Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
като ви чета сега се убеждавам за сетен път, че моят е съкровище 
Аз дефакто не съм на заплата от 2 години но за този период а и преди това никога нищо не ми казал, натякнал или прочая. Напротив всеки път аз настоявах да дам и своята лепта /принуждавах се да пазаря и да мъкна торбите сама иначе не можех/ в общиния ни бюджет отговора беше -НЕ. Ти си ги харчи за твоите си неща, за бюджета ни, грижата имам аз 
) обикновено, като да ми идва се чвствам като парцал, ама тоя път парцала е мокър 
бая 
щом си легнах в 15.00 
и спях до към ей сега 
И едно рядко щастие ми се лепна 
освен, че ще изям света, се чудя как да овикам мъжо, че няма друг под ръка 
После дето се вика, заедно ще берете плодовете 
