Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 17 ноем. 2012, 10:39 ч.

Дали съм осиновена ?

  • 21 590
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 12
Здравейте ! Този въпрос ме измъчва от доста време,тъй като е имало много намеквания от страна на родителите ми !
1.Майка ми е правила 3 спонтанни аборта от които 1 е в доста късен етап ...
2.Баща ми много пъти ме е питал въпроса "Ако разбереш,че си осиновена ще търсиш ли биологичните си родители" и аз винаги съм отговаряла на въпроса с "НЕ!" макар че едва ли ще е вярно ! ...
3.Преди да почине покойната ми прабаба я попитах осиновена ли съм и тя каза "НЕ!" ,но едва ли щеше да ми каже,все пак не трябва да научавам от нея ...
4.Някак т.н ми семейство не се отнася с мен като с "истинско" дете смисъл били са ме,удряли са ме и някак ...

Моля ! Помогнете ми да си отговоря на този въпрос който ме мъчи от години ! На 15 съм и ако има някакъв начин да разбера (освен от тях) моля да го споделите ! Благодаря   bouquet

# 1
  • Мнения: 185
Виж си акта за раждане колко време след датата ти на раждане е издаден и ще ти кажа

2.Баща ми много пъти ме е питал въпроса "Ако разбереш,че си осиновена ще търсиш ли биологичните си родители" и аз винаги съм отговаряла на въпроса с "НЕ!" макар че едва ли ще е вярно ! ... - това не е добре, но все още нищо не значи

# 2
  • Мнения: 12
Родена съм на 22.12.1997,а акта ми е издаден чак на 19.06.1998 (близо 6 месеца след това)

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 18 234

4.Някак т.н ми семейство не се отнася с мен като с "истинско" дете смисъл били са ме,удряли са ме и някак ...


Биологичните деца също се наказват,пляскат или пребиват.Зависи от разбиранията на родителите.Говори открито с родителите си по този въпрос

# 4
  • Мнения: 4
Аз също съм осиновена и го разбрах доста късно,чак на 28 години.Не се измъчвай,може би са преценили,че още е рано.Все пак си на 15 години.Изчакай няколко годинки и поговори с осиновителите ти.Когато чуеш,че си осиновена се чувстваш сякаш целия ти живот е бил една лъжа.Но това е само в началото.В последствие започваш да мислиш трезво и разбираш колко много те обичат осиновителите ти и започваш да изпитваш още по-голяма любов и благодарност за всичко,което са направили за теб.Не бързай !

# 5
  • Мнения: 12
Накратко съм осиновена ? Това искате да кажете ? Подготвена съм психически за всичко ! Отдавна сякаш го чувствам ... Рано ли е според вас да попитам ?

# 6
  • Мнения: 4
Възможно е да е така тъй като акта за раждане се издава малко след раждането.Моя е 2,5 години след раждането ми.Най-хубаво е да поговориш с родителите си. Според мен е още рано да ти кажат истината ако си осиновена.Те най-добре ще преценят това.И още нещо не се настройвай негативно към тях.Много деца точно това правят и затова родителите имат страх да споделят истината. Ако си осиновена помисли какъв късмет си имала да те вземат добри хора и да те отгледат в уютен дом.Много деца нямат този късмет и затова може само да си им благодарна.
А дали ще търсиш биологичните родители си е изцяло твое решение което трябва да вземеш в по-зряла възраст.

# 7
  • Мнения: 703
Моят е издаден месец след раждането ми и кво? - пак съм си осиновена...

# 8
  • Мнения: 428
Listen Your Dreams твоите родители са тези, които ще ти отговорят. Въпроса е как ще реагираш? Ако установиш, че това е истина приеми нещата с гордо вдигната глава. Това са хората, които са те отгледали, обичали ... Обичай ги и ти ...

# 9
  • Мнения: 3 163
Какво значение има дали си осиновен/а?Важното е близките хора до теб да те обичат и подкрепят.
Аз 100 пъти бих искала да ме осиновят, защото ще знам, че съм желана!Когато съм била  бебе/2м/ моята майка е починала.Идвали са семейство да ме искат за осиновяване, баща ми е отказал по настояване на роднините на майка ми.Е, отгледа ме баба ми-неговата майка.Баща ми първо се отдаде на алкохола, после почти не се грижеше за мен.Отраснах много самотна, макар да имах много приятели и прекрасно детство.Често си мислех, че съм се родила сирак.И до ден днешен отношенията с баща ми са пред точката на замръзване.Излишно е да казвам, че и отношението му към децата ми/негови внуци/ е същото.
Съжалявам, ако с това съм обидила някой-не е това била целта ми.

# 10
  • Мнения: 703
Винаги има значение...Както за теб, че не са те дали за осиновяване, така и за тези, които са осиновени. Не си мисли, че като те осиновят и животът би бил цветя ио рози, защото тези, които осиновщват не винаги са принцовете на бял кон с приказни принцеси.
Всеки случай е индивидуален и не е правилно да започваш поста си с въпросът: "Какво значение има...?" Има, щом момичето е пуснало тема.
Ако искаш да се оплачеш от своя живот, пусни си и ти, ще ти съчувстваме  Hug

# 11
  • Мнения: 149
Разбира се, че има значение дали човек е осиновен или не, най-малкото от гледната точка, че има право да знае истината. Но по-важно е да се чувства избран от сегашните си родители, а не отхвърлен от биологичните си родители.

Мои близки роднини си осиновиха дете и още от много малко му казаха и то го прие нормално. Но всеки родител сам решава кога да каже на детето. За мен лично, колкото по-рано, толкова по-добре.

Пиши все пак какво става с теб!  Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 856
Моят акт за раждане също е издаден 3 години след раждането ми, въз основа на свидетелство за раждане. Причината е сгрешен пол  Shocked. И до ден днешен ме търсят като Г-н Еди кой си, слава Богу, че не ми пратиха повиквателна за казарма.

Относно дали си осиновена или не, мисля, че си прекалено млада и въпросът те вълнува силно, но това е защото нямаш достатъчно житейски опит. С бой или не, тези хора са те взели и отгледали вече 15 години. Когато един ден станеш майка, ще разбереш, че няма никакво значение кой те е износил в утробата си, защото родител не се става с раждане, а с действията след това.

Обикновено онези майки, които изоставят децата си, не са като по филмите - богати, и отчаяно търсещи загубените си деца, оставящи им голямо наследство и всички заживели в любов и разбирателство. Не стават така нещата в реалния живот. Търсейки истината, рискуваш да попаднеш на нещо много по - неприятно, което да разбие живота ти на крехка възраст.

Разбира се, важно е да знаем миналото си, корените си. Но като го разберем какво? Живеем днес и сега, нека мислим за бъдещето. Миналото не можем да променим.

# 13
  • София
  • Мнения: 856
Относно практическата част на въпросът ти - оригиналният акт за раждане се пази, но вероятно трябва да си навършила някаква определена възраст за да можеш да го отвориш. Това ще разбереш с повече ровене в интернет. Успех!

# 14
  • Мнения: 5
Здравейте ! Този въпрос ме измъчва от доста време,тъй като е имало много намеквания от страна на родителите ми !
1.Майка ми е правила 3 спонтанни аборта от които 1 е в доста късен етап ...
2.Баща ми много пъти ме е питал въпроса "Ако разбереш,че си осиновена ще търсиш ли биологичните си родители" и аз винаги съм отговаряла на въпроса с "НЕ!" макар че едва ли ще е вярно ! ...
3.Преди да почине покойната ми прабаба я попитах осиновена ли съм и тя каза "НЕ!" ,но едва ли щеше да ми каже,все пак не трябва да научавам от нея ...
4.Някак т.н ми семейство не се отнася с мен като с "истинско" дете смисъл били са ме,удряли са ме и някак ...

Моля ! Помогнете ми да си отговоря на този въпрос който ме мъчи от години ! На 15 съм и ако има някакъв начин да разбера (освен от тях) моля да го споделите ! Благодаря   bouquet
Здравей,
Мисля, че вече е дошъл момента да поговориш с родителите ти съвсем откровено по този въпрос. Ти си достатъчно голяма за да приемеш истината каквато и да е. Не забравяй, че родителите ти винаги ще те смятат за дете независимо на колко си години... Съдя го по себе си. Аз не съм осиновена, но дори и да бях няма голямо значение. Всъщност ти го казвам във връзка със сина ми. С баща му сме разделени от малко преди да родя. Баща му не се грижи, не дава пари за детето и никак не ми помага. Дори не се и виждаме. Сега живея с друг мъж. Детето ме попита веднъж дали той му е истинския татко, аз му казах, че татко е мъжът който най-много го обича и се грижи за него. Няма никакво значение кой го е направил и чии гени носи. Това за мен е истината. В повечето случаи човек би тръгнал да търси биологичните си родители, надявайки се, че ще намери нещо по-добро.... Не се знае, обаче дали няма да остане разочарован. Ако тези хора са те оставили в момент, когато не са могли да се погрижат за теб и не са те потърсили повече едва ли сега положението ще е различно.
Не забравяй, че колкото повече се грижиш за нещо или някога, толкова повече държиш на него и го обичаш и то е твое творение защото ти си инвестирал в него време усилия, желание и какво ли не още! Няма по-истински родители от тези, които са те отгледали ти си повече тяхна отколкото на който и да било друг! Обичай ги за това!
  bouquet

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт