19 септ. 2012, 19:40 ч.

Най-трудното в това да си възрастен е...?

5 549
109
1

19 септ. 2012, 19:40 ч.

Най-сетне у дома
Мнения: 858

Напоследък си мисля за старостта. На близките ми им е смешно, защото съм на 36, но аз някак се чувствам остаряваща. Може би, защото относително скоро ми откриха хронична болест. Не е кой знае какво - Хашимото, но мисълта, че вече трябва да вземам хапче всеки ден, за да функционирам нормално, ме притеснява.

Дали заради това, дали за друго, чувствам се ако не остаряла, то възрастна, измежду възрастните. Дадох си сметка, че за мен най-трудното на това да си възрастен е, че в общия случай се прощаваш с някакви очаквания, мечти, за чието изпълнение вече нямаш време или си даваш сметка, че са били нереалистични. Очакването, че майка ми някой ден непременно ще стане такава майка, от която повечето от нас имаме нужда. С мечтата да направя нещо наистина полезно за много хора. С наглата увереност, че зравето е даденост.

А за вас? Какво ви се струва най-трудно в това да сте сред "големите"?

Последна редакция: ср, 19 сеп 2012, 19:52 от Saule

# 1 19 септ. 2012, 19:52 ч.

Мнения: 327

Точно като прочетох заглавието на темата и се сетих за това за мечтите, което си споменала - може би една от най-тежките равносметки. Усещането, че времето ти се изплъзва, а имаш още много неща да направиш.

Остаряваща, с уговорката, че съм под 30, се усещах, когато заведенията ми станаха една идея по шумни, вече комуникирането ми е по-важно от безцелното кискане и мотане, трудно се случва това с харесването на другия пол. Здравето рано го осъзнах колко крехка величина е.

# 2 19 септ. 2012, 19:59 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: Saule в ср, 19 сеп 2012, 19:40

Дадох си сметка, че за мен най-трудното на това да си възрастен е, че в общия случай се прощаваш с някакви очаквания, мечти, за чието изпълнение вече нямаш време или си даваш сметка, че са били нереалистични.

Точно това е. Сравнително наскоро си дадох сметка, че голяма част от нещата, които смятам да направя "като порасна", всъщност няма да станат.

# 3 19 септ. 2012, 20:00 ч.

Мнения: 46

Това ,че времето минава толкова бързо. Аз съм на 31 и не мога да го асимилирам, кога минаха толкова години. Тялото остарява ,а душата сякаш си е все същата.
Като възрастен и родител трябва да взимаш решения и ако сбъркаш се обвиняваш. Толкова ми липсва времето когато родителите ти взимат решения и просто ти ги съобщават , а ти се бунтуваш и чудиш как да изклинчиш Simple Smile

# 4 19 септ. 2012, 20:16 ч.

Мнения: 4 595

... да носиш отговорност за грешките си.
Като си дете мама и тате са зад теб и те защитават.

# 5 19 септ. 2012, 20:20 ч.

Мнения: 36 007

Цитат на: Cassiere в ср, 19 сеп 2012, 20:00

...
Като възрастен и родител трябва да взимаш решения и ако сбъркаш се обвиняваш. Толкова ми липсва времето когато родителите ти взимат решения и просто ти ги съобщават , а ти се бунтуваш и чудиш как да изклинчиш Simple Smile

И при мен е това. Не толкова за тези, които касаят мен, а за тези, които се отнасят до детето.

А най-големият проблем е, че още не мога да се почувствам възрастна, акълът ми е на дете Rolling Eyes

# 6 19 септ. 2012, 20:54 ч.

Мнения: 3 371

Цитат на: Saule в ср, 19 сеп 2012, 19:40

..... но аз някак се чувствам остаряваща. ....

сакън

, съвсем скоро тук ми казаха, че годините било просто цифра newsm78

. и колкото и остаряваш - неееее, все си си млад , важно е как гледаш на годините, дали са ти наред настройките в главата и т.н. аз не ги разбирам тези неща, защото никак не съм дзен, дзън, по-скоро съм дрън Twisted Evil

хашимото имам от доста отдавна, и някак се споразумяхме с него - че той на мен, аз на него, менкаме си хормоните и си живеем в някакъв /дис/баланс Simple Smile

моят враг е времето.

най-неприятно ми е да правя прогнози за бъдещето, да взимам решения и да анализирам/неуспехи/.

# 7 19 септ. 2012, 21:07 ч.

Пазарджик
Мнения: 536

Всяко ново начало става по-трудно.

# 8 19 септ. 2012, 21:09 ч.

В Космоса
Мнения: 8 386

Да го осъзная.

# 9 19 септ. 2012, 21:10 ч.

Мнения: 1 818

Много верни неща сте написали - присъединявам се към вашите мнения. Бих добавила това: когато бях дете, много често сънувах, че летя - страхотно усещане. Откакто съм възрастна, не сънувам, че летя - много ми липсва, явно вече съм здраво стъпила на земята, дори и на подсъзнателно ниво. С напредването на годините идва и осъзнаването, че повечето важни неща вече са в минало време, важните избори вече са направени и сега се "радваме" на последствията от тях.

# 10 19 септ. 2012, 21:24 ч.

Насред хаоса
Мнения: 2 935

.... да върнеш детето в себе си. В смисъл да се радваш на живота по детски, на дребни неща, без да се замисляш. Да не осъзнаваш, че има и лошо на тоя свят, да не мислиш непрекъснато *ами какво ще стане, ако ...*. Да се почувстваш свободен от отговорности, безгрижен, с освободено, необременено съзнание. Някога бързах да порасна, сега ми се ще отново да съм дете.

# 11 19 септ. 2012, 21:26 ч.

Мнения: 86

Най-трудното е да поемеш отговорност за действията си и в тази връзка - да приемеш своето несъвършенство и дефицитите си. Как ме кара да се чувствам това? Освобождаващо. Страхотно е да си несъвършен и уникален (дори с майката, която изобщо не е такава, каквато винаги си се надявала, че заслужаваш Hug

). Часовникът тик-така и нямаш време да не бъдеш 100% истински. Преживяването е доста интензивно, затова е плашещо, според мен.

Иначе аз поне не се страхувам от старостта.....да остарееш е привилегия, която не всеки получава. Но подобни неща ще си говорим след 40-50 години (ако сме от късметлиите) Simple Smile