Ние сме едно от семействата, които от години се борят за свое дете и въпреки всички процедури, дори операции, все не успяваме. Т.нар. неизяснен стерилитет. Преди повече от година подадохме документи за осиновяване и след дълго чакане в петък ни се обадиха с предложение за дете. Не можах да повярвам! Разтреперих се, разплаках се от вълнение и емоция. По данните, с които разполагаме до момента, детенцето е точно такова, каквото сме искали.
Само че!... Само че аз от 2 дена н съм в паника и страх от това, което предстои. От новата ми роля в живота, от многото неизвестни, дори от глупости от рода, как ще кажа на работа и как ще реагират колегите...., дали ще се справя и какъв ще бъде живота ми оттук нататък...? Липсва ми всякакво самочувствие, всякаква увереност. Сигурно ще ме помислите за ненормална да реагирам така и то при положение, че се борим за дете от толкова време. Затова моля майки, които са осиновили дете да споделят опита си в тази ситуация. Първата ни среща с детето е края на другата седмица, затова моля, споделете как е минало при вас? Всичко ми идва като гръм от ясно небе и колкото и рационално да си се подготвял за нещо подобно, когато моментът настъпи някак всичко изглежда различно и плашещо.... Не е като да си се подготвял постепенно 9 месеца в очакване на дете. Незнам... много съм объркана. Ще съм благодарна на всеки споделен опит, мисъл, съвет...