На 30 години съм с физически недъг .Израснал съм в среда в която винаги съм бил подценяван и недооценен .Израснах с чувството че съм различен от всички останали .С подигравките на околните с неразбирателството на родителите ми който така или иначе се разделиха повод за което най вероятно е съдбата която ми наложи това бреме да живея с този недъг.Никога не съм се чувствал пълноценен .Преди година с помощта на АХУ/Агенция за хора с увреждания/ започнах самостоятелна стопанска дейност ,но отново изпаднах в онази позната ситуация на безнадежност и непълноценност ,нещата не вървят в положителна насока .Потърсих помощ от психолог понеже започнаха да ми минават мисли да сложа край на живота си ,но не съм убеден че и в това ще бъда достатъчно добър за да го направя като хората
- Публикувана: 21 окт. 2012, 17:39 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2012, 13:58 ч.
Как се справяте със стреса ??
Със стреса се справям с движение, понякога ми стига дори, когато се отдам няколко часа на домакинската работа. Хобито е много важно в борбата със стреса, моите хобита също са свързани с движение - катерене, йога, разходки (но не ленива разходка в парка, въпреки, че и това е по-добре от нищо). Миналата седмица бях под стрес, натовареност в работата, много къс ден, повечко стоене вкъщи. Едва си наложих да отида да покатеря и да се раздвижа, но имаше ефект, веднага се почувствах по-добре 
Потърси помощ от психиатър, който за разлика от психологът е лекар и би могъл, ако прецени, да ти изпише терапия за справяне с депресията и суицидните мисли. Опитай се да общуваш и да си сформираш свой кръг от хора с други недъзи, където никой няма да те подценява. Умен си, трябва ти малко увереност. Каквото и да ти кажа за моя стрес, за теб няма да важи, различен си просто. Иначе, ако се оставя да ме повали, което разрешавам рядко, пуша, пия водка, в краен случай ( случвало се е 2-3 пъти) - някой Деанксит. Карам се на децата и мъжа си и споделям всчико с приятелка. Много ми олеква. На другата сутрин съм 6.