Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 окт. 2012, 10:46 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3

  • 243 203
  • 726
  •   1
Отговори
  • Бургас
  • Мнения: 6 000
Първа тема

Втора тема

Добре дошли в третата тема!   Simple Smile

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 6 000
Няма как да не започна с мой много любим цитат от Стайнбек и така обичаната от мен "На изток от рая":

"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен, такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина."

Последна редакция: чт, 11 окт 2012, 11:00 от Мон...

# 2
  • Мнения: 382
Мон... , благодаря... Вярно до последната дума...
Основната "нишка" в романа. Валидна за всички хора и за всички времена...

Малко ще прекаля с моя любим роман:
"Стогодини самота", Габриел Гарсия Маркес

"Трябваше да предизвика тридесет и две войни и трябваше да наруши всичките си договори със смъртта, и да се въргаля като свиня из бунището на славата, за да открие почти с четиридесет години закъснение предимствата на простодушието."

"...Тогава влязоха в стаята на Хосе Аркадио Буендиа, разтърсиха го с все сила, извикаха в ухото му, сложиха огледало пред ноздрите му, ала не можаха да го пробудят. Не след дълго, когато дърводелецът му вземаше мярка за ковчега, видяха през прозореца, че ръми дъждец от ситни жълти цветенца. Цяла нощ те падаха върху селището в една безмълвна буря и затрупаха покривите и затиснаха вратите, и задушиха животните, които спяха на открито. Толкова цветя паднаха от небето, че улиците осъмнаха застлани с плътен юрган и трябваше да ги разчистят с лопати и гребла,за да може да мине погребението..."

„През сълзи Амаранта-Урсула видя, че това беше един Буендия от великите, плътен и причудлив като Хосе-Аркадиовците, с отворените и ясновидски очи на Аурелиановците и готов наново да започне потеклото отначало и да го пречисти от гибелните му пороци и самотническото призвание, защото за един век само той бе заченат с любов.”

„Това бе последното, което полека-лека остана от едно минало, чието унищожаване не се довършваше, защото продължаваше да се унищожава неопределено, чезнейки вътре в самото себе си, свършвайки се всекиминутно, но без да се довърши никога. Селището бе стигнало до такова крайно бездействие, че когато Габриел спечели конкурса и замина за Париж с бельо за две преобличалия, чифт обувки и пълните съчинения на Рабле, трябваше да маха на машиниста, за да спре влака и го вземе.”

# 3
  • Мнения: 114
Мон, благадаря ти!   bouquet

“Но това, което наричаме опит, е просто откровението пред нашите очи на черта на нашия характер, която съвсем естествено се появява отново и се явява пак още по-забележимо, защото ние вече сме я осветлили, така че спонтанният импулс, който ни е водил в началото, се оказва подкрепен от всички предположения на паметта. Човешкото плагиатство, което е най-трудно за избягване, това на индивидите (и дори за нациите, които постоянстват в своите грешки и действително ги правят по-интензивни), е само-плагиатство.”

Марсел Пруст - "По следите на изгубеното време"

# 4
  • Мнения: 24
 
"Всяка ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище." Нийл Доналд Уолш

# 5
  • Мнения: 3 552
И за мен е удоволствие   bouquet
С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши. - Макиавели
 

# 6
  • Мнения: 1 732
Благодаря за новата тема   bouquet включвам се и аз с един цитата Simple Smile

"-Какво правите от сутрин до вечер?
-Понасям се."
Е. М. Чоран

# 7
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 7 819
Мон   bouquet

Една душичка плаче неразбрана...
 (Но кой ли има време за това?!)
 Прегръдката на татко и на мама –
 ...най-хубавото нещо на света...
 Една прегръдка само, а пък колко
 лъчи се плисват в небосвода плах,
 и мигом се стопяват всички болки,
 изтриват с гума целия ни страх,
 и сякаш, че с вълшебната си четка
 рисува ни Животът по-щастливи...
 Прегръщайте, прегръщайте детето!
 То идва тук с мечтите си красиви,
 но не да плаче в мрака неразбрано,
 а да сбъдне свойте чисти светове...
 Прегръщайте! И запомнете само:
 И вие сте били това дете.
 И може би през всичките години
 сте чакали прегръдката една...
 Не стигна времето ли? Време има!
 За най-хубавото нещо на света.

# 8
  • Навсякъде
  • Мнения: 0
"И най - обикновеното нещо придобива очарование щом започнем да го крием"
Оскар Уайлд

# 9
  • Wonderland
  • Мнения: 532
Това не е цитат,нито откъс но определено след като го видях...ми стана едно от любимите...затова реших да го публикувам...съжалявам ,ако се повтарям и някои преди мен го е публикувал....
Разговор между двама приятели :
Виж я колко хубава е станала…
- Познаваш ли я?
- Познавах я… някога тя беше моето момиче…някога усмивката '
и беше истинска,някога знаеше как да обича…сгушваше се в мен
и можеше да не ме пуска цяла вечност…поглеждаше в очите ми,
усмихваше се и не казваше нито дума,беше толкова невинна и добра,
малка и наивна…не знаеше нищо за себе си и за света,знаеше само,
че ме обича безкрайно много…виж я сега…минава през всичко и
 всички без да се замисля,преструва се,че е щастлива,но аз я
познавам и виждам безразличието и тъгата в очите и…забравила е
какво е любов…за нея са важни само интересите …съжалявам,че не
успях да я запазя такава,каквато беше…съжалявам,че не успях да й дам това,което заслужаваше …
- Защо не сте заедно?
- Защото с безразличието си я превърнах в това,което е сега…
Осъзнах,че тя беше най–хубавото нещо в живота ми и че я обичам повече от
всичко,но за съжаление твърде късно...

# 10
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 7 819
-----Кой си ти,че да съдиш живота,който аз живея?
Аз не съм съвършен и не искам да бъда!
Преди да сочиш някого с пръст,
увери се,че твоите ръце са чисти!------
                         Боб Марли

# 11
  • Мнения: 419
"‎"Не е въпрос на прошка, аз съм и простил. Но за мен тя вече не съществува. Паметта е важна. Не съществуват виновни, а хора, които престават да съществуват. Това е най-малкото, което можем да направим. Това е справедливо." "Тази история", Алесандро Барико"

# 12
  • Мнения: 31
Не изпреварвай годите си!
Кога пак ще си на 12 и ще можеш да се радваш на играчките и игрите с другите деца, без да те корят, че си пораснал за това?
Кога пак ще си на 14 и ще се караш с момичето или момчето, което тайно харесваш, но не искаш да си признаеш пред другите пред себе си от срам?
Кога пак ще си на 16 и родителите те издирват, че пак закъсняваш, а ти си още твърде далеч и ги лъжеш, ч
е почти си се прибрал?
А кога пак ще си на 18 и ще си мислиш, че си пълнолетен, а всъщност осъзнаваш, че това е една цифра, която не променя начина ти на разсъждение от преди две години?
И кога пак ще си на 20, за да разбереш, че нещата не стоят така, както си ги виждал на 18 и че с напредване на времето идват отговорностите?
Не изпреварвай годините си!
Защото изпревариш ли ги веднъж, после ще спираш по житейския си път да ги чакаш и търсиш, но те ще са се загубили по трасето..

# 13
  • Варна
  • Мнения: 826
"За теб щях да преобърна Света, но не, нека си остане същият....."
(не помня къде съм го чела,но много ми хареса)

# 14
  • Мнения: 7 199
Хубава тема, как не съм видяла и предишните ..
Благодаря, Мон...   bouquet

"Или няма да поглеждаш назад, или няма да оставиш нищо за поглеждане в миналото.Защото гледайки назад, не можеш да продължиш напред."

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт