Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 септ. 2012, 19:40 ч.

Най-трудното в това да си възрастен е...?

  • 5 659
  • 109
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 510
За първи път реално почувствах колко съм остаряла на сбирка на випуск.
В ежедневието по- млади от мен, мой набор, по стари и живота просто тече.
Няма нещо за което да съжалявам, че не съм свършила, въпреки, че живота далеч се размина с мечтите ми. Няма и нещо напред което бих съжалявала, че не мога да свърша.
Просто искам да съм млада. Животът като време да спира на 18 и до края все така да изглеждаш и да се чувстваш до 100 години. Не искам много.

Няма начин да не чувстваш, че живота си отива. След 40 години започват дните да се нижат неусетно. Умората, физическото изхабяване, емоционалното насищане, светоусещането, мобилността води до един завършен обект в който само козметични промени могат да се правят. Колкото повече напредват годините, толкова по- малко място ти остава да си друг.
Написана книга.

# 31
  • Мнения: 86
Обаче доходите, най-вече заради децата, много ме притесняват....Всъщност това е единственият ми страх - безпаричието.....

Точно този страх е доста лесно преодолим. Има нещо общо с това да изпиташ способностите си и да се убедиш, че можеш да разчиташ на себе си когато се налага. Нищо не дава по-голямо усещане за спокойствие и защитеност както финансовата независимост. Така хубаво се успокоява човек! И да, много, ама много е свързано с порастването това.
Успех!
 Peace

# 32
  • Мнения: 700
Загубих усещането,че целият живот се е ширнал пред мен,светъл,необятен,пълен с приключения.

Това усещане съм си го запазила, в допълнение много неща изживявам повторно (и потретно) през очите на децата и като цяло се чувствам комфортно в сегашния си живот. Не се чувствам все още възрастна - явно съм много дзен, дзън и дрън едновременно  Laughing

Надявам се да остарея и в тази перспектива най-много ме плаши самотата. Повечето възрастни хора, които познавам, са малко или много самотни - имат цялото време на света, а няма с кого да го споделят. И, естествено, се надявам тялото и разумът да ми служат прилично добре до последно.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 179
Обаче доходите, най-вече заради децата, много ме притесняват....Всъщност това е единственият ми страх - безпаричието.....

Точно този страх е доста лесно преодолим. Има нещо общо с това да изпиташ способностите си и да се убедиш, че можеш да разчиташ на себе си когато се налага. Нищо не дава по-голямо усещане за спокойствие и защитеност както финансовата независимост. Така хубаво се успокоява човек! И да, много, ама много е свързано с порастването това.
Успех!
 Peace

Знам, знам.... Simple Smile

# 34
  • Варна
  • Мнения: 1 382

сакън  Stop, съвсем скоро тук ми казаха, че годините било просто цифра newsm78. и колкото и  остаряваш - неееее, все си си млад...

Страшното на старостта за мен, е това, че всъщност си млад. Останал си още онзи на 25-6 години, а тялото малко по малко отказва и не принадлежиш на себе си.
И разбира се, перспективата на самотата и смъртта.

# 35
  • Мнения: 30
Радвай се на всеки хубав миг.Радвай се на всеки ден.Радвай се на това ,че си жива и остаряваш.Огледай се около теб и виж.Колко хора имат късмет да остареят?  Simple Smile

# 36
  • Мнения: 6 365
Не знам, като стана възрастен, ще кажа!

# 37
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 049
още един глас за отговорностите. от човек, който се е родил стар, демек, отговорен. обаче, едно е да си отговорен за себе си, различно - за други хора.
все пак, идва един момент, в който си даваш сметка, че отговорността ти не е гаранция, че всичко ще протече както си планувал, децата стават все по-самостоятелни, по-трудната работа е свършена,  и... това е моментът да се погрижиш за отложените мечти. ако не си ги забравил, де  Wink

после идва този супер идиотски парадокс : ти си се закотвил някъде към 25-30 (а някои на 16  Mr. Green), а физически си на(д) 40.
напоследък усещам, че това ми действа дори освобождаващо : нямам намерение да се съревновавам с природата, не всички битки си заслужават жертвите. и мога да си концентрирам енергиите в това което съм и в хората, които го разбират и оценяват. убедена съм, че "остаряването" може да ни предложи и много приятни изненади  Laughing

пп. много хубава тема, комплименти на авторката   bouquet

# 38
  • София
  • Мнения: 4 455
На мен напоследък ми е трудно с Оная с косата да се разберем.

Иначе добри прозрения има в темата.

# 39
  • В Космоса
  • Мнения: 8 627
Елица, да не би да те тормози нещо Тая! Close Я да ходи по дяволите и не я мисли!

# 40
  • Мнения: 565
Страшното на старостта за мен, е това, че всъщност си млад. Останал си още онзи на 25-6 години, а тялото малко по малко отказва и не принадлежиш на себе си.
И разбира се, перспективата на самотата и смъртта.

и за мен също, ако и душата остаряваше заедно с тялото зрелостта не би била толкова трудна. Но тази разлика между остаряването на тялото и младостта на ума е понякога съсипваща.

Елица, я прати оная с косата на майната си!  Hug

# 41
  • Far away from here...
  • Мнения: 995
...да осъзнаеш колко преходно е всичко в теб и около теб. И да го приемеш като такова.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 455
Елица, да не би да те тормози нещо Тая! Close Я да ходи по дяволите и не я мисли!
А, не, отнесе бая народ около мен за сравнително кратък период и леко в повече ми дойде.

То там измъкване няма, всички ще трябва да свикваме.

# 43
  • В Космоса
  • Мнения: 8 627
Мдаа, това е най-ужасното нещо в живота! Най-тежкото!Най-трудното за приемане! Sad

# 44
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 859
На мен ми дойде много изведнъж, когато отидох при репродуктивен специалист, да се консултирам защо не се получава второто дете. Той пусна разни изследвания и рече "Мдааа, ЗА ТВОЯТА ВЪЗРАСТ яйчниковият ти резерв си е добре". Като шамар ми подейства. Изведнъж всичките бъдещи планове ги почувствах почти закъснели...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт