Кога се почувствахте най-ощастливена?

Kогато съм била влюбена и любовта ми е била споделена. За съжаление отдавна не си го спомням това чувство ...
И конкретно на въпроса - кога съм била на върха на щастието - когато си купих мотора Нямаше по-щастлив човек от мен!

Трудно ми е да отговоря,защото имаме много щастливи моменти.В момента се сещам за дребни,несъществени неща,от които обаче ми е станало много мило.Като се замисля,няма среща,която да не ме е направила щастлива,защото виждането ни е малко трудно и винаги е много очаквано.Фазата "Радва ме само с присъствието си" не ме пуска верче 6-та година.Радва ме когато безгрижно си споделяме,или клюкарим като дружки...

Колко романтично начало! И колко тъжно когато ежедневието убива любовта.
С много двойки, уви, се случва. Не трябва да го допускаш.
Покажи му недвусмислено че можеш да си събереш дрешките по онзи същия начин и за някой друг ако не полага усилия да те запази!

Аууу,как тъй без подаръци?
Пу,жива да не бях!!!
Нещо "куца" в тази връзка.
Лейди,ти пусна вече три теми за тези подаръци.Какво не ти е наред?

Кажи му "или подаръци, или си взимам котката и после знаеш какво се случва"

Ами ако се е привързал към котката? Ами ако котката се е привързала. Моля ви се, без прибързани действия.

За тия десет  години с него  най- ощастливена  се почувствах, га  ма оноди в шубраките  на къра, докат сеехме рапица. Ама тва беше ено време, тогаз  ма налазваше  поне  по  един път  месечно. Артък съм разочарована, оть ся  я ма огрей веднъж  на тримесечие, я не ма огрей.
Пък иначе, виж, за подаръците, еша си  няма. Сеща  се, човекът. Оня ден ми купил  памучени  гащи от  "Левчето"-ами то за лев и педесе-цял разкош- и дантелка имат , и  на цвят са ги докарали, абе, хубави  гащи, ти казвам.Поне  5- 6 годинки  ще мога  да  си  се  кипря в тях. По- миналата  година  дезодорант "Зелена ябълка" ми беше  подарил, ама  от големите.Два лева  са беше охарчил.  Два лева, ама   чак оня  ден  го  изпръсках последния, та още ма е жал. И ся  ши си пазя   шишето във витринката  на  секцията, да  си ми е за спомен .
Га ма сваляше, редовно  китки ми  носеше. Комшието   бяха оревали орталъка, че  някой им  обрал градинката, ама  не ми  са вярва  моя Кънчо да е бил беляджията, щот той  основно  лайкучки ми носеше, пък те в двора  лайкучки нямаха.  А, за малко  да  изтърва- га  са роди  щерката, беше ми подарил  миризлив  сапун-Дуру, ама от розавия.С  него  са мия  само  по  важни поводи, та  половината  още стои .
Ем то ся ко излиза- че  съм най- ощастливената  от  всички тука май. Ми нека, ко, яз съм го заслужила- нит пари за боя давам, на таквиз козметици, фризьори и педикюри- медикюри  кракът ми не стъпва. Имам си пемзичка, петите, га  са напукат, ги търкам с нея, абе,  дет са вика, не  съм са остайла  на произвола, поддържам си  са.
Космите  на  ногите   ката  пролет и есен  ги   подкастрям с ножицата и хубаво растат, та  зимно време  не давам  пари  за   чорпогашници.
Бе, да ми  е жив и здрав мъжа- много  е уважителен, пу- пу.

Бронтееее, 

Когато родих най-ценния си подарък от него-дъщеря ни, ден преди рождения си ден.

Бронте, много приятно си го описала, чак ми се доще и на мене хе ти такъв мъж... 

Амчи, нямаш  шанс...такъв кат моя Кънчо  втори няма.

Пък за другото- серьозна е темата, как да не!
В едно  семейство  кат няма подаръци , работата отива  на провал.Ама мъжа на авторката  не ги разумява  тия  неща


Глей я кък са хили ся
Човек  да ни си излей душата, пък начи

 
Какво изливане?
Ти ни заля с душа...

Ох, Бронте

Вчера ми разтри краката, баси, обичам тоя човек!

Лейди, каква е драмата с подаръците?

Чакайте са, тука 2 теми се мъдрят с едно заглавие. Лейди, тавтологията за ощастливяването случайна ли е, или ти принципно страдаш от липсата на щастие.......и подаръци?

Ми харесала си е нещо жената, пък той и казал "няма"!
Не е ли достатъчна причина?