Следродилна депресия

  • 3 223
  • 72
  •   1
Отговори
23 ян. 2006, 19:36 ч.
  • Мнения: 87
niakoi moje li da mi kaje ne6to za tazi sledrodilna depresia  newsm78,predpo4itate li da ima niakoi s vas 1 mesec,maika ili svekarva ili predpo4itate da ste sami? Laughing

Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 02:47 от Аурелия

# 1 23 ян. 2006, 19:41 ч.
  • Мнения: 2 663
Аз лично предпочитам съвсем в началото около 1 седмица да не съм сама.Мъжа ми ще е до мен и мисля да се преместя в къщата на родителите ми,за да съм близо до майка ми, на която имам доверие на 100%!Пък като му дойде времето ще видим колко ще останем при тях,а и къщите ни са на 500м. разстояние една от друга,та когато реша ще си се приберем!

# 2 23 ян. 2006, 19:55 ч.
  • Мнения: 1 489
Майка ми беше си взела една седмица отпуска,за да ми помага.След това се справях сама.

# 3 23 ян. 2006, 19:55 ч.
  • Мнения: 2 271
Аз бях около седмица със следродилна депресия и ако не бяха майка ми и мъжа, щеще да продължи доста по-дълго.Те много ми помогнаха,за кето ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!!! newsm20

# 4 23 ян. 2006, 20:07 ч.
  • Мнения: 5 103
Дано ме подмине мене много се надявам:)

# 5 23 ян. 2006, 20:18 ч.
  • Мнения: 3 423
В Германия не говорят за депресия, а за Baby Blues.
Аз предпочитам да съм в Baby Blues-ът да го оставим за останалите.
Не знам как ще е, но определено на жената й трябва
някой помагач, докато се опознава и свиква с бебето.

# 6 23 ян. 2006, 20:29 ч.
  • Мнения: 445
Аз бях един месец с майка ми и покрай нея научих доста неща. Хубаво е да има някой, на който да имаш доверие на 100% и да ти помага в началото.

# 7 23 ян. 2006, 20:30 ч.
  • Мнения: 827
 Определено имах нужда от човек до себе си! И това беше мъжът ми. Не исках да ми помага с нещо, просто се нуждаех от неговото присъствие и подкрепа. Взе си отпуск от 10 дена, а когато се наложи да тръгва на работа, аз направо изпитах ужас! Но го преодолях след няколко дни.

# 8 23 ян. 2006, 20:37 ч.
  • Мнения: 1 382
Аз лично предпочитах да сме сами с мъжа ми.Много зависи от теб самата дали ще изпаднеш в такова състояние,считай че,ако си даваш зора да вършиш всичко,най-вече домакинството, както преди да се роди мъника - няма да стане,и това не трябва да те притеснява  Flutter

# 9 23 ян. 2006, 20:46 ч.
  • София
  • Мнения: 897
Искрено се надявам да ме подмине тази депресия, но както често се депресирам и то за незначитерни неща... аз лично предпочитам да има около мен някой много близък човек за 1-2 седмици докато се пооправя. И както за сега ще раждам със секцио със сигурност ако не съм депресирана то ще ме боли операцията, така, че пак ще се депресирам.

# 10 23 ян. 2006, 20:55 ч.
  • Мнения: 3 447
Майка ми беше при мен първия месец и много добре се бяхме разпределили - аз си се грижех за бебето, тя се грижише за мен Grinning

# 11 23 ян. 2006, 21:00 ч.
  • Мнения: 1 370
Ами предпочитах, но тъй като нямаше кой да е със мен и един ден, депресията ме държа доста дълго време. Не искам да си спомням за този период Cry

# 12 23 ян. 2006, 21:10 ч.
  • Мнения: 1 187
Мъжа ми си взе 1 месец отпуска.Ама като се има в предвид,че вечер стоеше до 2-3 пред компа,а на другия ден ставаше на обяд,все едно си беше на работа  Crossing Arms Помагаше ми най-вече с пазаруването , прахосмукачката и да оригне бебка.(то за някои мъже и това е много,та съм доволна  hahaha).През другото време сама се справям.Мерси от баби около мене!И да нямам следродилна,само като разменим няколко реплики и съм вече  Crazy Айде нема нужда от толкова помагачи! Crossing Arms Едно бебе ако не мога да оправа,кво остава като порасне и се умножат грижите и проблемите?! Mr. Green

# 13 23 ян. 2006, 21:43 ч.
  • Мнения: 1 181
аз определено имах нужда от хора около себе си. Не само за помощ, ами просто ей така за компания, да си поговоря с някой.

# 14 23 ян. 2006, 22:04 ч.
  • София
  • Мнения: 1 057
Майка ми беше при мене три седмици. Много ми помагаше - аз гледах бебето, а тя се грижеше за домакинската работа и когато се налагаше приспиваше малкия през нощта. Определено е по-трудно сама. Не съм имала следродилна депресия.
Информация може да намериш тук

# 15 23 ян. 2006, 22:05 ч.
  • Мнения: 191
ami men me darja 3 dni mnogo chuvstvitelna byah kam vsichko Laughing

# 16 23 ян. 2006, 22:29 ч.
  • Мнения: 1 645
Аз сама си гледах малкият,майка ми идваше всеки ден ,но за да ми прави компания и да види от какво имам нужда.Мъжът ми си взе отпуск чак след 3 седмици,но аз така исках.
Следродилна депресия съм нямала.

# 17 23 ян. 2006, 23:31 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 363
С първото майка ми помага. Много тежко ми беше. Аз като съм в депресия и спя много. Първите 3 месеца бяха като сън. Затова много се бях уплашила как ще се справя с второто бебе. Този път реших помощник да ми бъде съпругът  Heart Eyes Той си взе 4 седмици отпуска (май можеше и с по-малко да мина  Wink ) Много добре се справихме двамата с двете деца. Кърмех на поискване денем и нощем. За моя изненада не съм се чувствала изтощена, въпреки този объркан режим.
Ако пак трябва да избирам, бих избрала само съпруга за помощник  Flutter

# 18 23 ян. 2006, 23:33 ч.
  • Мнения: 4 399
Цитат на: Liska в пн, 23 яну 2006, 20:18
В Германия не говорят за депресия, а за Baby Blues.
Аз предпочитам да съм в Baby Blues-ът да го оставим за останалите.
Не знам как ще е, но определено на жената й трябва
някой помагач, докато се опознава и свиква с бебето.


Грешиш. Говорят и още как! Потърси информация за postpartal depression и ще се изненадащ колко много има по въпроса. Baby blues e доста по-лека форма от депресията. Ама да не дава Господ нито едното, нито другото! Praynig

Аз обаче не мисля че има връзка между помощта която получавате и депресията. А ако има връзка тя е по-скоро обратна. Колкото натоварването е по-голямо, толкова  по-малко време остава за депресивни мисли и настроения.

# 19 24 ян. 2006, 02:50 ч.
  • Мнения: 369
Цитат

Аз обаче не мисля че има връзка между помощта която получавате и депресията. А ако има връзка тя е по-скоро обратна. Колкото натоварването е по-голямо, толкова по-малко време остава за депресивни мисли и настроения.
Аз също мисля така. При мен Baby blues се проявяваше вечер, когато се гушнех в съпругът ми и започвах да плача .... но от щастие. Имаше по-скоро облекчаващ ефект, а за депресия просто не ми остана време  Laughing. Съпругът ми си беше взел две седмици отпуска и двамата се грижихме изцяло за малкото ангелче. Мисля, че се справихме добре, въпреки неопитността.

# 20 24 ян. 2006, 08:40 ч.
  • Мнения: 8 505
За следродилната депресия не мога да ти кажа нищо (за щастие).
А дали исках някой до мен-да,но не майка или свекърва.Мъжът ми си беше взел годишната отпуска и през първия месец бяхме тримата по цял ден-вкъщи,навън,навсякъде.
Следващият път пак така-само мъжо и никакви баби Wink

# 21 24 ян. 2006, 08:46 ч.
  • Мнения: 4 362
Живот и здраве след април се надявам и мен да ме подмине тази дпресия,аз си мисля,че е лошо ако си сам или със свеки.Аз лично не искам никакви баби покрай мен  Naughty Половинката ще си вземе отпуската и ще се справяме и ще си помагаме  Grinning

# 22 24 ян. 2006, 08:54 ч.
  • Мнения: 213
При нас мъжът ми си беше взел 1 месец отпуск та те съветвам ако е възможно в началото да бъде до теб,а ако може още някой да ви помага-майкй ти или свекървата ще бъде идиално,така ще можете да излизате понякога  за малко да пиете по едно кафе например,което според мен е доста разтоварващо в този случай както за теб така и за таткото.

# 23 24 ян. 2006, 08:59 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 551
Първият месец майка ми си беше взела отпуск за да ми помага, но на 3-я ден се зачуди за какво ми е. Тя общо взето само переше и си оправяше домакинството / ние все още живеехме с тях /. Немога да кажа, че не съм научила много от нея, но може би и съвсем сама щях да си се оправя. После пък отидохме за един месец при свекито  Close и там определено ми се месиха много повече отколкото родната ми майка. После вече си се отделихме и си беше най-добре. Та за второто живот и здраве не искам никой постоянно до мен. Може би само вечер, ако има нещо да се помогне и да се поразсея. А си имам вече и един "малък-голям" помощник  Mr. Green

# 24 24 ян. 2006, 09:25 ч.
  • Мнения: 5 391
Надявам се да ме подмине тази следродилна депресия.
Сега си мисля, че няма да искам помощ, но това само времето ще покаже.Или ако ми се наложи то да е за домакинската работа, с бебето ще мога и сама да се справям Peace

# 25 24 ян. 2006, 09:37 ч.
  • София
  • Мнения: 2 019
Както са ти казали вече някаи мами, помощта няма нищо общо с депресията. Всеки я изживява по различен начин. Някои за по-кратко, други за по-дълъг период от време. Имам две раждания и първия път депресията ми беше много по-силна. Всеки ден плачех, ей така без причина. Един път точно обядвяхме с мъжа ми и изведнъж като ми потекоха сълзите, не можах да спра половин час. Иначе се започна още от родилния дом. Всеки път като отивах да я взема за кърмене не можех да си спра сълзите. Плачех си от радост и умиление щом видех малката ми кукла.

# 26 24 ян. 2006, 10:05 ч.
  • Мнения: 666
 Трябва да има някой да ти помага в началото , много е трудно особено , ако накаш първо дете

# 27 24 ян. 2006, 10:39 ч.
  • на кой му пука, майна
  • Мнения: 5 367
Мъжа ми си взе отпуска и ми помагаше много, но свекърва ми и майка ми не бих ги изтраяла Naughty, точно първите седмици до мен и бебето по шашнати жени не бях виждала , но ти си знаеш, де, кой ще ти е най от полза Grinning

А за следродилната депресия, дори и на ръце да те носят пак може да се появи, тя се дължи предимно на това че живота ти се преобръща на 180 градуса, димек нямаш и минутка за себе си, предишния безгрижен живот отлита с появата на бебето, но се превъзмогва.
Няма страшно  Grinning

Последна редакция: вт, 24 яну 2006, 10:44 от doniboni

# 28 24 ян. 2006, 10:52 ч.
  • Мнения: 955
При първата ми рожба свекървата беше тук и бях в мега-депресия. Непрекъснато се чувствах ангажирана да поддърам някакви разговори, а това ме натоварваше в момент, в който ми се искаше да се съсредоточа във важните за бебето неща. Хвърляше ме в депресия всяко нейно предположение, че бебето реве защото ми била рядка кърмата, защото трябва да го оригна, да го сложа да спи настрани, да не пускам телевизор и т.н.
Втория път след като си бях развалила отношенията с нея й казах, че нямам нужда от помощ и се справих отлично, като имаш предвид, че се оправях и с двете бебета. Втория път нямах и наченки на депресия  Hug

# 29 24 ян. 2006, 11:18 ч.
  • Мнения: 5 299
Не съм изпадала в следродилна депресия(и слава богу) Разчитах много на помоща на майка ми, и съм много благодарна за това. И сама щях да се справя разбира се, но то си е до човека. Аз лично предпочитам да се възползвам от предлаганата ми помощ.

# 30 24 ян. 2006, 11:20 ч.
  • София
  • Мнения: 154
Свекърва ми беше до мен през първите десет дни, а след това и майка ми три седмици. Но най-трудни в емоционален план за мен бяха първите 5,6 дни. Трудно ми беше да свикна с образа си в огледалото, болките и .... вече бях майка. Но благодарение на подкрепата от страна на съпруга ми и бабите, се справих бълзичко Simple Smile. Благодарна съм и за друго - и майка ми и свекърва ми помагаха предимно в домакинството, а аз бях свободна да свикна с бебето и грижите около него

# 31 24 ян. 2006, 11:38 ч.
  • Мнения: 781
В началото майка ми помагаше и депресията ме отмина  Grinning

# 32 24 ян. 2006, 12:07 ч.
  • Paradise
  • Мнения: 3 103
Цитат на: didi77 в пн, 23 яну 2006, 20:29
Аз бях един месец с майка ми и покрай нея научих доста неща. Хубаво е да има някой, на който да имаш доверие на 100% и да ти помага в началото.

даже 1 месец е малко, поне при мен депресията се оказа тежка и ми трябваха около 2,5 месеца Confused Confused

# 33 24 ян. 2006, 12:38 ч.
  • София
  • Мнения: 2 164
Не виждам общото между присъствието на майка/свекърва в следродилния период и наличието/липсата на следродилна депресия.
Мен ме отмина, слава Богу! Не знам дали причината е прекалено силната еуфория, която ме беше обхванала след като станах мама или непрестанните опити да се докажа пред себе си колко добра майка съм. Другото нещо, което мисля, че ме спаси от нея е, че след едноседмичния престой на майка ми вкъщи след като се роди Емма, я помолих да си отиде. В този момент имах нужда единствено от мъжа ми до себе си. Исках двамата заедно да изживеем щастието, че сме станали родители и присъствието на баби в този момент ми се виждаше малко неуместно.
Ако се интересуваш повече от следродилната депресия, бих ти препоръчала да прочетеш темата на Валентина, потърси я с търсачката, беше пусната преди няколко месеца.

# 34 24 ян. 2006, 20:09 ч.
  • Мнения: 1 440
Първата една седмица предпочитах да има някой около мен,но много бързо ми писна.
След това си бях сама и ми беше по-добре,защото едва изтрайвах себе си,какво ли остава за друг.
Е,съпругът ми беше голяма подкрепа в този труден момент и се справихме заедно. Heart Eyes
Депресията ме пусна напълно след около месец.

# 35 24 ян. 2006, 20:41 ч.
  • Мнения: 934
Цитат на: Vjara в пн, 23 яну 2006, 23:33
Цитат на: Liska в пн, 23 яну 2006, 20:18
В Германия не говорят за депресия, а за Baby Blues.
Аз предпочитам да съм в Baby Blues-ът да го оставим за останалите.
Не знам как ще е, но определено на жената й трябва
някой помагач, докато се опознава и свиква с бебето.


Грешиш. Говорят и още как! Потърси информация за postpartal depression и ще се изненадащ колко много има по въпроса. Baby blues e доста по-лека форма от депресията. Ама да не дава Господ нито едното, нито другото! Praynig

Аз обаче не мисля че има връзка между помощта която получавате и депресията. А ако има връзка тя е по-скоро обратна. Колкото натоварването е по-голямо, толкова  по-малко време остава за депресивни мисли и настроения.

Ами това две различни неща!
Baby blues е това, което можеш да получиш първите една-две седмици след раждането. Много често срещано е -почти всеки минава през нещо такова - и се дължи на хормонален спад. В повечето случаи отшумява бързо.
Другото, postnatal depression, може да се появи и доста по-късно, примерно 6 месеца след раждането, и може да се превърне в нещо доста сериозно, което трябва да се лекува. Голяма гадост, но май не е толкова често срещано.

# 36 24 ян. 2006, 20:51 ч.
  • Мнения: 1 735
Аз нямах нито следродилна,нито предродилна депресии. Mr. Green
Предпочитах никой да не ми "помага" .Бях наясно как да се справя и се справяхме с мъжа ми двамата прекрасно,до момента в който не решиха да ни "помагат". Rolling Eyes

# 37 24 ян. 2006, 21:17 ч.
  • Мнения: 5 228
Не мисля, че има особена връзка между следродилната депресия и това дали някой ти помага. Моята майа ми помага много и до днес, като първите месеци идваше всеки ден за няколко часа, но въпреки това изкарах доста тежка следродилна депресия в продължене на няколко месеца. Хубаво е да има кой да ти помага, най-малкото да погледа няколко часа бебето, а ти да поспиш.

# 38 24 ян. 2006, 21:23 ч.
  • Мнения: 1 107
Мъжът ми си взе отпуска след раждането, но тъй или иначе депресията ми продължи два дни в болницата. Не съм сигурна дали беше точно "депресия", но циврех за щяло и не щяло и направих гигантска сметка на телефона  Embarassed

# 39 24 ян. 2006, 22:00 ч.
  • София
  • Мнения: 2 967
Аз също плачех  от радост щом го погледнех, но грижите и следродилната депресия, са съвсем различно нещо. Мен ме хвана към 7-ия месец след раждането. Много нерви, много мнения, много съвети и това всичко + свекърва ми, с която не живеем заедно, но отдалеч ме дразни и се опитва да се налага.
Но като се има предвид, че хормоните при жената се оправят до една година след раждането, предполагам, че нещата ще се оправят.

# 40 24 ян. 2006, 22:40 ч.
  • Мнения: 1 735
Цитат на: Фукла в вт, 24 яну 2006, 21:17
Не мисля, че има особена връзка между следродилната депресия и това дали някой ти помага. Моята майа ми помага много и до днес, като първите месеци идваше всеки ден за няколко часа, но въпреки това изкарах доста тежка следродилна депресия в продължене на няколко месеца. Хубаво е да има кой да ти помага, най-малкото да погледа няколко часа бебето, а ти да поспиш.
Ей това беше при мен проблемът-като идваха да ми "помагат",не ме оставяха да спя. Tired А иначе толкова сладко се гушкаме двечките с бебчето ...  Heart Eyes

# 41 24 ян. 2006, 22:59 ч.
  • София
  • Мнения: 281
мисля, че има връзка помощ-следродилна депресия! но това как се чуства човек е строго индивидуално. аз например още на сватбата им запуших с големи залци устите на бабите и още тогава им казах да не ми се бъркат в семейството.
НО това не помогна като се появи бебка /първо детенци  Sad/ бях толкова уплашена и незнаеща какво да правя, че реших да приема помощта на бабите и това беше най-голямата грешка в живота ми. въпреки, че бебка вече е голямо бебе /вижда се от лентичката/ още има моменти, в който се депресирам от спомени - какво ми е казала свики, пък и майка.  Sick
ще се справиш каквото и да избереш!  Grinning

# 42 24 ян. 2006, 23:03 ч.
  • Мнения: 1 259
Моята депресия мина за три дни,благодарение на вниманието и помощта на мъжът ми и майка ми Heart Eyes

# 43 8 март 2006, 22:26 ч.
След като родих сина ми не можех да спра да плача. Обикновено хората са щастливи когато им се роди дете, а аз се чувствах напълно неадекватна и отчаяна. Не мисля, че мъжът ми имаше някаква идея какво става в главата ми, защото той започна да се чувства виновен и да мисли, че го упреквам за състоянието ми, когато реша да споделя с него. Предписаха ми антидепресант, от който според мен нещата станаха още по-зле. Спрях го и не отидох повече на лекар. Не вярвам, че фармакологичното лечение има ефект, а те друго реално и не предлагат. Опитвам се да съм заета непрекъснато, но и това не помага. Всъщност единственото ми желание е да съм сама.
За мен засега няма светлина в тунела и нещата се задълбочават от факта, че карам всички около мен да страдат. Депресията е като черна дупка - поглъща всички в обкръжението ти. Ако някоя от вас се е справила успешно с това състояние, моля споделете.

# 44 9 март 2006, 05:54 ч.
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
А колко време продължава това състояние ? Ако е повече от месец-два не е хубаво да оставаш без лекарско наблюдение. Естествено че хапчетата няма да те "излекуват", защото не си болна, просто ще облекчат положението докато периода нормално си отмине. Хормоналната буря постихва след третия месец, а дотогава имаш и време да заобичаш непознатото същество, твое малко копие  Laughing ... Аз не съм карала тежка депресия, но поревах, запото имах проблеми с кърменето, бях несръчна с бебето, то ми нямаше доверие, бях дебела, мъжа ми беше стресиран и безполезен ... В края на краищата ако обичаш себе си и живота си ще се стегнеш и ще продължиш, с малки цели и мечти, една по една, към по-добро. Какво обичаш, не се лишавай, кафе, малко шоколад, 5 минути с книга в градината, вана с аромати. Започни диета, здравословно хранене, обещай си да бъдеш по-добра и ще стане. Постепенно Peace.

# 45 9 март 2006, 07:42 ч.
  • Мнения: 163
Аз бях в депресия 1 месец и после всичко се оправи от самосебеси Laughing Laughing Laughing

# 46 9 март 2006, 08:10 ч.
  • Мнения: 379
В началото по-добре да е си сама.Все пак човек не се ражда научен и има нужда да нагласи часовника си според новия начин на живот, а и да вършиш всичко сама гледане на дете,домакински задължения,разходка на кучето и все пак да намериш време да пооспиш.Според мен трябва да се възползваш от предложената помощ.Аз поне така направих newsm68

# 47 9 март 2006, 09:53 ч.
  • Мнения: 4 392
Maика ми доиде за един месец ,а и мьжьт ми много ми помагаше!Не знам как щях да се справя без тях,защото доста здраво ме беше хванала депресията,а и болките ми бяха непоносими Cry
На мен кьрменето сьщо много ми помогна.

# 48 9 март 2006, 10:09 ч.
  • Мнения: 262
Единственият човек, който исках да бъде до мен, беше съпругът ми. Справихме се добре. Бабите искаха много да помагат, но аз си представях следната ситуация: Бебето още няма изграден режим. Яде на поискване и спи когато си иска. И в един момент, когато то е заспало, аз, вместо да легна и да си почивам, трябва да правя компания на някоя баба. Не, благодаря! И до сега идват само ако аз трябва да излезна някъде или вечер за по малко.

# 49 9 март 2006, 10:15 ч.
Аз имам дъщеря на 7 месеца. Според мен тази депресия се дължи на няколко фактора: килограмите в повече, които влияят на самочувсвието; свободата, която детето отнема с непрекъснатите грижи, понеже нямаш време да се погрижиш за себе си, външния си вид, на които толкова много си държала преди това и най-важния фактор е хроничната преумора. Въобще целият ти живот се преобръша и се подчинчва на едно човече 4 килограма, но надарено с удивителни гласови способности.
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!   Thinking  grinning039

# 50 9 март 2006, 11:20 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 317
При мен депресията мина още, докато бях в болницата, защото там сама трябваше да се грижа за бебо, та когато се прибрахме всичко си дойде на мястото. Иначе майка ми си взе отпуска, а живеем със свекърите, та нямам проблеми по отношение на помощта. Мъжът ми също беше една седмица в отпуска и той много ми помага. Въобще благодарности на всички. Hug

# 51 9 март 2006, 15:55 ч.
  • Мнения: 46
Мен ми помага майка ми 1 месец, защото бях със секцио и чисто физическите действия ми бяха трудни. Аз бях в депресия сигурно 3 седмици, ама страшна работа. Скъсах се да рева. Само това - за хубаво и за лошо - голям рев. Хормони ли бяха, какво беше не знам, но беше страшно. Аз имах страхотна бременност. Нито веднъж не ми стана лошо, нито веднъж не ми се повдигна, затова и не очаквах нещо подобно мислех си,че само по филмите го има. Вече знам, че не е така. Хубавото обаче е, че преминава сравнително бързо. Добре, че бяха майка ми и мъжът ми, защото иначе незнам. Като мама няма да знаете (ама вие си знаете) baby_neutral

# 52 9 март 2006, 16:00 ч.
  • Мнения: 3 760
Ще ти кажа как аз избегнах тази депресия /а имах предпоставки да я развия/. След изписването съпругът ми беше непрекъсното до мен. Други роднини допусках от време на време за около час. Половинката ме отменяше както в домакинстването, така и в повечето грижи за бебето /по-точно обгрижвахме го заедно/. Просто нямаше за какво да се хвана  hahaha След като имах време да си почина, започнах безкрайно да се наслаждавам на общуването с бебка. Все още нямам никакви задължения в къщи-правя само това, което искам.
Успех!

# 53 9 март 2006, 17:34 ч.
  • София-там нейде в западната част
  • Мнения: 2 050
аз лично предпочитах да сме сами с мъжа ми,наистина бях изнервена но имах нужда само от него

# 54 9 март 2006, 18:51 ч.
  • Варна
  • Мнения: 4 969
Цитат на: desytka в чт, 09 мар 2006, 17:34
аз лично предпочитах да сме сами с мъжа ми,наистина бях изнервена но имах нужда само от него
И аз така, но за съжаление живеехме със свеки, а тя си взе 1 месец отпуска и присъствието и постоянното й месене ме изнерви страшно много Sick

# 55 9 март 2006, 19:00 ч.
  • София
  • Мнения: 6 950
 Все още не съм изпаднала в такова състояние,но то не е късно.При мен май точно обратното се получава -прекалената намеса на бабите ме изкарва извън релси.Аз сама /с таткото де/си се справям доста добре като за човек без опит,обаче в тяхно присъствие се депресирам и все излиза така ,че нещо не е както трябва.Много е топло ,много е студено в стаята,бебето е без шапка,гладно е,жадно е...уффффф аман  ooooh! ooooh!  ooooh!

# 56 9 март 2006, 20:59 ч.
  • Мнения: 108
Цитат на: Marlena в чт, 09 мар 2006, 10:15
Аз имам дъщеря на 7 месеца. Според мен тази депресия се дължи на няколко фактора: килограмите в повече, които влияят на самочувсвието; свободата, която детето отнема с непрекъснатите грижи, понеже нямаш време да се погрижиш за себе си, външния си вид, на които толкова много си държала преди това и най-важния фактор е хроничната преумора. Въобще целият ти живот се преобръша и се подчинчва на едно човече 4 килограма, но надарено с удивителни гласови способности.
Тази депресия може да се преодолее с повече разходки на въздух, срещи с приятели, по някоя и друга дрешка или подаръче. Аз имам огромното желание да тичам, за да възстановя теглото си, но няма бебинка кои да я гледа. Голчма свобода дава колата, понеже тя ти е подвижна къща, всимаш бебето и хаиде на гости.
На милите бъдещи маики ще кажа да не се отчайват, първите три месеца са най-трудни, после постепено нещата влизат в релси. Успех!!!   Thinking  grinning039


Marlena, изказването ти е такова, все едно описваш моите чувства и ситуация!!

Иначе майка ми беше за малко повече от месец при мен (живеем при родителите на мъжа ми), но най-вече ми беше морална подкрепа, макар че ми помагаше и технически, но тя няма много опит с деца и се притесняваше. Най-вече ми помогна с това, че понякога взимаше бебето за няколко часа през нощта м/у кърменията.

Депресията при мен май чак сега започна да се проявява...както каза Marlena - липса на движение, на свобода и мобилност, завися непрекъснато от мъжа си, защото живеем във вилна зона и до града трябва с кола. А и поне аз съм на абсолютно ново място и не познавам никого тук! Липсата на старите приятелки също ме депресира. А и мъжът ми е малко объркан по отношение на секса след раждането и още се притеснява да възобновим отношенията си с интензитета от преди, което страшно ме потиска.

# 57 9 март 2006, 21:54 ч.
  • Мнения: 648
  Изкарах тежка депресия, изводите ми са, че ако си бяхме само с татито, щеше да си е много по- добре! Аз исках майка ми, после свекърва ми, отзоваха се жените, обаче си беше моя грешка! Когато останахме само тримата, започнах да си стъпвам на краката! При всеки е различно наистина, идеалният вариант е да идват за по малко и да вършат определени дейности, защото иначе наистина се получава всичко друго, но не и почивка! Говоря за личния си опит и усещания! Фактор е и раждането като емоционален "шок", адаптацията с бебенцето, хормони, всичко си иска време!
Успех  bouquet

# 58 9 март 2006, 22:59 ч.
  • Мнения: 5 647
Депресията минава с времето. Сега даже ми е чудно как така съм се депресирала тогава.  Mr. Green

# 59 9 март 2006, 23:16 ч.
  • Мнения: 108
Все още не знам дали роднините, които помагат, са "малкото зло за добро" или "малкото добро за зло"...определено една млада родилка трудно може да се справи напълно сама. Все е необходима физическа или морална подкрепа. Аз лично си мечтая за момента, в който с таткото ще сме сами, но за съжаление съм обградена от роднините му, само в женски пол, които непрекъснато дават акъл. И колкото и да са симпатични иначе, определено ме изнервят и ми идват в повече.

# 60 9 март 2006, 23:34 ч.
  • Мнения: 5 647
Цитат на: ilche в чт, 09 мар 2006, 23:16
Все още не знам дали роднините, които помагат, са "малкото зло за добро" или "малкото добро за зло"...определено една млада родилка трудно може да се справи напълно сама. Все е необходима физическа или морална подкрепа. Аз лично си мечтая за момента, в който с таткото ще сме сами, но за съжаление съм обградена от роднините му, само в женски пол, които непрекъснато дават акъл. И колкото и да са симпатични иначе, определено ме изнервят и ми идват в повече.

Когато останете сами положението ще е съвсем различно. Що се отнася до родата от женски пол- няма как да не дава съвете, то това си им е в кръвта на всички баби...

# 61 9 март 2006, 23:42 ч.
  • Мнения: 108
Къдрокоска, ама те не са просто двете баби...освен тях - свекървата на свекървата, майката на свекървата, лелята на мъжа, лелята на бебето (която може би единствено помага морално), дори племенницата на 9 години...даже няколко пъти се чу "Тя (9-годишната) направо може да гледа това дете", все едно мен ме няма....а това, че от 1-вия ден къпя, кърмя, пера, простирам,гладя, чистя....не се счита за нищо. Надявам се и аз да останем сами, но сигурно няма да е веднага.

# 62 10 март 2006, 00:16 ч.
  • Мнения: 46
След като родих бебчо непрекъснато плачех без какъвто и да е повод. Даже в момента се упреквам, че с моите сълзи, успях да притесня и разплача една мама на недоносено бебче, с която споделяхме една стая във ВМИ Embarassed. След като се прибрах у дома грижите по по- голямото ми детенце ме обзеха и всичко отмина. Свеки предложи да помага, но аз тактично отказах, т.к. имам много наум след една такава помощ при първото ми раждане  #2gunfire.

# 63 10 март 2006, 10:51 ч.
Хората се оплакват от свекърви - а аз от майка си. Подлуди ме. Сама трудно ще се справя, но май ще е по-добре, за да не ме дразни с бабини деветини и неща от преди 20-30 години. Иначе и мъж ми го отнася - ама няма как-ще търпи - като има сладко синче, ще понася лудата му майка Simple Smile

# 64 10 март 2006, 16:30 ч.
  • Мнения: 108
А, майките също са подлудяващи Simple Smile Не че моята не ме дразнеше (да е жива и здрава!), но с майка всичко се прощава - навикнем си,после се сдобрим с една дума. Най ми е тъпо, че си изкарвах на мама и за това, с което ме е ядосала и свекърва ми...но й се извиних много пъти...

# 65 15 март 2006, 20:25 ч.
Цитат на: ilche в чт, 09 мар 2006, 23:42
Къдрокоска, ама те не са просто двете баби...освен тях - свекървата на свекървата, майката на свекървата, лелята на мъжа, лелята на бебето (която може би единствено помага морално), дори племенницата на 9 години...даже няколко пъти се чу "Тя (9-годишната) направо може да гледа това дете", все едно мен ме няма....а това, че от 1-вия ден къпя, кърмя, пера, простирам,гладя, чистя....не се счита за нищо. Надявам се и аз да останем сами, но сигурно няма да е веднага.

Илче искрено ти съчувствам. Аз моята майка я отрязах още при първото дете, че непоискани съвети не се приемат.  Освен това на този етап аз имам точно толкова деца, колкото нея, изчела съм сто книги как да си гледам детето и опита ми е по-скорошен и си познавам децата по-добре, така че едва ли съветите са нещо от което имам нужда. А свекървата не помага, но и не се меси, това за мен е идеалният вариянт. Само един ден бяхме излязли заедно с нея и бебето на пазар и когато то се разплака тя ми наду главата...

Цитат на: Къдрокоска в чт, 09 мар 2006, 22:59
Депресията минава с времето. Сега даже ми е чудно как така съм се депресирала тогава.  Mr. Green

Моята не се оправя с времето - бебето вече е на годинка. Скоро вече няма да е бебе, а аз все още не съм това, което бях. С две деца е доста по-трудно. Може би съм имала нереални очаквания. Може би се опитвам прекалено да бъда идеална майка, съпруга, да имам идеалната кариера и подредена къща. Това не е възможно. Може би съм прекалено натоварена и не спя достатъчно, но това важи за 90% от майките, а не всички са в това ужасно състояние като мен. Както и да е. Обадих се на лекарката - тя ми смени лекарството и ще видим дали ще има ефект.

# 66 16 март 2006, 10:54 ч.
  • Мнения: 1 735
Цитат на: Bonnie в ср, 15 мар 2006, 20:25
Цитат на: ilche в чт, 09 мар 2006, 23:42
Къдрокоска, ама те не са просто двете баби...освен тях - свекървата на свекървата, майката на свекървата, лелята на мъжа, лелята на бебето (която може би единствено помага морално), дори племенницата на 9 години...даже няколко пъти се чу "Тя (9-годишната) направо може да гледа това дете", все едно мен ме няма....а това, че от 1-вия ден къпя, кърмя, пера, простирам,гладя, чистя....не се счита за нищо. Надявам се и аз да останем сами, но сигурно няма да е веднага.

Илче искрено ти съчувствам. Аз моята майка я отрязах още при първото дете, че непоискани съвети не се приемат.  Освен това на този етап аз имам точно толкова деца, колкото нея, изчела съм сто книги как да си гледам детето и опита ми е по-скорошен и си познавам децата по-добре, така че едва ли съветите са нещо от което имам нужда. А свекървата не помага, но и не се меси, това за мен е идеалният вариянт. Само един ден бяхме излязли заедно с нея и бебето на пазар и когато то се разплака тя ми наду главата...

Цитат на: Къдрокоска в чт, 09 мар 2006, 22:59
Депресията минава с времето. Сега даже ми е чудно как така съм се депресирала тогава.  Mr. Green

Моята не се оправя с времето - бебето вече е на годинка. Скоро вече няма да е бебе, а аз все още не съм това, което бях. С две деца е доста по-трудно. Може би съм имала нереални очаквания. Може би се опитвам прекалено да бъда идеална майка, съпруга, да имам идеалната кариера и подредена къща. Това не е възможно. Може би съм прекалено натоварена и не спя достатъчно, но това важи за 90% от майките, а не всички са в това ужасно състояние като мен. Както и да е. Обадих се на лекарката - тя ми смени лекарството и ще видим дали ще има ефект.
Боже! 
Какви лекарства вземаш,ако не е тайна?

# 67 18 март 2006, 01:20 ч.
  • Мнения: 108
Bonnie, мерси за подкрепата! С две деца явно нещата не се умножават просто по две, ами стават качествено различни...и аз си мисля още от сега,ако решим да имаме второ бебе как трябва да се откажа от половината си амбиции, най-малките от които са подреден и чист дом, контрол над хаоса и почивка в уединение...но сигурно плюсовете са повече от негативите, просто трябва да си променим нагласата?

А иначе за депресията...мен наистина май сега ме хваща! Shocked Tired Дали е от това продължително лошо време...почнах да си измислям болести и да мисля някакви мрачни неща, които за един млад човек са наистина ненужни...Надявам се да отшуми, иначе си вредя само на себе си! Опитах и аз да пия едни билкови таблетки мента-глог-валериана, но засега май няма много ефект...знам ли newsm78

# 68 18 март 2006, 11:34 ч.
  • Мнения: 402
Нямах възможност да се отпускам и време да изпадам в депресия, защото си гледам сама детето и то разчиташе изцяло на мен. Таткото излиза сутрин и се прибира късно вечер.

# 69 18 март 2006, 11:43 ч.
  • Мнения: 3 886
имах и с двете за по 3-4 дена

# 70 18 март 2006, 11:50 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 1 470
Чувала съм за тази депресия но слава богу и двете бях толкова щастлива,че нищо не ме хванало newsm44 newsm44 newsm44

# 71 18 март 2006, 11:57 ч.
  • Мнения: 670
Първите два дена имах баби около себе си, но Ния беше много кротичка и спеше след всяко кърмене, така че и аз лягах с нея. Прецених, че няма смисъл да ми пърхат бабите като пеперуди из къщи и безцелното суетене приключи до тук.
Естествено в обедните си почивки или след работа идваха да ни видят, а покрай това и помагаха с гладене или простиране.
Не знам защо някой жени изпадат в депресия след раждането. Имаш толкова време да си почиваш когато бебето спи, да гледаш някой филм или да се ровиш из интернет, да направиш нещо из къщи или просто да поспиш и ти.
Колко можеш да чистиш на ден... не повече от два часа. Ето ти го едното спане на бебето. На следващото спане можеш да изгладиш докато гледаш телевизия. На следващото просто си почиваш.

# 72 18 март 2006, 12:20 ч.
  • ГО
  • Мнения: 3 955
Ох,незнам какво да правя.Аз съм една такава не обичам много много да ми казват какво да правя и незнам като се роди бебка как ще я караме.А ако ме хване и депресията дупе да им е яко на тези около мене.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата