Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 8 ян. 2013, 15:10 ч.

"Инцидент" на Станислава Чуринскиене

  • 6 569
  • 70
  •   1
Отговори
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Преди година и половина Станислава Чуринскиене беше разконспириана като съфорумка чрез темата за тогавашното и актуално произведение "Хванаха ме да крада":http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=585083.0
На 04.12.2012 Станислава представи най-новата си книга на щанда на издателите си на Панаира на книгата, а седмица по-късно беше и официалната и премиера на "Инцидент".

Защо мисля,че книгата ще е интересна за пишещите във форума?
Освен чисто литературните си предимства - динамичен сюжет, модерен език, съвременна проблематика, книгата носи едно чисто човешко предимство - емоция. Емоцията да обичаш. Емоцията да обичаш и да бъдеш неразбран. Емоцията да виждаш себе си в другия като в криво огледало и да беснееш,че не се разпознаваш. И че той не те разпознава. Емоцията да си сам. Емоцията да не разбираш къде грешиш.Емоцията да си родител и партньор.
Ако помоля потребителите да отбележат някоя от изброените по-горе емоции съм сигурна,че няма да се разминем с по-малко от две отбелязвания. Simple Smile

Иначе, повествованието описва съвсем графично една двойка и съвсем драматургично случващото се между тях. Смея да мисля,че хората, влагащи мисъл в психологическата страна на междучовешките отношения ще открият в книгата много интересно четиво, защото между отделните глави има чисто психологически трактовки на разказа. Да има кой да ти даде професионален поглед в инцидентни ситуации на границата между разума и чувствата ...ами , безценно е.

Ще е интересно да сравним прочитите си и да съпоставим собствените си реакции на тези на героите в "Инцидент"-а.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 179
Я хвърлете едно око и тук: оказва се, че вече е налице една все още разпокъсана на няколко места дискусия: http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=687210.msg … 38136#msg23938136

# 2
  • Мнения: 119
С уговорката, че още съм в началото, мога да кажа, че стилът на авторката е удоволствие за читателя. Съвременните български автори са заразени от едно еднотипно маниерничене, което за мен е доста отблъскващо. Тази книга е написана много чисто и елегантно. за момента, четейки, се чувствам сякаш гледам буря през прозореца - чувам я, виждам я, но съм някак дистанциран.  Интересно усещане.
 Приятно четене и успех на авторката!

# 3
  • Мнения: 1 126
Станислава Чуринскиене ми е толкова трудна за описване, че чак ме отказа от коментарите по "Хванаха ме да крада". Сега обаче съм си навила на пръста, че ще изкажа някакво мнение, пък ако ще и да е напълно аматьорско.
Какво е най-силното нещо в стила на съфорумката ни Saule? За мен това без капчица съмнение е нейната скромност, емоционалност и спонтанност. Обичам автори, които пишейки са хора, а не просто професионалисти. Всяко нещо, колкото и сръчно написано да е, в което не е вложена душа, не си заслужава. И в "Хванаха ме да крада" и в "Инцидент" има душа и емоционалност в изобилие. Толкова простичко е, че е едно от най-сложните неща, които съм чела и преживявала едновременно с това. Книгата е прекрасна, краят - абсолютно неочакван, героите - близки и далечни в един и същ момент. Можеш да им съчувстваш в началото на изречението и почти да ги презираш в края на абзаца.

Ще е интересно да сравним прочитите си и да съпоставим собствените си реакции на тези на героите в "Инцидент"-а.

Точно заради това удебелих думичката "спонтанност". Само човек като Станислава може да вкара в устата на Рита всичко, което е в моята глава, но може би никога не бих казала на глас. Имам навика когато чета книга да се припознавам в някое от действащите лица. И поради липсата на по-удобен персонаж, се вкарах в кожата на Рита. Търсех допирни точки, възможност да се припозная. Точно в моментите, в които ги откривах обаче, Станислава ме пращаше по дяволите и ме караше да "се" вбесявам "сама на себе си", на Рита. И тогава на преден план излиза Виктор...

Трудно е за описване.
Сигурно е само, че книгата си заслужава. Авторката - също.

А като се съберат и повече изчели, да седнем и да нищим както си му е редът.  Grinning

# 4
  • Варна
  • Мнения: 884
...героите - близки и далечни в един и същ момент. Можеш да им съчувстваш в началото на изречението и почти да ги презираш в края на абзаца...
Не бих могла да изразя собствените си мисли по-добре! ...
Улавям се,че четейки,изпитвам емоции,както ако някой ми споделяше истинската си история  Simple Smile ...Не мога да мисля за Рита и Виктор,като за измислени персонажи-толкова са типични и живи!...Виждала съм десетки мъже и жени,които биха могли да бъдат техни прототипи...Виктор-типичният съвременен мъж,без ясна представа за модел на поведение,към който да се придържа,неуверен и комплексиран...Рита-интелигентна,чувствителна,амбициозна,търсеща равностоен партньор и проектираща представата си за него върху мъже,на които тя приляга,колкото би им прилягала дреха,примерно ...пет размера по-голяма...На моменти ми е много близка...На моменти ме ядосва,задето отказва да приеме реалността,изневерява на себе си и на класата си,и хаби енергия за битки,които абсолютно не я заслужават...
Ще ми бъде много интересно да разбера мнението на други читатели и на самата авторка за героите...Тъй като те са някак...триизмерни,предполагам,че ще има много и различни виждания,от различните гледни точки,и всички те,макар различаващи се помежду си,ще бъдат верни ...

# 5
  • Abu Dhabi
  • Мнения: 8 339
много накъртвате начи.....

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 856
много накъртвате начи.....

Тити, и аз от това се притесних, за това след дни ще постна едно ревю, писано от много интересен човек и професионалист, който откровено се е измъчил с четенето на книгата. Чакам го да се появи.
Аз също имам проблем с масово разхвалвани неща и към такива не посягам. Но засега ето още едно накъртващо  Laughing:
http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=30088  Laughing

А иначе - благодаря ви за хубавите думи, момичета! Не се боя от критика и нехаресване, нито пък съм си повярвала. Факт е обаче, че до този момент "Инцидент" се приема изненадващо добре. Аз по-скоро я виждах като риск. Така, че благодаря.

# 7
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 299
Аз пък си я взех само заради автографа от авторката (фръц)
Очаквах да е пространствено-женски-обяснително както в "Хванаха ме да крада" и да ми се налага да забягна на някое диво място за да я прочета поради липса на друго четиво и да има огромни пасажи на объркани мисли на някоя героиня ... но не ми се наложи, отворих първите странички и ха ... изненада ... усещането е по-различно, развитието е по-динамично, размислите по ммм поносими (за мен ... )
Оставих я на половинката първата вечер като нещо ме човъркаше да я прочета ... завърших я следващата свободна вечер ... края ми хареса - беше леко неочакван. Докато я четох забравих за трите начина по които може да се разглежда книгата и какво друго беше говорила уважаемата редакторка и шефката на Жанет та дори и Сауле. Оставих историята да премине през мен и усещането ми хареса ...
Очаквам следващата ...

# 8
  • Мнения: 1 126
Докато я четох забравих за трите начина по които може да се разглежда книгата и какво друго беше говорила уважаемата редакторка и шефката на Жанет та дори и Сауле.

 Shocked бил си там? Е може ли такова нещо, не съм те видяла...  Crossing Arms  Laughing

ПП: Що се отнася до как беше "накъртването" - написах точно онова, което споделих и с близки за книгата, точно онова, което казах и на самата авторка. Ако нещо не ми харесва, просто избягвам да го коментирам. Докато, когато е обратното - не мога да се сдържа.

# 9
  • Казанлък of all places
  • Мнения: 689
Даже повечко бяхме...

# 10
  • Мнения: 1 126

Мисля, че не съм засичала твоя снимка из форума. Може би и да сме се засекли, просто не съм разбрала, че си ти. Другият път, на следващата премиера може би  Grinning

# 11
  • София
  • Мнения: 2 179
Доста бяхме... Wink

# 12
  • София
  • Мнения: 63
И аз бях там : )

Да споделя и тук, че ми хареса динамичното и стегнато действие, емоционалното писане и най-вече анализите на поведение и реакции, отнасящи се до детството, влиянието на родителите и последиците  от това в една връзка и по принцип ...
И финала успя да ме изненада, което за мен е важно за цялостното впечатление от книгата.
Ето един от цитатите, които съм си записала:
Скрит текст:
За да си възрастен, не е достатъчно просто да извадиш родителите от ежедневното уравнение.
Успех, Saule!

# 13
  • София
  • Мнения: 2 179
Примъквам аз насам, че хич не обичам разпиляното:

Цитат
Изчетох я за няколко часа, но тя бързо се чете.
На мен ми хареса, особено в психологическата си част на съпоставяне между изоставените и свърхзащитените деца. Освен, че се разпознах във вторите, успях да си обясня доста неща за себе си и за рекациите си в дадени ситуации, които досега ми бяха загадка.
Иначе почти отгатнах каква ще е развръзката, но това не ми развали удоволствието от четенето.
Автор на поста: buttinsky


Нещо и от мен: Почти всеки е гледал филми на neshanal geographic...
Похватът на екипите от този канал е изключителен. Картина, съпроводена с размисъл, напрежение и липса на външна намеса, независимо какво се случва пред окото на камерата...Обяснения, загадки и мъдри опити да бъдат разбулени.....Вълшебно пребиваване в света на метафизиката, което ни напомня колко сложно и богоподобно сме устроени.....
Станислава е постигнала феноменален и безпрецедентен успех, успявайки да създаде подобен филм, но....на хартия....
Личният ми прочит е научен. Възприемам книгата като изключително добър труд по психология, придружен с безупречни илюстрации, лишени от цензурата за реалност на типичния любовен роман и сухото фактологично повествование на научното изследване....
Едно горчиво лекарство поднесено в подходяща консистенция, за да бъде изпито докрай, донасяйки своето изцеляващо действие.....
Повечето от нас ще се разпознаят на някоя от страниците....Някои веднага, други едва след като категорично са казали: о, тук няма нищо за мен....
Има за всеки, защото ничии родители не са съвършени и доста малък процент успяват да балансират така, че да не попаднат в един от полюсите......
Истински ценното тук е, че шаблонът на този сценарий може да се приложи към безброй ситуации от живота....Трябва само да сменим словосъчетанието "семейни и любовни отношения" с това, което ни вълнува в този момент.....
Стаси, пожелавам си да има следващ епизод.... Hug

И още нещо: книгата е без анотация - защо? newsm78

Накрая само да добавя и любимия ми цитат: "Тъжно е, че трябва почти да умреш, за да се промениш..."


Последна редакция: вт, 15 яну 2013, 08:03 от GENTIL

# 14
  • Варна
  • Мнения: 884
много накъртвате начи.....
Е,няма как иначе!  Mr. Green ... Ние тук сме се събрали,все фенове на авторката!

Майтапът настрана!  Wink ... Ами не знам... Аз съм възхитена от начина,по който пише Saule... Даже и нещо да не ми хареса-как бих могла да критикувам,аз,която не съм написала даже и малък разказ?! ... Да седна,да се правя на литературен критик!
Най-много,мога да формулирам някои неща,които бих предпочела...Психоанализите-много са добри!...Най-точно го казва Александър Кръстев: "умела със скалпела, опре ли до дисекция на човешките взаимоотношения"... В този роман,психологът в Saule,постоянно взема думата от писателя ... За да изясня мисълта си,бих направила аналогия с едно куклено представление...Ако героите са кукли,бих предпочела писателят в авторката да бъде главният кукловод,а психологът в нея да се придържа към най-важната,но скрита за зрителя (в случая-читателя),позиция на сценарист и режисьор ...Дано не го казах прекалено усукано!  Mr. Green ... Но пък всичко е относително и субективно...Ето,както разбирам,GENTIL пък предпочита точно обратното...А и си давам сметка,че ако читателят бъде оставен сам да достигне до психологическите механизми,движещи героите,ориентирайки се само по поведението и действията им,би се получил значително по-обемист роман...Но пък Saule пише толкова хубаво,че бих го прочела с удоволствие!  Grinning

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт