Депресията по време на бременност

Толкова съм щастлива, че стана, а в същото време тоООООлкова крива!!! Сигурно е от притеснеието дали всичко е наред, но пак не е нормало   аз не мога да се понаям, а за милото не знам!!! Не знам по колко пъти на ден ме пита "Сега защо се кривиш бе милоооо"....горкичкия. И все ми казва "Така като се кривиш и малчо ще е кривчо като тебе вместо да ни се смее" и е прав сигурно, но е по-силно от мен. Дано да мине скороооооо  

Чакай да родиш, да видиш каква е депресията след раждането 
Тази няма да я помниш даже 

Събрах смелост и проведох много сериозен разговор в мъжа ми . Казах му че е изключено да позволя да ми се качват по стаите докато ме няма, дори и да съм там само с разрешение може. Казах му че страшно ме изнервя суфлирането и мрънкането на бабката , естествено не му стана приятно , но да не повярва човек каза че съм права (след голям спор разбира се). Казах, че за сега дори и да мълча да очаква бури ако не се съобразяват .. и така доволна съм че събрах смелост (ама след такова нахъсване от твоя страна нямаше как   ) Никак няма да си мълча. Иначе термина ми е на 13.03.13г. и на идея си нямам къде да раждам.. чета, ровя се из нета ии не знам, тъй като ще съм секцио , не по мое желание (имам висок диоптър) и МНОГО се чудя къде . За майчин дом с който съм говорила за сега, всеки е доволен в интерес на истината.. Целувки и мерси за нахъсващите думи   .

Браво!Ако сама не се пребориш за собственото си спокойствие и самочувствие няма кой!Ще ти кажа още едно нещо.Аз също в началото действах чрез мъжа ми и само се карахме.Започнах да им казвам директно на тях какво не ми харесва и така е по-добре.Посърдят се малко и после им минава.  За съжаление винаги ще има някой недоволен,но така е като живеем с тях.Пиши пак като ти доскучае  

Аз се поуспокоих към края на 5ти месец Кой каквото и да ти говори-това е!На теб ти е криво и ти се плаче! Много е гадно,но нищо не можеш да направиш.Поплачи си и изчакай да ти мине 

Ще събера сили и в очите да им говоря, но някак си се чувствам не готова от скоро живея тук и нямам куража. Ако ги чуя да коментират отново нещо, или ми кажат нещо относно бебето , раждане, или под каквато и да е било форма да ми казват какво да правя, оооо ще ядът огъня и няма да ми пука.. Сега гледам да съм си добре и да не се нервирам, поне не съм в някаква депресия като в началото ..  ...ти как събра смелост да им говориш всичко в очите, малка и неопитна съм,,имам чувството че нямам думата  хах.. :х 


Ооо и аз бях така, и продължавам да съм в размисли дали всичко ще е наред, ии какво ли не... И аз някъде от средата на 5-тия месец се поуспокоих .. като продължавам да си мисля дали всичко ще е наред, как ще мине , дали бебчо ще е добре, ау какво ли не си мисля...но според мен е нормално да си мислим такива неща (поне така се успокоявам)  !

Значи още 2-3 месеца ще тормозя милото. И аз го отдавам на това, че се притеснявам страшно дали всичко ще е както трябва и с всички страхотии които четем всички се притесяваме още повече сигурно. Вчера не съм му говорила цял ден, само ме пита "какво направих сега, какво ти има", а аз не му отговарям, само исках да не ме занимава даже бях му бясна, незнайно защо... абе ако бях на негово място щях да съм се оставила сама себе си вече! Бях го питала скоро колко деца иска и той горкичкия "Ще видим...ако си толкова крива още 8 месеца не съм сигурен, че ще искам  още деца" На майтап го каза разбира се, но не му е лесно и на него със сигурност!

Ще те издържи със сигурност, щом мене ме издържа моя, аз бях многоо ужасна ама много ,, още повече че чух на няколко пъти майка му и баба му да обсъждат бременността ми (не много добре) а той де дава и дума за тях да се каже...  яко караници имаше по едно врееме,, не се притеснявай, на мен са ми казвали че депресията след раждането била много по-голяма , представям си тогава какво ще е.. 

Да и аз съм чувала "ммитични" неща за нея...но ни остава надеждата който е карал депресията през бременността да няма следродилна хихи   

Айдее даноо наистина е такаа...   

Okiaz, прегръдки от още една като теб 

Крива, сърдита, неузнаваема. Изпокарах се с мама, сестра ми (най-близките ми хора след любимия) и половината си приятели.

Кураж , надявам се доброто в нас да възтържествува...

Някога 

Аз бях много отчаяна и нещастна заради всичките проблеми които имахме.Трябваше да обяснявам,че искам майка ми да е до мен,когато имам нужда,а не някакви чужди хора които не са ми близки и пред които аз се срамувам да кърмя детето си-примерно!Думите на мъжа ми бяха"Не може майка ти да идва всеки ден,пък баба ми да не идва  Завъртяха се едни големи проблеми и напрежения,че направо не се издържаше!!!Тъй-като имам силна непоносимост и раздразнителност към тая баба(просто се разтрепервам като е наоколо)реших да огранича идванията и на майка защото иначе не се издържаше!И така една сутрин звъня на майка,но тя не ми вдига.Звънях около 5,6 пъти,но пак без отговор.Пратих мъжа ми да отиде да види какво става с надеждата,че си е забравила телефона,но....................уви!Масивен мозъчен инсулт!Цяла нощ е изкарала така без никой да разбере и съответно последствията почти непоправими.Слава Богу,че оживя(10 дни не се знаеше дали ще оживее)Сега(3 години по-късно)не може да говори и да движи дясната ръка,но пак се справя някак си.И така,аз със бебе на 27 дни и шока за майка  няма да обяснявам как се чувствах.Тогава просто си казах,че това ми е достатъчно и не искам никакви допълнителни и незначителни проблеми и хора около себе си!!!      Бъди по-сигурна в себе си,все пак им носиш наследник и ти си най-важния човек в къщата.Те да се съобразяват а не ти! Заради всичките проблеми ми спря кърмата 3 седмици след раждането,затова-само спокойствие.Ако искаш ми прати покана във фейсбук.Аз съм Nadya Simeonova(make-up artist)Ще се радвам!

Не е задължително да имаш депресия след раждането. Аз не съм имала.
В 7ми месец ходих да видя държавната болница в нашия град и наистина много се депресирах. Толкова съжалявам, че послушах "приятелка" и си причиних това ужасно неприятно преживяване.

Аз също не мисля,че е задължително да имаш депресия.Ако всичко покрай теб е наред,остава да се радваш на бебчо   

.. кърменето не е гаранция Всичко е до хормони и характер....
И двамата са кърмени, а ме тресеше яка депресия месеци наред 

Здравейте !
Темичката е много полезна. И аз в началото на бременността имах страхотна депресия. Плачех, страхувах се, мислех че няма да мога да гледам две деца. Много искано и желано, а такива страхове Лично за себе си установих, че е било от Утрогестана, нещо като страничен ефект явно. Спрях го и се оправих. Що се касае до следродилната депресия обаче, имам голям опит. Никога не съм очаквала да ме сполети. Всичко мина нормално, всичко беше ок...и два месеца след раждането - със страхотна сила се стовари на главата ми. Не можах даже да се осъзная от къде ми е дошло.
 duhi_puhi е права. Няма значение кърмиш или не. Всичко е до организъм, хормони и прочие. И най-щастливата мама не е застрахована, ако мозъкът реши да си играе шегички с нас.
И сега ме е страх да не ме споходи, но поне вече имам опит.