И двата пъти сама се закарах до болницата 
- Публикувана: 29 септ. 2004, 17:46 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2004, 18:59 ч.
Въпрос до шофьорките :)
И аз пусках същата тема преди няколко месеца 
, защото нещо много ме бяха разтресли софийските дупки и доста се бях притеснила...
Така и не спрях да карам до края, само че станах доста внимателна. След раждането пак се метнах доста скоро на колата, защото между кърменията обикалях бебешорски магазини за разтуха
, защото нещо много ме бяха разтресли софийските дупки и доста се бях притеснила...Така и не спрях да карам до края, само че станах доста внимателна. След раждането пак се метнах доста скоро на колата, защото между кърменията обикалях бебешорски магазини за разтуха
Е, май само аз съм била спряла да карам по време на бременността. Аз спрях някъде към 6м. Но да не ви плаша, причината беше, че направих малка катастрофа с колата (не по моя вина де), един пикльо на 16г. ме блъсна с колата на баща си. Но слава Богу не си бях ударила корема и на беба нищо и нямаше. Роди се жива и здрава. После пак карах след инцидента един два пъти, но със служебната. Но си рекох я да се взема в ръце и да спирам, че да не стане пак някоя беля, втори път може и да не ми се размине. Мъж ми си ме возеше и ми беше по-добре.
Е, карайте докато можете, но много ВНИМАВАЙТЕ, че всякакви ги има по пътищата, а и тия дупки!
Е, карайте докато можете, но много ВНИМАВАЙТЕ, че всякакви ги има по пътищата, а и тия дупки!
Аз някъде към седмия месец спрях да карам - нямам никакво желание, трудно ми е да се сгъвам, особено при смяна на скоростите, и освен това се изнервям страшно от идиотите по пътищата. Направо след всяко каране имах контракции и се отказах. Сега даже да се возя в кола ми е неприятно - явно някакъв инстинкт за самосъхраниение се е зародил в мен със страшна сила, защото при най-малкото нещо скачам "на спирачките" и карам мъжа ми да кара с 30 км/ч. А преди шофирането ми беше едно от любимите неща.... 
Ха, супер. И аз съм така Е, може би не точно, защото вече ми е доста близо волана до корема. Ако не вземе да спре да расте в скоро време ще трябва да спирам с колата, което би било супер неприятно, защото няма кой да ме вози вечер, пък и имам доста обиколки през деня. 
А в такси се возих един два пъти и....... ужас. Вярно, уж си пазят колите, но аз имах чувството че нарочно скачат по дупките. А в тролей като се возих направо полудях от скоковете. Е, може би защото точно тогава ме болеше корема, но... 
Както и да е ще видим, дано спре да ми расте корема
P.S. Разправят че в последните месеци се напълнява най-много, това предполагам важи и за корема
Е, може би не точно, защото вече ми е доста близо волана до корема. Ако не вземе да спре да расте в скоро време ще трябва да спирам с колата, което би било супер неприятно, защото няма кой да ме вози вечер, пък и имам доста обиколки през деня. А в такси се возих един два пъти и....... ужас. Вярно, уж си пазят колите, но аз имах чувството че нарочно скачат по дупките. А в тролей като се возих направо полудях от скоковете. Е, може би защото точно тогава ме болеше корема, но... Както и да е ще видим, дано спре да ми расте корема
P.S. Разправят че в последните месеци се напълнява най-много, това предполагам важи и за корема
Цитат на: Sim
Аз някъде към седмия месец спрях да карам - нямам никакво желание, трудно ми е да се сгъвам, особено при смяна на скоростите, и освен това се изнервям страшно от идиотите по пътищата. Направо след всяко каране имах контракции и се отказах. Сега даже да се возя в кола ми е неприятно - явно някакъв инстинкт за самосъхраниение се е зародил в мен със страшна сила, защото при най-малкото нещо скачам "на спирачките" и карам мъжа ми да кара с 30 км/ч. А преди шофирането ми беше едно от любимите неща....
При мен беше подобно, даже и по-лошо. Беше много трудно да ме убедиш да се кача в колата. А аз също страшно обичам да карам. Беше ме обхванала някаква фобия
- страхувах се както да шофирам, така и да ме возят. Другата фобия, която ме беше обзела, беше от асансьорите - получавах сърцебиене при всяко влизане в асансьра . Шантава работа. Мина ми чак около половин година след като родих. 
Хех,аз родих в Събота,а карах за последно в Четвъртък. В Петък ми падна запушалката и една приятелка ме закара до МВР-то да си взема паспорта с новия адрес,че бебо щеше да живее там където не живее 
. А когато получих болките в Събота сутринта към 4ч. таткото беше на работа и много се почудих да си запаля ли колата,но накрая реших все пак да звънна на приятели,макар че сега като погледна назад нямаше да има проблем....кофтито е само по време на контракция. Възхитих се от мамите-героини които сами са се закарали до болницата
А след като родих се качих на колата веднага щом можех да си сядам на Д-то ...тоест към края на първата седмица.
Според мене всяка бъдеща мама трябва да си реши индивидуално,в зависимост от това как се чувства на пътя. Аз не се страхувах да карам....За сметка на това обаче сега когато сложа малкото човече отзад,въпреки че е овързан в столчето....постоянно съм на тръни.
. А когато получих болките в Събота сутринта към 4ч. таткото беше на работа и много се почудих да си запаля ли колата,но накрая реших все пак да звънна на приятели,макар че сега като погледна назад нямаше да има проблем....кофтито е само по време на контракция. Възхитих се от мамите-героини които сами са се закарали до болницата А след като родих се качих на колата веднага щом можех да си сядам на Д-то
...тоест към края на първата седмица.Според мене всяка бъдеща мама трябва да си реши индивидуално,в зависимост от това как се чувства на пътя. Аз не се страхувах да карам....За сметка на това обаче сега когато сложа малкото човече отзад,въпреки че е овързан в столчето....постоянно съм на тръни.
До работата има около час път с кола, в зависимост от натовареността на движението. Ходех и с влак де, но накрая ми беше много по-удобно с колата, беше жега - не във всички влакове има климатик, и си се чуствах по-добре на 'моя' територия в колата. Явно зависи и от колата и от формата и големината на корема на майката - на мен не ми пречеше корема, имах си достатъчно място за него без да опира във волана. Гърба ме заболяваше от време на време, но това беше просто от седенето, защото ставаше и когато седях на стол, за целта си имах една възглавничка за да ме подпира.
Карах и след като спрях работа, до деня преди раждането - е не се закарах сама до болницата - с контракции и овързана с ТЕНС машина нямаше да ми е толкова приятно, а като се има предвид че мъжът ми беше прекарал целия ден преди това с мен вкъщи да следим контракциите - не ми се и наложи да го направя.
- на мен не ми пречеше корема, имах си достатъчно място за него без да опира във волана. Гърба ме заболяваше от време на време, но това беше просто от седенето, защото ставаше и когато седях на стол, за целта си имах една възглавничка за да ме подпира.Карах и след като спрях работа, до деня преди раждането - е не се закарах сама до болницата - с контракции и овързана с ТЕНС машина нямаше да ми е толкова приятно, а като се има предвид че мъжът ми беше прекарал целия ден преди това с мен вкъщи да следим контракциите - не ми се и наложи да го направя.
Аз съм в края на четвъртия месец и досега се чувствам много добре зад волана. Съпругът ми кара доста бързо и се стресирам. Същото е и когато се возя с такси - става ми лошо.
Не знам дали ще карам докрая, защото раста със голяма скорост, пък и идва зима , знам ли?
Вие карахте ли през зимата?
Не знам дали ще карам докрая, защото раста със голяма скорост, пък и идва зима , знам ли?
Вие карахте ли през зимата?