Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 13 септ. 2012, 17:17 ч.
  • Преглеждания  19 092  Мнения  84  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 17
Здравейте мили мами!Извинявам се ако вече има такава тема  Embarassed Бременна съм в началото на 4ти месец с второ детенце.Големият юнак вече е на 2,8г.Бременността ми е планувана и желана.Проблемът е,че съм страшно депресирана и плача постоянно  Cry Имам чувството,че никой не ме разбира,карам се с всички!На всичкото отгоре пратиха нашият татко командировка,което ме довърши!Не спирам да се карам с него и му говоря някакви абсурдни неща,които и аз осъзнавам,че са лудост и не съм права,но не мога да спра.Чувствам се изоставена,а нямам повод за това си чувство.Решихме да си намерим квартира и да се преместим при таткото.Това ще отнеме време.Има ли друга мама с такива емоционални проблеми?Мислите ли,че е нормално да съм толкова чувствителна? Cry

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 1
Аз съм във 2ри месец и съм същата. Постоянно се заяждам с него,  плача за щяло и нещяло,  крещя, нервирам се ... Много е зле положението с нервите ми - и то от нищо кипвам

# 2
  • Мнения: 379
Здравейте мамета. Аз вече не съм бременна - малкия е на 3г и 6м, но бях същата като вас. Поради здравословни проблеми си седнах вкъщи още от втория месец. Ей като се почнаха един рев, едни сълзи - ужас. Точно тогава ми беше изгорял компа и нямах и връзка със света. На третия ден мъжът ми се прибра купил нов компютър милия та се пооправиха малко нещата, но иначе просто не знам как щях да издържа. Четох книги, ших гоблени и т.н. Но бяха най-дългите 9 месеца в живота ми.
Кураж! Ще минат Hug

# 3
  • София
  • Мнения: 285
И аз бях изпаднала в голяма дупка.
Като се появи човечето няма и да се сещаш какво е било Hug

# 4
  • Мнения: 17
 Tired Уф,не знам как ще е така.Дано отмине по-бързо,че е мъчително #2gunfireЦелувам ви   love001 

# 5
  • Мнения: 6 247
Преди 13 години изкарах същата бременност, с тази разлика че нямаше сълзи и сополи, а кривеех на целия свят. Никой не ме търпеше с това заядливо настроение. Като родих се оправих.
Миналата година с бебка нямах сили за депресии. Прекарвах по голямата част от времето си с глава завряна в тоалетната. Проблема се появи след като родих - като ме подгониха едни страхове, едни кошмари  ooooh!, изпитвах ужас да не навредя с нещо на бебето, да не влезе някой в дома ми, да не се случи нещо лошо на синът ми и мъжът ми, по цяла нощ не спях и се ослушвах за стъпки. Винаги съм вярвала че депресиите са лиготии и тъпотии, но явно не съм била права. До доктори и хапчета на стигнах, оправих се, но беше много неприятно. 

# 6
  • Мнения: 4 255
Нормално. Всички сме били така. Не ви се случва нищо необичайно.
Старайте се да правите предимно приятни и разтоварващи неща. Разхождайте се, усмихвайте се, виждайте се с приятелки. Дори да не ви е до това - нарочно го правете. И малък ефект да има, пак ще  е от полза. И най-вече - опитвайте се да не си изпускате нервите с половинката, че никак не е хубаво да се обтегнат отношенията в такъв момент.
Лека бременност!  Peace

# 7
  • Мнения: 17
Преди 13 години изкарах същата бременност, с тази разлика че нямаше сълзи и сополи, а кривеех на целия свят. Никой не ме търпеше с това заядливо настроение. Като родих се оправих.
Миналата година с бебка нямах сили за депресии. Прекарвах по голямата част от времето си с глава завряна в тоалетната. Проблема се появи след като родих - като ме подгониха едни страхове, едни кошмари  ooooh!, изпитвах ужас да не навредя с нещо на бебето, да не влезе някой в дома ми, да не се случи нещо лошо на синът ми и мъжът ми, по цяла нощ не спях и се ослушвах за стъпки. Винаги съм вярвала че депресиите са лиготии и тъпотии, но явно не съм била права. До доктори и хапчета на стигнах, оправих се, но беше много неприятно.  
И аз дълго време имах такива проблеми.След като за малко да загубя майка си,развих някаква страхова невроза.Взимах антидепресанти известно време и се оправих.След силното земетресение(аз съм от Перник)пак изпитвам някакви страхове.Често вечер съм сама и не мога да мигна.Страхувам се като се роди бебчо да не се чувствам пак така,че тогава наистина трябва да съм много спокойна

Нормално. Всички сме били така. Не ви се случва нищо необичайно.
Старайте се да правите предимно приятни и разтоварващи неща. Разхождайте се, усмихвайте се, виждайте се с приятелки. Дори да не ви е до това - нарочно го правете. И малък ефект да има, пак ще  е от полза. И най-вече - опитвайте се да не си изпускате нервите с половинката, че никак не е хубаво да се обтегнат отношенията в такъв момент.
Лека бременност!  Peace
Благодаря ви!Опитвам се,но все нещо ме дърпа към вкъщи.Сякаш не искам да общувам с  никой  Sad

Последна редакция: чт, 27 сеп 2012, 19:08 от AnMary

# 8
  • Мнения: 6 247
Потърси помощ защото като родиш може да стане по лошо. Когато аз бях в тази криза ако имах възможност нямаше да се замисля. При положение че можем да си спестим такива негативни емоции не виждам смисъл да не го направим.

# 9
  • София
  • Мнения: 75
В началните месеци на бременността ми бях много чувствителна. Разстройвах се от нищо, разплаквах се мн.бързо за незначителни неща, но чак до депресии не съм стигала. Но когато след влизането ми в петия месец спрях работа, започнах да ходя на йога за бременни. Това беше моето местенце. Три пъти седмично по час и половина... На това място се зареждах с толкова хубави емоции и такава енергия получавах и невероятен баланс - а по принцип съм все непостоянна. По време на медитациите се фокусираш само върху положителни неща, с утвърженията влияеш и на подсъзнанието си... Нищо не можеше да ме трогне. Сигурна съм, че ще ти се отрази и на теб страхотно и ще ти помогне с лекота да приемеш промените. Ако в Перник няма йога за бременни, посещавай курсовете в София. Тук има в изобилие, аз мога да ти дам координатите на мястото, където аз ходех, в случай че се решиш. Успех ти желая  bouquet

# 10
  • София
  • Мнения: 2 727
Ако положението се задълбочава, консултирай се с психолог. Вероятно голяма част от душевното неразположение се дължи на хормоналните изменения по време на бременността, но все пак е хубаво да те види и специалист.

# 11
  • София
  • Мнения: 2 157
Ако положението се задълбочава, консултирай се с психолог. Вероятно голяма част от душевното неразположение се дължи на хормоналните изменения по време на бременността, но все пак е хубаво да те види и специалист.

Това е и моето мнение....Депресиите не са безобидни състояния...

# 12
  • Мнения: 472
С първата бременност бях плачлива и раздразнителна. Не знам милото как ме изтърпя. Все си втълпявах разни глупости. Обаче минава.  Ако много те мъчи консултирай се с психолог.

# 13
  • Varna
  • Мнения: 1
Az syshto izpadam v podobni systoqniq, no mislq da zapylnq ejednevieto si sys priqtni zanimaniq da me razseivat yogi, vodni gimnastiki krajoci ... Kakvoto ima tuk vyv varna

-------------------
Моля, пишете на кирилица.

Последна редакция: пт, 28 сеп 2012, 12:24 от AnMary

# 14
  • Варна
  • Мнения: 10
Аз пък съм си внушила,че все нещо ще се обърка,че ще му има нещо на детето,а аз съм напълно здрава,таткото го няма в момента,а ще раждам съвсем скоро на 6 ноември ми е термина,опитвам се да съм спокойна,но като остана сама и пак почват да връхлитат всички лоши мисли.Всъщност мисля,че всичко почна от един генитален херпес,които ми излезе в началото на този месец в много лека форма,ходих на лекар и ме убеди,че не било това,консултирах се и с други специалисти и казаха,че няма опасност за бебето и ако при самото раждане нямам,мога да родя нормално:)))

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт