Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 25 ян. 2006, 15:49 ч.
  • Преглеждания  8 369  Мнения  28  Онлайн  1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 6 142
Не опира само до млякото
©2000 Diane Wiessinger, MS, IBCLC


     В началото не се получава. В началото всичко e техника, поза, времетраене, преглъщане, болки и усещането сякаш целия ти хоризонт се е свил до едното Хранене на бебето. А онези от нас, които казват, че са изпитвали удоволствие от кърменето на децата си, сякаш се намират на другия бряг на огромната емоционална бездна между нас. Не можем да го обясним, можем само да опитаме да ви преведем по моста, за да дойдете от нашата страна и да погледнете оттук. Ако не успеете да надскочите представата за кърменето само като начин на хранене, може никога да не преминете на другия бряг. Но пък каква е гледката оттам! Струва си да знае човек, че я има!

     Тези от нас, които знаят за какво става въпрос и по някаква причина са възпрепятствани да кърмят следващото си дете, няма да чувстват вина. Те истински ще страдат. Чувството за вина идва, когато знаеш, че не си направил нещо за някого, а е трябвало, без значение дали ти е харесвало или не.  "Страданието" е онази болка и мъка, която усещаш, когато сякаш изтръгват част от теб.

     Представете си, че трябва да се придвижите, като пренасяте тежестта си първо наляво, след това прехвърляте десния си крак напред, като първо леко сгъвате коляното, а после плавно го разгъвате, поставяте дясната си пета на земята едновременно с повдигането на пръстите на левия крак, като заедно с това движите лявата и дясната си ръка напред и назад в противоположни посоки. Накрая повторяте целия процес, като заменяте ляво и дясно, за да направите следващата стъпка. Не звучи нито забавно, нито лесно, нито елегантно - сякаш няма нищо, заради което си струва да упорствате. А сега си представете лекотата и удоволствието просто… да ходиш. Представете си също така някой да ви кара да се откажете от това. Вина? Или истинско страдание?
Ще ми се да мога да опиша простото, интуитивно, необятно, изкусително удоволствие да кърмиш децата си. След като веднъж разбереш как се прави, вече не се занимаваш с „хранене”, не се притесняваш за интервали, не се въздържаш. Даваш им да сучат, когато поискат и когато желаеш - дори и само да ги накараш да стоят мирно, докато говориш по телефона. През нощта кърменето е начин кротко да сложиш в ред дневния безпорядък. Е, не винаги, но както се казва: „Разбира се, че и кърменето си има неудобства. Но да си майка също си има неудобства”. Кърменето беше онази основна, съществено важна връзка между мен и децата ми и направи всичко останало – от сменянето на памперсите на новороденото до тръшкането на двегодишните – много, много по-лесно. А освен това го има и онова, така ласкаещо самолюбието усещане да си съвършеният център на нечия вселена.

        Може ли да се постигне същото ниво на връзка чрез изкуственото хранене? Не. Да не забравяме, че кърмачката се намира в специфично хормонално състояние. Цялото й тяло отговаря на бебето по начин, който е невъзможен за майката, хранеща с АМ, за бавачката или таткото на бебето. Кърмачето получава калориите си в прегръдка, която включва цялото тяло, цялата уста и цялата кожа, винаги и само от любимата си майка. По-голямото дете ще идва при нея с болките на големите деца, които могат да бъдат утешени по уникален начин, присъщ единствено на кърменето.

       Кърменето е първата връзка в живота на новороденото, замислена да продължава през първите години на детството. Присъщо на нашата култура е да си казваме – без никакви доказателства за това – че липсата на тази фундаментална човешка връзка няма дълготрайно отражение за майката и детето или за семейството и обществото.

        Наслаждавах се на всеки етап от кърменето на децата си – а сега те самите са вече напълно пораснали. Аз и баща им се чувстваме така, сякаш не сме влагали никакво усилие във възпитанието им след първите10 години – просто седяхме и им се радвахме. Това е нещо необичайно за днешна Америка. Дали е свързано отчасти с това, че поставихме началото с дълга и щедра връзка чрез кърменето? Така мисля. И като всяка жена, която е стигнала до отвъдната страна, се надявам да мога да протегна ръка и да ви помогна да стигнете до там. Гледката е невероятна!

Преведоха hedra и sladka hapka
от http://www.wiessinger.baka.com/bfing/breastvbottle/notreally.html

Реклама
# 1
  • Варна,морето,сините вълни.
  • Мнения: 2 785
Благодаря, Хапчице и Хедра, статията е много интересна, а началото и описва съвсем точно моите чувства в зората на кърмаческия ми стаж:В началото всичко e техника, поза, времетраене, преглъщане, болки и усещането сякаш целия ти хоризонт се е свил до едното Хранене на бебето. А онези от нас, които казват, че са изпитвали удоволствие от кърменето на децата си, сякаш се намират на другия бряг на огромната емоционална бездна между нас.

# 2
  • Мнения: 1 586
Наслада за душата ми е тази статия  Heart Eyes

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 981
Чувствам се емоционално заредена, благодаря!

Цитат
...Дали е свързано отчасти с това, че поставихме началото с дълга и щедра връзка чрез кърменето? Така мисля. И като всяка жена, която е стигнала до отвъдната страна, се надявам да мога да протегна ръка и да ви помогна да стигнете до там. Гледката е невероятна!

Така искам да се насладя един ден на тази гледка! Hug

# 4
  • плевен
  • Мнения: 1 382
Благодаря,както винаги Сладка хапке и Хедра   bouquet

# 5
  • България
  • Мнения: 221
Чудесна статия!!!Благодаря ви Хедра и Сладка Хапка HugВсеки вижда себе си в тази статия!!!По същия начин и аз усещам кърменето Heart Eyes

# 6
  • Мнения: 1 378
Така е, спомням си като кърмих големия ми син, чак към средата на втория месец започна да се отпуска примката около врата ми. Дотогава всеки път бях напрегната, като на изпит. Но едва втория път започнах наистина да гледам на кърменето като на удоволствие, въпреки че и първия успях да усетя специалната връзка, която се изгражда с детето.
Благодаря на преводачките!

# 7
  • София/Осло
  • Мнения: 4 542
Както винаги перфектни и точно на място.
Благодаря момичета, направо ми качвате адреналина Wink

# 8
  • Провинцията
  • Мнения: 111
Ммммм - много приятно!!! newsm51

# 9
  • София
  • Мнения: 313
Не опира само до млякото
©2000 Diane Wiessinger, MS, IBCLC


      Кърменето беше онази основна, съществено важна връзка между мен и децата ми и направи всичко останало – от сменянето на памперсите на новороденото до тръшкането на двегодишните – много, много по-лесно. А освен това го има и онова, така ласкаещо самолюбието усещане да си съвършеният център на нечия вселена.

       
Преведоха hedra и sladka hapka
от http://www.wiessinger.baka.com/bfing/breastvbottle/notreally.html

Хиляди благодарности и от мен.....това е моят начин за усещане на нещата.

# 10
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Мнооого труд за същите бла-бла... Mr. Green Ода на радостта и тъй нататък... Или както се казва, колко синонима можеш да дадеш на кърмене... всичко опира до това.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 381
Благодарности за интересната статия.   bouquet Когато по този начин се описва кърменето, започвам да се вглеждам повече в своите емоции. Дори след толкова месеци кърмене откривам нови усещания.

# 12
  • Айтос
  • Мнения: 4 244
Най-съвършеното усещане облечено в прекрасни слова!
Благодаря ви момичета за чудесната статия!  bouquet

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808
Много патетично! Браво за статията, добри сте yes

Най-много ми хареса сравнението на лекотата и леснотата на ходенето с кърменето.

# 14
  • anywhere
  • Мнения: 3 303

В смисъл на "very pathetic", нали?  Mr. Green

# 15
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808

В смисъл на "very pathetic", нали?  Mr. Green

В смисъл на разчувствуван, прочувствен, трогателен, емоционален Wink (добре че имам речници, сама нямаше да измисля толкова синоними Embarassed Laughing)

# 16
  • на запад
  • Мнения: 2 614
Не я бях видяла тази статия, но е страхотна!
Благодаря момичета за превода!

Pavleta86, ако искаш пусни една търсачка за лактогонните средства! Винаги можеш да си увеличиш кърмата! Ако искаш пиши на лични ще се опитам да помогна, въпреки че в Библиотеката е пълно със статии за увеличаване на лактацията!
Успех!

# 17
  • София... с надежда за преселение.
  • Мнения: 3 926
Точно днес имах нужда да прочета нещо такова. Явно съм в период на ... не знам как да го нарека... нужда от ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО smile3514 Щях да пускам отделна тема ама не ми се ще да плаша новодошлите Wink Просто излекувахте душевните ми рани и ми дадохте сили..., въпреки, че и Сияна ми даде днес, след като я оставих да плаче безконечно много, а после я успокоих по гореописания начин..., а исках да заспива сама... и мога да напиша стих за това. Ако се получи ще ви го пусна.

# 18
  • София
  • Мнения: 2 639
Това четиво ми подейства добре, а нощта тепърва започва... благодаря на преводачките!

# 19
  • София... с надежда за преселение.
  • Мнения: 3 926
Ето ви обещаното:

А исках да заспиваш сама
като големите... сякаш си голяма...
ти просто протягаш към мен ръка
и търкаш сънено очички - "мама"!

А исках да проходиш късно...
да пълзиш... и от инати да не ми се тръшкаш...
сега помагам ти да се крепиш
да правиш крачки, стискайки ми пръста.

И мислех си - въобще не съм такава
да тичам редом с теб, с лъжица...
Не знаех, казвайки ми "мамо",
че ще съзра в очите ти светица,

че имаш точкова любов за мен,
че ще съм толкова безкрайно нужна...
Момиченце, усмивката ти взе ме в плен
на "младостта" си станах чужда!

А мислех, че ще заспиваш сама,
ще се научиш да говориш рано...
сега прегръщайки те нощем моля само
да казваш много дълго още "мамо, мамо..."!

# 20
  • Стара Загора
  • Мнения: 3 808

 smile3501 Определено се е получило, браво!

# 21
  • Айтос
  • Мнения: 4 244
Ето ви обещаното:

А исках да заспиваш сама
като големите... сякаш си голяма...
ти просто протягаш към мен ръка
и търкаш сънено очички - "мама"!

А исках да проходиш късно...
да пълзиш... и от инати да не ми се тръшкаш...
сега помагам ти да се крепиш
да правиш крачки, стискайки ми пръста.

И мислех си - въобще не съм такава
да тичам редом с теб, с лъжица...
Не знаех, казвайки ми "мамо",
че ще съзра в очите ти светица,

че имаш точкова любов за мен,
че ще съм толкова безкрайно нужна...
Момиченце, усмивката ти взе ме в плен
на "младостта" си станах чужда!

А мислех, че ще заспиваш сама,
ще се научиш да говориш рано...
сега прегръщайки те нощем моля само
да казваш много дълго още "мамо, мамо..."!


Разплака ме бе момиче...
Страхотен стих, прекрасен! Браво Аси! Hug

# 22
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 243
Страхотно Hug
И мен ме докара до smile3518 Heart Eyes

# 23
  • София, на брулени хълмове
  • Мнения: 967
Благодаря ви момичета за хубавата статия и за още по-хубавото стихотворение  bouquet Heart Eyes
Само да споделя, че аз съм от късметлийките, които никога не усетиха несгодите на кърменето - още в родилния дом държах по цял ден в прегръдките си едно гладно сучещо бебе, което с голяма охота изцеждаше всяка капчица коластра сякаш е жива вода Grinning Нямах болки в гърдите, нито разранени зърна - бях убедена, че съм родена за да кърмя - просто държах мъничето в ръце, а то жадно преглъщаше и от време на време пускаше зърното, за да ми се усмихне Wink

# 24
  • на запад
  • Мнения: 2 614
Ася, разплака ме! Благодаря ти!  bouquet

# 25
  • CA- AB
  • Мнения: 2 959
...Ще ми се да мога да опиша простото, интуитивно, необятно, изкусително удоволствие да кърмиш децата си. След като веднъж разбереш как се прави, вече не се занимаваш с „хранене”, не се притесняваш за интервали, не се въздържаш. ...
Хедра, Хапке, благодаря Ви за страхотна статия!

...сега прегръщайки те нощем моля само
да казваш много дълго още "мамо, мамо..."!
Асинка, благодаря Ти от все сърце за чудните стихове! Heart Eyes

# 26
  • Мнения: 446
Аз още се клатушкам към отсрещния бряг,но благодаря на hedra и sladka hapka за интересната статия!
 Assinka, страхотно е   bouquet
 

# 27
  • София
  • Мнения: 3 740
И аз се разподсмърчах  Heart Eyes

# 28
  • На пода
  • Мнения: 4 399
Аз още се клатушкам към отсрещния бряг,но благодаря на hedra и sladka hapka за интересната статия!
 Assinka, страхотно е   bouquet
 


Ох, и аз съм на отсрещния бряг и вече изгубих надеждата някога да премина по моста. Хубаво е да разбере човек че има и други като него, че сред целия тоя ентусиазъм започвам да се чувствам нещо сбъркана. Grinning

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт