Сънувате ли починали ваши близки? - 3

Отиди в църква и запали една свещ за нея, след това си вземи/купи Светена вода и напръскай целият апартамент, под, стени, врати, мебели, таван, с ръка като пръски. Това мога да ти дам като съвет и се надявам да ти помогне, поне при мен след много кошмари , не знам на психическа основа ли, но винаги помага.

Сънувам доста често починали. Сънищата ми са толкова ярки и истински. Предупреждения, подсказвания. След такъв сън се чувствам като изпита.

О, аз раздавам- къде купено, къде готвя това, което съм сънувала, че им се яде и давам на някоя съседка, ходя в едно параклисче с повод и без повод, паля си свещички, спазвам всичко.

И аз сънувах наскоро баба ми.Тя попринцип  беше в частен хоспис около 2 год. ,тъй като беше на легло след катастрофа. Последно я видях 4 дни преди да родя.Толкова беше развълнувана милата ми.Когато родих,след няколко дни се обади управителката на хосписа.Баба искала да разбере дали съм родила,колко  е голямо бебчето и всички подробности. И това при положение че не си беше с акъла повечето време,много ме трогна.Когато малкия беше на малко повече от месец и тамън мислех да ходим да го види , ми се обадиха в 5ч сутринта че е починала...И до дин днешен много ми тежи че не можа да види първия си правнук.
Сънувах, че съм в някаква къща и излезнах ня двора.Беше тъмно и изведнъж от входната врата се видя силна бяла светлина.Една приятелка цеше до мен и ми каза "А,това не е ли баба ти? " и я видях обляна в тази светлина да тръгва към нас и да ми се усмихва.Тогава се събудих и се чух даже как издавам звуци,както когато човек сънува кошмар и се е уплашил.
Толкова исках да я сънувам и накрая да се събудя изплашена от  съня ми..не го разбирам. Каква може да е причината?

Здравейте дами! Може би съм единствения мъж, който пише в най-дамския форум, където всички прекрасни представителки на нежния пол си споделяте всякакви женски работи за живота, кариерата или дечицата... но за тази тема смятам, че няма полове... няма мъж, няма жена - загубиш ли родител или и двамата, идва на преден план човешкото, а не половото! Та така ако позволите да споделя и аз... Младо момче, дете дори, на 23 години съм... Загубих майка си септември миналата година... внезапно... от остър хроничен инфаркт! Както си беше на работа и се чухме 2 часа преди това, така е паднала и си е отишла буквално за секунди! Шокът продължава и до ден днешен и дори става още по-голям, когато ви кажа, че преди 2 дни загубих и татко си, който сам реши да сложи край на живота си, тъй като не можа да преодолее факта, че нея я няма, а аз съм студент и работя в друг град, далеч от него и не съм постоянно с него... Но тъй като той е много пресен шок, да ви разкажа за сънищата около майка ми, на които още докато беше жива, аз започнах да вярвам...
Месец преди да почине сънувах може би пророчески сън, сън, който явно е предвещавал, че това ще се случи, но тогава естествено не му отдадох значение...
В един летен ден (месец преди да почине тя, тоест август месец) сънувам ковчег и свещи и без да я виждам, знаех, че е тя... Започвам яростно да я търся и викам и срещам леля ми и й казвам "Лельо, къде е мама?", а тя ми отговаря "Ивчо, няма да влизаш там, недей, не влизай".... И така, тя наистина почина след месец... Здрава и права жена, красива, усмихната, но с доста труден живот и доста преживяно, жена, която няма един пропуснат работен ден, почина внезапно, тихо и кротко, без никакви мъки нейни и за околните... Това ме навява на мислите, че Господ прибира при себе си по този начин само най-чистите и добри души, каквато беше и тя... Шокът, когато баща ми ми се обади и ми каза, няма смисъл да го описвам! С нея си бяхме като Пижо и Пенда... тя знаеше всичко за мен, а и тя си споделяше много за нея (естествено може би е имало и още други неща, които си е запазила за нея), тя знаеше какво ми е и какво има, само когато й кажа "Ало", като й се обаждам... Връзката майка-син е една от най-силните на тази земя..мога да го кажа вече със сигурност!
Та така... прибрах се веднага и в нощта преди погребението, я сънувах нея, баща ми и мен, че си седим в хола, тя си е полегнала на дивана (както по принцип това се случваше винаги) и се смеем заедно... Тогава станах и ревнах като малко дете...
В деня на погребението й, повярвайте, тя беше с усмивка на лицето! С УСМИВКА! Все едно гледаш жив човек как се усмихва... Хора ми казаха, а и прочетох, че в тези нейни последни мигове, тя е видяла всички нейни починали близки, роднини, родители и приятели, за това е починала с усмивка на лице! И може би наистина е така... може би се е зарадвала да ги види и те са дошли да си я вземат!
Дни след това още шокът и мисълта за всичко това продължаваше да тлее в мен, но някак сънища нямаше... По-съзнателните сънища започнаха да идват малко след това и по-често, когато вече подзъзнанието ми е започнало неистово да я вика и търси...
Може би първият ми истински осъзнат сън е: сънувам, че подреждам дрехите в гардероба и тя влиза в стаята и ме гледа, при което аз казвам "Мамо, къде отиде, много се уплаших за тебе", а тя се разплака и каза "И аз много се уплаших за тебе, майче"... И се прегърнахме...
В следващия сън я сънувам седнала на стол и аз се приближавам до нея и казвам "Мамо, къде си, айде ела си", а тя се обръща леко намръщена и казва "Добре съм"...
След време пак я сънувах виждайки я как тръгва някъде напред, а аз плача в съня си, и като се събудих, аз плачех и в просъница... събуждайки се, продължавах да плача като малко дете...
После я сънувах как пуши цигара с една наша съседка.. сънувам я в някаква шарена рокля (тя носеше рокли изключително рядко, даже почти никога), и със спусната коса, с каквато си беше до последно, при което аз казвам просто "Мамо", а тя се обръща и ми казва "Иво, какво правиш тука, айде излизай сега... не стой тук"...
Оттогава нямам някакъв ясно осъзнат сън, който така силно да ми направи впечатление! До преди няколко дни, когато я сънувам как аз и тя се качваме и просто вървим по някакви стълби и аз постоянно я гледам, а тя не ме поглежда и не ми говори...
И след няколко дни почина баща ми! Но за него е рано да говоря... Просто реших да споделя всичко накуп с някого, пък било то и с дами, които също са загубили родител/и !
Казвали са ми, че е хубаво когато много сънуваш близки, роднини, родители, да отидеш и да оставиш чесън на гроба, за да не сънуваш повече, защото така само натоварваш съзнанието си и се измъчваш, но грешка ли е, че искам да продължавам да я сънувам... искам постоянно да я виждам, да ми говори, пък дори и да ми се кара... Как смятате... Всичко това в нормално стечение на нещата ли е...

Иво, съболезнования!
Всичко ти е много прясно, личи си, че си в шок и много объркан.
Недей все още да търсиш тълкувание на сънищата си, те сега са плод на емоциите и според мен, не са “истинските” сънища. Дай си време да се успокоиш, вярвай ми, с времето емоциите стихват, боли, но някак празно
Много си млад и за жалост не си бил “подготвен” за тази загуба. Ще я сънуваш майка си, като се поуспокоиш, ще видиш - други ще са сънищата.
Аз бях така. Загубих майка си внезапно, голям шок, ужас и страх беше за мен. Месеци, години живеех в стрес, сънувах я всяка нощ, сутрин се събуждах смазана, дните ми минаваха в страх ( да не умра и аз така внезапно ), нощите - сънища, ревове и в един момент това ме смаза. Започнах да получавам паник атаки, през вечер бях в спешното - умирах. Да, ама не! И аз бях на 23г. Влязох в един омагьосан кръг, слава Богу, измъкнах се. Поуспокоих се, роди ни се дете, емоциите стихнаха, с тях и сънищата намаляха, сега я сънувам рядко, но емоцията след такъв сън е друга - радост, че съм я “видяла”, спокойствие...

Пожелавам ти много скоро да постигнеш спокойствие и ще видиш, по друг начин ще се случват сънищата.

Здравей Иво,

Съболезнования за родителите ти!
Няма нищо грешно и лошо в това да сънуваш родителите си.
Много хора имат това желание,но за съжаление нямат тази възможност.
Това със скилидките чесън ми звучи някак чуждо и непонятно-предполагам,че касае хора,които сънуват починали без да имат пряка роднинска връзка.
Споделяй и питай ако има нещо,което те тревожи по отношение на сънищата.

Иво, няма нищо лошо да сънуваш.

И аз бих предпочела да сънувам, сънувам ги много, но знам, че свещ трябва да се запали, не го правя за да продължа да ги сънувам.

Иво, моите съболезнования.

Според мен, ти си имал много силна връзка с майка си и очевидно все още я търсиш и ти се иска да я върнеш.
Аз мисля, че на душата и е трудно да продължи, защото и на теб ти е трудно да продължиш. Затова те гледа лошо, гони те и не те поглежда в сънищата ти.

Сигурна съм, че ти е много трудно и не искам по някакъв начин написаното от мен да прозвучи грубо.
Почерпи сили от мисълта, че майка ти е добре там, където е и вие винаги ще бъдете свързани, независимо че в момента не сте в един и същи свят.

Напоследък и аз често сънувам баба,която почина преди 8 месеца.Но тази нощ беше нещо страшно, даже се разплаках в съня си.Сънувах,че баба е в много тежко състояние, но нито дядо,нито майка ми правят нещо,за да я спасим. В съня ми и двамата си легнаха да спят.Аз бях уплашена,извиках линейка.Спомням си,че когато я докоснах по ръката,беше студена,а бе жива,но много немощна и уморена,ръката и сякаш беше буквално изсъхнала.Отворих нейния гардероб и там заедно с дрехите им с дядо имаше и  дрешки за новородено,розови,опаковани в кутии,сякаш току що купени от магазина.Стана ми странно,защото ние бебе в семейството не сме имали от 20г,но пък баба много искаше да има правнуче.

Здравейте и от мен. Тази година ми правиха биопсия на гърдата.Бях се побъркала от притеснение. Два дни преди да излязат резултатите, сънувах дядо и баба, които много обичах( особено дядо ).Стояха до мен без да говорят. Изпитах много голямо облекчение и спокойствие. Събудих се и някак усетих, че всичко ще е наред.Така и стана:hugs:

Баба ми почина наскоро. Сънувах я два пъти. Посрещаше ме и се прегръщахме, бяхме щастливи. Измеренията се преплитат в сънищата, любовта между хората остава завинаги.
Опитвам се често да разсъждавам философски, и успявам да се владея, но нещо в гърлото ме стяга и очите се пълнят, някъде в мен се бори непримиримото. Ние няма да се видим повече в този живот, навярно времето ще ме пречупи, но дано останат сънищата. Не се сещам да съм изпитвала такова умиление както снощи, докато жената, която ме отгледа с толкова любов ме прегръщаше.

Писах и в друга тема за тълкуване на сънищата, но така и не ми отговориха, а този сън много ми се наби в ума,  за това ще го копирам и тук...
# 40410 ян. 2019, 20:54 ч.
Сънувам, че съм си на село, в двора има поне дввадесетина човека, не познавам всички, предимно млади. Аз съм в коридора и изведнъж влиза мъж, обръща се и виждам, че е дядо ми, който почина преди две години. В съня ми знам,че е умрял и в началото малко се стряскам, но си казвам - Това е дядо, няма какво да ми  направи лошо. И той идва до мен, говорим си нещо от рода, че сега идва за последен път, да се поздравим, че всичко вече се е наредило и че няма страшно в къщата, да не се притеснявам нещо в този дух. Кожата му е изпъната, млад е поне с десет години от преди смъртта си, свеж, енергичен, позитивен, като в най-добрите години в които го знам. Прегръщаме се, целуваме се по бузите, като за раздяла и тогава от входната врата влиза и баба ми, която е също така с десет години по-млада, тогава схващам, че и тя е един вид дух, а всъщност тя е все още жива, макар и болна...та поздравявам се и с нея, след това идва и прабаба ми и с нея повтаряме същия ритуал. След което аз излизам при тези двадесетина човека, които са в някакеи разговори и работаа и ги питам дали баба е починала, при което получавам положителен отговор. Опитвам се да им разкажа за случката, но така и не ме изслушват, на лрся реших,е може би не трябва, щом на няколко пъти не ми успява. Когато се събудих се усещах, като че ли наистина сме се сбогували и не ме е страх за баба.

Здравейте група,
Мама почина преди 4 дена .
Днес сънувах много странен сън .Имах някаква тежина в сърцето и трудно дишах. Изведнъж както си седях до прозореца от небето видях да слиза майка ми като великан  ,гледаше ме отвън и аз й говорех опитвах се,но не можех да дишам,за да й кажа всичко . Отидох при баща ми и му казвам,а той нищо и докато се върна пак до прозореца, видях как тя се качва обратно в небето. След някакви минути бях пред църквата в града ,която често посещавам и от небето към мен лети гларус. Обърнах се, хукнах към него и в същия този момент се превърна в котка,която ми говореше,че е пратен отгоре. Почнах да разпитвам мама как е добре ли е,че съм я видяла и всичко ,което ме интересува . В същия този момент докато говорим до нас имаше отец от църквата заобграден от хора и го питаха за телефона и котката,която беше пратеник от горе се беше превърнала в човек,който ме буташе и ми каза вземи му го . Така аз го взех ,написах го ,но виждах че такъв номер нямаше как да съществува и започнах да споря , че такъв номер няма. След малко тръгнах с този пратеника и си говорихме как е мама,разпитвах го тя дали е при баба и дядо (това са нейните родители,които починаха преди 5 години) и той каза не , и аз се притесних попитах го как така,защо Господ дали е горе ,защо тя не е заедно с тях и той каза ,че Господ сега го няма,но ще се върне. А баба и дядо са починали преди 1 година и аз пак го питам е как там е вечността неможе и той и там хората умират ( аз бях втрещена ). Почна да ми обеснява ,че мама си пие кафето и си пуши цигари и е наред. Аз питах искам при нея да ида ,а той каза че трябва да платя към 500 лв и нещо си ,за да мога и аз бях готова. Някак си се отзовах в къщи мама беше там и си говорихме как ще ида при нея ,че съм и купила цигари и всичко което е необходимо за да тръгване ,татко и брат ми не я виждаха обаче ,аз им казвах познайте кой е тук,нашата майка е тук , батко само стана и й остави един течен шоколад на крака . А тя си легна на леглото и продължаваше да ми говори,но не си спомням какво и се събудих.
Извинявам се ,че е толкова дълго ,но се опитвам да го разтълкувам .С подробности всичко написах за което се сещам ,за да може някой да помогне и да ми каже според него какво мисли .
Благодаря предварително.

Аз не умея да тълкувам сънища, но смятам, мило дете, че болката в душата, сърцето и цялото ти същество, е довела до хаоса, обгърнал съзнанието ти по време на сън.
Няма смисъл да ти кажа, "успокой се", защото е невъзможно на този етап. Изживей мъката, плачи, когато ти се плаче и знай, че някъде там от небето, мама винаги ще бди над теб и всички, които е обичала.
Прегръщам те!