Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 168

Мерием: Идвам…Идваммм. Остави това сега. На рождения си ден няма да работиш!
Фатмагюл: Но цял ден ще работя в Кухнята на Розата.
Мерием: Можеш да си вземеш рочивен ден, а? Честно. Отидете някъде с Керим, а?
Фатмагюл: Не, да не си посмяла да му даваш такива идеи. Ще започне да настоява.
Мерием: Само чака възможност, а?
Фатмагюл: Не казва това. Но виждам, че очаква да поискам нещо.
Мерием: Дай му тогава възможност,а? Поискай нещо…
Фатмагюл: Не съм свикнала да искам нищо от никого.

Мерием: Виждаш ли, всеки се приготвя за довечера.
Фатмагюл: Преувеличавате…
Мерием: Моля те…За първи път нещо много хубаво ще се случи…Затова извини превъзбудата ни…
Фатмагюл: Керим ще покани майстор Сейфи. Емре също ще дойде.
Мерием: Аз поканих г-н Йомер, защото и г-н Кадир ще дойде. Разбира се, празник е!
Фатмагюл: Празник е, защото г-н Кадир ще бъде тук ли?
Мерием: Ах, хубава работа…
Фатмагюл: Добре де, пошегувах се!

Фатмагюл: Ще сложа тортата в хладилника.
Керим: Дай на мен. Няма да поглеждаш!
Фатмагюл: Изплаши ме! Добре, и без това не видях нищо.
Керим: Без надничане!

Надзирател: Вурал Намлъ! Имаш посетител.
Ердоан: Психическото му състояние изобщо не е добро. Сънува кошмари всяка нощ. Страх ме е, че може да ни провали в съда.
Селим: Мислиш, че ще ни предаде ли?
Ердоан: От къде да знам, бате…Няма да ме учуди…



Леман: Детето ми…
Надзирател: Без физически контакт. Ти седни тук. Вие седнете срещу него.
Шемси: Как си, сине?



Вурал: Татко…Умирам.
Шемси: Малко остана…
Вурал: Не мога да остана повече тук. Ако остана, или ще се самоубия, или ще откача.
Леман: На 16-ти ще бъдеш освободен.
Вурал: Татко, изкарай ме от тук! Изкарай ме!
Шемси: Вурал…Тревожиш ме. Не прави така.
Вурал: След процеса, дори да ме освободят, не мога да остана повече тук. Ще замина. Татко, моля те, уреди го…
Шемси: Мълчи…мълчи…
Вурал: Татко, нямам доверие на никой друт, освен теб, моля те.
Шемси: Решат Яшаран изглежда много сигурен. Ще бъдете освободени на 16-ти.
Вурал: Добре, но се погрижи…

Мерием: Какви ги вършиш, г-жо Мукадес?
Мукадес: Дойдох да видя детето си.
Мерием: Не ,не, нямам това пред вид. Наистина ли знаеш како правиш? Това ме интересува. Мислиш, че онзи мъж го е грижа за теб ли?
Мукадес: Не ме обиждай! Нищо не знаеш!
Мерием: Аз те прибрах пребита и наранена предния път! Търсиш закрила при човека, който избърса пода с теб, за Бога!
Мукадес: Лесно е да говориш от твоя гледна точка, разбира се. Знаеш ли какво съм преживяла през всичките тези години? Само защото живяхме заедно 5-6 месеца не можеш да ме разбереш.
Мерием: Аз наистина много те съжалявам, знаеш ли? Наистина те съжалявам.
Мукадес: За Бога, не ме съжалявай! Всеки трябва да гледа себе си!
Мерием: Нещастна жена си. Но няма да намериш щастие, докато правиш другите нещастни.
Мукадес: Изобщо не се оплаквам.
Мерием: Поне веднъж опитай обратното, а? Можеш ли поне веднъж вместо да мислиш за себе си…Да помислиш за вредите, които нанасяш?



Мукадес: Разбрах те, разбрах…Четеш ми тази лекция, за да отида да свидетелствам в съда, нали?
Мерием: След седмица е процеса, така е…На 16-ти. Твоите показания са много важни. Но виждам, че вече си съборила всички мостове…
Мукадес: Трябваше да помислите за това, преди да ме изгоните от къщи.
Мерием: Какво да ти кажа…Искаше ми се да можех да ти повлияя. Да можех да те убедя да дойдеш на процеса…Но не мисли, че това е билета ти за връщане  в къщи. Разбра ли? Няма да се пазарим за това.
Мукадес: Ох, Боже мой!



Мерием: Виж, г-жо Мукадес, добрината която можеш да сториш на Фатмагюл е в твоите ръце. Ако искаш поне веднъж в живота си да постъпиш правилно…Моля те, не пропускай тази възможност. Направи го за доброто на Рахми. Направи го, за да можеш да погледнеш детето си в очите. Кажи истината на процеса. Ако все още добрината и хубавите неща са оставили следа в теб…Го направи. Да не оставяме за втори път съдбата на Фатмагюл в ръцете на онези мъже. Ще ти кажа само това. Премисли отново. И постъпи така, както сметнеш за правилно.

Кадир: Не Ви очаквахме…
Мюнир: Това е, което исках да направя…Да Ви изненадам.
Кадир: Добре, заповядайте! Йомер Акари. Адвокатът на Керим.
Мюнир: Чудите се защо съм тук ,нали? Въпреки всичко…Предлагам мир. Не се смейте, сериозен съм. Сериозен съм. Не приемаме обвиненията на Фатмагюл. Но ви предлагаме обезщетение, така това няма да се превърне в кръвна вражда.
Кадир: Съвсем открито предлагаш пари на Фатмагюл за да мълчи, така ли?



Мюнир: Не ме разбирайте погрешно…Осигурявам ви гаранция за добър живот…Мустафа няма да ви притеснява. Нашите деца ще ни се подчинят.
Кадир: Тоест ни заплашвате? Ако не си оттеглим обвиненията, Мустафа и децата ви ще ни създават проблеми, така ли?
Мюнир: Не, не , не…Разбира се, че ни ви заплашвам. Не ви заплашвам. Но ако този процес продължи, ще се изтощите. Няма да ви останат сили. Като останете без сили, ще се откажете. Затова ви предлагам…Нека всеки живее щастлив живот. Много е просто, оттеглете иска.
Кадир: Дори не мога да спомена за този срам на Фатмагюл, бе!
Мюнир: Но ти си адвокат на Фатмагюл, длъжен си да й предадеш думите ми!
Кадир: Фатмагюл не е само мой клиент! Тя ми е дъщеря! Дъщеря, разбра ли? Сега си разкарай з*** от тук!
Мюнир: Тц,тц,тц…Много грубо, много грубо…После, когато в съда всичко излезе наяве и дойдеш да ме умоляваш, какво ще стане?



Кадир: Ще ти покажа в съда кой кого ще умолява! Хайде, чао! И си ползвай мръсните пари за да станеш човек, а не да наемаш такива! Хайде, чао! …Виж го ти! Само го виж! Какъв ****.
Йомер: Трябва да са по-изплашени от нас, за да идват и да ни предлагат такава сделка.
Кадир: Определено.

Керим: Не искаш да празнуваш рождения си ден, а гледай какво става. Каниш наред.
Фатамагюл: Опитах се да бъда мила с момчето. Ще бие толкова път заради нас.
Керим: Майстор Адил ще си донесе саза довечера. Ще ни попееш малко.
Фатамагюл: И дума да не става…
Керим: Кажи ми репертоара си и довечера ще репетираме.
Фатамагюл: Репетирай „Прибрах киселото мляко в хладилника”.
Керим: Добре.