам че те са на друго място където ние не знаем но и ни виждат!

# 1
  • Kопенхаген
  • Мнения: 665
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 964
Не ходя. Баща ми почина наскоро, кремирахме го и оставихме урната в къщи. Не можех да си представя, че ще го заровя в селското буренясало гробище. Сега е в бащината си къща, така както сам пожела.

# 3
  • сф
  • Мнения: 335
разбирам какво имаш предвид, но не ходя често. погребенията и гробищата са направени, за да има как живите да се успокояват, да извършват траурен ритуал при смърт на близък (а това е изключително важно в психологически аспект). по някаква причина обаче, по нашите географски ширини и погребенията, и гробищата се възприемат по-различно и не изпълняват тази си основна функция. за мен не са подходящи и ги избягвам. вместо да ми действат освобождаващо, се получава тъкмо обратното и дори да мисля, че повече не мога да се натоваря в такъв момент... се случва именно това. явно съм много изнежена за бг гробищната действителност.

# 4
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 012
Не ходя често на гробищата, но по някаква незнайна причина и аз се чувствам много спокойна там. Но предполага има значение колко скоро са починали твои близки.

не по темата:

Северина, не знаех, че това е възможно, навремето работех във фирма, която разнасяше пратките на крематориума в София и ни убеждаваха, че подобно нещо в България е забранено и дори след кремация си длъжен да погребеш урната, което ми се струваше доста глупаво, ще е добре, ако нещата са се променили.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 964
Да, мисля, че промяната е от скоро и е добре, че я има. На мен ми носи някаква, макар и малка утеха, това, че урната е там където семейството е преценило.

# 6
  • Мнения: 22 063
И майка ми и баща ми починаха, но не ходя на гробовете им - дели ни огромно разстояние. Погрижих се да ги покрия, за да не буренясват и така...
На мен не ми тежи посещаването на гробища и дори ме успокоява. (има си дори такъв туризъм - лов на паметни плочи  Grinning) Бих се радвала, ако мога по-често да ги посещавам, но за сега така стоят нещата.

# 7
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 122
Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?

Странно нали  Crazy



Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя  Simple Smile .... просто ми действа успокояващо



Отговорих с опция 3  Wink

# 8
  • Мнения: 4 932
Имам починали много близки и скъпи на сърцето ми хора, но... не стъпвам на гробища. Не харесвам целия този култ към смъртта, стъпилата върху него погребална индустрия, ритуалите , които се лутат от напълно езически до строго религиозни...

Нямам нищо против, хората, на които това им носи някаква утеха, да изживяват скръбта си по най-приемливия за тях начин, и уважавам чувствата им.
Просто за мен нещата приключват със смъртта, след това човек продължава да живее в спомените на близките си, чрез нещата, които е създал приживе, със следата, която е оставил... А физическото тяло няма абсолютно никакво значение.

# 9
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 313
На някои годишнини ходя.
Хубаво място е равносметки.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 726
Ходя само в краен случай. Обяснявам си го с факта, че нито мама, нито нейната майка го правеха някога, когато бяха живи. Не съм научена един вид. Грижа се доколкото ми е по силите за гробовете на близките си, но тях ги няма вече. Каквото и да направя, няма да се върнат при мен. На мен пък съвсем не ми олеква, да вися там - натоварвам се. Тъй че смятам за излишно това упражнение. Един камък няма да ми помогне да не ги забравям, нито ще ме утеши. Мое мнение.

# 11
  • Мнения: 3 622
Аз редовно ходя и даже се чувствам много добре и не ми действа отрицателно.А починалите са част от нас.Смятам че те са на друго място където ние не знаем но и ни виждат!
Е кат са на друго го място,чии да го диря у гробищата?

# 12
  • BG
  • Мнения: 2 449

След 10 дни ще се навърши година от смъртта на татко. Да, бих ходила често, но живея в дуг град. Обичам да съм при него и да му говоря. Нося му кафе и цветя. Чувствам се близо до него.

# 13
  • Мнения: 1 383
Много рядко. Просто не мога някак си да се насиля да ходя. Според мен споменът за починалите се носи най - вече в сърцето и не зависи от това дали редовно посещаваш гробището или не.

# 14
  • на майната си
  • Мнения: 390
Не, само ако няма как да се измъкна.
Мразя тези ритуали, не ми идва отвътре.
Дала съм ясни напътствия какво да се случи с останките ми - дано ги спазят Simple Smile.

Когато дойде време за близки хора, дано не е скоро, спомените ще са в сърцето ми.

Общи условия

Активация на акаунт